След 5 дни; в парка

Разхождах се из града,търсех си ново приключение. Тогава видях момиченце с малко кученце. Малко относително казано но определено не ме харесваше и започна да лае върху мен. Погледнах го,нещо проблесна в очите ми и той се дръпна малко назад някак подплашен,а и имаше защото,защото аз бях по големия хищник:
-Добър вечер!
Поздравих аз но се отдръпнах,щях да се държа до някъде мило:
-Знам,че изглежда малко странно вечер но ви видях и бих желал да се запознаем.
Усмихнах се черявно,щях да се опитам да съм мил,а ако не станеше,щях да съм лош.

-Приятно ми е аз съм Клаус,много ми е приятно.
Продължавахме да се разхождаме и да кучето все още ме гледаше подозрително. Но май да съм мил нямаше да мине,тя се съмняваше в мен и това не беше никак добре. Сега щях да я карам на право или поне не изцяло:
-Виж имам едно приятно предложение за теб?
Тя не можеше да ме разбере но скоро,щеше да го стори:
-Да кажем че имаш днес шанса да станеш безсмъртна?
Дали,щеше да се съгласи или да пищи,като малко момиченце:
-Какво ще кажеш,ще бъдеш още по красива и ще разбиваш мъжки сърца.

-Оу,ама три помисли,че те питам ли?
Попитах аз и се обърнах към нея,взирах се в очите и,бях се оказал пред нея,толкова бързо,че дори не осъзнаваше:
-Какво толкова лошо има,ще имаш власт,ще усещаш дори неща,който обикновените хора не могат. Какво искаш да бъдеш слаба всички да могат да надделеят над теб,да могат да те смачкат. Няма да можеш да се защитиш,така ли?
Отметнах косите от врата и:
-Ще ти дам наистина една огромна власт,власт увереност.

Колко глупаво да се опита да избяга да го направи така изненадващо или поне така си мислеше,че е изненадващо. Оставих я да си побяга малко,да помисли,че е успяла да избяга. Отдалечи се доста но за нейно нещастие можех да я настигна колкото и далеко да беше.
Едва когато си помисли,че е в безопасност я настигнах и притиснах към едно дътво. Тя изстена,като се опита да се отдръпне:
-Не можеш да избягаш от мен...
Наведох се към врата и,но бях леко и към ухото и:
-Не се съпротивлявай,ще боли по малко.
Целунах врата и,това беше като малък подпис,който показваше,какво щях да и сторя:
-Сладка си,ще ми е жал да те превърна...
Да бе да,друг път,щях да я превърна и нямаше да ме е яд от това. Захапах я,трябваше да пия от кръвта и за да я направя по слаба,така можеше и сама да се съгласи да и дам от кръвта си.

Отслабна стовари се на земята,всъщност я улових да не падне на земята и да се удари. Нямах намерение да я убия, преди да съм и дал от кръвта и. Галех нежно лицето и:
-Недей така красавице,ще те превърна,а ти сама ще решиш дали да живееш или умреш,аз само ще те създам,а ти сама ще решиш дали да умреш без да пиеш кръв или да живееш....
Вдигнах ръката си,прегризах я с зъбите си,като я поднесох към устните и,тя се бунтуваше не искаше да пие и се въртеше неистово но я прихванах с другата ръка,за да я насоча и да пие от източника. Започна да пие бавно да пие,дръпна ръката си,трябваше малко време за да подеиства но нямаше да го оставя да действа много дълго.
-Всъщност мога да не те убия и да не се превърнеш но няма да е никак забавно,чудя се не трябваше ли да те оставя да умреш,твоето малко приятелче нямаше да те види никога повече.

Нямаше време за мислене особено защото скоро щях да прекърша врата и:
-Знам,защото подбирам най-красивите момичета,ще се събудиш и ще бъдеш като нова.
Не биваше повече да ми се моли,за това просто прекърших врата и,мразех това понякога но бе,като условие убий за да създадеш нов живот. Жалко,че не бе върколак,до сега щях да с имам едно много сладко хибридче.
Тя загуби съзнание,както се и очакваше,вдигнах я от земята и я заведох в близкия хотел,не можех да си позволя да я оставя на земята.
Поставих я на леглото,като я преоблякох,щеше да се събуди скоро усещах го и го знаех. Имах и малък подарък по скоро два. Едното бе нейното куче,което я чакаше до леглото,а другото бе едно малко девойче,ако реши след,като се събуди да пие кръв.
Бях я облякъл в една красива червена рокля,подобаваща за новото и аплуа.
Седнах на леглото до нея,като изчаках да се превърне.

-Да не е ли хубаво!
Казах аз много радостен от факта,който тя определено знаеше,да беше вампир и сега от нея зависеше,дали ще живее или ще умре. На канапето стоеше едно момиче,то бе заспало,с контрол бе заспала много дълбоко,така че нямаше да има никакъв проблем:
-Като твой създател,трябва да ти дам първите ти уроци.
Станах,като отидох до момичето,отметнах косите и,като оголих врата и:
-Сега ти я хванах аз но следващия път,ще си я хванеш ти или ще си го хванеш,въпрос на предпочитания. Дори ако решиш,ще намериш своя вкус,аз лично обичам нулева.
Тя ме гледаше смаяно:
-Ако искаш да живееш,пий от нея но повярвай ми,чака те огромна агония,ще умреш в неописуеми мъки. После,ако искаш можеш да живееш от банки кръв или от животинска кръв...
Казах го с отвращение:
-Ако можем да кажем това живот.

Бях повече от щастлив,сега вече нямаше да умре и щеше да си похапва. Това момиче не ни трябваше вече,щях да го пиша,като умряло от свръх доза,все пак бях лекар и не просто лекар,а директор на болницата.
-Оу,не изпадай в истерия,ето и сама видя не сме безчувствени същества,чувстваме си,изпитваме любов,обич и още много други неща.
Приближих се към нея,закачих една златна фиба в косите и среброто можеше да не и понесе. След това извадих малко пръстенче подадох и го:
-Този пръстен,ще те пази от слънцето по добре е да не го сваляш от ръката си,направен е за теб. Чисто нов е,една вещица го направи за теб преди няколко часа.
Имах си лична вещица,какво да се прави:
-Хайде сега не унивах и не се паникьосвай,чака те един невероятен живот.

Вдигнах я ,като я притиснах към стената,обичах новичките и те бяха наистина не обуздани и диви,както ги обичах. Впих устните си в нейните,тя също отвърна нямаше друг шанс:
-Това ще ти хареса,ти си ново,много по силно момиче на което нищо не може да му се опре,а и никой няма да те закачи,защото ти си моето създание.
Това и го прошепнах на ухото,никой не можеше да убие древен не и толкова лесно,все пак аз бях най-древния хибрид.
Тя бе преизпълнена със сила,която бликаше от нея,това ми харесваше. Кучето се бе шашнало,бе започнало да лае доста силно. Обърнах се и показах зловещите си очи,изгоних го и избяга в банята:
-Пречеше...

-Не е хубаво да прекаляваш красавице,защото ако го сториш,ще ме заболи и ще трябва да те подчиня,учи се на контрол.
Втория житейски урок в това да бъдеш вампир. Повдигнах крачетата и като оставих дупето и да виси във въздуха. Устните и бяха целите изцапани с кръв. Добре,че бях подготвил няколко банки кръв.
Но тя още се наслаждаваше на кръвта ми,не спираше,е нямах нищо против възбуждаше ме но не обичах да се прекалява:
-Скъпа спри се!
Бързо преместих на леглото но надигнах крачето и:
-Сладък съм до толкова,че не те убивам,защото съм древен хибрид.

-Така ли?
Прихванах със сила брадичката и,целунах устните и но захапах долната и устна до червено до толкова,че няколко капчици избиха по долната и устна. Преминах после с език и се облизах локуму,защото бе сладичка.
Пуснах я но прихванах ръцете и,тя имаше сила да се измъкне но аз бях по силния. Обхванах само с една ръка нейните ръце,като свалих ръката си на долу,като вдигнах полата и,за да сваля бикините и. Щях да я обладая сега и то диво,както може би очакваше:
-Кой да знае,че под това красиво невинно момиче се крие истинска дива тигрица.

Изстенах,това котенце пускаше прекалено много нокти и си просеше боя. Станах рязко,като я избутах към стената,стиснах я за гърлото. Тя имаше сила но аз имах двойно по голяма сила и дори да я бях създал можех бързо да я лиша от този:
-Котенде внимавай със създателя си,защото както съм ти дал живот,така мога и да ти го взема,дръж се с мен покорно...
Целунах диво устните и,с невероятна дива страст,като я ухапах дори. Пуснах я бавно:
-Ще мъркаш в ръцете ми...
Притиснах ръцете и,започнах да целувам врата и,като я захапах,за да намаля малко страстта и и да я укротя,така с по малка сила,щеше да е по малко дива.