Преди 150 години; някъде из покрайнините на Париж.

First topic message reminder :

Тъмно, мрачно време. Валеше дъжд, почти безпощадно мокреше улиците на Френската столица. Хората се опитваха да се приберат възможно най-бързо у дома, да се измокрят възможно най-малко. Обстановката в покрайнините беше леко зловеща- дърветата бяха мокри, в малките гори беше такава кал!
В една от почти закритите поляни имаше изграден малък мотел или нещо подобно. Ако го гледаш отстрвани щеше да ти заприлича на съборетина, но си личеше, че е обитаема. Ако не от друго, то поне от пияници.
Именно там се наложи да пренощувам. Пътувах твърде дълго, в търсенето на предателя, който се опита да нанесе на мен и расата ми ужасни беди. Изгубих следите му именно тук- в покрайнините на Париж.
Влязох в малката страноприемница. Бях облечена в хубава за времето си черена рокля. Косата ми се спускаше надолу под формата на ситни къдрици. Макар и морка и леко изкаляна, знаех колко изкусително всъщност изглеждам.
Седнах на подобието на бар и погледнах "барманката".
-Бърбън.. С лед. -Казах на френски, след което се огледах, подпирайки се с лакът на барплота.

-Как подбирам момичетата в леглото си ли,ако въобще понякога се стига до там.
Смях който показваше до някъде истина и това,че се закача и шегува. Отпи сладко от питието си:
-Почти винаги ги подбирам по красота,само ако искам да задоволя много бързо или просто не ми се бърза. Но истински се забавлявам с умните жени,който имат и чар. Но повечето пъти истински се забавлявам с интересните жени,който меко казано крият в себе си потенциал. Нещо както се казва,като скрита мина. Момиче,което е привидно тихо да се превърне в не обуздана тигрица.
Да истинско удоволствие:
-Дори и ти за мен си малко предизвикателство,като огън решиш ли да се престрашиш да го докоснеш,като не опитно дете,може да те опари или дори изгори.
И като забравим факта че бе Даркус,беше перфектното момиче:
-Както и да е,жените са нежни същества,променливите им настроения винаги са били предизвикателство за мъжа. Но само един истински мъж може да се нарече истински,само когато знае,как да накара една жена да се почувства,желана,обичана и задоволена.

Засмях се. Малко или много можех да приема като комплимент това, че ме наричаше предизвикателство. Не, че го бях чувала за първи път, но повечето, които го бяха казали бяха просто вампири.. Нормални. Без абсолютно нищо древно в кръвта си, което до някъде направо обезсмислеше техният комплимент.
-Никлаус, аз не съм толкова сложна, колкото всички си представят. -Отбелязах, отпивайки от бърбъна си, който се разливаше в гърлото ми, като най-сладкото нещо на света. Обожавах този вид алкохол. -Всъщност съм много по-проста от всички жени на тази планета. Или ще ме заинтригуваш или не.. Останалото са просто подробности.
Да, ако един мъж не ме заинтригува, няма значение какви жестове прави, как ме нарича или дори какво ми подарява.. За мен ще си е все същия безразличен господин. Материалното никога не е подпалвало огън в мен.
Но виж, ако беше някой точно толкова силен (не физически) колкото мен.. О, щеше да ми хареса малката авантюра..
-Повечето жени зависят от прекалено много фактори. На това му казвам "излишно затруднение".. Тези жени не само, че си намират много трудно мъже, но и си намират прекалено трудно приятели. Да си капризна е хубаво, но да прекаляваш е доста неприемливо..
Подсмихнах се. Можех да бъда доста капризна, ако поискам, но всичко зависеше предимно от моето настроение.

-На теб би ти отивало да си малко капризна,хубавите жени трябва да бъдат капризни. Не са достойни за всеки.
Това пак можеше да мине комплимент. Комплиментите му не бяха директни,а някак деликатни,красиви не си заслужаваше излишно да я клишира и да я прави на глупава,като я приобщи към другите си завоевания или жени. Беше хубавото,че се освобождаваше и до някъде се чувстваше спокоен,това бе далеч по хубаво от напрегнатото му състояние:
-Всичко с мярка.
Намигна и поръча да им налеят още един бърбан,така или иначе им бе нужно прекалено много за да се напият,така че можеше да си пият спокойно:
-Но искам да отбележа,че аз съм бика,а вие сте червения плащ. Привиква...
Но коридата бе опасна бика можеше да бъде убит. Усмихна се това сравнение му харесваше:
-Не сте лъжица за моята уста мадам,на вас ви трябва някой от вашия вид или някой от Ши но Ши,мисля че тук може да се забавлявате но за жалост,обикновените създания са ви прекалено не достатъчни. Прав ли съм?

Погледнах Никлаус, като на мраморното ми лице се изписа лека изненада на някои от думите му, като това, че би ми трябвало по-силен от мен или в краен случай силен точно колкото мен, за да може да бъда задоволена.
-Никлаус, говорихме едно, а сега ми казваш друго. Нали именно това ти казвах, че няма значение расата, а подхода? Дори човек може да изпълни очакванията ми поне с оценка 5, ако знае как да подходи, какво да направи.. Няма големи и малки лъжици, приятелю.. Има просто надценяване или подценяване. Самооценката.. Именно тя проваля всичко понякога!
Отпих от чашата, която беше привидно чиста, на което се зарадвах. В мотели, като този, беше истинско чудо, ако обслужването и качеството бяха на ниво. Макар да беше гнусна саборетина, определено беше малко по-добре от някои обикновенни мотели.
Върнах погледа си на древния, като псътрите ми очи го огледаха.
-Кажи ми, Никлаус.. -Произнесох името му бавно, с акцентът, който именно той използваше пред своите дами. -Забавно ли е да обикаляш, да си древен вампир и повечето вампири да искат да те убият? Не ме разбирай погрешно, всеки си има своите грехове.. Но аз наистина не мога да бъда убита.. Дори да изкараш сърцето ми, на практика то ще се възтанови в мен.. Да ме намушкваш.. няма да се получи.. Заклинанията не м влиаят.. Помня само болката от това да си човек.
За миг сякаш погледът ми се замъгли.. Да, спомих си, когато бях просто едно малко момиче, с добро семейство, преди да се превърна в робиня на някой от Ши но Ши.. Трябваше да призная.. живота ми като робиня беше добър, но задълженията ми -отвратителни.

-Всъщност това не ме коси,защото определено не могат да ме убият. Или могат и да могат но проблема,е че ако го сторят,ще сложат края и на на почти цялата вампирска раса. Аз съм създал доста вампири,те също. Кръвната линия продължава.
Погледнах към нея надявах се това да го знае:
-Никой не е в изгодна позиция да ме убива.
Защото определено умра ли половината въмпирска част. Въздъхнах обаче:
-За жалост обаче до някъде би бил доста скучен,защото е доста самотен.
След това се засмях,никога не бях сам винаги имаше някой около мен,за това бе малко иронично.

Подсмихнах се, като продължих да въртя един кичур от косата си на показалеца ми, гледайки Клаус.
-Ако някои ловци на вампири знаеха, че убивайки всички древни, ще убият изобщо вампирите, твоите врагове щяха да се удвоят. - Казах, като отпих от чашата за пореден път. -Но самата мисъл да няма вампири по света е доста.. подтискаща честно казано. Колкото и глупави да са някои представители да видът ви, ще е нечестно да изчезне.. цяла раса.
Вдигнах рамене. Истина си беше. Попринцип смятах, че няма по-ужасни неща от вещиците и вампирите, но във всяко правило си има изключения. Особено във Франция, където всъщност се намирахме.
Погледнах Никлаус.
-Като изключим хибридските ти планове.. Нещо друго, което да планираш за напред? В живота ти като цяло? Интересно ми е, нямаш ли друи цели?