Имението Колинс три дена след бала...

Събудих се много рано сутрин,като още щом отворих очи се огледах за татко. Бях по розова пижапмка,взех Елно,който спеше до мен,стъпих с босите си краченца по килима. Щях да изненадам татко,сигурна бях,че спи в стаята. Тръгнах към стаята му,щом стигнах до нея,се надигнах на пръсти и отворих голямата врата. Дръпнах с усилие вратата,промъкнах се на пръсти. Надигнах се на голямото легло и прилазих с малките си крачета до татко. Разперих ръце,като ги сложих на гърдите му и изпуснах Елмо,сложих глава и затворих очи:
-Стани,стани тате...
Започнах да го будя,бях гладна,дори много гладна:
-Палачинки,искам палачинки!
Още не бе отворил очи и аз вече се опитвах да го манипулирам,да ми направи палачинки.

Спях спокойно. Докато лежах на леглото усетих как вратата се отваря с триста зора и веднага разбрах кой е, но реших да се направя на заспал. Лежах спокойно, когато малкото ми момиченце се качи на леглото. С бавно крачки се доближи, а след това и се излегна върху мен. Чух нежното й гласче да ме вика и да иска палачинки, а аз я хванах рязко и нежно я повдигнах, като казах:
-Кой иска палачинки? Кой иска да отидем в кухнята и да му направим вкусни палачинки. - знаех, че е малка и не може да говори перфектно, но със знаците беше най-добрата. Посочи се и казах:
-Да-а-а. Моята Емили. - станах от леглото, като тя беше в ръцете ми и тъкмо щяхме да излезем от стаята, когато тя се размрънка. Видях Елмо на леглото и го взех. С бавни крачки отидохме до кухнята, като я поставих във столчето й. Започнах да изваждам продукти и я попитах:
-Как спинка, принцесо?

Щом я сложи на столчето,тя тропна с две ръце и сложи Елмо на масичката,той беше доста мръсен,защото ядеше каквото яде и тя,даваше първо на него,а после го лапаше и тя,може би скоро,щеше да почне да мирише.
-Лош,лош звяр...
Намекваше за чудовището под леглото,пак бе спала на светната лампа,заради чудовщето под леглото. Започна да пята крачета,като тропаше по масата и по столчето,бе нетърпелива за сладките палачинки:
-Гладна...
Извикаше да яде и дори си позволи да нервничи. Не можеше да чака повече и когато съзря кутията в формата на коте,която криеше корабийте. Подскочи и се опита да се измъкне от стола:
-Пийка...-това беше кодовото название на курабийката.

Погледнах я, докато първата палачинка беше на котлона и й казах:
-Не! - посочих я и допълних:
-Няма корабийки, докато си изядеш палачинките и не си изпиеш млякото! - гледах я строго и след около минута-две тя видя първата готова част от закуската. Поставих я пред нея и казах:
-Ема.. Елмо има нужда от душ. Искаш ли докато аз го къпя.. ти да папаш курабийки? - вече я гледах с мила усмивка и я галех по главичката.

Дръпна Елмо и не го даде за да се изкъпе,ами му даде голяма порция палачинки,толкова голяма,че горкия Елмо беше наистина за миене,беше толкова оцапан горкия.
Тя се усмихна мило на баща си,като както Елмо беше нацапан,сега и тя бе оцапана до ушите с кленов сироп от палачинките. Но това определено не и пречеше и тя продължи да маже по масата,като вече го взе за игра и все едно рисуваше по масата.
-Цапа,цапа...
Още едно кодово название,за това,че цапа и прави беля. Усмихна му се отново мило,с онзи сладка детска усмивка,която много често успяваше да разтопи баща и. Показа ръцете си изцапани и се усмихна:
-Мий ме...
Гушна Елмо и бе готова вече да се изкъпе с него.

Баща й я гледаше и й се наслаждаваше. След като беше готова с порцията палачинки, който вече изглеждаха като бъркани яйца Чейс грабна Емили от стола й. Взе и Елмо и тръгна към банята. Влязоха вътре, като татито напълни ваната със около пет сантиметра вода, докато водата се пълнеше той съблече Емили и постави внимателно малката във водата. След това и Елмо и реши да направи това, което тя обича. Започна да налива по малко от веществото, което образува пяна и след секунда върху петте сантиметра вода имаше два пъти повече пяна. Чейс се усмихна и попита:
-На тати ангелчето къпе ли се в облаче? - и започна да гали малкото й телце, като внимателно я измиваше с една гъба.

Нямаше по голяма радост в очите на малката Ема,обожаваше мехурчетата,който татко правеше. Дори извика когато започнаха да се образуват във ваната. От личен опит знаеше,че тази пухкава пияна не се ядеше и не бе никак вкусна,за това не опита да я вкуси отново,ами остави татко да я изкъпе. А,както обичаха децата изимитира,какво прави тате но с Елмо. Но с едно по малко съпунче,като му говореше на някакъв бебешки език. Обясняваше му,че сега ще го изкъпе но се губеха прекалено много думи.
След,като обаче и омръзна да стой във водата,което понякога ставаше много бързо,усети че ще измият главата и с вода. Тя започна да се върти и дърпа:
-Не,не глувата...
Скри лицето си с глава,мразеше щипещият ефект на сапуна в очите си. Дори по очите и се появиха малки сълзички.
-Не...

Чейс имаше огромен опит в това да я къпе. Той я хвана нежно за главата и я издърпа назад. С ръка прикри лицето й, като спираше водата и тя не можеше да слиза надолу, а докато правеше това тя можеше да усети, че мие само нежните й коси. За две годишна имаше прекрасни къдрици и беше малката сладурана на татко, който каза:
-Спокойно ангелче. Татко те пази от водата! - докато правеше това той просто я изми. Накрая хвана голото телце на момичето. Пусна водата, за да изтече от ваната и накрая просто стоеше с Емили в ръце. Взе една кърпа и я обви в нея, като каза:
-А сега, Еми! Коя дреха искаш да ти облечем? - и взе мокрия Елмо, тримата тръгнаха към стаята на Емили и когато влязоха там Татко очакваше отговор.

Потрепери,когато баща и реши да измие косата и но въпреки това кротуваше,докато татко я изкъпе. Беше с мокра косичка и пъхна пръста си в устата,още не бе се отучила от този навик. Облегна глава на гърдите му,и въздъхна беше се поизморила малко да плаче.
-Локлата...
Роклята искаше да каже,имаше една рокля с розова панделка и плотчета по нея. След,като я остави на леглото завита с кърпата,се огледа на около,може би се чудеше,какво ще прави след това или какво и харесва за да си го вземе. После погледна в очите на баща си,който бе изкарал рокличката вече.
-Буфките...
Протегна се към обувките до шкафа с малките панделки,претърколи се и бе готова да отиде сама да си ги вземе.

Докато тя се измъкваше от кърпата и оставаше чисто гола баща и я придърпа и каза:
-Буфките накрая! - след тези думи той остави роклята и след това допълни:
-А сега.. за малкото ми бебче има - тя усети как баща и я разкрачи, за да я повдигне леко и й сложи памперс, защото все още имаше мокри сънища заради чудовищата, който сънува. Обу и едни малки гащички с ягодки по тях, а накрая я изправи и й каза:
-Ръцете! - тя ги вдигна във въздуха, а Маркъс нахлузи роклята отгоре й. Огледа я и каза:
-А сега и обувките на моята принцеса - и нахлузи двете обувчици на миниатюрните й крачета. Постави я на земята и попита:
-Сега какво ти се прави малката? Спинка ли ти се? Филмче? Кажи какво искаш?

-На вън...
Стъпи на земята,хвана го за ръката и се опита да го дръпне. Хвана и Елмо по пътя но той бе мокър и тя за първи път го пусна,не и хареса студенината:
-Емо мокау...
Избърса мократа си ръка в роклята,сякаш отвратена за първи път от него. Пусна баща си,като се затича в стаята му,явно бе виждала къде си държи сешоара но това бе прекалено дълга и сложна дума. Не можеше да стигне шкафа където бе той,само се надигна и достигна само с връхчетата на пръстите си дръжката. Стисна зъби и извика през тях:
-Тати!
Той дойде и я погледна не разбиращо. Показа с малкото си пръстче шкафа:
-Фуфу,за Емо...
Така му викаше,защото бръмчеше и духаше. Косата и също бе малко мокра но бързо съхнеше.

Маркъс се засмя и отвори шкафа, като затърси Фу-Фу, но заради работите вътре знаеше само къде е сешоара. Извади го от вътре и каза:
-Фу... фу... - след тези думи затвори чекмеджето, хвана Ема и тръгна към стаята с Елмо. Постави Ема на леглото, за да седне там и включи духащото нещо. Започна да изсушава играчката й и каза:
-Ето.. Елмо ще е като нов.. - и се усмихна мило.

ПП: Поканил съм и детегледачката, за да играем заедно

Гушна от все сила Елмо,като го целуна по рошавата глава:
-Навън...
Отново му се озъби,като го хвана за ръката:
-Сладуед...
Искаше сладолед за това и се излизаше,защото на вън татко и купуваше сладолед:
-Лулката,луш луш Ема...
Легна на ръката му за да му се помоли мило да излязат на вън. Излизаше и се,беше и интересно на вън:
-Тати...
Погледна към него,вдигна ръце и се сети внезапно:
-Кончеее...
Искаше да я сложи на раменете си и да я носи на гърба си. Усмихна му се мило,за да го смили.

Почти никой не можеше да си представи Александра като детегледачка по простата причина, че си падаше малко злобничка вещица с остър език, която не се съобразяваше много с околните и правеше това, което на нея 'и се иска, без да мисли както ще кажат околните за нея. Определено това не е типичната детегледачка. Но онези, които познаваха Александра по - добре и които смело се вписваха в графата БФФ знаеха, че стига Алекс да иска може да бъде най - милия и приятен човек, който някога са срещали. Да, можеше и много рядко това да се случва, но все пак. И колкото и невероятно да ви звучи Алекс обожаваше децата. Когато беше около малки деца нямаше как да се държи гадно. Тогава все едно лошата Алекс не съществуваше.
След около три часа в приказки с една от приятелките си дойде и време да тръгне към имението Колинс. Преоблече се набързо, взе чантата си и излезе. Пътят до имението не беше кой знае колко далеч от апартамента на Александра затова тя реши да ходи пеша. Малко свеж въздух и тренировка. Знаеше колко пълни с енергия бяха децата, особено малката Емили. От няколко седмици беше детегледачка и някак си бе свикнала на енергията на малката и внезапно сменянето на вкусове и то честно.
След малко стига до имението и звънна на звънеца на имението, след което обаче забеляза, че вратата не беше затворена хубаво. Странно, помисли си тя. Бутна съвсем леко вратата и влезе в имението. Точно в този момент чу викове и смях от горния етаж, след което видя как Маркъс слизаше от горния етаж с Ем на гърба. Конче, помисли си Алекс и се усмихна.
- Вратата беше отворена и просто влязох. - каза тя на Маркъс, когато се приближиха към нея.
Вниманието 'и обаче беше привлечено от широката усмивка на Емили.
- Татко ти става за конче, нали Ем? - засмя се леко.

Маркас видя бавачката, която му идваше в много добра помощ тези дни. Той се спря пред нея и нежно свали Ем от гърба си. Постави я на земята и точно, когато ръката му щеше да я погали видя как малката се затича към Александа. Тогава собственика на имението се усмихна и каза:
-Здравей, Алекс! - след тези думи се огледа и каза:
-Влизай. Нали знаеш, че тук можеш да се чувстваш като у дома си. Радвам се, че дойде. Имам малко работа! - след тези думи просто направи крачка назад и попита:
-Ти заета ли си в момента? Трябват ми само петнадесет минутки.. - след като уточни намеренията си господин Колинс се спря и допълни:
-Ако имаш нужда от нещо просто ми кажи!

Бавачката дойде и тя се затича към нея,защото и носеше бонбони или бисквита повечето пъти и тя си я търсеше. Дръпна и чантата но тя бе затворена. Малката се намуси. Подаде ръка към бавачката си и каза пуло заповеднически:
-Дай!
Тогава татко каза,че си има работа,тя обаче се затича при татко си и го прегърна през кракът:
-Тати!
Извика тя,не пускаше баща си да тръгне. Дори бе готова да заплаче:
-Тати...
Подсмръкна,като продължи да стиска баща си за кракът. Еми не харесваше много да остава с бавачката си,все пак много силно бе привързана към баща си. Бе странно и това,че бе зарязала Елмо на средата на стаята,само и само да не пусне баща си,да отиде някъде:
-Земи ме!
Примоли му се да я вземе,протягайки ръце на горе,да я вземе и да я вдигне,даже се надигаше на пръстите си но се задържаше и падаше върху него.

Александра се усмихна леко. Естествено, че Емили щеше да иска баща си. Алекс имаше някакви мизерни спомени за своята детегледачка, защото майка 'и никога не е била около нея и изобщо не се е интересувала от нея. А баща 'и? Той имаше винаги някакви дела, които бяха неотложни и много рядко се виждаше с Алекс. И в крайна сметка Александра винаги оставаше с детегледачка и всеки пък искаше родителите 'и поне веднъж да са били там.
Тръсна глава, отървавайки се от тези мисли. Сега не беше времето да мисли за минали случки. Трябваше да гледа само в настоящето, а не да се връща в миналото и всичко случило се тогава или пък да гледа напред в бъдещето. Щеше да е глупаво от нейна страна ако започнеше да мисли за миналото си, имайки се на предвид какво бе преживяла.
Александра направи няколко крачки напред и хвана Елмо, който по незнайно каква причина бе оставен по средата на стаята. Подсмихна се и се доближи до Емили, подавайки напред играчката. Знаеше, че много рядко пускаше Елмо и винаги беше с любимата си играчка.
- Сладкишче. - Алекс се усмихна на Емили, която обърна за момент поглед към нея. - Искаш ли аз, ти и Елмо да излезем за сладолед? - попита Алекс.
Малко сладолед нямаше да навреди на никой. Може би щеше да нацапа някой, но не и да навреди. След това малка разходка, отбиване до детския кът и набързо щяха д аминат минутите пък и щяха да се позабавляват малко. Обаче Емили май имаше други планове.

Маркъс ги погледна и каза:
-Добре. Вижте. - видя, че и двете момичета го гледаха:
-Отивам да се изкъпя и след това.. тримата излизаме! - таткото се усмихна и след това клекна пред дъщеря си, като допълни:
-Обещавам да съм с теб цял ден, но само да се изкъпя и да си облека нещо за излизане. Става ли? - видя одобрителното поклащане на дъщеря си и след това изтича по стъпалата, за да се изкъпе. За пет минути беше готов и вече слизаше надолу със дънки и тениска. Усмихна им се мило и каза:
-Да вървим! - след тези думи хвана едната ръка на Еми, и видя как другата и ръка се спусна към тази на Алекс. Елмо беше в детегледачката, а тримата излязоха и решиха да се разходят..

Хвана се и за двамата,като увисна на ръцете им,за да я люлеят по пътя. Просто малката се глезеше и то доста успешно. Не след дълго бяха на площадката,взе от ръцете на бавачката си Елмо,не знаеше на къде да тръгне,не искаше и да се разделя от баща си но щом видя количката със сладоледа,бе съвсем ясно. Затича се с Елмо в ръка. Щом стигна до количката,удари с ръка по количката,а после показа и шоколадовия сладолед,който обичаше. Обърна се за да види,дали баща и е около нея,той вървеше бавно но отлично видя,какво иска.
-Лет...
Сладолед показа че иска,малко му се озъби но след това му се усмихна. Надигна се на пръсти на количката но бе много малка и не можеше да стигне,там до където стигаха големите. Започне да нервничи:
-Иска,тате лед!
"Искам татко сладолед!" Това си беше доста добро изречение,макар казано доста бебешки. Взеха и сладолед така или иначе нямаше кой да и откаже. Започна да яде като започна да се цапа,цялата и уста бе в шоколад,както и устата на Елмо,защото го хранеше. Бяха седнали на една пейка,от дясно бавачката,а от ляво баща и. След като сладоледа съвсем започна да се разтапя,не и хареса,че се цапа толкова. Разпери ръце към бавачката,като изтърва сладоледа в скута и.
-Мръсна...
Това подсказа,че е мръсна и иска да я изчистят.

Добре, че Александра имаше навика да си носни кърпички в себе си, особено когато беше около някое малко и сладко мъниче. Набързно извади няколко кърпички от малката си чанта, която носеше със себе си. Бързо с една от тях избърса сладоледа на малката от скута си и хвърли кърпата в коша точно до нея. След това се обърна към Емили с усмивка, която още повтаряше, че е мръсна. Избърса ръцете 'и, след това и устата. След това избърса и своите ръце. Обърна се да хвърли и тези кърпички и когато се обърна Емили държеше Елмо в ръцете си и 'и го подаде, а Александра веднага разбра намека 'и.
- И Елмо ли е мръсен? - засмя се брюнетката.
Взе още една кърпичка и избърса играчката на Ем, която до преди малко беше хранена с шоколадов сладолед. Което всъщност не беше нищо. Всяко нещо, което Емили беше на път да изяде първо го даваше на Елмо, след което бързи го изяждаше.
- Готово. Сега и ти и Елмо сте чистички. - усмихна се и с показалец докосна леко сладкото леко носле на Емили, която само се усмихна топло.
Александра обърна погледа си към Маркъс, който гледаше малката си дъщеря с усмивка на лицето.
- Надявам се работата да не е била много важна. - погледна го виновно. - Но на Емили не може да се откаже очевидно. - обърна погледа си към малката, усмихвайки и се и отново върна погледа си на Маркъс.

Маркъс направи физиономия и каза:
-Имам си само нея, няма как да и откажа! - след тези думи я погали по главата и каза:
-И следващия път, като ядеш сладолед не го хвърляй в скута на бавачката си, защото вече ще почна да купувам дрехи на нея, а не на теб! - и я гледах с един сериозен поглед, който не показваше, че се шегувам. След тези думи погледнах Александра и й отговорих:
-Няма проблем. Имах да говоря за една бизнес среща, но се отложи. - след тези думи се усмихнах и попитах:
-Кой иска да се полюлее на люлката? - след тези думи Марк видя как малката скочи от пейката и се затича към люлките, а той и Александра я следваха бавно. Маркъс продължаваше да я гледа и каза:
-Вече не знам какво да правя за нея. Расте толкова бързо и не мога да я виждам много, заради работата си. - след това преглътна и допълни:
-Искам като порастне да не ме мрази, заради липсата ми. - издиша и каза:
-Извинявай! Говоря твърде много. Как върви при теб? Гаджета? Приятели? Купони? Училище? - и накрая тримата бяха на люлките. Маркъс застана отзад, като лекичко започна да люлее принцесата си, която отдавна чакаше, а Алекс беше точно до него.

Люлката бе детска не бе като другите и я предпазваше да не падне на пред дори и без да се държи. Което беше добре,защото се въртеше,за да види баща си. Смееше се с пълен глас,когато баща и я люлееше. Дори пляскаше с ръце,за браво че я люлеят,а и от радост. Тогава мина едно голямо куче из градината. Тя писна,защото обожаваше кучета. Не можеше да слезе от люлката,защото си беше малък капан за нея. Но с пълно гърло започна да вика:
-Бау! Бау!
Но не и даваха да го пипа за това увисна на пейката с отчаяна физиономия. Обърна се на зад ,като вдигна единия си крак на седалката,за да стане и да отиде при баща си.
-Елмо!
Тогава го видя в ръцете на бавачката си,протегна ръка да си го взема,но го взе и го прегърна силно,като и обърна гръб. Започна да си пее на някакъв бебешки език,без голям смисъл и без нито една вярна дума. Текста просто беше измислен и на бебешки.
Тогава видя пързалката,протегна ръка,не можеше да каже пързалка,това беше още една трудна дума,за това просто реши да покаже пързалката.

Александра забеляза на къде гледа Емили и след това накъде посочи. Подсмихна се и се доближи до нея. Хвана я, изкара я от люлката и я пусна на земята, а малката, толкова радостна и щастлива, заедно с Елмо се запъти към пързалката, докато Алекс и Маркъс бавно ходеха зад нея.
- Повярвай ми никое дете не мрази баща си. - каза Алекс, докато все още ходеха към пързалката. - Дори и някой ден да го кажат, никога не го мислят наистина. Просто не са способни да мразят родителите си.
С изключение на мен, помисли си Алекс и всички спомени за майка 'и се върнаха в съзнанието на Александра. Точно осем спомена с родната си майка и един от тях беше как пред лицето 'и 'и казва, че никога не я е искала и, че ако не е бил баща 'и, сега Александра нямаше да живее. И, че Алекс е трябвало да бъде благодарна, че майка 'и се смилила над нея и решила да я запази, че 'и дала живот. А не трябвало да се сърди, че тя абсолютно никога не е обръщала внимание на Алекс, а на децата на приятелките си дори и подаръци носеше. Но както и да е. Александра не искаше да захваща тази тема. Беше прекалено болезнена и не би искала да си причини пак тази болка. Не и заради човек, към когото не изпитва абсолютно нищо. Човек, който вече не е на този свят.
- Пример: докато баща ми все още бе жив работеше постоянно и много малко се прибираше вкъщи. И по телефона съм му казвала точно четири пъти, че го мразя и, че се превръща в безчувствената ми майка, но нито веднъж не съм го мислила. Знаех, че той би направил всичко за мен и, че ако съм имала нужда от него винаги ще е бил до мен. Че ме обича с цялото си сърце дори и да не е много често вкъщи. Той беше единствения ми родител и сърцето ми не ми позволяваше да го мразя. А и нямах и причини. - каза тя, усещайки се, че бе започнала да говори прекалено много за себе си. - Както и да е. Това, което се опитвам да ти кажа е, че дори и да не си през цялото време с Емили, няма нужда да се притесняваш, че ще те намрази. Аз не намразих баща си, който се появяваше веднъж месечно. Емили никога не би те намразила само защото отсъстваш по два пъти седмично. - усмихна се и обърна поглед към пързалката, когато пристигнаха.
Емили вече бе на пързалката и бе готова да се спусне надолу, като цялата сияеше от радост. Това бе едно от малките неща, които можеха да накарат Александра да засияе като момиченцето.

Марк спусна ръка към нея и я погали по главата все едно беше малката му дъщеря. Погледна я и каза:
-А аз като баща мога да ти кажа, че това, което каза е много вярно. - тогава и тримата стигнаха до пързалката, където беше малката Ем. Маркъс преглътна и каза:
-Просто.. не съм с нея, за да мога да и осигуря прекрасно бъдеще, но така прецаквам настоящето и имам надежди, който може би няма да са важни за нея, като порасне. Толкова съм я разглезил, че сигурно ще прави всичко напук, само за да ме дразни. Но сигурно са такива всички тийн-ове. - след тези думи погледнах Александра и попитах:
-Какво мислиш? Дали ще мога да я отгледам правилно?

Бе на върха на пързалката,бе се качила с триста зора,като включи цялото си тяло,за да се качи по стълбите. Изтупа ръцете си,като седна на върха,огледа се дали баща и,ще я улови,и го изчака да и обърне внимание. Първо пусна Елмо,а след това и себе си,щом бе уловена от баща си,се засмя толкова весело и толкова щастливо,като малка весела мелодийка. Тя го обгърна с малките си ръце и го целуна по бузата.
-Тати!
Отново го целуна,и облегна глава на рамото му,понякога обичаше да му се глези,преди нещо отново да и е хрумнало или видяла. Обгърна врата му с ръце и не го пусна,малко се бе изморила от алпийското катерене на пързалка. Тате я полюшваше и тя му пееше на ухото,отново някакви нейни песнички. След като си почина,поиска да я пуснат долу,тя се затича към пясъчника,като седна в него. Взе една клечка и започна да рови,малко се цапаше. Но тогава от пясъчника излезе малка буболечка. Тя писна изправи се и се затича към баща си,скри се зад краката му:
-Буба...

» Вишъс Хилс след 2 дена , в парка
» Сънят на Натали след бала.
» Две седмици след бала в о. Даркус; Паркингът на училище.
» След 5 дни; в парка
» Вишъс Хилс след 2 години...