Вилата на Маркъс +18

First topic message reminder :

Вилата на Маркъс +18 - Page 5 Forest-Home-With-a-Beautiful-View-04

Изведнъж тялото пред нея се изправи рязко. Маркъс вдиша глътка въздух и след като се огледа разбра кое е чуждото присъствие, което е усетил. Разтърка очи и погледна пак, но нея я нямаше. Изправи се и отиде до кухнята, за да си налее чаша вода. Върна се в стаята си облечен само в боксерки. Издиша и погледна към мястото, което беше погледнал преди малко, като сам си каза:
-Имам чувството, че видях Амбър там.. боже.. толкова ли не мога да спра да мисля за нея, че вече и ми се привижда. - отпи от водата си и седна на леглото, като се усмихна и си допълни:
-Бих искал да е тук.... тогава щях да спя по-спокойно.. - и се излегнах на леглото, като останах отвит, защото ми беше много топло.

Изпитваше някакъв страх, може би и малко срам от това, че той можеше да я види там. Преглътна притеснено, но не достатъчно шумно, за да я чуе и реших да си тръгне, но тялото й не помръдваше от мястото си. Единствените крачки, които беше склонно да направи, бяха към леглото, но тя трябваше да тръгне към вратата и то веднага. Затвори очите си и започна да се хокам на ум, но когато отново ги отвори, вече беше по средата на стаята, но Марк все още не я беше забелязал, защото се беше заблея в тавана.
- Не е на добре, когато човек започне да си говори сам - каза достатъчно силно, за да я чуе много добре и преглътна шумно, защото думите бяха излязли от устата й, без да поискат позволение от нея.
Вече беше късно да се крие и да бяга ... може би точно заради това беше проговорила - защото тогава нямаше да й се налага да избира дали да си ходи или да остане. Видя как Марк я гледаше учудено, но бързо щеше да измисли някоя правдоподобна лъжа, затова се направи, че не е забелязала погледа му и остана на място, чудейки се дали да се приближи.

Докато стоях на леглото чух глас. Познат глас. Погледнах и видях Амбър. В началото изглеждах изненадан, но след това се усмихнах (гиф-а от подписа ми) и се изправих в седнало положение. Загледах я и казах:
-Така ли, докторке? - звучеше банално, но реших просто да я накарам да се отпусне:
-Какво ще кажеш.. да ме излекуваш от говоренето на себе си.. - гледах я някак си.. спокойно и се изправих, като се доближих до нея:
-Така де.. бих желал.. да сте моя лична лекарка. Аз ще лежа.. а вие върху мен.. и ще ме излекувате.. - след тези думи се доближих и попитах:
-Или пък.. ти ще лежиш.. и аз в теб... как е по-добре? - сякаш, когато бях около нея и някакъв сексуален звяр се освобождаваше.. дали и тя желаеше да продължил започнатото от хотела или щеше да ме отблъсне, като всички..

Амбър се усмихна доволно, но не беше доволна от предложението му, а от откритието си - беше пълен тъпак като всички останали и я караше да се сеща, защото си беше забранила да изпитвам подобни чувства към някой човек. Определено не беше защото щеше да умре, а тя пак да си остане същата, както обясняваше на хората, които истински я познаваха. Беше, защото бяха пълни идиоти и се чудеха само как да се възползват от тялото й, като тези, които идваха на работата й. Вечните ергени, които само гледаха да си задоволят нуждите и си мислеха, че това ги прави истински щастливи.
Тя не му позволи да вид това нещо, а само се надигна, като го целуна много страстно и му показа, че е дошла само и единствено за секса.
- Притесних се, че може да съм осакатила красивото ти тяло до толкова, че да стане още по-тромаво - каза тя заядливо и някак спокойно, сякаш не осъзнаваше, че го обижда.
Всъщност, това беше сигурен начин да прикрива истинските си чувства. Беше свикнала да ги разпознава, но това не означаваше, че щеше да ги показва, най-вече когато бяха нежелани или просто ненужни.

Маркъс я погледна и каза:
-Ами да.. осакати ме.. - отдръпна се от нея и каза:
-Докторите ми казаха никакъв секс, никакъв алкохол и.. абе общо взето това е, така че.. дошла си при грешния инвалид. Толкова съм зле, че не мога да задоволя нуждите ти.. - върнах се към леглото и се излегнах спокойно, като казах:
-Ако си дошла само за това.. съжалявам. Не мога да ти помогна! - излегнах се и попитах:
-Така де.. какво правиш тук и как влезе? - и я загледах любопитно.

Амбър продължаваше да го анализира, като стигна до извода, че беше прекалил с болкообезболяващите, защото си менеше мнението по-бързо и от жена. Тя обаче не показа да й е направило особено впечатление, а се запъти към ъгъла на стаята, където имаше красива масичка и бутилка уиски на нея. Наля си в една от чашите, като седна спокойно на едно от креслата в стаята, гледайки съвсем спокойно към него.
- Бях на купон ... ужасно скучен и реших да видя какво прави любимия ми клиент - каза весело, сякаш му беше казала, че е отишла да видя как е майка й - а и не исках да си помислиш, че не ми пука как си - каза тя и се изсмя силно, показвайки точно обратното.
Пропусна да отговори на втората част от въпроса му, но по вперения му в нея поглед осъзна, че искаше да разбере всичко до край. Изпуфтя в знак на досада и отегчение, но все пак реши да го удостои с отговор.
- А що се отнася до това как влязох ... спокойно не съм счупила нищо, най-вече вратата ти - успокои го тя и дори се усмихна нежно, но и много фалшиво - вратата ти беше отключена - каза накрая спокойно и допълни - трябва да внимаваш, може да влезе някое лудо момиче, с което си спал ... някоя която не може да те забрави и да те убие, за да сте вечно заедно.
Отново се усмихнах и изглеждах наистина щастлива, като надигнах раменете си и казах убедително:
- Кой знае ... има ги всякакви ...

-Да.. всякакви.. и някакви луди, дето пият кръв от теб без да се засмилят, че могат да те убият.. - отпуснах се на леглото и допълних:
-Луди канибали.. - издишах тежко и казах:
-Е.. видя, че съм добре.. нещо друго искаш ли да видиш? - отпуснат на леглото Маркъс загледа тавана и без да я поглежда допълни:
-А да.. вземи си стотачка от портофеила ми.. ей така.. бонус, че поне си се сетила за мен.. - усмихнах се доволно, защото отново наблегнах на темата за парите. Поставих ръцете си зад главата и замълчах. Вече не ми се говореше за нищо. Личеше си, че не съм това, което търси и скоро щеше да си тръгне. Повдигнах глава и отново и обърнах внимание:
-И по-леко с това уиски.. много е скъпо.. искам да имам и за другите си.. любими.. ами.. а.. абе.. танцьорки.. нали знаеш.. на мъж като мен една не му стига..

Тя надигна едната си вежда и се изправи бавно, като взе бутилката със себе си. Правеше се на много по-надут, отколкото беше, но след като си мислеше, че мое да я провокира по някакъв начин, дълбоко грешеше. Единственото нещо, което правеше в момента, беше да я обижда, но какво му пукаше на него ... тя беше просто стриптизьорка.
- Уискито ми хареса - отбеляза спокойно тя, сякаш той й беше казал, да си вземе всичко, което й хареса - а и онази стотачка ще ти свърши работа за момиченцата, с които си свикнал.
Нямаше как да не изтъкне, че е нещо повече от другите, но нямаше никакво намерение да чака извинения или нещо подобно. Отвори бутилката и отпи направо от нея, като обърна гръб на Марк и тръгна направо към врата. Не само че не трябваше да се обажда, а дори не трябваше да идва тук, но нямаше намерение да се самообвинява. След подобни думи щеше да й е много по-лесно както да заспи, без да мисли за него, така и да го забрави до няколко дена.
- До скоро - каза мило и невинно тя, без да се обръща към него и излезе от спалнята.
Мъже като него не си намираха жени така лесно. Може би някоя щеше да го хване заради парите му, но рано или късно пак щеше да се озове в стриптийз бара, опитвайки се да забие новото момиче или в някой публичен дом.

Той си стоеше и не и обръщаше внимание. Въобще не го интересуваше какво прави и дали ще вземе уискито или ще го остави, а когато му каза "До скоро", Маркъс леко се повдигна, постави ръка до устните си и се провикна:
-Сбогом! - отпусна се в леглото и се опита да се унесе в сън. Сега му беше по-лесно.. сънуваше по-спокойни неща. Дъщеря си, Рамона.. сестра си.. и общо взето семейни сбирки. Явно не му трябваше да се занимава с млади момиченца, които се мислеха за център на вниманието, а да прекарва по-вече време със семейството си.. и го осъзна..

Амбър се издразни още повече на последните му думи. Излезе от къщата и тръгна пеша, но след няколко минути се върна. Той отново спеше и така определено й беше много по-приятно да го гледа. Този път реши да седне на креслото, защото не й се седеше отново права до стената. Взря се в него и през главата й преминаха прекалено много мисли, които се объркаха така, че дори и тя сама не успя да проследи.
Минаха часове, когато слънцето най-накрая изгря. Това обаче не й хареса никак, затова се изправи и дръпна пердетата, като в стаята стана сравнително тъмно, но не толкова, че да не се вижда нищо. Седна отново, като този път качи краката си на креслото и отново се втренчи в него. Изпи и последната глътка от бутилката, като я остави на земята до себе си, но нямаше никакво намерение да заспива тук. Щеше да седи, докато не се събуди, а пияното й състояние определено щеше да я задържи будна достатъчно дълго.

Маркъс си поспа, след приятни семеен сън. Бавно отвори очи и издиша, като се изправи, но щом усети миризмата на алкохол и видя Амбър да го гледа, като някой сериен убиец и попита:
-Какво? Забравих ли нещо? - изправи се и я подмина, като влезе в банята. Изми си лицето, а след това започна да си мие зъбите, като видя, че тя го следи. Облегна се на касата на вратата и го гледаше, а той я виждаше в огледалото. Наведе се, за да пие малко вода, а след това се.. както подобава я изплю. Избърса се с кърпата и застана пред нея, като я загледа в очите и без да се усмихна допълних:
-Трябва да ти се извиня.. нали? - и я подмина отново. Отиде до гардероба и го отвори, като се зачуди какво да облече...

Амбър не се обърна, а просто погледна тъжно в отражението в огледалото му. Беше в гръб и не можеше да види колко съкрушена изглеждаше, а това определено не беше заради умората, която също беше изписана на лицето й. Леко се поизправи, като бавно залитна, но не беше заради алкохола, а защото краката я боляха. Обърна се към него и дори не се усмихна, защото нямаше сили за подобни неща.
- Не съм искала да ми се извиняваш - каза тя доста тихо, но беше наясно, че той я чува - Реших да видя, дали и на сутринта ще си такъв задник, след като хапчетата те отпуснат, а бутилката ... - каза тя сънено и я вдигна, като той видя, че е празна - ами изпих я, за да не похабявам алкохола, когато ти я разбивам в тила, но сега определено нямам сили за това.
Тя отново отпусна ръката си надолу, но май прекалено, защото бутилката се изплъзна от ръката й и падна на земята, но беше достатъчно дебела, за да издържи на удара и да остане цяла. Амбър премига сънено, сякаш за да не заспи, но не мърдаше от мястото си.

Маркъс се доближи до нея и казах:
-Добре де.. добре.. Извинявай! - тя усети как ръцете му я повдигнаха и той я занесе до леглото. Постави я на меките завивки и след това я загъна, като стоеше над нея и се усмихна:
-Сега си поспи.. имаш нужда от почивка! - целуна я по челото и взе бутилката, остави я за изхвърляне, а след като се върна при Амбър седна на креслото, на което беше тя, но си го приближи. Загледа я и си каза на ум "Да види колко е хубаво да те зяпат, докато спиш" Стоеше си така спокойно, когато се сети нещо. Започна да си търси чорапите и накрая ги намери, но се отчая, защото бяха два различни. Почеса се и стоеше пред нея, без да я гледа. Просто се чудеше.. цял ден е бил с два различни чорапа и не е разбрал..

Тя продължи да му говори още по-тихо, че чак не се разбра, дали говори на него или на себе си. Обясняваше как ще си тръгне всеки момент, но просто него правеше, вече в продължение на около 6 часа. Накрая се ядоса и му каза достатъчно силно, за да я чуе, че е задник и му обърна гръб, като се завъртя към прозореца. Беше с якето си, беше завита, беше ужасно горещо и дори беше ден ... той да не се опитваше да й докара някой топлинен удар?
Тя обаче бе така изморена, че дори не можа да помръдне. Седеше с отворени очи и гледаше към спуснатите завеси, като се измъчваше от силната горещина, която не й позволяваше да заспи. Това правеше нещата още по-мъчителни, не само защото беше изморена, а и защото бяха заедно на едно място и двамата будни. Не й пречеше, че се на едно място ... но вече нямаше сили да спори с него, а все още й се искаше да разбие бутилката в главата му.

Той се доближи до нея и махна завиквата. Без да му пречи съблече дрехите й. Легна до нея, като я прегърна и каза:
-Знам че съм задник.. мерси за комплимента. А сега заспивай, за да не те напляскам! - отпусна се, докато беше зад нея и се надяваше и тя да се отпусне, защото наистина имаше нужда от сън. Доближи се и попита:
-И щом не си тръгна, това значи, че искаш да останеш.. и аз искам да си тук, за това млъкни и се наслади на момента ни заедно, да не те карам да съжаляваш, че си дошла.. поне като сме двамата да ни е приятно.. - заби нос в косата й и започна да диша спокойно и бавно, като се надяваше поне сега да се отпусне и да заспи..

Очите й останаха отворени, а тя не спираше да си мисли за снощи. Преглътна шумно, но той продължи да я прегръща, все едно нищо не се беше случило. Амбър не беше от заядливите ... добре де, беше, но и това не можеше да се остави така.
- Ти ме изгони - каза тя тихо и напълно спокойно, сякаш не изпитваше нищо, докато го казваше и докато се сещаше, но не беше точно така - едва ли ти се иска да съм тук, но поне с едно ще ти угодя и щя млъкна.
Реши, че вече прекаляваше с гостоприемството му, затова си затвори устата, но въпреки парещата болка в очите си, не успя да затвори и тях. Те продължаваха да се взират в пердето, сякаш чакаше нещо.

Но сякаш той не я беше чул. Всичко замлъкна и дори и дишането му спря, докато.. не усети устните му по вратлето си. Той я извъртя и каза:
-Според теб.. не бях ли на хапчета? - усмихна се доволно и допълни:
-Никога няма да те изгоня и ако го направя.. ще съжалявам за това.. все пак.. ти си най-добрата танцьорка, най-красивото момиче и.. най-инатестия човек, който познавам и за това те харесвам.. не искам да те губя така че.. млъкни и не мисли за глупостите, които съм казал! - целуна я страстно и я притисна към леглото. Усмихна се и попита:
-Спи ли ти се или да те изморя, за да заспиш? - и я гледаше предизвикателно, защото знаеше какво точно да направи.

Тя определено си беше достатъчно изморена, но имаше толкова много неща, които я мъчеха. Спря да мисли трезво и вече наистина започна да говори неща, които не трябваше да казва ... неща, за които трябваше първо да помисли.
- Ами другата червенокоска? - попита тихо Амбър и чак тогава се появи някаква емоция на лицето й, която я правеше много тъжна - с която беше вчера ... тя не е ли най-красивата?
Не искаше да знае, че ги е видяла, но ревността й надделя. Той можеше да си помисли, че дори го е следяла, но сега това не я притесняваше толкова много. Искаше отговорите и сега беше момента да говори с него. Дори не осъзнаваше, че лъхаше силно на алкохол, а той дори я беше целунал. Естествено, никога нямаше да каже, че му е неприятно, за да не я обиди, но други бяха нещата, които я глождеха в момента. Колкото и години да минеха, тя се оставаше обикновено момиче, а те ревнуваха прекалено много, говореха и правеха неща, които въобще не ги представяха в добра светлина.

Маркъс я погледна и каза:
-Другата червенокоска... мисля, че я изгубих завинаги. - след тези думи той преглътна и допълни:
-Тя... вече не мисли за мен... с хубаво.. направих неща, които.. не мисля, че и ти ще харесаш и.. - след тези думи той се усмихна с фалшива усмивка и допълни:
-Аз съм задник, които с действията си отблъсква хората.. действам без да мисля и.. всички ме мразят за това. Както и ти ме мразиш в момента и искаш да разбиеш бутилката в главата ми. Така, че няма за какво да се притесняваш.. ако не ти е приятно просто.. си заминавай! - и я погледнах в очите.. като чаках отговор

Тя се направи, че не чу последното му изречение, защото и на двамата им беше станало ясно, че тя нямаше никакво намерение да си ходи. Може би беше прекалено нахална, но въобще не го осъзнаваше в момента. Най-вероятно щеше да се засрами от себе си, но сега мислеше за съвсем друго нещо. Премисли отново думите му и с леко закъснение отговори.
- Значи дойде при мен, за да ти мине мъката по нея? - попита, но не дочака отговор, защото той щеше да я довърши, а просто продължи с изводите - и за това в момента ме траеш ... защото няма да получиш нищо по-добро от евтина стриптизьорка, с която се запозна в долнопробен бар.
Ако човек не чуваше какво му казва, щеше да си помисли, че си говорят нещо съвсем нормално, защото тя му обърна гръб и затвори очите си, като дори го зачака да я прегърне. Вече знаеше всичко, което искаше да научи и може би най-накрая щеше да си почине. Щеше да го направи в неговото легло, може би утре пак, а най-вероятно и в други ден, правейки се, че не знае, че той е влюбен в друга, а тя е просто временен заместител.

Маркъс се усмихна и точно, когато щеше да и каже нещо реши да си замълчи. Просто се отпусна до нея и я прегърна. Затвори очи и реши да не казва нищо повече. Просто искаше да си останат така.. Да си полежат спокойно сгушени един в друг. Знаеше, че е правил много грешки, но той не виждаше в нея долнопробна стриптизьорка. Той виждаше едно момиче, което му харесва... момиче, с което може да прави перверзни неща без да се засрами, момиче, което може би би споделила чувствата му, но този път щеше да го кара по-бавно. Не искаше да стане като Чарли.. и той не мислеше за секса, а за чувствата.. просто.. и той не знаеше какво да прави.. издиша и се отпусна в леглото.

Амбър не можа да заспи лесно. Лежа, въртя се, отвиваше се, прегръщаше го, пак се завиваше, отново му обръщаше гръб, докато най-накрая не намери перфектната поза - беше що годе с гръб към него, катила единия си крак на кръста му и се беше извила леко на една страна. Другия й крак беше в противоположна посока, кота отдалеч приличаха на голяма буква К.
В момента, в който се отпусна така, тя заспа и то доста добре. Тялото й се отпусна максимално и близките 5 часа не помръдна дори за секунда. Дори и Марк да я беше хвърлил през терасата, това нямаше да успее да я събуди. Все пак беше вампир и малко или много й влияеше слънцето. По обед то беше толкова силно и изтощително за нея, че просто нямаше начин да не се предаде.

Марк не можа да заспи, но стоеше и я гледаше. Затваряше очи от време на време, но накрая просто се предаде. Спа за няколко часа, докато накрая усети Амбър как се движи. Отвори очи и видя как тя го гледа. Усмихна се и попита:
-Как спинка? - стоеше и я гушкаше, докато чакаше отговор. Едната му ръка нежно я галеше по гръбчето и не каза нищо. Просто си я гледаше сладко и чакаше да разбере как е спала. издиша тежко и усети в колко странна, но и красива форма са. Реши да не мърда много, защото не искаше да променя формата им.

Тя го загледа и просто вдигна раменете си. Не беше, защото не знаеше как е спала, а просто не искаше да му отговаря, защото винаги след сън я мързеше да говори. Това я разсънваше на момента, а тя искаше да остане още доста дълго време така, за да си отпочине поне още малко. Въпреки това не спази желанието му и се размести, като се обърна изцяло към него. Дълго време просто го гледаше в очите, като отново беше безизразна и само умора се четеше по лицето й, но накрая й писна и просто се притисна в него. Зарови лицето си в гърдите му, като усети как той опре брадичката си на главата й, а това й донесе доста голямо удоволствие. Преметна ръката си през кръста му и подобно на него започна да го гали по гърба, като не казваше нищо, за да не развали момента.

Марк разбра, че Амбър иска да си почива още малко. Той я прегърна, а тя се сгуши в него. Двамата стояха един до друг в леглото и нямаха намерение да си говорят. Просто да се гушкат. Усещаше ръката й, която го галеше нежно и това му доставяше удоволствие. В момента не искаше да я занимава с глупости за това просто забави дишането си и започна да я гали и с другата ръка, за да и достави двойно удоволствие. Звучеше глупаво, но все пак беше нещо по-различно от преди малко..

» Сладкия сън на Маркъс +18
» Някъде в града след 5 месеца Елили и Маркъс