Англия преди 600 години

Тропах нервно с крак. Не понасях тези дрехи , не понасях и глупавите хора. Мислеха , че ще ме победят , лъжеха се. Лондон беше хубав град , но най-вече за разврат. Компаньонките бяха лесни , а дори и без пари , само зареди удоволствието и малкото хубави спомени , които можех да им придоставя. Сега тъпите офицери си мислеха , че ме гонят. С едно щракване на пръсти можех да се прибера там , където не са си и представяли , но трябваше да се срещна с Никлаус и да разбера дали е намерил поредната двойница. Можеше да е от голяма полза за всички.

Влязох със смях в залата,а две момичета ме подпираха от двете ми страни. Разкопчаното ми кожено яке ризата бе излязла ,както и ръкавите. Тогава видях още във входа,Астарот явно ме чакаше,а аз бях малко позабравил,че ме чака но така се случваше малко след пълнолуние,понякога малко се разсейвах. Всяко от момичетата обаче имаше следи от зъби по вратлетата. Това малко или много показваше,че съм се забавлявал:
-Астарот,радвам се да те видя...
Пуснах момичетата,като ги тупнах по дупетата:
-Поразходете се малко...
Засмяха се звучно,като тръгнаха към стаята ми. Закопчах якето,като дръпнах и ръкавите:
-Имах малко работа.

Погледнах Клаус , който тукощо влезе , беше се забавлявал , но не обичах закъсненията. Но той беше един от малкото , който знаеше кой съм , така че вече нямаше и с какво толкова да се перча.
- Симпатични кръвни банки. - погледнах го и се изправих от мястото , на което бях седнал.
- Намери ли двойничката Никлаус ? За порок и забавления винаги има време , но имаме и работа.

-За намиране зная къде е но все още е рано,очаквам Илайджа да я доведе скоро.
Мразех да се занимавам с това но сега не бързах и можех да си позволя това малко да се позабави.
-Така и не разбрах,защото толкова много бързаш?
Присвих очи,и погледнах към слугинята,която чакаше заповеди. Вдигнах ръка и махнах,а след това и добавих:
-Донеси една кана с вино и плодове!
Отново върнах погледа си към него:
-Знаеш,че не обичам да бързам.

- Не бързам за нищо , приятелю. Просто ми трябват факти , нищо повече. - погледнах го. Трябваше да се сдобия със сила по-голяма от тази на даркусите и Томас , но нямах и никакъв предмет , скоро щях да взема или открадна някой.
- Може дори и да няма нужда от двойницата , жалко че изпуснахме онази и тя стана вампир , но ти обещавам че целият й живот ще е ад.

-Ти си човека по адските ситуации.
Само първата ми бе слабост,само Шарлот:
-Така или иначе няма да е последната двойничка,има още една и ще продължи да има. Няма особен смисъл да се занимаваш с нея и да си губиш времето.
Тогава донесоха виното,наляха в две чаши,подадоха едната на мен и едната на него. Имах едно от най-хубавите вина,беше внос и нямаше нищо с Английското вино.
-И все пак какво си намислил?

- Не смяташ ли , че някой който те е изиграл трябва да си плати ? Защото аз да. - чукнах чашата си в неговата.
- Наздраве , за това , което последва и светлото бъдеще. - усмихнах се и отпих бавно от чашата.
- Ще я накарам да изпита сладостта от всички грехове , а след това болката.

-Винаги с план в изтезанията и наказването на нищо не подозиращи същества.
Отпих бавно от виното,този определено си го биваше,можеше да се научи наистина много за това,как да отмъстиш на някой,как да си го върнеш и всичко останало в пълен план което беше зашеметително:
-И все пак не каза,кое е онова по силно от Даркус и Ши Но Ши? Все още не съм чувал за такова създание,а и не знам дали може да бъде създадено. Освен,ако или не си Луцифер или Бог,което малко се съмнявам.

- Но тези изтезания , които дори не разбират стават по-сладки с времето , знаеш това. - отпих от чашата си отново.
- Всичко с времето си , Никлаус. Няма такова създание , но ако имаш един от елементите и изпълниш правилно ритуала може да си точно толкова силен колкото тях. Луцефер не е по-силен , не е по-силен дори и от мен. Забрави ли , че съм му шеф и съм най-главният дявол ? Той е един от принцовете , но не е нищо особено , просто обича да се фука.

-Добре губя ви голямата родствена връзка и кой как се казва,така или иначе не съм чел библията или старите древни писания. Смятах ги за доста голяма измишльотина.
Особено,когато си живял толкова много,че дори не съзнаваше,че нищо не може да те изуми и направо,черпиш от историята,че ти си самата част от историята:
-Ще видим,какво ще стане след време драги приятелю...
Една от слугините до наля още вино,оглеждах я защото определено ми се искаше да вкуся нейната кръв,а още повече,че се усещаше и мирис на непорочност,направо караше цялото ми тяло та изтръпне от глад и желание да забия зъбите си. Бях в кондиция и напълно бях обърнал внимание на спътника си. Това,че мислех от време на време за храна не ме правеше небрежен:
-Когато постигнеш тази си цел сподели,за да почерпя и аз от плодовете на силата,така или иначе,мразя Даркуите и определено не се чувствам приятно,когато някой е малко по силен от мен.

- Да , времето е всичко , без това имаме в изобилие от него. - казах и погледнах към слугинята , която ми наля вино.Беше красива , можех да накарам да изпита плътските удоволствия , но все пак беше негова и нямаше да я пипам , имаше прекалено много други , на който да бъда пръв и последен.
- Разбира се , но не забравяй , че и те имат слаби места , особено жените от тях. Трудно им е толкова време да са сами и колкото и да се преструват , че човешкото им е непознато , със сигурност могат да обичат. Накараш ли ги д асе влюбят веднъж , можеш да си играеш със силата им и със самите тях. - усмихнах се широко.
- Междудругото семейството ти още ли е в ковчези ? Сестра ти не беше за изпускане.

Погледа ми към него бе малко убийствен,обожаваше да се закача за сестра ми,а тя така да се каже ми бе малка слабост и той го усещаше това:
-Жалко,че не е тук да ти го каже.
Усмихнах се,тя бе понякога доста по своенравна от мен и бързо решаваше,кой какво и как го иска,и без да я пазя те се справяше
-Да кажем,че Илайджа,Ребека и Кол са на свобода само другите ми двама братя са в ковчези,и смятам че за сега там им е най-добре.
Отпих от виното си:
-Ти не успя ли да видиш Ребека,как така не сте успели да се засечете?

- Наистина жалко. - погледнах го без цел да го дразня , ако толкова се дразнеше от това някой приятел да бъде със сестра му , нямах проблеми.
- Май си прав , ще създават неприятности , а ние не се нуждаем от това. - отпих от чашата си и се замислих за част от секундата , не бях правил нищо лошо от един час , каква загуба на време.
- Не , не успях да се видя с нея , но много се надявам. А другият ми въпрос , какво стана с баща ти ? Искам да гледам смъртта му.

-За сега още не ми е за цел да го убивам,затова е малко по окован.
Ако можеше да се каже няколко ката метални вериги,кама в сърцето източен до капка кръв затворен в гробище,и над него голям мраморен и тежък камък. Си беше доста малко,можеше да се постарая повече,за да скрия "баща" си. Не носех спомени дълбоки на обич и почитание в моето сърце.
-Да кажем,че чакам изгоден случай да го убия без аз да съм виновен и така да се каже,да не изляза виновен. Въпреки,че на мен не ми е баща,баща е на всички останали,ако убия и него,ще си спечеля силната им омраза.
Ребека не знаеше,че така да се каже бях виновен за смъртта на майка ни,но някой неща изискваха голяма жертва:
-Знам,че е досадно но все още не е чак толкова голяма опасност,а и никой освен мен... Вече не знае,къде е той. След няколко стотици години,ще го преместя пак,за всеки случай,тези духове не се сещат да си затварят устите. Един да се върне от мъртвите и се раздрънква и вещиците ги чуват.
Тогава се сетих:
-Трябва ми вещица но доста силна,не ми трябва някоя глупава ясновидка...

- Знам , че татко древен , не е заплаха. Просто една прашинка в пясъка , влезе ли ти в окото боли , но стъпчеш ли я , отива под другите. - усмихнах се отново и изпуках пръстите си.
- С удоволствие бих го убил , нужно е само да поискаш. Няма да съществува на земята и ще се мъчи за векове напред. - след това спомена вещица , за какво ли пък му трябваше тя.
- Защо ти е вещица ? Мога да ти осигуря , но защо ?

-Трябва ми доста могъща вещица и не просто някаква обикновена.
Виното отново се провлачи по гърлото ми и отпих наистина доста шумно. Въздъхнах:
-За няколко неща искам да скри ковчезите,да не се виждат от никой,след това съм намислил нещо но ще го направя с времето,трябва ми на следващото столетие,зави си,ако успея да засега по бързо двойничката,преди някой да ми я открадне под носа или да не умре.
Завъртях очи,защото обикновено умираха от какви ли не болести:
-Чумата се разраства и се опасявам,че може да умре от чума.
Липсата на хигиена и мизерията правеше съществуването им жалко.

- Скоро ще ти намеря. - повдигнах рамене и запалих пура , обичах ги тези неща. Но се нуждаех от забавление и то скоро. Тази част от мен , която искаше да прави зли неща , не беше задоволена от това което правя в момента. Щях да му намеря вещица , но и аз щях да се възползвам от силата на двойничката.
- Трябва да я запазим тогава , просто е. Ще я вземем и ще я гледаме. Жалко , че някои се самоубиват или правят опити. Загуба на време. Рано или късно всички ще си отидат , една по една.

-Обмислям да си направя няколко подобия на мен,какво ще кажеш?
Тази идея ми се въртеше доста често в главата и се блъскаше в главата ми,като муха по лампа,упорито омаяна от светлината:
-Само трябва тук там да си намеря няколко върколака,ей така за каден.
Той започваше да скучае,тогава махнах към малкото девойче с девствената кръв. Тя се настани между нас,стоеше малко като кукла и дори малко трепереше,не знаеше какво я чака:
-Хубави момичета ми пращат за слугини,чак не мога да повярвам,че между тях има и не покътнати.
Повдигнах брадичката и,прокарах пръсти по врата и:
-Искаш ли подарък или да опитам аз първи.
Тя се дръпна леко:
-Спокойно,жените са като хубавото вино,един има честа да ги отвори,а всички на масата да допият бутилката.

- Звучи интересно. - идеята беше добра , щеше да спечели доста сила и да успее да направи достатъчно поразии. Да е силен и да не подлежи на атаки.
- Можем да намерим и върколаци лесно , ходят на групи. - отпих от виното и тогава той предложи още по-интересна почерпка , със сигурност и по-вкусна. Погледнах момичето и я накарах да се чувства възбудена , трепереше.
- Опитай от кръвта й , тя вече не се страхува , дори те желае.

-Е,губиш удоволствието драги приятелю,обикновено обичам вечерята ми да бяга.
Смях който се разля из цялата стая и смразяваше кръвта,на тези който все още имаха жива кръв.
Вдигнах малката китка на девойката,обърнах я за да видя прекрасните и вени. Кръвта пулсираше и се движеше бясно,караше замръзналата ми кръв да кипне:
-Наздраве!
Очите ми придобиха стараният си вид,черно жълти,забих също толкова страните си зъби в китката и,като кръвта и нахлу в устата ми. Такова блаженство,девствена и не покътната кръв. Съвършена...
Дръпнах се облизах се и подадох крехката ръка към приятеля си:
-Сега е твой ред,а ако случайно я пресушиш в стаята ми има още две. Е,не са така свежи и не покътнати но пак са сладки.