Вилата на Маркъс +18

First topic message reminder :

Вилата на Маркъс +18 - Page 2 Forest-Home-With-a-Beautiful-View-04

Легнах спокойно в леглото, като се завих до кръста и взех джойстика. Бях се подготвила за игра и дори вече си избирах, докато чичо ме пита нещо много глупаво. Засмях се силно и се надигнах, за да го погледна в очите.
- Чичооо, утре е събота - казах весело - никой не ходи в събота на училище.
Ох ... милички ми глуповат чичо. Добре че бях аз, за да го науча на дните от седмицата. Отново започнах да чета игрите, докато най-накрая не пусна супер Марио за двама. С чичо играехме редовно на нея и я бяхме превъртали поне 10 пъти, но ни беше любимата, затова не можехме да се спрем.

Играхме съсредоточено, като усещах как Рамона ме побутва с краче, а когато исках да взема гъбата преди нея я погъделичквах по крачето и я разсейвах. Смеехме се и това бяха истинските забавни моменти от живота ми. С племенницата ми и дъщеря ми. Стана ми смешно, когато ми тегли лекция за дните от седмицата, но аз бях изгубил представа за времето. На някое от нивата усетих, че нейният герой спря да се движи. Погледнах към мъничето и видях как тя се е отпуснала на леглото и е заспала сладичко. Натиснах пауза на играта. Бавно се изправих, като я целунах по челото и я завих. Погалих я по косичката и й пожелах:
-Приятни сънища, принцесо! - бавно тръгнах към стаята си и пазех тишина, за да не я събудя.
Върнах се в моята стая и видях, че вече нямам гостенка. Явно присъствието на дете я е изплашило. Повдигнах рамене, като си казах "поредната" и си оправих леглото, като смених всички завивки. Излегнах се спокойно и завит само до кръста облечен в едно долнище на пижама се отпуснах и бавно се унесох в сънища..

Събудих се рано ... много рано и разтърках сънено очичките си. Този път оставих Теди в леглото и тръгнах бавно по коридора. Босите ми крачета докосваха пода само с пръстчета, защото беше студеничък, а ме мързеше да се връщам за чехлите си.
Стигнах до кухнята и отворих хладилника, а после започнах да дърпам към него един голям стол от кухненския плот. Със голямо затруднение се качих на него и взех бутилката с мляко, която седеше най-отгоре. Извадих и други неща за закуска, като ги занесох до кухненския плот, а хладилника започна да пиука, защото го държах отворен прекалено дълго. Най-накрая приключих с изваждането, затворих хладилника и хванах един ОГРОМЕН нож. Нарязах нещата на огромни криви парчета, сложих ги в една купа и добавих 2 яйчица. Вътре паднаха няколко черупки и аз извадих повечето с ръчичката си, като останаха сравнително малко. Тогава пуснах котлона, сложих на него един тиган, НАПЪЛНИХ го с олио, а когато загря, сложих вътре омлета. Олиото плисна и ми заля цялата ръчичка, а аз се разпищях от болка, но точно тогава то докосна горещия котлон и се възпламени. Изпищях още по-силно и уплашено, като паднах назад със стола и се ударих, но сега не можех да мисля за това. Огъня ставаше все по-голям и започваше да мириши и да се задимява.
Затичах се към спалнята на чичо, като го виках и плачех, а накрая отворих врата. Той още спеше, а аз дръпнах завивката и започнах да крещя много силно, опитвайки се да го събудя.
- Чичо, ставай! Трябва да излезем, иначе ще изгорим ...
Той отвори очите си и ме погледна неразбиращо, но от отворената врата зад мен се виждаше гъст черен пушек.

Докато сънувах много, много голи жени усетих, че нещо става. Изведнъж в съня ми всичко започна да изгаря а тези жени да се превръщат в малки дяволчета. Тогава чух гласчето на Рамона и когато отворих очи видях леко размазано образа й. Сънят свърши, но кошмара продължи. Огромно кълбо дим влизаше от вратата, а тя пищеше уплашена. Аз се изправих тромаво, но усетих ръката й, която ме дърпаше. Погалих я и казах:
-Спокойно.. сега чичо ще оправи нещата. - затичах се към кухнята и видях огромния огън, който се подаваше от тигана. Отворих един шкаф и от там извадих пожарогасител и започнах да пръскам с бялата пяна, за да загася пожара, но беше твърде късно. Дима се беше разпространил и стигна до противопожарната система. Водата се пусна от пръскачките по тавана и усетих как "заваля" в къщата. Погледнах малката Рамона и се доближих до нея, като я прегърнах и започнах да я докосвам навсякъде, като попитах:
-Добре ли си? - но инстинктивно докосвах всяка част от тялото й, когато усетих, че я боли ръката. Погледнах я и видях, че е изгорена. Отворих големият хладилник и от там извадих лед. В една торбичка го доближих до ръката й и го прииснах в нея. Изтичах до аптечката и извадих едно мазило. Веднага се върнах при Рамона и без да питам започнах да намазвам изгореното. Преглътнах и допълних:
-Милата ми тя. Добре ли си? Боли ли те някъде другаде? - повдигнах я на ръце и тръгнах да излизам от вилата, като взех едно одеяло. Вече бяхме навън, където беше гладно, но аз облих малката в завивката и казах:
-Тук съм.. Чичо е тук и те пази от огъня! - и я целунах нежно по челцето.

Лицето ми беше зачервено от плач и имаше тъмни петна от пушека. Сълзите ми ги измиваха частично, а от нослето ми течаха прозрачни сополчета. Избърсах ги с опакито на ръката си, като се притиснах в чичо и продължих да плача.
- Съжалявааам - казах пискливо, защото гласчето ми беше изтъняло - аз исках да ти направя закуска, за да те зарадвам. Много съжалявам, чичо.
Погледнах го с най-тъжния и най-невинния поглед, който той някога беше виждал и отново зарових лицето си във врата му, като той усети как сълзичките ми се стичаха по рамото му. Чувствах се много виновна и дори ме беше страх, че ще ме накаже, но знаех, че си го заслужавах.

Притиснах я в себе си и казах:
-Ох.. миличката ми! - след това просто я погледнах и казах:
-Благодаря ти! - след това се усмихнах и допълних:
-Много мило от твоя страна! - усмихвах се мило и я погалих, като изтрих сълзичките й и й казах:
-Няма нищо.. просто малко пушек - погалих я, целунах я нежно по бузките и казах:
-Така.. искаш ли да влезем вътре, да почистим, да се облечем и докато правим това.. ще направим закуска заедно! - погледнах ръчичката й и допълних:
-Заслужаваш награда, че си искала да направиш закуска на чичо и той е много доволен.. - след тези думи просто я целунах отново и попитах:
-Какво ще кажеш? - отново я целунах, за да усетя нежното и чело и допълних:
-Ох.. най-важното е че ти няма нищо.. - прегърнах я нежно и просто си стоях така..

Този път го прегърнах изпълнена с благодарност и го целунах по бузката. Все още плачках леко, но това беше, защото ме болеше ръчичката. Все пак ме беше страх да се върна вътре и да готвя там. Имах една по-добра идея, затова хванах чичо за бузките и го накарах да ме погледне в очичките, които всички казваха, че са точно като неговите.
- Мисля, че трябва да направим нещо друго - казах тихо, все едно че му казвах някаква тайна и кимнах към вратата - но трябва да влезем вътре и да поговорим.
Чичо ме погледна озадачено, но не можеше да ми откаже нищо, затова ме послуша и двамата тръгнахме към къщата. Той вървеше по коридора и все още ме носеше, а навсякъде в къщата беше мокро. Дори и чаршафите на мекото му легло, на което ме остави. За щастие, нямаше вода в гардероба, защото това щеше да провали идеята ми.
Седнах на леглото му и започнах бавно да свалям мократа си пижамка, която се състоеше от една тениска със слонче на нея и тричетвърти панталонки. Бяха в нежни розови цветове, но сега бяха така мокри, че чак бяха залепнали за крехкото ми телце.

Стоях облечен само в едно прилепнало долнище на пижамата ми, която беше тъмно син цвят. Видях как Рамона се съблича и разбрах, че трябва да извадя дрехи. Отворих гардероба и се почесах. Какво трябваше да избера, за да облека момиченцето си. Избрах и една розова рокля от мек плат. Погледнах към нея и докато държах облеклото на закачалка попитах:
-Това? - и се усмихнах мило. Преглътнах и допълних:
-Искаш ли да те изкъпя преди да излезем? - доближих се до нея и зачаках отговора й. Знаех, че няма да стоим много тук. Все пак сигурно вече я беше страх да стъпи във вилата. Стоях пред нея и я гледах мило, като се надявах да хареса и избора ми за дрехи, защото тази вечер щяхме да си прекараме страхотно. Щях да я заведа в някой ресторант, да потанцуваме.. да се позабавляваме, даже може би щях да я заведа в някой увеселителен парк, но за сега по-важно беше да я накарам да се отпусне. В момента сигурно аз изглеждах по-уплашен от нея, но наистина се притеснявах за племенницата си.

Погледнах розовата рокля, която приличаше на торта с целувки и се престорих, че повръщам.
- Няма да облека това - казах категорично и поклатих неодобрително глава.
Бях останала в някакви широки гащички, но и те бяха мокри. Щях да ги сваля, но не пред чичо. Той какво си мислеше ... че съм на 5? Вече бях голяма и нямах нужда някой да ме къпе, като ли пък той да ме вижда гола.
Отворих гардероба и извадих един мек клин, към него една много красива зелена блуза с дълги ръка ви. За перфектен завършен вид извадих и тъмно лилавата си рокличка с бухнали ръкави, която вървеше в комплект с един един гердан с големи топчета. Обясних на чичо, че съм прекалено голяма, за да ме къпе и влязох в банята, като след малко излязох от там, грабнала някаква огромна лъжица. Започнах да му позирам и да правя смешни муцки.
- Не съм ли красавица?

Засмях се на муцунките й и й казах:
-Най-красивата! -Извадих си фотоапарата и й направих няколко снимки, а след това взех едни дънки и тениска. Отидох до банята и се изкъпах, като се облякох. Излязох от там и погледнах малката ми принцеса. Завъртях се и казах:
-Ще сме най-красивите чичо и племенница навън! - след това се изкикотих и попитах:
-Какво ще кажеш? Искаш ли да се махнем от тук? - гледах любопитно и допълних:
-Предлагам да отидем за пица.. или за нещо, което е много вкусно! - тогава ми дойде много добра идея:
-Искаш ли да отидем в пицарията "Мамма миа"? Ще видим папагала Коко и ще хапмен вкусна пица! - гледах любопитно, но накрая клекнах и казах:
-Ела тук красавице! Ела и гушни чичо!

Затичах се към чичо и го стиснах много силно, когато го гушнах, но той не усети нищо. Беше много здрав, но и много непослушен, защото дори не ме беше чул, когато му казах, че имам идея. Отдръпнах личицето си от неговото и го погледнах укорително.
- Както казах ... имам идея - напомних му и на усмивката ми се появи една огромна усмивка - защо не заведем бъдещата ми леля на закуска?
На лицето ми грейна една неописуема красива усмивка, която беше по-ослепителна и от слънчицето. С чичо бяхме най-красивите и най-чаровните в цялото семейство и нямаше човек, който да устои на невероятния ни чар, най-вече ако бяхме заедно.
Бях си изготвила цял план и бях сигурна, че чичо щеше да го хареса наистина много, но се надявах да е избрал някоя хубава кака, защото ако не я харесах, щях да залея блузата й с шейк и какво ли още не, докато не разбере, че не трябва повече да пипа чичо ми. Много го обичах и нямаше да го дам на коя да е.

Засмях се и казах:
-И аз имам идея! - след тези думи погалих главичката на моята умна племенница и казах:
-Качваме се в колата, отиваме при кака ти Чарли и я вземаме от мястото, където се намира, а след това я водим на най-вкусната закуска, която някога е яла! - след тези думи се изправих, като държах Рамона в ръцете си и попитах:
-Съгласна ли си? - гледах я в очите, който много харесвах, защото са като моите и допълних:
-Но.. да знаеш, че ако чичо се държи зле.. ще го удряш, за да се сеща, че трябва да се пооправи с държанието си! - тръгнах към гаража на вилата и когато влязох вътре попитах:
-Какво ще кажеш? Да вземем хубавия джип на чичо ти? - усмихнах се и допълних:
-Да направим добро впечатление или да вземем ..старата бракма на дядо и да изглеждаме, като забавно семейство, което не се нуждае от парички? - гледах любопитно и чаках нейното мнение. Новият джип изглеждаше много добре

А старият изглеждаше... стар

През цялото време се опитвах да се дръпна от него и да му кажа нещо, но той просто не ме слушаше. Прииска ми се да го набия, защото вече си го заслужаваше, но дори и това не можех да направя, защото се движехме прекалено бързо. Най-накрая стигнахме до гаража и той пусна ръчичката ми, а после я хвана отново и ме задърпа към колите. Едва се отдръпнах от него, като му се скарах и го погледнах много сърдито.
- ЧИЧООО - викнах силно и той чак тогава ме погледна, като видя колко съм му обидена - престани да дърдориш и ме чуй! Аз съм момиче. Моя план е много по-хубав от твоя и съм сигурна, че ще е и по-успешен.
Сега наистина му бях сърдита и изглеждах много ядосана. Беше ужасно неучтиво неучтиво от негова страна да не изслушва другите хора и само да си дърдори глупостите. Накрая щях да му се разсърдя наистина много и нямаше да му помагам въобще.

Погледнах я и казах:
-Добре.. добре.. просто ми е притеснено! - след тези думи я погледнах и попитах:
-Какъв ти е планът? - гледах любопитно, като се надявах да ми издаде тайната си, а аз просто казах:
-Обещавам да слушам и да изпълнявам! - гледах моята малка принцеса, защото тя беше момиче, а аз не знаех какво да кажа, защото наистина ми беше притеснено. Преглътнах и чаках отговора й. Тя беше момиче и разбираше момичетата. Вече имах тайно оръжие за срещата си. Една от техния пол. Гледах Рамона любопитно и се надявах да ми помогне, защото наистина имах нужда от нея. Дори не знаех как да излизам с по-млада. Просто клекнах пред нея и попитах:
-От къде да започна? - и гледах любопитно..

Загледах го подозрително, като се чудех дали да му помогна или не, но не можех да му се сърдя дълго, затова го гушнах през кръста и погледнах нагоре към него с една нежна усмивка.
- Обещай, обаче, че ще ме слушаш!
Видях как чичо ми отвърна с усмивка и поклати положително глава. Пуснах го и изтупах дрешките си, като погледнах колите и тръгнах към хубавата, като му говорех, без да се обръщам към него.
- Първо - вземи си много пари, защото ще й купиш най-красивия букет и най-големия. Ще ти трябват поне 1000 долара - казах сериозно, защото наистина щях да го накарам да й купя толкова скъп букет, ако съществуваше.
Отворих вратата на колата и се опитах да се кача, като накрая усетих големите ръце на чичо си подмишничките си, които ме вдигнаха и сложиха на седалката. Сама си сложих колана и се отпуснах спокойно.

Изтичах до къщата и си взех джобни пари, който бяха около сумата от 5 000 $. Върнах се при джипа и влязох при Рамона. Сложих си колана и запалих превозното ни средство, като потеглих и казах:
-Така. Взех пари, с хубавата кола сме и ... - преглътнах и попитах:
-Сега на къде? - след като излязохме от гаража се обърнах и с едно копче вратата започна да се затваря атвтоматично. Погледнах Рамона, като я гледах любопитно и се надявах на няколко съвета. Усмихнах се и хванах волана и бях готов да потегля на някъде, където каже.

Бяхме поели към Зоопарка, когато Рамона заспа в краката на Чарли, но това, че се премести при нея означаваше, че я харесва. Стигнахме до малката ми виличка, когато паркирах отпред. Слязох и изтичах, за да взема Рамона на ръце. Повдигнах малката и погледнах Чарли, като и казах:
-Влизай и се разполагай. Чувствай се като у дома си! - след тези думи и подадох ръка, за да слезе. Влязох навътре, като занесох Рамона в стаята й, а когато се върнах видях Чарли, която стоеше в коридора и се оглеждаше. Доближих се до нея и я прегърнах, като я целунах страстно, както тя направи с мен и казах:
-Чарли! Аз.. такова.. не знам как да го обясня, но много се радвам, че си тук и.. - усмихнах се и казах:
-Вече сме сами.. какво мислиш да правим?

Усмихнах се леко, нежно сложих ръката си на бузата му и се приближих бавно с усмивка. Забелязах по усмивката му, че и на него му хареса идеята. Устните ни се докоснаха леко и нежно, като затворих очите си от удоволствие и увих ръцете си около врата му. Чуха се и няколко нежни стенания, които му напомниха, колко ми е приятно да ме докосва. Усетих силните му ръце на малкото си кръстче и се почувствах напълно спокойна, сякаш не можеше ,да ми се случи нищо лошо ... сякаш той щеше да ме защити от всичко. Вече се целувахме пове от пет минути. Ръцете ми отново бяха на лицето му, но този път бяха там, за да го отдръпнат от мен.
- Съжалявам, че те отблъснах така миналия път - казах много тъжно - искрено съжалявам ...
Още преди да успее да каже нещо, му забраних да говори, впивайки устните си в неговите. Исках да му покажа, че наистина много съжалявам и възнамерявам да си наваксам.

Ръката ми я погали по бузата и й казах:
-Няма нищо. - след което я целунах за кратко и допълних:
-Важното е че се върна! - след тези думи ръцете ми се плъзнаха към дупето й. Повдигнах я на ръце и усетих как крачетата й се обвиха около тялото ми. Вървях бавно и спокойно, като за секунди залепях устните си до нейните. Погледнах я в очите и казах:
-Сърцето ми спря, когато усетих устните ти, когато се върна! - след като казах това се намирахме в спалнята ми, но не се тръшнахме на леглото. Нежно поставих Чарли на него, а след това налях уйски, скъпо. Подадох и една чаша, а в другата държах моята й вдигнах тост, като казах:
-За нас! - след това се усмихнах и допълних:
-За смелостта ти да се върнеш! - отпих от алкохола и попитах:
-Какво ти се прави? - като се доближих до нея.

Оставих го да ме занесе в спалнята с леко притеснение, че ще иска да правим нещо, което не мислех, че трябва да правим. Не че не исках ... просто не мислех, че трябва да го правим сега, но за щастие той май беше на същото мнение. Отпуснах се максимално и с усмивка взех чашата, като го слушах как ме хвалеше за смелостта, която не можах да добия на време.
- Ако не престанеш да ми го натякваш, пак ще ме изплашиш - казах повече закачливо, отколкото предупредително и отпих една голяма глътка от чашата си.
Усетих как алкохола загря езичето ми и буквално прогори гърлото. Определено не бях на "ти" с алкохола, затова трябваше да пия малко по-спокойно, но понякога се правех на голяма работа. Веднага се намръщих и той го забеляза, затова не прикрих неприязънта си и му върнах чашата си, показвайки му, че не желая повече.
- Какво предлагаш - казах накрая с игрива усмивка, но не от учтивост, а защото не знаех какво да предложа.

Усмихнах се доволно и казах:
-Ами има много работи за правене, но в момента мога да предложа да си поговорим. - след тези думи просто преглътнах и казах:
-А ако искаш може да играем карти, да гледаме филм или просто.. абе.. нямам други идеи! - след като дадох своите предложения оставих чашите на шкафчето, седнах до нея на леглото и я загледах. Гледах в очите й и й казах:
-Просто.. искам да си прекараме приятно и искам да знам, кое ти е приятно! - след като казах това просто чаках да чуя какво иска.

Изправих се в седнало положение, като кръстосах краката си и ги сложих под дупето. Ръцете ми започнаха да си играят с пръстчетата на краката, а аз го гледах с една притеснена усмивка. Бях свикнала със странни детски неща, които едва ли щяха да му харесат и глупави тинейджърски лудории ... въпреки, че отдавна трябваше да съм излязла от пубертета, все още ме тресеше хормона.
- Ами ... много неща - казах несигурно и се преместих леко към него, като го загледах в примамващите очи - обичам да ми задават въпроси - казах и се засмях тихичко, като ръката ми започна да опипва леглото, докато не намери неговата - така де ... обичам да се опознавам с хората.
Знаех колко глупаво звуча, но в момента не можех да се осъзная. Гледах го като хипнотизирана и бях готова да му кажа почти всичко ... щях да пропусна да му дам информация за възрастта си, защото ... ами защото ми се искаше да се привърже толкова към мен, че след това да не може да ме зареже, каквото и да стане. Звучеше малко егоистично, но се привързвах по лесно от другите.

Усмихнах се и попитах:
-Така ли? - след тези думи пръстчетата на ръката ми се преплетоха с нейните, като нежно доближих към устните си нейната ръка. Целунах я и казах:
-Имам идеи за няколко въпроса! - след като се изясних повдигнах единия си крак на леглото, а другия висеше свободно, а аз реших да започна с въпросите:
-Какво мислиш за самотните мъже с деца? - след като зададох този въпрос се чудех да продължа ли с другите, но реших просто да си замълча и да изчакам отговора, а след това да започна със сериозния разпит.

Шока отново разтресе тялото ми. Нали Рамона му беше племенничка ... или просто имаше още много деца в живота му. Картината, която веднага изникна в съзнанието ми, се оказа доста плашеща за мен. Не бях помисляла, че на този етап от живота си, ще ми се наложи да мисля за подобни неща. Чак тогава се досетих, че трябва и аз да го го питам нещо, затова вмъкнах въпроса си в отговора.
- ПРЕДПОЛАГАМ - наблегнах на думата - че бих могла да свикна с тях, ако поне не са женени.
Чак тогава осъзнах колко точно ми пукаше. Цялото ми тяло беше обладано от зловещи тръпки, които не ми позволяваха да се отпусна, а аз се побърквах, мислейки над неговия отговор. Обмислих всичките възможности, но всяка ми се виждаше все по-ужасна от предишната. Накрая просто се ядосах на себе си и се насилих да се успокоя, поне външно, докато не чуя отговора му. Е ... ако беше женен, то поне знаех, че повече никога нямаше и да си помисля да се свалям с мъж на неговата възраст.

Засмях се на глас и казах:
-Това е добре.. - преминах с ръка по брадата си, което показваше успокоението ми и продължих:
-Така де... - показвах ръката си, на която не изпъкваше брачна хълка или белег от нещо такова и просто и го казах:
-Аз съм си самотен! - след тези думи се доближих до нея и седнах на леглото като преминах по завивката и нежно хванах нейната, като я загледах в очите и просто и обясних:
-Имам дъщеря, която съм осиновил... нищо повече.... семейството ми сме аз, дъщеричката ми, сестра ми и Рамона.. другите са твърде наперени, за да ги споменавам. - след тези думи загледах Чарли и попитах:
-А ти? Имаш ли си приятел или нещо.. по-така.. повече от приятел? - усмихнах се, защото знаех отговора.. щом се върна значи би желала аз да съм този човек.. надявах се аз да съм този човек.

» Сладкия сън на Маркъс +18
» Някъде в града след 5 месеца Елили и Маркъс