Преди 1900 години в Ню Йорк

Мечтата на всеки Европеец да сбъдне Американската мечта,промишлен век и век на строенето на гигатдски кораби. Дори се чуваше за огромен кораб,на име Титаник. Това можеше да се увенчае с голям успех или с ужасен провал. Седнах в един ресторант за бутилка вино,а може би и за нещо,като вечеря. Така или иначе трябваше да опипам почвата и това което ме очакваше на новия остров,защото определено мислех да остана за по дълго. Не че по време на откриването и не бях тук,така или иначе не вярвах на глупавите вярвания,че земята е била плоска и прочие глупости. Седнах в един доста приличен ресторант,като веднага си поръчах бутилка вино и сносна вечеря. Имаше доста хора и по скоро и уж от боржуазията,а колко боржуазни можеха да бъдат само аз го знаех.

Разхождах се бавно из града, като търсех вечерята си, но не такава, каквато предпочитаха повечето хора. Аз си падах по крехкото месце ... обичах го алангле, дори сорово и също като пържолите сготвени с вино, аз обичах моята вечеря да има повече от онази приятна червена течност, която беше единственото, което можеше да ме засити.
Вървях бавно и гледах различни мъже и жени, но нито един от тях не ми се виждаше сладък. Искаше ми да се да се позабавлявам по старо му, както ме бяха учили, като си доставя двойно по-голямо удоволствие от вечерята, но за жалост нито едно от ходещите месца не грабваше окото ми. Накрая просто се отказах и влязох в един ресторант, като се настаних до прозореца. Келнера взе палтото ми и го постави на закачалката, като откри красивата гледка към прилепналата към тялото ми рокля, която стигаше чак до земята. Настаних се спокойно и го накарах да се приближи към мен, като без никакъв проблем го убедих, да ми донесе специална поръчка.
След няколко секунди на масата ми имаше вино, което вече беше отворено, макар че в ресторантите винаги го отваряха пред клиента, но аз бях много по-доволна така. По въздуха се носеше плътния аромат на сладко грозде, примесено с лек солен вкус, който не можеше да се разграничи от мен и от мъжа, който все още не бях забелязала, че гледа право към мен. Не знам дали беше видял и порязаната китка на келнера, който беше много по-добре преди малко, но щом го забелязах, просто вдигнах чашата си, като му казах наздраве и се усмихнах. Ето това приличаше на вечеря ...

През няколко маси видях една прекрасна лейди,която бе вампирка усещаше се,защото нейния глад бе ужасно осезаем. Накара ме да се усмихна да я проследя с поглед,какво ще направи. Не след дълго се усети аромата на кръв явно бе се забавлявала с келнера. Бе симпатично да гледаш млада вампирка,как ловува. Накрая повдигна чашата си с вино,като ме поздрави за тост. Аз отвърнах но с една доста сладка усмивка.
Накрая просто се изправих бавно се приближих към нея,като подадох ръката си,за да уловя нейната и да я целуна:
-Добър вечер милейди очаквате ли някой?

Усмихнах се на приближилия се мъж и се зарадвах, че се беше приближил към мен. Обичах да ловувам, но аз си бях точно като черната вдовица - чаках мъжа сам да дойде при мен, изпълнен с желание, да се оплете в мрежата ми и да ми достави сексуално удоволствие, а накрая просто да го схрускам за закуска ... или да си хапвам няколко дена подред от него.
- Точно си търсех компания - казах с една много мила усмивка и минах към стола срещу мен - бихте ли желали да се присъедините към мен за вечеря?
Погледнах многозначително келнера, а той не чака много. Дръпна стола, като подкани красивия мъж да седне до мен и бързо се оттегли от масата, както му бях наредила точно преди да се окаже, че няма да вечерям сама.
Докато чаках мъжа да реши, макар че имах някакво усещане, какво точно щеше да направи, аз надигнах чашата си и бавно я изпих чак до половината, като затвори очи от удоволствие, като дори изстенах съвсем леко. Бях ужасно гладна, а тази комбинация ми беше любимата ... нещо като предястие.

Настаних се на стола срещу нея,взех салфетката,като с едно бавно движения я сложих на скута си. Не откъсвах очи от нея,аромата на кръв и вино се бе преплел в някаква сладка комбинация. Взех бутилката и без да чакам покана си налях в чашата.
-Взе пак са длъжен да се представя милейди,аз съм Никлаус,за мен е удоволствие!
Вдигнах чашата,като я докоснах до нейната но без тост,бе доста тревиално. Отпих от виното но не ми се понрави,кръвта на този младеж не бе от любимите ми. Тя видя,как смръщвам вежди:
-Реколтата не е била много добра милейди.

В първия момент се притесних, защото въобще бях забравила за виното, а той се канеше да отпие от него. Може би не различаваше аромата, както всички останали хора, но вкуса щеше да усети много добре, защото виното не беше повече от кръвта и тя се усещаше доста наситено. Усмихнах се когато чух коментара му, като до някъде ми олекна. Не ме притесняваше, че ще разбере, а че може би щеше да се развика в пълния ресторант о да провали приятната ми вечер, но очевидно или нямаше вкусови рецептори или просто не можеше да определи какво точно беше това.
- Очевидно, с Вас имаме различен вкус - казах тихо и повиках келнера, като той веднага се върна и ме загледа изпълнен с очакване - Донесете на господина друго вино - казах спокойно и върнах погледа си на него, защото той беше по-хубавата гледка, но след малко пак ме обезпокоиха.
- Какво вино? - попита той, а аз се подразних силно, като извъртях леко лицето си към него и заговорих през зъби.
- По-хубаво!
Зарадвах се, че не започна да ми изброява вина, а вместо това се оттегли и ни остави насаме.

-Спокойно милейди,вечерята не виновна,че е малко посредствена.
Засмях се на дребната шега. Погледнах към него,като го накарах да изчезне не ми трябваше вино,щях да се примиря и с тази реколта:
-Нямах,предвид за виното,а за добавката към виното. Според мен трябваше да изберете нещо по младо.
Присвих очи,като намигнах,за да и показа,че заслужаваше нещо по добре.
-После,ако искате можем да си намерим по хубава вечеря?

Въздъхнах отчаяно и се облегнах назад, като той видя недоволство в мен, но в първия момент не можа да разбере какво точно го е причинило. Да ... хапваше ми се нещо по-така, но вече си бях изградила планове за вечерта и мразех те да се провалят.
- Тъкмо си бях помислила, че съм си намерила нещо сладко, което да схрускам по късно - казах с усмивка и продължих да гледам в него, като това не трябваше да бъде обида, а комплимент.
Никой вампир не искаше да става вечеря на някой ... та тогава за какво бяха хората, но аз гледах по малко по-различен начин на нещата. Обичах храната ми да е сладка както отвътре, така и отвън, така че можеше да го приеме като комплимент за добрия му външен вид и да се почувства поласкан от това, че бях избрала точно него. Не бях като обичайните вампири и сигурно това щеше да го накара да се ми се присмее, но все още ценях човешкия живот и никога не се хранех от някой, докато не умре или нещо подобно. Напротив ... доставях му такова удоволствие, каквото ми доставяше той на мен, като ми позволяваше да пия кръвта му. Дори бях свикнала да манипулирам мъжете по такъв начин, че само да ми се предлагат за вечеря, без дори да осъзнават какво точно става.

-Съжалявам,ако съм развалил,плановете Ви,нямах намерение да го правя но за съжаление,само мога да ви помогна да си намерите достойна вечеря но аз не се включвам в менюто поне не за главно,а по скоро за деликатесно дегостиране.
Засмях се защото определих себе си,като сладко ястие,е до някъде за нея,можеше да се стори така,защото кравта ми бе древна и до някъде може би,щеше да е доста сладко. Отпих отново от сладкото вино,като огледах келнера,който бе сладко преластен от нея:
-Обичам лейдита,който си избират така сладко вечерята,а още повече я манипулират по този начин.
Облегнах се назад към стола:
-Аз обикновено обичам да ми се съпротивлява.

Замислих се за съпротивлението ... беше като лов на диво животно, но в случая ние бяхме дивите, а хората не можеха и зайци да се нарекът. Бяха се превърнали в питомни морски свинчета, като само 1 на всеки 1000 хапеше в самозащита, но за жалост моите зъбки бяха по-остри. Замислих се над моите навици и осъзнах, че така си ми беше много по-добре.
- Аз предпочитам взаимното задоволяване - казах с широка усмивка вдигнах веждите си, за да му окажа ентусиазма си - обичат вечерята да е спокойна и приятна, а не да ме кара да се боря за нея ... нещата за които се боря са много повече от парче месо с крачета и ръчички.
Усмихнах се мило, като заприличах на ангелче, каквото отдавна не бях, но невинния ми вид беше една от причините, мъжете да се чудят каква съм, когато подивея. Вече дори си бях представила неща, които не бяха много подходящи за мисли на една дама, най-вече когато в мислите й преобладава мъж, с който току що се беше запознала. Е ... след толкова години беше научила, че хората са луди и си губеха времето, но въпреки, че тя имаше много повече време от тях, беше решила да го живее пълноценно.

-Въпрос на вкус!
Заявих с пълна конкретизация,като оставих чашата спокойно на мазата. Скоро келнера донесе вечерята,явно и нейната беше алангле,като моята,макар на нея да не и бе много нужна. Е и на мен не бе но обичах вкуса на храната и как тя галеше сетивата ми. С елегантен жест хванах приборите,като започнах да режа от месото. Можеше да се каже,че бе добре приготвено имайки предвид,какво правеха в Европа тук не бе кой знае,какво. Явно не бяха на голямо ниво или готвача не бе:
-Не е кой знае,какво но става.
Взех кърпата от скута си като се обърсах краищата на устните си и я оставих на масата,а след това взех и виното.

Останах напълно изправена, като взех приборите си и започнах бавно да режа първата хапка, която щеше да ме накара да се замисля дали въобще да ям това нещо. Поднесох я бавно към устата си, като загледах напред замислено, както правеха дегустаторите на вино и дълго време просто дъвчех, бавно и спокойно. Не обичах да се тъпча, а да се наслаждавам на всяка хапка от вечерята си ... и без това нямаше за къде да бързам - не възнамерявах скоро да си ходя ... нито от ресторанта, нито от този град, нито от света.
Преглътнах парчето и чак тогава чух коментара му, като бавно и безизразно го погледнах, но установих, че е прав. Кимнах одобрително и оставих приборите, като допих виното в чашата си и чак тогава започнах да обсъждам коментара му.
- Прав сте ... не съм никак впечатлена.
Преминах бавно с езика си по зъбите, за да се насладя и на последната капка от великолепната смесица, като осъзнах, че нищо нямаше да ми хареса ... бях прекалено гладна - гладна за кръв, а това означаваше, че нямаше да мога да се отпусна и насладя на човешката храна, докато не задоволя нуждите си.

-Май сте много гладна милейди,това не е никак добре!
Изправих се,като взех една от чашите:
-Бихте ли ме извинили!
Казах аз,като тръгнах към кухнята. Влязох,като подчиних всички в кухнята и си избрах едно момиче,приближих се към нея,като отгизнах и прорязах леко. Навесих я над голямата чаша,като я напълних цялата. След това завързах ръката и,като излязох от кухнята изтривайки паметта им. Оставих чашата на масата и седнах. Видях че ракава ми е леко опръскан с кръв:
-Тази реколта,ще ти хареса!

Още когато отвори вратата на връщаше обратно, усетих наситения аромат на неподправена кръв. Е ... аз предпочитах да пия направо от човек, но това щеше да утоли жаждата ми поне за няколко часа. Поех недоверчиво чашата от ръцете му, като бавно я поднесох към устните си, но още преди да отпия, затворих очите си и се опитах да си наложа някакъв самоконтрол. Ухаеше така приятно, че най малко щях да се преобразя, но това определено не трябваше да се случва тук ... не и пред толкова много хора.
Отпих бавно, но в момента, в който кръвта се докосна до устните ми, аз започнах да пия все по-бързо и по-бързо, докато накрая не държах чашата вдигната, а в нея беше останала нито капка. Оставих я на масата, като се почувствах наистина неудобно, че така й бях налетяла, но забелязах доволната усмивка на кавалера си.
- Извинете ме - казах тихо и взех кърпата си, като избързах ъгълчетата на устните си.
Все още трептях от удоволствие, а езика ми беше покрит с онзи сладък вкус на прясна топла кръв.

-Няма проблем мадам,радвам се да ви помогна и да утолите глада си.
Бутнах навътре ръкава оцапан с кръв,понякога се случваха такива неща. Взех кърпата и на свой ред,обърсах краичетата с елегантен жест. Винаги съм имам някакъв стил,който си беше от много години. Етикецията винаги ми бе 2 природа:
-Така,ще може да се насладите на вкуса на храната,макар да не е толкова хубава колкото Еропейската но все пак.
Взех само виното нямаше да ям повече и без това се бях наситил,а глада ми беше от друго естество и то не бе за храна:
-Хареса ли ви не е като да си го хванеш сам но служи работа.

Върнах кърпата в скута си, като погледнах заешкото месо, което ме чакаше в чинията, но отдавна бях решила, че няма да го ям. Изправих се леко, като сложих кърпата на масата и се обърнах към него, като леко кимнах.
- Извинете ме - казах тихичко и тръгнах към мястото, от което беше дошъл.
От кухнята се носеше наситения аромат който ме привличаше прекалено много. Видях момичето, което кървеше слабо, но просто не се сдържах. Приближих се към нея и я целунах много нежно, като тя не разбра какво точно ставаше и се изплаши, но след въздействието ми, се отпусна и ми позволи да направя и други неща с нея. Притиснах я нежно към стената, като започнах да целувам врата й, оставяйки леки влажни следи от езика си, докато не стигнах желаното място. Захапах я съвсем леко, карайки я да привикне с болката, като изведнъж зъбите ми се удължиха, разранявайки кожата й. Тя изстена леко от болка, но през цялото време галех нежно врата и горната част на гърдите й, като това я накара да се отпусне и да изпита известна наслада. Когато реших, че може би прекалявам, я пуснах а тя тръгна бавно люлеейки се към един стол, но най-накрая седна. Използвах най-близката кърпа, за да избърша устните си и брадичката, по която се стичаше кръв. Очевидно не бях така елегантна към него, но все още си мислих, че той нямаше да разбере. За жалост се обърнах и видях как седеше на вратата на кухнята, държейки чашата с вино.
Претрепнах и почервенях от срам, като продължих да бърша кръвта, която беше останала по лицето ми, а персонала ме гледаше вцепенено. Не знаех какво да кажа, за да оправдая животинското си поведение, затова реших да си замълча, оставайки го да ме критикува.

» Англия преди 600 години
» Преди 150 години; някъде из покрайнините на Париж.
» Вишъс Хилс след 2 години...
» Преди година !!
» Чикаго преди месец :)