Вишъс Хилс след 2 дена , в парка

Минаха два дни откакто се лутам из града,търсейки сестра ми.Явно нямаше да е толкова лесно колкото очаквах.Наех си хотелска стая защото явно щях да поостана.Всъщност градчето беше хубаво и приятно,засега.Реших да се поразходя в парка и да го поразгледам.Взех си якето и чантата и излязох от хотела.Отидох в парка и минах покрай фонтанчетата и алеите.Докато вървях се разминах с едно русо момиче.Обърнах се за да я видя отново.Продължих,мисляйки си от къде ли ми е позната.Тогава замръзнах на място.Възможно ли беше!?Бързо бръкнах в чантата и извадих снимка на сестра ми,която майка ми ми беше оставила.Беше като малка,но беше тя!!Прибрах снимката обратно в чантата и хукнах след момичето.
-Хей,хей!-извиках и я настигнах.Тя ме гледаше странно.Сигурно ме мислеше за луда,но остана изненадана когато произнесох името й.
-Примроуз?Примроуз Евърдийн?-попита за да се уверя.

Не си спомням особено добре времето, след появата ни на гробището. Минутите, часовете, двата дни, както по-късно установих,...всичко се сливаше и замъгляваше. Невероятен екстаз, граничещ с пълна лудост, точно това преживявах в продължение на два дена. Но всичко си имаше край и дори ние с Ерик успяхме да се уморим. Той тръгна на някъде, а след като аз се прибрах в хотелската си стая, се изкъпах и тръгнах навън. Трябваше да подредя мислите си, но както винаги, те бяха превзети от Ерик. Успяваше да ме обърка така, както само той си знаеше. Но беше играчка, трябваше да си го напомням през 5 минути. Неусетно, се озовах в парка. Повдигнах вежда, осъзнавайки иронията във всичко това. В крайна сметка, кучка като мен вървеше по спокойните алеи. Изведнъж някакъв писклив глас ме изкара от мислите ми. Някакво момиче, което изобщо не познавах, се обърна към мен по име. По дяволите, нима баща ми ме откри?!?
-Уоу, уоу, спазвай дистанция, за да не извадя спрея!
Влязох веднага в роля, за да не заподозрат човеците нещо. Естествено, че нямах спрей в чантата си, просто щях да изчакам да се отдалечи достатъчно, след това да се озова зад нея и да й изтръгна сърцето.
-Имате грешка!

-Не мисля...-нямаше да ми се измъкне толкова лесно.-Ти си демон.-започнах да изброявам фактите като този го произнесох по-тихо.-Носиш фамилията на майка си-Анна Евърдийн.-извадих снимката й и я показах.-Доколкото още не ме лъжат очите приликата е огромна,бих казала.-тя вече ме гледаше странно,но май се беше предала да твърди че не е тя.Беше време за истината..
-Майка ти е...Ох,това ще е сложно...Добре виж сега..Ти....-увъртах.Трябваше да се стегна и да го направя.-Майка ти е и моя майка!Аз съм Алисън Анн Евърдийн-сестра ти!-готово казах го.Чудех се само да й кажа ли че мама е мъртва или да го оставя за по-късно.

-Тихо, момиче! Да не полудя съвсем?!?
Скастрих я и тръгнах да си ходя, но нахалницата не се отказваше. След това извади и снимка...Та аз дори нямах снимка на майка си, но след като спомена името й..меко казано бях шокирана. За щастие, вековният ми самоконтрол не се пропука и веднага побързах да възразя...и евентуално да я сравня със земята. Във всеки един смисъл на думата.
-Виж какво, малка глупачке, майка ми е починала при раждането ми и не помня баща ми да е споменавал за други нейни деца. Това, че знаеш имената й, не те прави нито нейна дъщеря, нито моя сестра, а още по-малко и наследница на баща ми. Ако толкова желаеш милиардите му, твои са, но преди да се доближиш до него, ще бъдеш разкъсана, а душата ти...не искаш да знаеш последиците за нея.
Скръстих ръце, приближавайки се максимално близо до нея. Беше възрастна, почти колкото мен, да не кажа и точно толкова, определено бе демон, но можеше и да е капан. Все пак..нищо чудно да бе поредната слугиня на баща ми. Както и да е, добре наизустените реплики бяха изречени, а тази Алисън даваше вид на много емоционална..гадост!!

Явно щеше да бъде трудно.В този момент въобще не ми беше до глезтоийки.Бях уморена и готова ако трябва да покажа лошата си страна,която в доста случаи помагаше.
-Ха,да му искам милиардите.Никога!-казах твърдо.-Дори не ми споменавай името на тоя кретен моля те...-това беше прекалено.Аз го мразех,ненавиждах,абе всички лоши чувства на едно място.-Явно не знаеш цялата истина..Майка ни беше жива...допреди 2 месеца,когато беше убита.Аз съм се родила,малко след като го е напуснала..Виж не изгарям от голямо удоволствие да се занимавам с това,но предсмъртното желание на мама беше да те намеря.Два месеца обикалям градовете докато не получих сведения че си тук,така че ако може,по-леко с този тон,защото и аз мога да бъда кучка.-сега следваше доказателство номер..!?Вече им изгубих бройката.-Ако не ми вярваш,тогава от къде ще имам това?-извадих едно медальонче,което мама беше поръчала да бъде изработено.Имаше само 2 такива в целия свят-едно за мен и другото за сестра ми.-Е?-показах го и беше същото като нейното.-Наистина,повярвай ми,не съм тук за да ти навредя!И аз не знаех че имам сестра докато не станах на 13,тъй че не се тревожи,не си единствената.

Усмивката ми бързо помръкна, чувайки следващите й думи. Не, не ме беше уплашила...никой не можеше, но след като прочетох мислите й, с ужас осъзнах, че е права. Никой не можеше да ме излъже, владеех всички измерения на мисълта до съвършенство. Момичето пред мен в действителност носеше моята кръв. И ако не ме беше яд, че баща ми не ми е казал, то сега..
-Тогава наистина много съжалявам..тъй като майка ми беше единствения човек, който не ме бе предавал...А ти току що опетни спомена за нея.
Завъртях се и понечих да си тръгна, когато момичето извади медальона. Ръката ми се стрелна към врата ми, изваждайки от деколтето на блузата ми същият златист медальон.
-Виж...това е толкова...филмирано..Не се безпокой, унищожи ми представите за цялото семейство. Не знам какво се е случило, но...не искам и да научавам. Надявам се да ме разбереш, аз съм последния демон на този свят, който копнее за изгубена сестра. Надявам се да не очакваш нищо от мен, защото не давам подаяния на роднините си, а колкото до баща ми..Пьотр Драгомир. Живее в Новосибирск, върви и го намери.
Изкисках се злобно и тръгнах с бодра крачка напред. Бях бясна, но...малко алкохол лесно щеше да ми реши проблема. След това просто щях да изтрия тази среща от спомените си.

-За бога!Единствената причина поради която евентуално някой ден ще го навестя е за да го убия!!Въобще не искам да виждам тъпата му физиономия.Добре съм си така и без очите ми да са били опетнени!-казах и я настигнах.-Не си води изводи за мама само от това...Доколкото знам историята,баща ни..-последните думи изказах с отвращение.-..той е бил този който не й е позволил да те вземе.Направила е всичко по силите,но не е успяла.Явно наистина е могъщ...Той още не е знаел че мама е бременна с мен,тя също не беше разбрала докато не е заминала.Но повярвай ми,не е минал и ден в който да не мисли за теб,за това как си,колко красива си станала.Всеки ден се молеше да си добре!!-помнех го отлично.Аз и Примроуз бяхме двете неща на света за които би умряла,би продала душата си на дявола.Обичаше ни толкова много,дори да е нямала шанса да опознае добре сестра ми.При спомена за нея сълза се стече по лицето ми.Побързах да я избърша.Точно в момента не ми трябваше да се размеквам.

-Много бързо преценяваш кой е виновния, по простата причина, че нито ти си имала възможност да видиш баща ми, нито аз-майка ти. Не, не са наши общи родители, трябва нещо повече от наследствено вещество, предадено от тях на нас. Добре, сестра си ми И какво? Ако майка ни все пак е била демон, е можела да се противопостави на Пьотр, не вярвам само той да е имал вина.
Повиших леко тон, дърпайки се назад. Дори не можех да я ударя, или да изпратя душата й в Пъкъла, просто нямах сили за това. Но и самия факт, че може би имах още хиляди братя и сестри по света...ме побъркваше. Осъзнавайки, че така до никъде няма да стигнем, спрях и я погледнах малко по-топло отпреди. Чак не знаех откъде я вадя тази добронамереност...
-Виж...съжалявам за майка ти. Ако я бях опознала, сигурно и на мен щеше да ми е мъчно, но векове наред живях с мисълта, че е починала още при раждането ми. Странно ми е, че имам сестра...не неприятно, но странно и..да си го кажем направо, да ти приличам на загрижена за другите? Бягам от Пьотр и съм се научила сама да се грижа за себе си.

В крайна сметка смекчи тона.В доста отношения беше права...Изведнъж ми присветна.
-Чакай,чакай..Бягаш от него???-попитах удивено.Сериозно тоя тип не ми харесваше.Колко се радвах че мама ме беше отгледала.Не искам да познавам въпросният Пьотр Драгомир по простата причина че дори името му не понасям.Както и да е.Докато чаках отговор от Примроуз се замислих,че няма да е зле да се сближа с нея,все пак беше единствената ми роднина,грешка,единствената ми роднина,която не мразя...все още.Всичко си зависеше от много неща..Засега ми се струваше не толкова лоша.

-Ъмм, да, нали не ти приличам на доброто дете?!?
Попитах уж притеснено и за момент щях да се разсмея, но бързо си припомних, в чия компания се намирах, а повярвайте ми, точно сега нямах нужда от още проблеми. Възвърнах си безразличното държание и повдигнах рамене, в знак на пълно безразличие.
-Пьотр е адски властен мафиот. Отделно е и демон, а аз до преди няколко минути се смятах за единствената му наследница. И понеже знае колко съм силна-повдигнах предизвикателно вежди, наблягайки на епитета-праща възможно най-добрите си шпиони по петите ми. Може да се каже, че бягам от векове, но ми харесва. По-добре от улегналия живот на домакините пред печките. Гади ми се само от мисълта!
Настръхнах и отново погледнах към Алисън. Аз-по-голяма сестра...уоу! Всеки, който поне малко ме познаваше, щеше да избухне в смях. От друга страна ми беше интересно, но не можех да се занимавам с нея..
-Е, след като ме откри, предполагам, че мисията ти е приключила. Връщаш се и все едно нищо не се е случило, нали?

Ако бях на нейно място и аз бих избягала.С мама имахме пари,хубава голяма къща,но предпочитахме ние да си вършим работата и затова нямахме прислужници.
"-Е, след като ме откри, предполагам, че мисията ти е приключила. Връщаш се и все едно нищо не се е случило, нали?"-каза Примроуз.
-Всъщност,не.Мисля да се установя да живея някъде за известно време.А и трябва да намеря убиецът на мама...Градчето изглежда хубаво и мисля да си купя къща скоро.Ще се чувствам по-добре отколкото в хотелската стая...-това всъщнот беше една от причините,но нямаше да тръгна просто ей така.Мама искаше да я намеря и да се уверя че е добре затова щях да остана и да държа нещата под око.Нямаше да си позволя още някой да пострада.Бръкнах в чантата си и извадих малко празно шишенце от вода.Използвах силите си,но така че никой да не види,е освен Примроуз..,и изведнъж то стана пълно.Отпих.-Искаш ли?-предложих на сестра ми.Тя ме гледаше странно защото й предлагам "вода".-Добави едно К между Д и А.-казах и отпих още една малка глътка.

Повдигнах подозрително вежди. Да се установи в "хубавото, слънчево градче, изпълнено с птичи песни..." Не, тя просто искаше да ме следи. Да се превърне в досадна сянка и въпреки, че определено не беше от хората на баща ми, както вече със сигурност можех да заявя, все пак щеше да е досада, лепната за мен като втора сянка. А едно от нещата, от които бягах беше точно това-непрекъснатият надзор. Но момичето явно си беше наумило, че аз просто ще кимна в знак на съгласие и ще я посъветвам, да си вземе вила в края на града, както и да не ми се мярка пред очите. И точно тук щях да впусна в сила хитростта си, правейки си резервен план. Щях едновременно да спечеля доверието й, да разбера всичко за майка си и...да я ползвам като оправдание, в случай, че Пьотр иска да ме върне в Новосибирск. Все пак, щеше да предпочете, вече обработената от мен, невинна Алисън. Аз бях бунтарката, тя щеше да е ангелчето. Но всичко по реда си.
-Знаеш ли...тук си права. И на мен вече ми омръзна да живея в хотелската стая, пък и..мислех да си взема къща. И тъй като вече се чувствам отговорна за теб...мога да ти помогна с купуването. Носи ми се славата на добра в тази област. Даже много добра..
Млъкнах, тъй като стана неловко, пък и...щях просто да я използвам, както всички други.
-Не бих отказала!
Усмихнах се, за първи път днес и отпих от шишето, прославяйки наистина добрата водка.
-Пила ли си истинската руска някога? Като гориво е...но стопля кръвта.

-Хмм,трябва да пробвам!-засмях се.Изведнъж държанието й стана добро,даже прекалено добро.Имаше нещо гнило,щях да разбера какво е,но все пак щях да я наблюдавам.
-Няма да откажа помощ!-тогава ми хрумна една идея,с която щеше наблюдението да бъде по удобно,а току виж можеше и да се сприятелим.-Хей,така и така сме семейство,няма да е зле да се опознаем..Все пак сме сестри,та ми дойде идеята ако си съгласна да си вземем една обща къща...-казах чакайки отговора й.

Охоо, кой падна в капана ми!! Вътрешно злорадствах, доказвайки за пореден път невероятния си талант да карам хората да правят каквото аз поискам, но външно с нищо не показвах емоциите си. Кимнах, уж замислено, правейки се, че преценявам плюсовете и минусите на това предложение. Накрая повдигнах рамене.
-Възможно е. Имам предвид...няма да се превърнем в супер задружните сестри, тъй като дори не се познаваме, но...можем поне малко да научим нещо една за друга. Пък и от доста време се чудя какво ли беше да имаш съквартирантка...
Усмихнах се и й подадох обратно шишето. Чудесно. Трябваше да се съобразявам с още един демон. А дори не знаех какви са й способностите. Дано само да не включваше нещо с много обстойно четене на мисли, защото обикновено никой не пробиваше щитовете ми, но кой знае какво можеше да направи общата ни кръв...
-Та..не ми спомена..какви са ти силите. Знаеш, всеки има нещо специално в себе си..
Подхванах разговора, тръгвайки към най-близката дървена пейка. Отметнах косата си назад, чудейки се какво още в стил "Исус Христос" ще направи Алисън. Все пак..вода във водка...уоу!

Седнахме на пейката.Всичко вървеше по план.Беше добре.
-Супер!-казах аз.След това попита за силите ми.
-Емии,освен мислова проекция,което вече забеляза,че владея...-погледнах към едно от пирончетата на пейката.Трябваше ми нещо малко и незабележимо.Мръднах леко с ръка и то се изтръгна от пейката и се претъркули.-Телекинеза..-добавих и върнах пирона на мястото му.-Плюс..-започнах.-...виж..-обърнах се назад където имаше малко цветя и трева и направих така,че капчици от росата да се издигнат,после едно цвете да доразцъфне и да завее вятър.--Най-много ме радва това..-повдигнах вежди.Завъртях леко пръста си и около неко се появиха леки искри огън.Никой не забеляза,естествено.-Владея силата на четирите елемента..-казах.-Това са ми силите,или тези за които знам..-засмях се леко.-А твоите?-зачаках отговор.

Засмях се леко, след като започна да се хвали със силите си. Отново бяха свързани с мисълта. Може би ако поработеше малко, можеше да се опита да ми е конкуренция..
-Супер. Най-вече това с водката. Но отсега предупреждавам-няма да пиша Евангелия в твоя чест.
Поклоних се леко и се замислих над това. Не вярвах нито в този Горе, нито в този Долу. И двамата ги имаше, нищо че бях виждала само Луци. Но нали си бях нарцис, смятах се за по-велика и от двамата. Самото ми съществуване на Земята беше доказателство, че винаги може да се появи и по-нов и усъвършенстван модел чудовище.
-Ами...не знам дали има точна дума за това. Но съм нещо като мулти демон. Мога да правя абсолютно всичко, само като си помисля за него. И не се залъгвай от цвета на косата ми, водила съм доста успешни войни.
Донякъде напомнях на антихрист, обаче имах блестящо родословно дърво от черни демони. Чистокръвни, ако това можеше да ги опише...
-Чувала ли си за антихристите? Донякъде съм като тях, но мога да копирам дарби, да откривам самите Антихристи и да блокирам силите им. А тези дрънкулки помагат донякъде..
Посочих пръстена и гривната си. След това отметнах коса и й дадох да се възхищава на мъничката татуировка във формата на звезда.
-През Средновековието бяха доста популярни. Контролират възрастта.

-Да чувала съм.-знаех историята.-Леле,като се замисля можем да сме супер екип със силите.-засмях се.-Още водка?-предложих.Нещата започнаха добре между мен и сестра ми.Надявах се и да продължат да се развиват добре.Тогава мернах един подозрителен тип,който доста старателно се опитваше да не бъде забелязан че ни наблюдава.Без да се издавам че го забелязах продължих да се усмихвам.
-Онзи там ни наблюдава...-казах през зъби,усмихвайки се.Бях сигурна че и тя го е забелзала.

-Шшт! Чува те идеално. От хората на баща ми е. Чул е разговора ни, предал е информацията на шефовете си и знае, че ще трябва да го убия, за да не разберат враговете ни къде се намирам.
Обърнах се към недоумяващата Алисън. Усмихнах се, спомняйки си, как първоначално и аз се обърквах от всички тези шпиони. Мафията, какво да ги правиш...
-Доброто и лошото тук не съществуват. Само бързината. По-ловкият прибира по-голямата плячка, а в случая, мен ме издирват, заради силите ми, а ти си новооткритата наследница на баща ми. Но спокойно, блокирах една част от мислите му. И да иска, има нещо като заклинание за конфиденциалност, което ще му попречи да каже къде се намираме.
Кимнах на мъжа, който по план се изправи и тръгна към една по-тъмна част на парка. Там клоните на дърветата сключваха нещо като покрив, храстите идеално се извиваха, образувайки стени и тъй като на шпионинът му беше внушено да не вика...
Бавно се приближих до него, извадих колта и прободох сърцето му.
-Готово, вече може да си потърсим къща.
Съвсем спокойно излязох от храстите и тръгнах по алеите, които чувствително се оживиха.

Беше от шпионите на баща й и се наложи да го убие.Когато свърши работата излезе от храстите и започнахме да вървим по алеята.
-Малко се обърках от историята ама ще я схвана по някое време.-засмях се.-Да,къщата...Ако няма басейн и то огромен умирам!!-засмяхме се.-И предлагам да е поне на 2 етажа...-започнах да обмислям и да давам предложения.Щеше да бъде забавно.-И като я купим може да си я обзаведем със силите ни както ни хареса.-намигнах.