Вишъс Хилс лятото на 2011

Слезнах бягайки по стълбите като се спрях пред огледалото в коридора а след мен се чуха драскащи по плочките лапички на кучето.Засмях се като го погледнах сериозно.
-Нали знаеш че няма да те взема със себе си ?! -Подсмихнах се.
Той седна като ме погледна невинно с големите си очи.Погледнах го глупаво като хванах каиша като го му го закачих, отворих вратата а той хукна напред.
-Поне ме изчакай.-Засмях се.
Минах с ръка през косата си след което заключих и настъпах каиша.Тръгнах напред .. ъгхх забравих си очилата а слънцето беше толкова силно иах чувството че ще се изпека.
Няма да си стоя в къщи на хладно пред телевизора ами ще излизам! Троснах се на себе си докато вървях по пустите улици.Мрънках си докато не стигнах до центъра, шмугнах се в парка където имаше богата сянка.Седнах на една скамейка като пуснах каиша на Макс.Облегнах се удобно назад като кръстосах крака и се отпуснах.Беше толкова успокояващо .. песните на изпълнени с енергия млади птичета... в следващия момент се чу лаенето на Макс и както винаги ще ми прекъсне филосовското мислене.Макс побягна лаейки към един мъж .. изгледах го объркано .. до сега не беше правил така.
-Макс спри .. Изправих се като побягнах след кучето.
Но той сякаш не ме слушаше и продължи да скача по човека.. Дръпнах каиша а той се успокои.
-Какво ти става ?! Ударих го леко като погледнах мъжът.
-Аз .. ъм извинявам се, до сега не ми се е слувало нещо подобно .. Усмихнах се глупаво след което минах с ръла през косата си.

Събудих се рано сутринта.Единствената мисъл, която премина през главата ми бе да изляза, колкото се може по-бързо.Не ми се стоеше сам и затворен вкъщи.Станах от леглото и отоврих прозореца.Времето беше прекрасно.Топло, слънчево, с лек освежаващ ветрец.Отидох до банята, избръснах се и взех душ.След това се облякох, закусих набързо и тръгнах да излизам.Заключих входната врата и излязох.Запалих двигателя на колата и тръгнах към парка.В такова хубаво време сигурно бе пълно с хора.
Не след дълго пристигнах.Паркирах колата и взех i-pod-a си и сложих слушалките.Пуснах една от любимите ми песни и тръгнах да се разхождам.Около мен минаваха хора на всякаква възраст.От деца до доста по-възрастни баби и дядовци.Всички бяха тук, за да се порадват на времето.Да се насладят на слънчевите лъчи, които така приятно галеха кожата.Ако нямах пръстен, който ме предпазва от слънцето, лъчите му нямаше да са толкова нежни и приятни.Щях да изгоря доста бързо.
Разхождайки се чух кучешки лай.Благодарение на сетивата ми го чух от далеч, но се приближаваше все повече и повече.Обърнах се и го видях зад мен.Започна да скача по мен.Не искаше да ме ухапе, просто бе по-игриво от останалите.Веднага след него забелязах едно красиво момиче да тича към нас.Явно кучето бе нейно.Приближи се и се скара на животинчето.Въпреки, че дълги години съм бил ловец на вампири.Убивал съм доста хора и свръхестествени същества, но винаги съм обичал животните.Разбрах, че името му е Макс.Момичето го дръпна за каишката и го удари леко.След това ми се извини за държанието му.
- Няма проблем - намигнах й - Обичам животните, а твоето куче е голям сладур! Също като теб... - усмихнах се чаровно.Реших, че е невъзпитано да не се представя, за това го направих.
- Аз съм Дийн Уинчестър, приятно ми е! - казах и протегнах ръката си към нея...

Стоях на едно място без да помръдвам мислех че й той ще ми се развика .."Тии, няма ли да си прибереш кучето" или пък "Дръж го тоя пумяр настрана" ..
Кучето сладур .. той обича жвотните най-накрая някой свестен .. секунди по-късно каза че и аз съм сладур също като кучето .. усмихнах се невинно като поставих ръка зад тила си.
Трябва да призная че той изглежда кхмм .. толкова добре, сладък е красив и има чаровна усмивка .. уф, опаковайте ми го, ще си го взема за в къщи.Засмях се на мъдрата си мисъл след което го погледнах.
-Никол .. Мур! - Усмихнах се.
Името му .. страшно много му подхождаше, но от къде ми беше толкова познато .. ? Нямаше да стоя загледана в една точка мислейки от къде мие толкова познато името .. нали ?
Макс стоеше между нас и гледаше ту Дийн, ту мен ..
-Още веднъж се извинявам заради кучето .. не знам какво му стана за samoyed трябва да е много мързелив, но не .. цял ден бяга като лудо напред назад.-Засмях се.
-Ъм .. да се разходим ? -Усмихнах се.
-Надявам се нямаш планове .. -подсмихнах се.

Явно остана очудена, че не й се развиках заради кучето.Всъщност наистина обичах животните.Само те винаги ще са до теб и няма да те изоставят, нито да те предадът.Хората бяха далеч по-различни.Търсеха удобен момент да ти забият нож в гърба.
Момичето се усмихна, когато й направих комплимент.Наистина беше много красива.Хубаво, добре изразено лице, перфектни извивки на тялото...Какво ли не бих дал да я имам.Та, аз съм Дийн Уинчестър...щом я искам ще я получа рано или късно.Винаги успявах и този път щях да се справя.Момичето ми се представи - Никол Мур.Защо ли си мисля, че това име ми е познато от някъде? Няма значение, може да греша.Кучето стоеше между нас, протегнах се и започнах да го галя.Не спираше да маха с опашка, харесваше му.Доста приятна компания е в такъв прекрасен ден.Никол още веднъж се извини за кучето и ми предложи да се поразходим.
- Наистина няма проблем. - отвърнах аз - И всъщност нямам планове.Може да се поразходим и да се порадваме на приятното време, освен това...Макс явно има нужда от дълга разходка...- засмях се и тръгнахме.

Ами да то тази козина .. все пак самойед ох като се приберем трябва да го изкъпя а това си направо мъчение.
Ааа, не мога да повярвам че се нави да се разходим, той беше толкова сладък с толкова красива усмивка а очите му, ъгхх нормално ли е да го искам ? Засмях се вътрешно докато вървяхме.
Свихме по една алея където нямаше много хора и всички вървяха срещу нас което означаваше че си тръгват най-вероятно и супер защото няма да има викащи и бягащи напред-назад деца които да развалят момента.
Минах с ръка през косата си като я разроших леко а през това време се чудех какво да го попитам ..
-Тук е красиво, аз си представях парк потънал в боклуци, тази мисъл се породи след като се преместих в този град.В града който живях на всяка втора крачка боклук.-Засмях се.
Скоро пред нас се откри голяма и зелена поляна, наведох се като откопчах каиша на Макс а той явно само това е чакал защото веднага побягна.
Седнахме на тревата а аз не свалях поглед от него!

ПП; извинявай за закъснението ;/

Продължихме да вървим по една от алеите в парка.По едно време забелязах, че повечето хора си тръгват..Явно хората имаха работа, която да вършат, а ние с Никол бяхме напълно свободни да се разхождаме и да се наслаждаваме на хубавото време.Макс също беше щастлив и по-спокоен от преди малко.Вървеше до нас бавно с гордо вдигната глава и махаше с опашка.Вървейки стигнахме до една огромна зелена поляна.Никол пусна Макс и той побягна.Сега ще си оползотвори цялата излишна енергия.
-Тук е красиво, аз си представях парк потънал в боклуци, тази мисъл
се породи след като се преместих в този град.В града който живях на
всяка втора крачка боклук.
Наистина парка е в отлично състояние.За разлика от някои други градове тук е чисто и приветливо по всяко време.Иделано място за разходки.Седнахме на тревата и гледах кучето, което не се задържаше дълго на едно място.Обърнах погледа си към Никол.Е, явно трябва да съм благодарен на Макс.Ако не беше той нямаше да се срещна с толкова красиво момиче.
- Та...разкажи ми нещо за себе си...за миналото ти.
Исках да се опознаем добре.Аз не обичах да говоря за миналото си особено пред обикновени хора, които едва ли знаят за съществуването на вампири, демони и други свръхестествени същества...

ПП: Няма проблем

-Ох ами то няма много за разказване .. а и нямам много интересно минало.-Засмях се.
-Ами .. аз съм художникчка, свиря мааалко на китара, по скоро дрънкам, живея сама а родителите ми живеят в Италия .. не ги интересувам много-много, но какво мога да направя ?-Усмихнах се.
-Най-вероятно остатъка от живота ми ще мине в рисуване и разхождане на кучета из парквоте.-Засмях се.
-Опитвам да намеря работа, но не знам .. трудно ше ми е, едвам се справям с всичко а сега дори не мога да си представя какво ще е ако започна работа.-Засмях се.
-Живота е прекалено кратък!
Въздъхнах като се излегнах на тревата и затворих очи.
-А твоята история .. каква е ?
Най-вероятно историята му звучи по-забавно от моята .. а и как няма виж го само мъж мечта

Мхм...художничка, музикантка...Като цяло творците ми допадаха.А ако бяха и така красиви, просто това е идеалната комбинация.Този тип хора бяха доста интересни натури, компетенти по много теми.Винаги има за какво да разговаряш с тях.Но за съжаление не се оценява труда им.Убедих се, когато ми каза, че си търси работа.Жалко, че творците дават всичко от себе си, за да направят творбите си възможно най-добре, но ценителите са малко.Явно не й стигаха парите, щом си търси работа.Разбира се бих й помогнал като купя някои от картините й, но пък не искам да си помисли, че го правя само защото си мисля, че й трябват пари.Не е така, ценител на изкуството съм.
Ето и въпроса, от който най-много се боях и не обичах да говоря - миналото ми.Какво да й обясня? Имаше си една променена версия, която разказвах на обикновените хора като нея.Не можех още от първата среща да я шокирам с факта, че съм бивш ловец на вампири и настоящ такъв...
- Ами...и при мен не е кой знае колко интересно.Имам брат.С него наследихме семейния бизнес и до скоро се занимавахме с него, но вече само брат ми го прави.Смених си професията - засмях се. - Вече съм управтил на хотели, казина и т.н
Огледах се наоколо и видях едно момче да продава безалкохолни и хот-дог.
- Искаш ли нещо за пиене? - попитах аз, а Никол кимна в знак на съгласие и отново се излегна на зелената трева.
Станах и отидох до продавача.Взех два хот-дога и две безалкохолни.В такъв прекрасен ден само това липсваше.Сега щяхме да си се излежаваме, да хапваме и да си говорим.

Нямах търпение да разбера негова история, аз бях отличен слушател вгледах се в Макс който бягаше напред-назад и скачаше от време на време.Така щастлив не го бях виждала от много време.Радвах се че Макс хареса Дийн .. а той с трудния си характер и големият си каприз дори се очудих.
Дийн се реши да разкеже и неговата история аз стоях кимах от време на време а усмивката не падаше от лицето ми.
Не е кой знае колко интересна ли .. той шегуваше ли се ? Звучеше забавно и интересно.Винаги съм искала да въртя някой бизнес с нашите, но не къщата в Италия, гледайте си къщата сега!
-Хотели и казина .. продължавай, заинтригувана съм-Засмях се.
Интересно ми беше да науча какъв е бил семейният им бизнес, но щеше да е нахално от моя страна да попитам.
Дийн предложи да вземе безалкохолни, кимнах мило .. имах нужда от не напитка.
В началото не обърнах внимание на момчето с количката .. погледнах към Макс, какъвто е дивак най-вероятно да погне количката.
-Макс, ела тук! Извиках му аз а той еднага доприпка.Хванах каиша като започнах да си играя с него и да го мачкам, мъчех горкото животинче, но беше толкова пухкав .. ноо и той ме мъчеше!
Когато Дийн е върна ми подаде ход-дога и безалкохолното ..-Благодаряя ти.-Усмихнах се.
-Другия път аз черпя.-Засмях се.

Върнах се при Никол и й подадох хот-дога и безалкохолното.Видях, че и Макс се е завърнал при нас.Седнах отново на тревата и започнах да си играя с него.Беше толкова сладък и пухкав...как да не му се порадва човек.
-Другия път аз черпя.- заяви Никол.Как ли пък не...Никога не позволявах дама да ме черпи.Може би разбиранията са ми твърде остарели, но пък държах на общоприетите правила.Като мъж винаги аз черпех.
- Винаги аз черпя...все пак...кавалер съм. - казах и се засмях.
Отпих от безалкохолното и видах до мен една пръчка.Взех я и я хвърлих надалече, а Макс веднага тръгна да я донесе.Толкова беше енергичен и се радваше, че има предостатъчно място да тича.
Отново се върнах при Никол и попитах с интерес:
- Та...разкажи ми нещо повече за теб...

Беше такъв джентълмен имах чувството че ще се разтопя заради тази негова усмивка.Замислих се за момент ако той .. и аз, едва ли мъж като него с момиче като мен .. никакъв шанс! Отпих от безалкохолното след което оставих шишето на тревата.
-Амм, добре.-Подсмихнах се.
-Аз съм оптимист, винаги съм била.-Засмях се ..-Обичам животните страшно много, но родителите ми не ми позволяваха да си взема каквото и да е животно.След като се разкараха взех Макс.-Усмихнах се.
-Те сякаш не са ме искали ..
Майната им, аз съм тук, искат или не.. щастлива и без тях.Те само могат да вървят по дяволите.
-Това съм аз.-Засмях се.
-Оу аз съм и търпелив човек който трудно се ядосва.
Излегнах се на меката трева като се загледах в пухкавите и бели облаци.

Никол бе открит човек, точно като мен.Не се притесняваше да разговаря свободно, без значение, че се запознахме само преди няколко минути.Е, аз имах проблем само с разказа за миналото ми.Пред други свръхестествени същества като мен не се притеснявах, но пред обикновен човек е доста по-различно.При положение, че изобщо незнам дали тя е наясно със съществуването на подобен вид същества.А не искам да я изплаша с това.Не мога да го направя.Най-накрая срещнах момиче, което е по-различно от останалите и да проваля нещата между нас...няма да стане.
"тази негова усмивка"..."ако той .. и аз, едва ли мъж като него с момиче като мен .. никакъв шанс" - чувах мислите й...усмихнах се, когато разбрах, че и тя като мен си мисли за нещо по-различно между нас.Но защо ли си мислеше, че няма шанс...? Такава красавица и в същото време толкова интелигнента и приятна компания винаги имаше шанс с мен.Още повече аз не бих си позволил да изпусна такава жена.
Започна да ми говори за себе си.Слушах с интерес, гледайки я в очите.Наистина можех да бъда добър слушател, стига разказа да привлече вниманието ми.Никол се излегна на тревата и се вгледа в небето.Същото направих и аз.
- Всъщност с теб доста си приличаме...И аз съм оптимист, и аз много обичам животни...и аз не съм в особено добри отношения със семейството си, особено след като напуснах семейния бизнес...
След като го направих баща ми не искаше да ме види.За него този "бизнес" беше всичко.От малки възпитаваше мен и брат ми да мразим всички вампири, демони и т.н.Учеше ни да използваме взевъзможни оръжия за избиването им.Как ли ще реагира ако ме види сега - вампир...Всъщност ще ме убие, без дори да му мигне окото.
- Но за разлика от теб...не се ядосвам трудно, но бързо се оправям с дразнителите - засмях се и се обърнах към нея.Няколко кичура от косата й бяха паднали върху лицето й и го скриваха.Протегнах едната си ръка и ги отместих настрани, след което й се усмихнах отново...

На седмото небе съм, толква щастлива и тези пеперуди в стомаха .. чувството беше незаменимо.Всъщност съм щастлива и не ме интересуваха проблемите .. това се случваше доста рядко.Погледнах Макс който бягаше като запоследно, усмихнах се сладко.Ако не беше Макс с Дийн най-вероятно щяхме да се подминем без дори да се забележим!
Дийн спомена че си приличаме доста, погледнах очудено Дийн взе думата а аз се обърнах към него, той отново спомена семейният бизнес, но отново не уточни а любопитството нарастваше в мен.Ах това мое любопитство, винаги съм мразела това качество у мен.Винаги трябва да зная нещо иначе не, ще се изяждам отвътре или няма да мога да спя.
Сдържай се Ники, по-нататък може и да ти разкаже за семейсния бизнес.Абе мен какво ме интересува, бизнеса си е между Дийн и семейството му.
Прекалено много мисля!
Загледах се в красивите му очи като се усмихнах мило, той сякаш е мечта или желание всяка жена би мчетала за мъж като него.
-Оправяш се с дразнителите, аз не мога те не са хора с които можеш да разговаряш! Аз това не го мога.-Засмях се.
-Затова ги избягвам!-Подсмихнах се
Няколко кичура от косата ми паднаха пред лицето ми тогава настана тишина, Дийн се протегна и измести кичурите от лицето ми.
Напрежението ме обвзе, вътрешни гласове шептяха .. "Целуни го" бях по объркане от всякога.
Изкушавах се ..

От много дълго време не бях толкова щастлив, толкова спокоен.Без проблеми, за които да се притеснявам, без постоянна опасност за живота ми.Хмм, всъщност този начин на живот можеше и да ми хареса.Като нищо ще ми стане навик да се излежавам цял ден на сянка, на огромна поляна заедно с красива жена.Рай...Така може да се живее цяла вечност.Въпреки, че цяла вечност за мен, както и за всеки друг вампир беше ужасно много време.
Разказвах на Никол за семейния бизнес...разбира се прикривах голяма част от истината за него, а тя продължаваше да ме гледа с интерес.Беше толкова любопитна, а аз исках да й разкажа всичко.Не беше проблем за мен, а за нея.Може да се уплаши и веднага да стане и да избяга и никога повече да не я видя.А аз не искам това.Трябва да съм благодарен на Макс, че ни срещна, а ако и разкажа и той няма да може да ми помогне отново да я спечела.Поне така си мисля.Не веднъж съм се убеждавал, че много хора след време приемат истината.Но винаги в началото е трудно.Дори прекалено трудно.Ами ако реши да каже на някого за това.Най-лошите ми спомени са свързани именно с преследванията от ловци на вампири.Да, и аз бях такъв преди доста време, но когато си от другата страна, страната на жертвата е съвсем различно.
Реших да избия всички тези мисли от главата си и да се насладя на мига.
- Кой е казал, че говоря с дразнителите - засмях се - оправям се с тях по далеч по-лесен начин...И на теб няма да ти се налага да се разправяш с тях ако съм до теб. - усмихнах й се.
Махайки кичурите коса от лицето й ми се прииска да я целуна.Незнам какво ми стана.Досега рядко бях изпитвал такова чувство към жена, която познавам само от няколко минути.И не говоря просто за сексуално привличане, не че го нямаше де, но тук ставаше въпрос за нещо друго, нещо по-различно...любов? Хах, Дийн Уинчестър влюбен, казах си на ум.Наистина това трябваше да се запомни.Е, чак сега разбирах какво казваха хората за омекването на коленете и пеперудите в стомаха.Имах чувството, че са минали часове, а всъщност са само няколко секунди.Накрая реших да рискувам.Ако и тя изпитва нещо към мен няма да се отдръпне, ако пък е обратното поне ще знам.Приближих се до нея и я целунах.Бавно, нежно и страстно устните ни се намериха, а езикът ми се заигра с нейния...След като целувката приключи се отдръпнах и се усмихнах.Забелязах усмивка и на нейното лице.Точно в този момент при нас дойде и Макс, който седеше срещу нас и въртеше опашката си щастливо...

Опитвах се да се успокоя но нещо не ми се получаваше, пеперудите в стомаха, заекването .. погледнах го в очите, толкова красиви усмихнах се мило докато се усетя нямаше и следа от пеперуди.Вече започваше да ми липсват, явно в очите му намирах спокойствие .. в усмивката!
Почти бях забравила какво е да си спокоен заради всичките проблеми .. неплатени сметки, работата постоянно на тръни .. заради недоспиването! Когато го погледна забравям за всички проблеми които са ми се насъбрали.
Дийн подхвана темата за дразнителите, мм нормално беше има врзики обажда се тук-там и най-вероятно онези млъкват и подвиват опашките.
Аз най-вероятно да си изпусна нервите на втората тяхна приказка и да налетя на бой .. както кхмм, винаги правя.
Ще пропусна да спомена тази част с агресивноста.
И на теб няма да ти се налага да се разправяш с тях ако съм до теб. Правилно ли чувам, ако съм с него .. не изглеждах много развълнувана отвън, но отвътре всичките пепруди ии сърцебиенето.
Не свалях поглед от него, определено бях хлътнала и то доста, не знаех какво да кажа или направя просто се бях втренчила в него като първата глупачка.
Не исках този ден да приключва, не исках това да се окаже лъжа .. красива лъжа!
Той приближаваше ли се или аз започвам да недовиждам ?! Усетих устните му върху моите, инстинктивно докоснах лицето му .. нямах никакво намерение да прекъсвам целувката.
Сърцето ми заби лудо, имах чувство че ще спре всеки момент!
Задълбочихме целувката а езиците ни се преплитоха, когато целувката приключи го погледнах невинно като се усмихнах.
Точно когато щях да му кажа какво чувствам към него Макс се тръсна до нас, браво бе, браво!
Погалих го наобратно като го разроших и се засмях тихо.

По време на целувката сякаш през тялото ми преминаваше ток.Студени и топли вълни ме обливаха.От много време не се бях чувствал така.Изпитвах нещо към Никол.Да, колкото и странно да звучи имаше нещо по-специално между нас, нищо, че се познаваме от толкова кратко време.Замислих се дали да й призная какво чувствам към нея.Силно се надявах и тя да изпитва нещо към мен.Щом не се отдръпна при целувката, може би имаше нещо по-различно.Изправих се до седнало положение и започнах да галя Макс.Толкова беше сладък, как да не му се радва човек.
- Виж, Никол...незнам как да ти го кажа - започнах несигурно. - От доста време не съм изпитвал това, което изпитвам в момента.Въпреки, че се познаваме от толкова кратко време мисля, че изпитвам нещо повече от чисто приятелство към теб...
Е, казах го.Най-накрая се реших и го направих.Подпрях се на едната си ръка и зачаках да видя реакцията й.

Макс точно сега ли трябваше да дойдеш ?
Дийн се изправи след което и аз.Погледнах го право в очите като минах с ръка през косата си.Цялата треперех не исках това да приключва, бях готова да се разплача като малко дете, но се сдържах.
След красивите му думи, адреналинът ми скочи до млечния път, пеперудите силно запърхаха в коремът ми кръвта ми закипя .. нямах думи за да опиша това което чувствам в момента.
-Ти си първото хубаво нещо в живота ми от години.
Макс не спираше да маха сопашка и да лае а това ме объркваше грабнах първата пръчка която видях и в хвърлих надълеч а Макс веднага хукна след нея, толкова си ми лесен.
Върнах погледнът си върху Дийн ..
-Исках да ти призная чувствата си по-рано, но щеше да звучи нелепо ..
Приближих се бавно към него като го целунах страстно, положих инстинктивно ръка върху тила му, езиците ни се заиграха .. аз .. аз бях най-щастливото момиче на света!
След като целувката приключи допрях челотото си до неговото ..
-Изпитвам нещо силно и неразрушимо към теб.-Усмихнах се.

Седях вгледам в прекрасните й очи и слушах всяка нейна дума.Толкова се радвах, че и тя чувства същото към мен.Досега когато хората ми говореха за любов от пръв поглед аз се присмивах и не вярвах, но ето, че днес се убедих.Явно наистина съществува.Макс все още стоеше до нас радостен.Никол все една пръчка и я хвърли далеч напред, а кучето веднаха хукна след нея.Усмихнах й се, когато ми каза, че е искала да ми каже това и по-рано.Аз също исках, но наистина би прозвучало нелепо.Е, разбира се ако тя не усещаше същото.Обаче в нашия случай се получи.
Миг след това последва нова целувка...дълга и страстна като предишната.Сложих едната си ръка на кръста й, а с другата галех нежно лицето й.
- Аз също изпитвам нещо към теб, Никол.Явно наистина съществува любов от пръв поглед. - усмихнах й се. - Искаш ли да се поразходим? - казах, изправяйки се на крака.Тя кимна в знак на съгласие.Обърнах се и извиках Макс.Той веднага дотича при нас.Всъщност бе доста послушно куче.Малко диво и лудо, но това е нормално.И то понякога трябва да освободи тази енергия в него.А какъв по-добър начин да го направи от една разходка в парка.

Мислех че любовта от пръв поглед е само по романтичните и пълни с драми филми, но явно не! Никога не съм вярвала в тази любов, винаги съм намирала недостатъци и винаги съм се чудила, но ето фактите ме опровергаха.
-Любовта от пръв поглед в която никога не съм вярвала се превърна в реалност.-Усмихнах се.
Не можех да стоя на едно място от вълнение, довечера се очертаваше дълга и мъчителна вечер в която няма да мога да заспя.
Дийн предложи да се разходим, кимнах в знак на съгласие след което се изправих.Веднага го прегърнах като притиснах тялото си към неговото, увих ръце около врата му и вдишах тежкия аромат от парфиумът му.
Отдръпнах се след което го погледнах мило и се усмихнах.Той извика Макс а аз се наведох за да взема каишката от земята.
Хванах косата си като я преметнах от едната страна на раменете си където се спускаше свободно надолу.
Ще помня силният му парфиум до живот!
Закраяихме бавно по една непозната за мен алея която беше съвсем тиха и спокойа, чуваха се пискливите гласчета на птиците и шумът на листата .. можех да обикалям тук с Дийн вечно.
Макс бягаше като побеснял напред, назад .. не се ли уморява това куче ?