Някъде в града след 5 месеца Елили и Маркъс

Емили се събуди,като бързо се измъкна от леглото,този път обаче не събуди по обичай баща си,като го изненада в леглото. Слезе боса в кухнята,като започна да отваря шкафовете. Извади тенджерите,като направи голям шум. Беше си навила да прави закуска на татко,както той и правеше палачинки. Но бе много малка и не успяваше с нищо,само правеше шум и шум. Накрая дори забрави,какво ще прави и взе една лъжица,като дрънкаше по тенджерата. Може би вече бе събудила отдавна баща си но тя се забавляваше по свой начин.
Беше сложила Елмо до нея,като от време на време го удряше с лъжицата.

Маркъс спеше спокойно и сънуваше как е на пикник със сестра си и малките. Изведнъж сънят му започна да се превръща в кошмар, когато започна да чува странни звуци. Всичко се преобръщаше. От някъде се появи вулкан, а един странен звук кънтеше навсякъде, докато изведнъж не усети ужасна болка. Събуди се на земята до леглото си и бавно се изправи. Огледа се и разбра, че това е било само сън, но звука продължаваше. Все едно някой биеше с нещо метално по нещо метално. Мъжа се изправи и бавно тръгна към кухнята, от където идваше всичко, докато накрая не видя малката Емили, която си играеше в кухнята. Баща и я погледна злобно и каза:
-Само не ми казвай, че си бутала и ножовете! - усмихна се, защото тя се стараеше да му направи закуска, но явно от закуската се е стигнало до ударно соло изпълнение на барабани. Господин Колинс се доближи до малката и попита:
-Искаш ли тати да направи палачинки, а ти само да гледаш? - и я загледа любопитно, докато я държеше във въздуха, хванал малката под мишничките..

Засмя се сладко,като гласчето и бе на сладко славеиче. Баща и я сложи на плота,като и наля половин чаша(детска) сок,за да не пипа и тук там. От опит знаеше че черното нещо не се пипа защото прареше Седеше на плота кротко,което бе малко чудо,но явно се случваше нещо с нея. Тя стоеше мирно и пиеше от сока,като очите и следяха баща и. Тя въздъхна тежко,беше и малко студено но не каза:
-Тати...
Той се приближи към нея и тя сложи глава на корема му. Не каза нищо само облегна глава. Явно бе настинала нещо,за това се глезеше на татко си. Вдигна чашата си и каза:
-Сок!

Маркъс погледна малката и каза:
-Сок, така ли? - след тези думи просто я повдигна от плота и каза:
-Ще има сок, когато си здрава.... - познаваше добре детето си и й личеше, че не е добре:
-Сега ще си на Чай! - след тези думи постави малката в детското столче, което беше за хранене. Емили остана заклещена и в момента пред нея имаше чаша със чай, няколко палачинки и за десерт крем карамел. Маркъс взе един стол и седна пред нея, като започна да я храни, малко насила, защото не й се нравеше чая, но накрая просто каза:
-Ако не си изядеш закуската няма да излизаме никъде! - и я загледа сериозно..

-Не...
Започна се се циври,като за първи път отказа палачинките:
-Сок...
Озъби му се но не с усмивка,а с тъжното си лице. Събори чая на земята,явно наистина бе настинала и не искаше нищо,отпусна се на столчето,като не можеше да слезе,защото имаше дъска между крачетата и:
-Долу,долу...
Каза тя но тогава,баща и започна да я храни. Тя си търкаше очите и не искаше да му се дава но похапна малко.
-Долууу...
Тропаше с малките си ръчички по масичката.

Маркъс я погледна и каза:
-Голяма си напаст! Знаеш ли? - дори не очакваше да го разбере, но я повдигна и я свали на земята. Загледа я в очите, докато тя гледаше неговите и попита:
-Какво? Вече си долу! Сега какво искаш? Сок ли? - взе една кутия с натурален сок, но от топлите и й наля. Усмихна се доволно и каза:
-Ето.. Сок! - след това измести стола на мястото му и допълни:
-Не си и помисляй да искаш нещо друго! На болните не им се полага нищо!

Погледна го с ококорени очи и с чаша в устата,като го гледаше някак умно и дълбокомислено. Завъртя си дупето и тръгна към канапето. Остави чашата на масата и се качи на диванчето,като потъна в него. Изкачването на дивана бе като Еверест за нея:
-Дицата...
Показа с пръстче към телевизора. Като му подсказа че иска детско филмче:
-Попунцел.
Трудно и още да казва Р но това означаваше Рапунцел. Беше го гледала го хиляди пъти но искаше пак.
Татко и я гледаше,като явно не искаше за пореден път да гледа едно и също филмче.
-Иииии....
Озъби му се и се опита да заплаче.

-Добре де.. добре.. малък дявол такъв! - след тези думи пусна рапунцел, а след това отиде до кухнята. Наля си чаша с уйски и я изпи на екс, като отново допълни с алкохол. Върна се при малката и седна на дивана, като каза:
-Това е за последен път! След това този филм повече няма да го видиш! - Марк се излегна, като не и обръщаше много внимание и просто се опита да заспи, преди да е започнал филма..

Докато татко се опитваше да засипи тя се наведе към чашата му. Мириса не и хареса и се намръщи или по скоро претръпна. След като обаче той бе затворил очи и не и бе обърнал внимание. Качих се върху корема му,като се облегнах на гърдите му,ръцете ми го обгърнаха,като се усмихнах:
-Бичам те!
Това означаваше,че го обичаше. Гледаше филмчето излегнала се така. Тя се унесе и той също,като се събудих,чак след филмчето,размърда се,като целуна баща си по буската:
-Тати вън!

Маркъс спеше спокойно, като се събуди и видя малката Емили върху себе си. Усмихна се и каза:
-Искаш на вън ли? - тогава малката поклати положително глава. Баща й се изправи и я остави на дивана, като се качи да се облече. Слезе долу и каза:
-Така.. аз съм готов. Сега.. да изберем красиво облекло за малката принцеса и да излизаме навън. - загледа я и каза:
-Но да знаеш, че ако мислиш да си играеш някъде.. само спортни дрехи! Разбрахме ли се? - и я гледаше въпросително, докато стоеше на стъпалата и чакаше Емили да го завлече към гардероба..

Еми поклати глава,като татко я качи на леглото. Започна да я облича,като и сложи лилавия анцунг и обувки. Така беше готова за всички малки препятствия,както пясъчник,пързалка люлка и темподобни.
След това слязоха долу и се качиха на колата. Закачи я за столчето и тя беше много послушна не се движеше и го гледаше послушно. По пътя таткото пусна музика,а тя се разпя в свой глас с музиката.
Пристигнаха в парка,тя подаде ръка,за да пресекат. След това я пусна тя се затича към пясъчника седна там да си играе. По едно вреше докато татко и не гледа тя се отдалечи малко до един храст. Не бе взела Елмо,беше го оставила при баща си. Тогава чу нещо,като мяукане.
Шмугна се и тогава видя едно малко коте тя го хвана под мишниците,както носеше Елмо и се запъти към баща си:
-Писи тати писи!

Маркъс видя Емили с малкото животно, което би трябвало да прилича на котка. Взе го от ръцете й и го захвърли на страни, като каза:
-Това е мръсно писи.. няма да си играеш с такива неща. Казал съм ти! Ако искаш животно.. ще ти купим, но с тези, който живеят на улицата няма да си играеш. - Маркъс и говореше, а тя клатеше одобрително глава, като избяга. Сякаш не и беше казал нищо. Просто стоеше така и гледаше Емили, която гонеше котката. Издиша отчаяно и си каза "Дете. Какво да го правиш?" Усмихна се доволно и седна на пейката, като се опита да не губи от поглед малката принцеска..

Тръгна след котето,като го хвана. Беше твърдо убедена,че иска това коте.
-Искаааа!
Каза тя,като му го цопна в скута:
-Приси Мау къщи...
Тросна му се тя,като размаха пръст. Когато той,бе готов да го остави,тя се разплака но не просто се разплака ами започна да вика. Със сълзи,зачерви се и започна дори да вика.
-Мау,мау...
Викаше тя с пълен глас нямаше да позволи да и вземат котето.

Маркъс издиша и каза:
-Еми като искаш това въшлясало коте.. ще си седиш с него тук! - гледаше я Маркъс сериозно и допълни:
-Избирай! Тук с това коте или у дома без коте! Но преди да избереш запомни! - той я сочеше с пръст и й каза:
-У дома има сладолед, шоколади, всякакви други вкусотии, там са ти дрехите... и всичко от което имаш нужда. Та.. какво искаше да ми кажеш? - гледах я любопитно, докато чаках отговора й, защото нямаше да получи това, което иска. Дори и да е малкото ми ангелче.. не можеше да ме командва така.

Тя продължи да плаче още малко,всички ги гледаха и го мислеха,че този е лош защото оставя детето си да плаче така.
Протягаше ръце към нея но така или иначе разбра,че баща няма да вземе котето. Нацупи му се но спря да плаче,лицето и бе мокро:
-Лош лош тати!
Заяви му тя с пръст,като у обърна гръб и отиде в пясъчника. Започна да си играе но не бе забравила за котете може би щеше да го помни няколко часа,а може и по малко.

Седнах на една пейка и я гледах как си играе, докато несъзнателно извъртах поглед към онази мършава топка косми. Най-накрая осъзнах, че самия аз искам да го взема, но не исках момиченцето ми да се напълни с бълхи или да се разболее от нещо, но как да й обясня това. А най-много от всичко ме ужасяваше това, че котето можеше да умре съвсем скоро и това щеше да я нарани ужасно много. Не можеше ли да си избере едно хубаво, ваксинирано и домашно котенце от магазина за животни?
- Мамка му - казах ядосано накрая и се изправих, като първо отидох при нея и й подадох ръчичка - прибираме се - казах сериозно, а тя се нацупи още повече, но нямаше друг избор, освен да ме хване за ръка и да си тръгнем.
Тръгнахме към колата, но малко преди да я стигнем, аз я поведох към котенцето, наведох се към земята и го взех. Видях как лицето й грейна, а това ми донесе несравнимо щастие, но веднага й се накарах, когато протегна ръчичките си към него, за да го гушне.
- Аааа НЕ! Първо ще го изкъпем, после ще го заведем на доктор и чак тогава ще го гушкаш!

Лицето на малката Еми грейна толкова силно с една невероятна усмивка,татко щеше да вземе котето. Прибраха се в къщи,а Еми вървеше послушно зад татко си,като първо тръгнаха към банята,сложиха котето в ваната,като татко го изкъпа. Еми гледаше и говореше нещо за котенцето. След това го сложи на една кърпа и го изтърка. Сега то бе много чисто,така че можеше да и го даде. Тя го гушна но не много силно. Котето висеше малко но сякаш му харесваше,защото бе кротко и не бяхаше:
-Малко...
Тръгна към кухнята,като отвори шкафа и извади една купичка,беше оставила котето. Докато взимаше купа събори няколко неща. Отиде до хладилника и се опита да го дръпне за да го отвори но не ставаше. Беше увиснала но не можеше да отвори:
-Тати!

Подреждах в банята, когато чух как Ема ме вика. Изтичах до кухнята и я видях как подскача към бравата на хладилника. Усмихнах се и й казах:
-Колко си ми сладичка! - доближих се, за да отворя хладилника и тогава видях как малката си взе млякото. Изтича до купичката и наля на новия си домашен любимец от бялата течност. Върна се и остави млякото на мястото му. Използва стол, за да постигне целта си, но успя. Маркъс затвори хладилника след нея и каза:
-Добре.. котето се храни, а Ема гладна ли е ? - и я загледа любопитно.

Гледаше котето как пие от млякото,като го галеше по главата.
-Изаш сичко!
"Изяж си всичко!" беше на нейния език,както баща и казваше. Сега бе готова да обърне внимание на баща си.
-Сок!
Каза тя,беше пристрастена към соковете,не можеше без тях но явно татко не искаше това от нея. Тя му се усмихна,когато той я вдигна,а тя показа бисквитите. Но той пак и каза не. Тя се засмя остави ръка на гърдите му,като стисна ризата:
-Пици!
Искаше пица,или поне това се сети,че и се яде сега.

Стоях и гледах как малкото ми момиченце се радваше на котето си. Накрая дойде и поиска сок, но след като не се съгласих поиска и пица. Отворих фризера и там имаше замразена пица, след което я сложих в печката. Изпекох я и я сервирах на малката ми принцеса. Погледнах я и казах:
-Така.. ето ти пица! - след това се усмихнах и й налях и сок. Затворих хладилника и накрая просто казах:
-Така.. това е всичко. Нещо друго искаш ли? - и загледах Ема любопитно.

Измиха ръцете и бяха готови за хапване на пица,хранеше се с двете си ръце. Много обичаше пицата,която татко печеше. Усмихваше му се докато той правеше нещо в кухнята. Парченца падаха от масата и малкото коте ги дояждаше. Като видя това,щипваше малко от пицата и я пускаше на земята,за да яде котето. И без това бе останало малко от пицата. Еми ядеше и подобно както хранеше Елмо даваше и на котето но то наистина го ядеше:
-Мау Мау папа!
Засмя се като замята краката и ги заудря по столчето.
-Тати,тати!
Запляска с ръце за да я измият. Изми ръцете и,като я пусна на пода. А тя започна да тича из стаята,като котето вървеше зад нея:
-Мау,мау,мау!
Повтаряше тя,като викаше беше наистина много щастлива. Тогава котето се спря и направи беля. Еми застана до котето и каза:
-Лошу Мау,Мау беля!

Маркъс издиша тежко и каза:
-Защо по.... - загледа Ема и каза:
-Емили.. понеже това е твоето котенце.. ти ще му чистиш белите! - след като каза това баща и продължи да мие без да и обръща внимание, защото му стигаше да чисти след Ема, а сега и след мърльото.. Обърнал гръб и на двете животинки той реши да не им обръща внимание, а просто да се прави на мияч на чинии.

-Фуф.. акано!
Заяви тя,като взе котето и остави белята,така или иначе на нея не и пречеше. Хвана котето под мишниците и започна да му се кара. Качи се с него на дивана,като го сложи в краката си и започна да го гали с цяла длан,като то започна да мърка,харесваше му. Татко и бе пуснал на детския канал и тя гледаше Том и Джери.
-Томи....
Погледна към котето,за жалост това не бе Томи,а по скоро Томолина,защото бе женско но това не бе факт за нея,не знаеше това.

+12

Маркъс видя Лайното, което стоше на средата на стаята и изкрещя:
-ЕМИЛИ МАРКЪС КОЛИНС! ВЕДНАГА ЕЛА В ХОЛА И ИЗЧИСТИ ТОВА ЛАЙНО, ЗАЩОТО КОТКАТА ТИ ИЗХВЪРЧА НА УЛИЦАТА! - след тези думи си взе уйскито и допълни:
-Това хлапе ще ме довърши! - тръгна си към стаята и след като отпи от уискито, постави чашата на шкафчето и се заби в леглото, като пирон.

+2

Това две годишно дете дори не разбра въпроса на татко си,само видя,как той се качва на горе. Продължаваше да гали котето,като гледаше детско. Докато гледаше детското се унесе,на дивана,като котето заспа в ръцете и.
След час се събуди,тръгна на горе към стълбите,като си носеше котето със себе си. Разтърка очите си,като отвори вратата на спалнята на баща си и каза:
-Тати,тати...
Приближи се бавно но остави котката на земята,бавно се качи на леглото и се приближи към него.

» Сладкия сън на Маркъс +18
» Вилата на Маркъс +18
» 1700 година-някъде из Европа
» Преди 150 години; някъде из покрайнините на Париж.