Вилата на Маркъс +18

Сбутах го и се засмях.
- Сигурно е красива.. щом е привлякла така вниманието ти.. - прошепнах леко замислено,а след това легнах на една от възглавниците. Ощипах го леко,щом намекна,че го харесвам.
- Може ида не те харесвам.. а може и да те харесвам.. -няма никакво значение.. в същност. - засмях се леко. Не исках да му бъда в тежест,таак че подобна лъжа би спасила положението.След това си припомних Клаус.. ако не бе той сега на дали щяхме да си говорим толкова сладко.
- По онова време.. в което живеех,не бе много хубаво да имаш дете от друг мъж без да си женена..за това се преместихме в друго населено място където се запознах с Клаус.. той е един от Древните вампири.. а останалите от семейството му са другите древни.. - въздъхнах. Опитах се да си припомня лицето на малкото ми момиченце,но времето бе успяло да го заличи толкова много.
- Клаус и Брат му ми обръщах доста внимание и все пак аз обикнах повече Клаус.. което накара двамата братя да враждуват. Майка им бе вещица.. и реши да използва моята кръв,за създаването на първите вампири. Цялата кръв.. Трябваше да съм мъртва. - облегнах главата си върху едната ръка и го погледнах. - Майка им,Естер,ме отвлече. Вече бе превърнала мъжът си и той скришом ми даде от своята кръв,защото смяташе,че не е редно някой да умира заради семейството му. Захвърли тялото ми в една гора,далеч от селото. Преди това ми бе забранил да се връщам.. - погледът ми бе замислен,някак си отвеян,като че ли отново бях там. - От този ден нататък бях играчка за всеки срещнат човек или същество.. затворих се.. и до ден днешен не допускам никого. Освен теб.. - очите ми попаднаха върху неговите. - Сега.. сега Клаус отново ме има за играчка,а ако не се подчинявам е възможно да бъда убита. страхотен живот..а ?

Приближих се отново малко до него и хванах ръката му.
- Сигурна съм,че твоето момиченце е най-голямата сладурана на земята.. дори да не е твоя със сигурност те обожава. - погалих леко едната му буза. Разбирах го до някъде. И при мен е имало моменти в който съм убивала наред,но поне знаех какво правя.. осъзнавах го и просто не можех да контролирам гневът си или пък желанието за кръв.
- Колкото до другото.. не си виновен че в теб има демон.. самият ти не си толкова лош.. Не се обвинявай за нещо,което не можеш да контролираш.. моля те. - подсмихнах се,а след това целунах челото му леко.
- Демонът в теб.. се появява само в определени моменти? Ако желаеш може а се опитам да измисля нещо за да ти помогна някак..

Направих леко недоволна физиономия при спомена за Клаус.
- Не мисля.. - казах и легнах на възглавницата,а погледът ми отново започна да се рее на някъде. - Обичах го толкова много време,че.. вече не си струва разбираш ли.. онази любов остана в онова време когато и двамата бяхме различни. - онова време не ми липсваше. Липсваше ми само и единствено моята Мери.
- Лошото е.. че така и не се научих да обичам отново.. никой до сега не е успял да раздвижи нещо в мен.. а пък и никой не се е опитвал. - след това отново легнах на една страна към него. - Лошото е.. че щом той умре и аз умирам.. свързани сме чрез магията на майка му.. а в момента съставяме план за неговата смърт.. Но да не мислим за смърт в навечерието на рождения ми ден - осъзнавах колко зловещо звучеше това. Но определено вече нямаше надежда да срещна някой които просто да ме обича. Без извинения и без увъртания. - Ами.. тази Амбър.. какво ще ми кажеш за нея?

Докато го слушах все едно слушах историята ни с Клаус. Не че ние завършихме добре,но пък те двамата можеха да се справят.
- Никоя жена не се грижи ей така за чуждо дете. - казах и се изкикотих тихо. - Мисля си,че просто я е страх да признае чувствата си,а пък и щом не обича деца сигурно е стресната. - след толкова много години връзките ми бяха почти ясни,както и хората. Всичко бе просто,но те го правеха сложно.
- Бори се за нея и не се отказвай,щом я обичаш толкова.. Клаус се отказа от мен.. и виждаш резултата. Никой не е щастлив така. Няма да я загубиш,сигурна съм.

- Сигурна съм че е,щом толкова си хлътнал по нея. - казах закачливо и се засмях. Вече започвах да се чудя дали исках Клаус да умре или просто да го боли,заради това че ме изостави.Заради него бях.. замръзнала във времето,заради него преминах през какво ли не за нищо..
- Скоро не.. - промълвих след това замислено. - По някой път несъзнателно потискам глада.. Но ако пиеш от някой,които обичаш или харесваш и той усеща удоволствието,ако си достатъчно опит ,за да направиш така.- обясних леко замотано,но бях сигурна,че ме е разбрал.
- Да не си помислил да правиш нещо шантаво утре.. помня един от рождените си дни с теб.. Половината от нощ бе прекарана в килия с някакъв тип ,който доста си падаше по полата ми.

Подсмихнах се и целунах бузата му. Бе станало наистина доста късно,пък и малкото рундче което направихме бе взело доста сили..
- Добре. - първоначално си мислех дали е удачно да се сгуша в него,но след известно време реших,че няма да има нищо против.. нямаше да е за пръв път. Прегърнах го и отпуснах уморено глава върху възглавницата си. Парфюмът му не се бе отмил и ухаеше толкова хубаво,че още по-бързо се унесох.

Сънят ми никога не е бил толкова спокоен. За пръв път можех да се залъжа ,че всичко е наред и че няма никакви проблеми. На няколко пъти се пробуждах и се заглеждах в Марк. Слънцето прокрадващо се през пердетата се опитваше да ме пробуди,но без успех. Усещах го върху лицето си,а до мен като че ли бе празно. Точно в този момент усетих как палавият език на красавеца започна да си играе с мен. Подсмихнах се и бавно творих очи,докато леки стенания се отскубваха от устните ми. Щом се спря го издърпах на бързо върху себе си и заключих краката си зад гърбът му. Целунах го на няколко пъти много страстно и се засмях. Личеше си колко бях радостна,точно като някое малко детенце.
- Добро утро и на теб красавецо. - пръстите ми преминаха по косата му ,а след това се усмихнах. - Нямаш си на идея колко хубаво се спи върху теб. - пошегувах се,а след това той ми посочи подноса ,които бе поставен от неговата страна на леглото. Лицето ми придоби изненадан вид,след това го погледнах и погалих бузата му :
- Всичко изглежда чудесно.. но нямаше нужда.. - никой не ме бе изненадвал така. Целунах го още веднъж ,а след това целунах и вратът му.

Ако питаше мен не заслужавах нищо,но както винаги той се държеше толкова мило ,че не можех дори да споря с него.
- О.. милия ми той,не исках да те натъжавам. - целунах устните му,а след това се усмихнах широко. Пръстите ми нежно с разхождаха по гърбът му,докато слушах предложенията му.
- На красавец като теб не се отказва. - прошепнах след това и го пуснах да прави каквото пожелае с мен,така както най-обичах. Дишането ми се учести,а тялото ми започна да настръхва.припомняйки си на какво бе способен и как можеше да ме накара да почувствам толкова различни емоции наведнъж.

Отвърнах на целувката му още по-нежно и бавно,а докато той се заиграваше с гърдите ми устните ми оставяха мокри следи по вратът му. Пръстите ми оставяха червени следи по гърбът му,а тялото ми настръхна още повече щом усетих как приятеля му нежно се докосва в мен. Не исках да спира с целувките си,колкото по надолу слизаше толкова повече изтръпвах. Щом езикът му започна да играе по мен вкопчих пръсти в завивката ,стискайки я колкото се може по силно. Имах чувството,че щях да я разкъсам. Стенанията ми се увеличаваха,подлудяваше ме още от сега.. виждах ,че му доставя голямо удоволствие да викам името му,за още. С всяка секунда го исках все повече и все повече ,а щом устните му се долепиха до тялото ми ,а езикът му навлезе в мен не издържах.
- Искам те,веднага.. веднага.

Като че ли някакъв игрив и неокротим огън се бе разпалил в мен. Опитвах се да приглуша стенанията си,но на моменти това бе невъзможно. Моето тяло също се притискаше в неговото ,докато се извиваше така че да може да навлиза все по-дълбоко. Устните ми целуаха шията му по която оставяха много смучки и следи,а пръстите ми оставяха още червени следи по гърбът му.
- Дадено.. няма да спираме. - прошепнах му след това и впих устни в неговите. Направих така че той да усеща приятен и възбуждаш ток по тялото си,както и да усеща моето удоволствие,а след това се преобърнахме. Аз бях отгоре ,а той бе отдолу. Подсмихнах се. Тазът ми продължи с въртеливите движенията,а очите ми не слизаха от неговите.

- Ако искаш.. може да използваме и някоя друга поза. - смигнах му. Обожавах да експериментирам,а с него винаги бе.. доста задоволително. Продъжих да забързвам движенията си,а след това го дръпнах към себе си за ръцете. Пристиснах тялото си в неговото ,но не спрях да се движа. Пръстите ми бяха студени,точно като ледчета. Започнах да ги разхождам по корема му,оставяйки приятно и настръхващо чувство. Започнах да целувам вратът му,доакто нарочно държах ръцете му,за да не пипа. Поне малко щеше да го подлуди. Не му давах дори да ме целува,сега аз правех всичко. съвсем леко захапвах кожата му оставяйки още по интересни смучки. Щом се опиташе да целуне където й да е се помръдвах и се разсмивах. Задвижих се още по-бързо ,започнах да правя така че през цялото му тяло да минават леко и приятни възбуждащи вълни,карайки го да настръхва. Имаше си големи плюсове да си свръхестествено същество.

- Ще видим.. колко ме желаеш. - казах и се подсмихнах. Преплетох пръсти в неговите,а след това целунах едната му ръка. - И все пак.. без пипане и целувки. Стой мирно. - опитах се да бъда малко по-сериозна,но с него нямаше как. Наведох се напред,към него,така че да мога да целувам гръдния му кош,докато тялото ми се движеше страшно бързо. Започнах нежно да целувам,както и да хапя. Знаех че и при мъжете е доста възбуждащо когато хапеш или си играеш с зърната,за това започнах съвсем лек ода захапвам и целувам. По едно време умишлено забавих движенията,правейки ги по-бавни и мъчителни. Беше доста удовлетворяващо да го измъчвам така. С поглед завързах ръцете му с копринени въжета ,който бях приготвила преди това. Щом усетих,че бе свършил започнах да целувам по средата на гръдният му кош. Продължавах нежно надолу и се спрях малко под корема,целувайки по продължително там. след това преминах по бедрата от вътрешната и външната страна за да го държа в напрежение. А след това започнах и с леките целувки по достойнството му. Нищо по-специално,просто ми харесваше да го държа в напрежение.