Преди 150 години; някъде из покрайнините на Париж.

Тъмно, мрачно време. Валеше дъжд, почти безпощадно мокреше улиците на Френската столица. Хората се опитваха да се приберат възможно най-бързо у дома, да се измокрят възможно най-малко. Обстановката в покрайнините беше леко зловеща- дърветата бяха мокри, в малките гори беше такава кал!
В една от почти закритите поляни имаше изграден малък мотел или нещо подобно. Ако го гледаш отстрвани щеше да ти заприлича на съборетина, но си личеше, че е обитаема. Ако не от друго, то поне от пияници.
Именно там се наложи да пренощувам. Пътувах твърде дълго, в търсенето на предателя, който се опита да нанесе на мен и расата ми ужасни беди. Изгубих следите му именно тук- в покрайнините на Париж.
Влязох в малката страноприемница. Бях облечена в хубава за времето си черена рокля. Косата ми се спускаше надолу под формата на ситни къдрици. Макар и морка и леко изкаляна, знаех колко изкусително всъщност изглеждам.
Седнах на подобието на бар и погледнах "барманката".
-Бърбън.. С лед. -Казах на френски, след което се огледах, подпирайки се с лакът на барплота.

Както винаги след уморителната работа идваше ред на едно уиски или бренди,което паднеше или което се сетех по напред. Влязох в първия бар,който ми привлече вниманието нямаше да подбирам много така или иначе питието си беше питие,а компания се намираше така или иначе дори понякога да не я искаш особено. А, и по това време бяха отворени само няколко кръчми и бордеите,което ми напомняше,че по късно мога да мина и да похапна нещо,каквото и да е то.
Влязох с гръм и трясък,държах в едната си ръка бастун,със златни крайща,като горния бе с лъвска глава. Придаваше ми доста по страшен вид. Бавно тръгнах към една маса,като се настаних на нея,не забелязах дори,кой ме гледаше и кой въобще присъстваше. Не след дълго се показа една "дама" облечена доста бедно и ме попита какво ще пия. С лека но не придаваща никаква емоция усмивка и казах доста сухичко:
-Бренди...
Да това явно ми беше на ум:
-И да бъде в чиста чаша...

Докато се наслъждавах на своя бърбън, спокойствието ми беше нарушено от някой, който влезе с гръм и трясък в малката страноприемница. Обърнах бавно поглед към него и си позволих да огледам облеклото и цялото му излъчване. Привидно беше заможен, добре облечен и тотално не-човек. Повдигнах вежда, като отпих отново от бърбъна. И всичко не свършваше до тук. По това, което можех да усетя беше древен вампир.
Добра компания за вечерта. Така или иначе в този гнусен мотел нямаше какво да се прави. Спрях жената, която се готвеше да му занесе брендито и го поех от ръката й.
-Ще се погрижа. -Казах без никакви емоции, достатъчно ясно, за да може жената да отстъпши и да не се опитва да спори с мен.
С бавни стъпки се придвижих към масата, оставяйки брендито пред древния, след което се усмихнах широко и без свян седнах на единия от столовете. Оправих бързо роклята си, която се разстилаше до долу, след което върнах поглед към непознатия.
-Поръчката ви. -Подсмихнах се.

Очаквах "дамата" да се върне с до някъде чиста чаша с бренди,надявах се да не докосват мръсните и ръце,не че имаше особено някакво значение но държах на тези неща,малко или много ме отвращаваха.
Стоях облегнат,когато пред мен неочаквано усетих скъп парфюм,силна енергия и френска коприна,чието краища на роклята виждах,защото бях навел глава на долу. Вдигнах я бавно и пред очите ми се показа доста приятна и не приятна картина. Приятна бе,защото бе красива червенокоска,обаятелна,секси и някак перверзно сексапилна но за жалост лошото бе,че бе гаден Даркус. Ако бях човек,щяха да ми се обърнат чарвата. Имах прекалено голямо усилие да не покажа външно отвращението си или по скоро не приятното чувство:
-Благодаря ви матмазел но не сте ли прекалено изискана за кръчмарка?
Сладки думи до половината и накрая малко оплескване в тон с красотата и ужаса който бъдеше в мен. Присвих очи,тайно се надявах да не иска да ми е компания,но като знаех поведението им,не бяха от тези който,като им кажеш не ви искам за компания,ще си тръгнат,щяха да стоят на пук,за това ни тоя поканих нито пък я изгоних. Така или иначе,щеше да и омръзне скоро,така се надявах.

Определено не харесваше видът ми. Какво ли щеше да направи ако разбере, че именно аз съм първата от този вид? Подсмихнах се, като се огледах. Да, моята особа не би влязла в място, като това, ако имаше някакъв избор, но това беше най-близкото място, където можех да остана за тази вечер.
-Дали съм прекалено изискана? Може би. -Започнах уверено, думите ми се лееха бавно, като мелодия, която се полюшваше от устните ми. -Но ако на мен не ми пасва да съм тук, то същото се отнася и за Вас?
Облегнах се назад, като се чудех дали да покажа, че заех какво си мисли до последната секунда, или да се престоря, че не чувам мислите му ясно и отчетливо. Реших да е първото и го погледнах.
-Може да ненавиждате такива, като мен, но повярвайте ми, не сме чак толкова отвратителна компания. -Продължих бавно, спокойно, а на лицето ми грееше голяма усмивка.

Да,"малката" матмазел четеше мислите ми. Колко типично за един Даркус,в същност знаех за това,защото нямаше дарба,която те да не притежават,така че свободно можеше да си влиза в ума ми. Колко противно дори и аз не си позволявах да го правя без да има цел за това. Мразех мислите на хората да се вливат в ума ми,като река която застрашаваше да избие селото,а селото бе моята глава. Не бих си го причинил. Присвих очи,взех чашата си,като отпих една глътка,идеше ми да го пресуша ,за да забравя кой стой до мен,но тогава пък имаше опасност малката пираня да ми откъсне главата:
-Може би не общувам много с такива от вашия вид. Да кажем,че ценя прекалено много живота си за да се намесвам дори в приказки с вас.
Не губех учтивото си държание. Все пак бе жена,малко или много. Но не ми липсваше и смелост в думите,въпреки че ценях мястото на главата си да ми е на врата и на тялото:
-Но ще се направя на поласкан за "приятната" ви комания матмазел.

Повдигнах вежда,като на лицето ми се показа доста разочарована и може би дори обидена гримаса. Мразех някой да говори, без всъщност да познава нас толкова добре. Да, бяхме доста сприхави и избухливи, но не и "пирани".
-Държа да отбележа, че мислите ви сами влизат в главата ми. -Казах с надменен тон, който използвах само когато смятах, че човекът срещу мен малко или много ме е обидил. Реално нямаше как да бъда обидена, но това дразнение, което изпитвам, когато някой каже нещо за мен или расата ми.. Да, това възприемах като обидчивост.
Повдигнах глава, като оставих няколко от къдриците ми да паднат от предната страна на раменете ми. Отпих от моята чаша с бърбън.
-И какво прави един древен на място като това? Търси жертви? Търси двойничката? Вече съм почти сигурна, че вие сте Никлаус от древното семейство.
Да, определено го знаех още щом го погледнех, но беше важно разговора ни да изглежда малко или много обикновен. Като между дама и джентълмен.

-Как познахте?
Засмях се,не защото бях надменен и всички трябваше да ме познават но не бе чак толкова трудно да отгатне имайки предвид,че нямаше нещо което някъде да не се случваше и те да не го знаят:
-Чувствам се някак радостен да узная,че знаете моята така скромна особа матмазел. Но някак си тайно се надявах да не предполагате за съществуването ми. Уви това е някак не възможно.
Закачах ли се да,но трябваше да престана преди да и е писнало,което май скоро,щеше да стане:
-Простете ми за грубия език но не изпитвам особено желание за контакт с "хора" от вшия вид. Не тая голяма любов към тях...
И сигурно щеше да попита защо:
-Факт не обичам същества по силни от мен.

Подсмихнах се, като наклоних глава на една страна, продължавайки да гледам към древния.
-Сигурна съм.. -Започнах. -.. че не обичате същества, които могат да ви надвият лесно. И аз не бих била радостна, ако в този миг се появи някой, който може да ми откъсне главата.. -Отпих отново, след което се облегнах назад и започнах да си играя с един кичур от косата ми.
-Но продължавам да твърдя, че ние, жените от тази раса, не сме толкова ужасни за компания. -Добавих, като не спирах да го гледам. Тайно се надявах да мога да завържа някакъв по-обикновен разговор, за да не премине вечерта в постоянно убеждаване. Щеше да ми стане скучно, а когато на мен ми стане скучно, не се очакваше нищо добро за околните.
Наклоних се напред, като го погледнах.
-Никлаус, не воювам с никого. -Казах, преминавайки от "вие" на "ти". -Дошла съм тук по съвсем друга причина. Ти, двойничките и плана ти за хибриди, след като се появи поредната двойничка, не ме интересувате.

Усмихнах се от любезност,до някъде бях радостен,че няма да м се месят в нещата. Но едно знаех,че не можеше да им вярвам напълно и,че рано или късно,щяха да се намесят. Въпрос на време бих казал. Въпреки това,реших да променя малко поведението си и да спра да се заяждам но след като спрях и секнах това,някак бе странно,защото не можех да намеря подходяща тема или за какво да говорим. А времето бе скучна тема,вълнуваха се само хората от нея. Завъртях очи,някак бях откъснат от средата си и от темата на която бях набрал. Още секунда мълчание:
-Нямам много поглед и наблюдение към момичетата от вашия вид. Без да ми се обиждате,не мисля че сте способни да изразявате чувствата си. Аз предпочитам повече човешкото изразяване на чувства не опитите за показване на чувства. Не че аз съм много способен но мога да кажа,че когато искам го показвам.
Не бе обида а по скоро коментар:
-Но виж за красотата ви няма спор,по красиви сте дори и от богините.

Усмихнах се на комплимента му, след което отпих отново от чашата си.
-Не знам кой пусна слуха, че ние, от Даркус не можем да чувстваме. -Отбелязах и погледнах древния. -По-скоро нямаме време да го показваме. Емоциите, чувствата. И ние, както всички същества притежаваме чувства. Просто повечето избират пътеката да не го показват. Макар да господствам над Даркусите, не мога да им кажа коя от пътеките да изберат, Никлаус.
Истината беше, че мисиите идващи от Ши но Ши изискваха да сме безсърдечни, безстрашни и още куп прилагателни, започващи с "без". Все пак, за да си в страховете на хората и всички други същества, трябва да изкорениш своите собствени.
-Лично аз просто не изявявам желание да чувствам. Мисля, че всички знаем до къде води това. -Подсмихнах се, като наклоних глава на една страна. -Как е Катерина? Нали така беше? Или трябва да попитам за оригинала?
Всъщност да питам как е двойничката не беше тактика. По-скоро исках да му покажа, че слабостите те правят слаб. Много коварен метод, но именно така ставаш най-силен; лично мое мнение, разбира се.

-Да кажем,че едната ме следи по петите,другата се забавлява с братята,а аз си търся новата двойничка за плана но е още раничко,минали са само едни никакви 5о години.
Знаех на къде бие но въпреки,че ми бяха слабост,до сега не се бях сещал за тях до нейното напомняне. Така или иначе за миг бях притъпил чувствата си към тях и сега не бяха така да се каже мой приоритет,а той принадлежеше на друг. Но да се върнем на темата с чувствата:
-Точно това не ви харесвам,не използвате качествено играта с чувствата. Въпреки,че намекна за моите към двойничките и се опита да откриеш слабото ми място. Имам чувства към тях не се боя да ги показвам понякога но ако някой ги убие,това ще е съдбата...
Вдигнах рамене и отпих:
-Както и да е просто направи опит за разговор но определено нямам желанието да говоря за тях сега и тази вечер.

Засмях се.
-Никлаус, аз не се опитвам да търся твоето слабо място. -Обясних. -Ако искам, наистина мога да го направя. Това, което се опитах да направя е да ти покажа, че така или иначе любовта те прави слаб. Губиш шансове за много по-големи победи.
Повдигнах чашата си в знак на "наздраве" и отпих, като се подсмихнах.
-Влюбените хора често не могат да видят цялостната картина. Ти чакаш своята двойница.. Скъпи, мога да ти кажа къде ще се появи и след колко време.. -Приведох се напред и се подсмихнах. -Готви се голяма война, знаеш ли? Във Вишъс Хилс. Обзалагам се, че след някакви си 150 години ще стане доста напечено.
Да, определено можех да видя как нещата може би щяха да се развият. Само ние и Ши но Ши знаехме какво същност ще се състои в тази малка война.. Дали можеше да кажа на Никлаус? Определено не беше редно, но и да му кажа и да не го направя - нещата щяха да се развият по съвсем същия начин.

-Дркуси Ши но Ши,все един дол дренки.
Беше ми писнало от тях,точно за това бях ги избягвал дори не ми се говореше:
-Исках да запазя добрия тон но определено не се нуждая от твоите пророчества и пр. Така или иначе нямам доверие на нито един от вас. Въпрос на време е нещата да се спекат и дори да кажа малко поолеят. По простата причина,че не обичате да стойте мирни.
Усмихнах се все пак мило в допълнения:
-Ужасно ви мразя!
Признах си,и това беше заради могъществото им. Можеше да се каже,че завиждах,нещо което рядко ми се случваше:
-Ще те помоля да оставиш красотата си на това място не така да се каже дарбите си,надменността си и безчувствието си.

Подсмихнах се.
-Ауч. -Казах, като за момент се престорих на засегната. -Един плюс, че съм "безчувствена".. Няма да се засегна от мнението ти, което, повярвай ми, е в твой плюс. Колкото до останалото.. Не ние ще предизвикаме това. Все едно..
Махнах с ръка все едно не ме интересуваше кой знае колко. Всъщност изобщо не ме интересуваше. Това, което целях нямаше нищо общо с онова, което щеше да стане.
Облегнах се, прокарах ръка през косата си.
-Е, ето.. Сега съм обикновенно момиче.. -Вдигнах рамене, като реших да играя честно поне за сега и изключих абсолютно всички възможности. Тези, които не можеха да бъдат изключени ги сведох до минимум.
Усмихнах се, като реших да го оставя да бъде по-силния, след като беше изключително важно за него. Може би щеще да се кротне?

Така повече си го биваше,правеше присъствието и не до там лошо дори малко хубаво. Усмихнах се с доста голямо задоволство или по скоро удоволствие:
-Много по добре,честно да ти кажа,ми харесва червенокосата ти особа,изглеждаш доста чаровно.
Когато се опиташе да се усмихне дори изглеждаше и секси,сладка и до някъде невинна. Въпреки че бе далече от последното описание:
-И какво само секс без чувства,винаги съм се питал,по какво си падате или не подпирате?

Засмях се. Интересна тема подхванахме.
-Всеки с предпочитанията си.. Никлаус. За мен лично е секс, може би голяма доза желание. -Казах, свивайки рамене, след което прокарах пръст по чашата си. Не знаех, че наистина предизвикваме интерес у някого изобщо.
Ожърнах се към бедната жена, играеща роклята на сервитьорка. Едно кимване беше достатъчно с нея да се разберем и тя да ми донесе от същото. Обърнах се към Клаус отново.
-Ами вие? Древните вампири? Предполагам бърз секс, понякога с емоции, друг път не... С една дума.. разнообразие? -Тонът ми изразяваше наистина любопитство. Опитвах се максимално да се доближа до моето така далечно човешко аз.. Просто за да играя роклята на по-слабата в мометна.

-Да но е по скоро предпочитание и моето предпочитание винаги е били две женеи в леглото ми. Алчен съм по някога,не го правя всеки път но си е доста готино.
Отпих и пресуших чашата,накарах момичето да ми сипе още,защото това беше само за единия ми зъб:
-Бъди по щедра,ще платя добре...
След,като си тръгна се обърнах към Самър:
-Да кажем,че хубавото в нея е само рядката и кръв и това,че носи пеене.
Усмихнах се доволно и продължавах по темата:
-Преобладава секс без чувства много по лесно е.

Засмях се.
-Забавления с повече от двама? -Попитах. -Лично аз предпочитам ако ще правя нещо с някой да е само и единствено с един човек. Рядко има още "игрални роли" в това представление. Простата причина е, че обичам внимание да се обръща само и единствено на мен.
Да, бях си доста егоистично настроена, но ако имаше още едно момиче в забавата, това постепенно започваше да ме изнервя и беше ясно, че момичето щеше да свърши без някой крайник или в най-лошия случай -без глава. Бях свикнала да съм единствена. И най-важното -обичах да съм единствена.
-Но да, сексът без емоции е доста разтоварващ.. Кратки авантюри без много много мислене и ангажиране..
Подсмихнах се.

-Е,нямам нищо против малките авантюри но определено секса за по един път носи своя особен и невероятен чар...
Потрепнах с вежди,за да намекна деликатно. Е,добре де беше започнала да ми става доста симпатична,ако вървеше така можеше да ми стане и любимка,което никога не мислех,че ще стане:
-Брей,чак ми е приятно да си говоря с теб...
Все пак отбелязах този факт,за да не остане мислите си само,не че не можеше да ги прочете но все пак:
-И все пак ми е интересно спала ли си с жени,това ми е най-любопитно,прости мъжката ми фантазия но би било секс да те видя с някоя секси блондинка.
Това беше малка шега надявах се да долови хумора,все пак така правеха всички.

Засмях се на интересния въпрос, който ми зададе древния. Подсмихнах се, като прокарах ръка по косата си съвсем леко.
-Да, спала съм с жени.. -Отговорих съвсем откровенно. Така или иначе бяхме започнали с откровенията, поне да продължаваме в този дух. -И да, удоволствието е наистина е голямо. И все пак предпочитам мъжката ласка, пред тези на една блондинка.
Не можех да отрека, че ми хареса да имам кратки авантюри с дългокраки, красиви девойки, но никоя от тях не можеше да ми даде това, от което в действителност имам нужда.
-И спокойно, мъжкото любопитство е напълно простено. Поне според мен.. -Подсмихнах се .

-Доста добре,подхранваш красивата ми илюзия за теб.
Да стана с още една унция по приятна,за тази така прекрасна мечтица. Беше си сладко,да ми върти въображението,а то си беше доста богато. Усмивка на доволен мъж се появи на лицето ми:
-Да мъжкото любопитство до някъде е доста повърхностно но пък не се оплаквам. Обичам жени,който не се срамят да говорят за секс,а времето е прекалено консервативно,особено че сега женския оргазъм за повечето мъже е мит. Което е лошо,жените трябва да изпитват оргазъм,успокоява ги.

Усмихнах се.
-Всъщност повечето мъже си мислят, че една жена трябва да е смирена.. тиха.. Да не говори за секс и по други теми, които не са подходящи за това време. Аз съм на мнение, че жената и мъжа трябва да са равноправни.. Било то и в леглото.
Да, наистина времето беше повече от консервативно и ощетяваше нас, женския пол, твърде много. Всички трябваше да сме добри и мирни, но аз бях точно обратното на тези две думи.
-Колкото до задоволяването на една жена.. -Подсмихнах се. -Бих казала, че много мъже си мислят, че могат да го направят, но са твърде далеч от истината.. Струва ми се, че само подхранват игото си на големи и разбиращи от това.. Да задоволиш жена не е задача, а изкуство, Никлаус.

Думите и бяха изпълнени с дълбока мисъл и до голяма степен се допираха до моите. Не не отричах думите и подкрепях ги,бяха доста правилни и на място. Въпреки,че бях властен мъж,никога не подценявах жените,знаех с каква сила разполагат и никога не бях си позволил да се държа,така да се каже не уважително с жените който съм бил. Стига преди това да не съм бил провокиван от нещо... Както и да е всяко правило си имаше по съвместимост и своето изключение.
-Права си но според мен жените не бива да са толкова равнопоставени. Тук не говоря за слабост или сила на пола,всеки е слаб и силен в някой точки. Съгласи се,че никой мъж не е раждал,а за сега мъжа е в ролята на така да се каже онзи който изкаврва парите. Не бих искал да ме разбереш погрешно,жените напоследък почнаха да се еманципират. Но въпреки това не възприемам мъжа да се налага над една жена просто за това,че е жена трябва да я държи в покорство. Към една жена трябва да се отнасяш много по деликатно от колкото с един мъж. И това се обяснява доста просто с това,че жената намира под текст в неща в който един мъж не би намерил. Жената е ранни ма в някой отношения. И това не е слабост,да си сензитивен не е слабост. Харесвам чувствителността на жените.
Май се бях отплесна:
-Надявам се да ме разбереш,всеки има равни права но мъжа винаги трябва да се отнася с жената,като с малка богиня.
Усмихнах се отпих от питието си:
-Изкуство е,жените не са лесни в задоволяването,а повечето мъже сега не си дават особено голямо усилие да го правят. Знаеш ли какво ме ужасява до някаква степен.
Тя можеше да отгатне но реших да го кажа преди да го е прочела в мислите ми:
-Сега когато един мъж се ожени за една жена,в първата брачна нощ,просто я насилва,не я кара да изпитва удоволствие. След която,тя просто се отвращава от секса,всяка вече затваря очи и се моли мъжът и да си свърши по бързо работата. Те превръщат секса в работа. Това ме отвращава,вместо да се опитат да я предразположат да я накарат да се чувства невероятно,да и покажат че това е неземно удоволствие,те показват че това е работа. Жените работят за мъжете си.
Засмях се:
-Ужасно не мислиш ли?

Бях чувала и видяла доста по света и думите му бяха пълна истина. Жените все повече и повече започват да приемат секса като задължение, работа.. Точно толкова работа, колкото и да си наполето. Нямаше да се изненадам ако имаше жени, които биха предпочели да работят неуморно на силното слънце по нивята, от колкото да се приберат вечер при мъжа си и да правят секс. Днешното общество и ценности бяха много сбъркани.
-Има чувствителни жени.. -Съгласих се. -Очарователно е, но и понякога си е истинска проклетия, Никлаус. Говоря ти, като жена, която също е склонна да иска и да има жени. Как избираш жените, с които да си вечер? Тестваш ли ги колко са чувствителни или си захласнат от тяхната красота? Ако щеш, кажи от техните форми?
Отпих от чашата си, след което продължих.
-Предимството на една жена винаги е красотата, дори и вътрешна.. Но това не я лишава от правото да е с равни права с противоположния пол. Няма значение дали говорим за простите, обикновенни хора или за същества, точно като нас. Една жена има нужда да бъде обичана правилно в леглото, но и да бъде третирана като равноправен член на обществото.. Самото съзнание на нас, жените е доста сложно.. Дори капризно..
Засмях се, като наклоних глава на една страна.
-Веднъж искаме любов.. После равни права.. После се оплакваме от тежката работа.. Не ме разбирай погрешно, харесва ми да бъда жена и да имам всички тези предимства, които ние имаме, но понякога ние, жените, правим нещата по-сложни, от колкото са. Всичко е едно огромно кълбо с прежда.. Целият свят е устроен така объркано. Мъжете обичат плътските удоволствия и жените, в същото време насилват съпругите си. Жените са плахи и смирени, но в главите им бушуват фантазии, достойни за еротични филми.. Децата са възпитани пред родителите си, но тормозят своите другари.. Никога не можеш да сложиш всички под един знаменател..