Вишъс Хилс след 2 години...

Сутринта като се събудих реших да направя една малка разходка из кралството си на Ши но Ши и да разбера какво ново имаше в градът ,който бях направил за по -нишите същества от мен.Голяма усмивка се появяваше когато знаех че имаи такива на по долно ниво.Интересното беше ,че се чуваха много слухове за дете на мъж,които бл обладан от демон.Още след като разбрах това пробуди моят интерес и към детето и към мъжът.Побързах да отида в града.Телепортирах се.Едно малко момиченце,навярно със своята бавачка беше в парка и се занимаваше с останалите деца около него.Бавачката от време на време викаше по детето да не прави това или отнова,но дойде и един период в който се отплесна.Разбрах името на момиченцето.Емили!Тръгнах към нея и застанах до нея като приклекнах така,че да съм на нейното ниво.
-Здравей Емили .. - усмихнах и се мило.
Продължавах да я гледам както и тя мен.От време на време поглеждах и към бавачката.
-Татко ти ми каза да те взема и да те заведа при него. - продължавах да държа широката си усмивка на лицето си.
Тогава телефона на детегледачката звънна.Посочих на Емили към жената.
- Виж Емили .. казаха ми да те заведат ,защото бавачката ти има спешна работа.. - повторих още един път на малкото момиченце така ,че горе долу да ме разбере.

Играех си в пясъчника при всички деца,правех различни формички. Бавачката бе около мен но аз се бях отдалечила,защото исках да си играя сама. Не след дълго до мен се появи,един огромен мъж. Надигнах главата си,като още държах ръката си на формичката:
-Татко къде е той?
Още гледах леко дори уплашено мъжа,който стоеше до мен. Обърнах се на страни към бавачката и щях да тръгна към нея но тогава мъжа ме хвана. Той бе така убедителен,че татко ме чака,а бавачката си тръгна изведнъж или по скоро изчезна. Поклатих глава и го оставих да ме поведе за ръка:
-Ти кой си? Приятел на татко ли си?
Успях да взема Елмо,който стоеше до пясъчника до мен,не го бях оставила след тези 2 години. Той бе малко мърляв,скърпен и с едно паднало око но все още си бе моя Елмо и не се откъсвах от него:
-Защо си толкова голям?
Не спирах да питам и разпитвам големия мъж.

Не си падах много голям фен на децата.А особбенно по тези,които не спираха да задават въпроси.След като хванах ръката на Емили тя започна да ме разпитва.Трябваше да отговарям бързо и да бъда мил с нея .. защото все още бяхме в парка и само ако писнеше щеше да провали всичко,което бях намислил до този момент.Но не бях предвидим въпросите и отговорите ми.
- Бащата ти ни чака на едно място където предполагам,че ще ти хареса..а и тъкмо ще можеш да изкъпеш .. ъъ .. - погледнах към играчката на детето,която се стискаше в ръката си и не я пускаше.
- .. твоята плюшка .. - усмихнах и се отново мило.
Не смеех да увелича темпото на ходете ,защото Емили щеше да заподозре нещо.
-А относно това защо съм толкова голям .. - труден въпрос да отговоря на едно дете,което имаше едвам четири години.
-Може би защото си ям редовно зеленчуците .. - обърнах се към нея и вече бяхме към края на парка.

-Зеленчуци!
Намръщи се тя не и харесваше да яде зеленчуци:
-Аз мразя брокулито,спанака и зелето. Ти сигурно си ял много,за това си тъкъв голям.
Лапнах пръста си,като Елмо остана удушен в ръката ми. Вървяхме до края на парка,вече нищо не се виждаше. Малката ми ръка се губеше в неговите големи ръце:
-Ако ме стиснеш,ще ми направиш ръката на палачинка!
Децата не си мереха приказките,бяха искрени и не принудени. Тя го погледна,той беше мил и имаше хубави очи:
-Имаш очите на една моя кукла,само че я изкъпахме и и паднаха очите,тоите ще паднат ли ако ги измием?

Засмях се когато момиченцето ме сравни моите очи с тези на нейната кукла.Спряхме се ,а аз се обърнах към детегледачката,която се оглеждаше за детето и изглеждаше доста притеснена.Но това мен вече не ме засягаше след като Емили беше при мен.Погледнах я като след това я дигнах на ръце.
- Сега затвори очи .. - казах й .. след което Емили последва съвета ми.
Телепортирахме се в Ши но Ши .. и тя отвори очи.Пуснах я на земята и няколко от слугите дойдоха да вземат момиченцето.Емили изглеждаше доста успашена или изненадана от случващото се.
- След малко ще се видим отново Емили .. - казах й като се усмихнах широко.
След час отидох в стаята,в която я бяха настанили.Отворих вратата и видях Емили седнала на голямото легло и в ръцете си държеше отново отоно мече,но вече в по приличен вид.Знаех ,че отново щеше да започне да задава въпроси.Поне за това бях подготвен !

Не знаех,защо съм тук и защо някакви други хора се грижеха за мен,а те дори не говореха,все едно бяха неми хора. Питах ги нещо,а те не ми отговаряха. Преоблякоха ме в някакви нови дрехи,като бяха закърмили моя мъпет Елмо,дори му бяха върнали окото. Беше почти,като нов. Но все още бе моя Елмо. Стоях на едно голямо легло,дори не приличаше на спалнята на татко.
Гушнах Елмо,бях много уплашена,май не трябваше да тръгвам с този човек,не ми харесваше,изглеждаше на куклата Кен. А,аз не харесвах Кен,той имаше страна усмивка.
Тогава вратата се отвори и се обърна. Беше онзи странен човек,прилазих на зад,като се скрих зад големите възглавници:
-Ти си лош,плашиш ме!
Скрих се,все още ме виждаше но се надявах да се махне:
-Искам при татко.

Продължавах да се доближавам до Емили.Тогава тя ме каза,че съм бил лош ?!? Да не би малкото човешко същество да се е досетило защо е тук ? Но не вярвам.Седнах на леглото до нея и махнах възглавниците,зад които се беше скрила.
- Спокойно Емили .. аз няма да ти направя нищо .. - казах на момиченцето след като и подадох играчката.
-Бащата щи дойде скоро . не помниш ли какво ти казах в парка ? Той иска да син асигурно място докато дойде .. - оточних.
Не ме биваш в разговорите с децата .. трябваше да импровизирам на добър човек,а всъщост това явление беше доста рядко срещано при мен.Но сега ми трябваше и то доста.

-Ти приличаш на куклата Кен.
Той стоеше до мен и ме плашеше,аз си бях прегърнала Елмо с две ръце . Избягвах погледа на баткото,защото той още не ми бе казал името си:
-Очите ти са като на кукла,и усмивката ти е като на Кен,с бели зъби,ти кукла ли си?
Говорех тихо и почти мрънкащо:
-Ти Кен ли се казваш?
Присвих малки те си крачета,за да не се допират до него:
-Ти не си забавен!
Казах аз прямо:
-Ти имаш ли си деца?

Личеше си,че искаше да стои по надалеч от мен .. Разбираемо.Не ме познаваше,но трябваше да променя тази факт.Също така за да бъда малко по убедителен трябваше да вкарам и малко лъжа в предстоящото ми изказване.
- Не съм кукла Емили .. - приближих се до нея и клекнах отново до неяното положение.
- И да имам .. .. ъъ .. деца .. Разбира се.Но сега те са малко заети .. - страхотно дори аз самият не можех да свържа едно изречение .. и колкото и да беше малка поне щеше да се усети че има лъжа в думите ми.
- Хайде Емили .. довери ме се ! - побързах да кажа.

Завъртях Елмо на ляво на дясно,като избягвах отново погледа на баткото. Той май ме лъжеше,ако имаше деца,щяха да са някъде тук. Ама ако живеят тук сигурно са се изплашили от лошите хора:
-Тук има лоши хора,те само мълчат и гледат лошо. Ема не им е сторила нищо,за да се държат така,хората не бива да се държат лошо. Когато Ема не слуша,татко я наказва,тези хора също трябва да се накажат. Те са лоши!
За обяснявах аз,като може би малко се увлякох но така си правеше малката Ема,когато нещо я заинтригуваше. Бутнах и показах с пръст окото на Елмо:
-Зашиха му окото,не биваше да го правят,Елмо загуби окото си в пералнята,това е друго око!
Коментирах аз,като започнах да въртя окото на Елмо,защото това не беше неговото око
-Не те ли е страх от тях,те ми изглеждат лоши!

Мислех си че на малкото същество ще му харесва това,че вече играчката му е с ново око .. но не ! Дори не харесваше новият му вид.
- Ако искаш можем заедно с теб да върнем Елми в същто положение в каквото беше преди да дойдеш тук .. - усмихнах й се .
Не знаех как да се държа с четири годиншно дете и това доста ме плашеше до някъде ... че ще се издада.
- А относно лошите хора ще им се скараме ?! - попитах я като зачаках отговора на малкото момиченце,което въртеше окото на играчката си.

Ококорих очи на казаното,че ще нараним отново Елмо. Въпреки,че бе с ново око нямаше да му го причиня. Завъртях го настрани,в знак на това,че няма да го дам.
-Не няма да нараним Елмо отново.
Присви очи на следващото му предложение:
-Не те са лоши няма да им се караме,може да набият Ема,малките хора не се карат на големите,защото после я наказват.
Започнах да философствам аз,като размахах малката си ръка:
-Ти си този който може да им се скара,защото си голям.
Махнах леко пръста си и после го прибрах:
-Как се казват децата ти,а жена ти хубава ли е? Изглежда ли на барби?

Засмях се когато Емили започна да ми задава въпросите от рода дали жена ми приличала на барби и имената на децата ми какви били.Първото нещо което изникна в съзнанието ми когато ме попита за "жена ми" беше образа на Самър.
- Не може да се каже,че прилича на барби .. - усмихнах й се.
- Но скоро по твое желание може да те запозная с нея .. - казах мило на Емили като не отделях очи от нея.
Все пак беше малка и във всеки един момент можеше да тръгне на някъде.

Подадох главата си надолу,за да видя дали има дупка под леглото но нямаше дупка имаше само дърво.
-Тук няма чудовище под леглото. То няма как да избяга!
Вдигнах се,като лапнах пръста си или по скоро палеца. Правех го от дълго време,макар татко да ми се караше.
-В къщи има чудовища,под леглото и в килера. Като заспя и излизат да ме плашат. Те искат да ме изядат.
Говорех аз след като изкарах пръст от устата си:
-Тук няма чудовища нали?
Подскочих на горе на долу,като взех да подскачам на прожиненото легло:
-Ти можеш ли да правиш фокуси?

Емили се зарадва,че под леглото няма дупка от която може да излезе някое чудовище и да я изяде.
- Да Емили тук няма чудовища ..- успокойх я.
- А относно това за форусите .. може да се измисли нещо.Имаш ли някакви идеи какъв да е фокуса ? - попитах я като зачаках отговора на детето и станах от леглото така че да съм пред нея и да следя всяка нейна реакция по късно от действията ми.

-Фокусниците и от шапките си изваждат зайчете.
Подскочих на леглото:
-Ама ти нямаш шапка и не можеш да ми изкараш зайче?
Погледнах го с интерес:
-Искам бонбони имаш ли бонбони?
Приближих се към него,като го хванах за ръката:
-Хайде де направи ми фокус,татко може да прави,вади от ушите ми бонбони.

» Вишъс Хилс след 2 дена , в парка
» Вишъс Хилс - Юни, 2011
» Вишъс Хилс, преди няколко дни
» Вишъс Хилс лятото на 2011
» Вишъс Хилс,бара на плажа.