Вишъс Хилс,бара на плажа.

Не си падах много по баровете. Обичах по изисканите места,но за всяко нещо си имаше първи път.Облякох си прилично къса черна рокля без рамена,обувките ми също бяха черни,под роклята сложих един изрязан бански,подочух че щяло да има нещо като парти.. защо пък да не се по забавлявам. Взех колата си и за доста кратко време бях близо до плажа. Изоставих колата и бавно се промъкнах на плажа,държейки обувките си в ръка. Щом огледах свободните места на бара се зачудих дали въобще да сядам,когато забелязах Клаус. Огледах се наоколо за Катрин.. невъзможно! Как така го бе оставила сам? Въздъхнах и заех едно от свободните места до него пускайки обувките си на земята.
- Каква голяма изненада. - промърморих аз сипвайки си текила от едно шише. - Не мислех че някога ще те засека без компания. - колко иронично.. Не се бяхме виждали то десетилетия,а това бяха първите ми думи към него.
- Изглеждаш доста добре.. за подобно място. - опитах се да прозвучи като комплимент,защото си бе такъв.

Обичайна вечер след работа,когато ми се допи уиски и реших да мина за едно такова през бара. Тъкмо когато мислех,че ще го изпия на спокойствие и че ще имам щастието да съм сам,усетих познат глас. Чак когато се завъртях видях познато и до някъде така жадувано лице:
-Не е нужно да те каня...
Така или иначе седна до мен но и не исках да я изгоня,нейната компания до някъде ми харесваше:
-Тя е свободна личност,може да се забавлява с братята.
Усмихнах се широкичко но само за част от секундата. Отпих една глътка от медното или по скоро малцовото уиски:
-И ти изглеждах доста добре.

Естествено. Отместих поглед и отпих от чашата си.
- Е.. как преминаха годините ти? Сигурно не се учудваш,че не съм те потърсила. - мразех майка му за това което ми причини,но и от една страна се радвах,че той бе спасен..защото по онова време възможността да умре,бе твърде голяма. Обичах го наистина много.. обичах и двамата. Но майка им виждаше как двамата се карата и реши да прекрати борбата. Слава богу Майкъл вече бе вампир и ме спаси.
- В същност,винаги бях около теб,все пак някой трябваше да те наглежда. - казах шеговито и пробутах чашата си към бармана,за да налее още. Огледах танцуващите хора. Никога не съм се забавлявала по този начин.

Обърнах се малко строго към нея но после отново се обърнах към питието си. Скръцнах със зъби,защото знаех,че тя още харесва Илайджа,а аз бях се заклел,че няма да заставам срещу брат си за която и да е била жена. Обичах семейството си и нямах намерени е да го съсипвам.
-Не знам за това но си си губела времето...
Присвих очи но не я погледнах,защото ревнувах наистина ужасно много. Всъщност до толкова,че исках да впия до болка устните си в нея и дори да я любя тук но само стиснах чашата но до толкова,че да не я счупя:
-Карах го забавно.

Усещах когато ме лъже.. дори когато бяхме обикновени хора,погледът му ставаше някак по-замислен.. по яростен. Естествено опитваше да ми покаже,че е добър актьор.правейки се,че не му пука,но бе забравил до колко в същност го познавах.
- Така ли ? Губила съм си времето ? - попитах с леко изненадан тон,а след това преместих стола си възможно най-близко до неговия.
- Нека направим така.. Кажи ми че не изпитваш нищо към мен. Че съм ти съвсем безразлична и че ще е по-добре никога повече да не ме виждаш. - съвсем нежно и внимателно улових лицето му в ръцете си и се усмихнах леко.
- Кажи го в очите ми и повече няма да ме видиш.. отново ще те оставя ако това желаеш.

Да исках да го кажа? Не не исках да го кажа и нямах намерение да го казвам но за ината щях да го направя. Не обърнах поглед към нея,въпреки,че усещах ръката и по моята и как вплете пръсти в моите. Обичах това и тя го знаеше но знаеше,че сега щях да го мразя,защото ме караше да чувствам обич към нея. Дръпнах ръката си сложих я на устните си трябваше ми минута да обмисля,както искам да кажа:
-Ако искаш да чуеш тези думи...
Сега обърнах поглед към нея:
-Ще ги чуеш само ако ми кажеш,че още обичаш Илайджа!
Вдигнах ръката си,хванах с два пръста брадичката и за да не мръдне лицето си:
-Отречи че обичаш Илайджа!

Не можеше да отрече всичко онова,което исках,но действията му показваха точно това. естествено не изключвах и Катерина от картинката и все пак не исках да се откажа от него,макар че знаех че едва ли някога отново щеше да е мой.. Кой да знае? Имахме цяла вечност. Въпросът му ме изненада,накараме леко да изтръпна.. защо винаги намесваше брат си ? Точно преди да отместя лицето си той го улови,така,че отново да срещна онези очи,които ме стопляха и пронизваха едновременно.
- И какво ако ти кажа че не го обичам? Ще ми повярваш ли? и да ти го кажа.. няма да има никакво значение,защото ти не обичаш мен. - отместих леко грубо ръката му от лицето си макар,че допират му винаги ми допадал.
- Ако все още обичах брат ти.. не мислиш ли че сега нямаше да съм тук да подир него? Нямаше да губя времето си с теб. - обърнах погледа си към бармана оставяйки солидна сума. - Дано това отговаря на въпроса ти. - казах,изправяйки се без дори да го поглеждам,тръгнах към тълпата,защото доста ми се танцуваше,а а имах нужда да избягам от него.. имах и нужда да съм край него. Всичко ,както винаги бе толкова объркано.

Оставих я да се измъкне и да отиде да танцува. Обърнах стола си към дансинга. Беше все така грациозна и красива,но не бе като другите,тя бе наистина много по0-горда и извисена,харесваше ми това нейно държание по някога.
Но се ядосах,да си губела времето с мен? Така ли го виждаше,да си губи времето с мен и още такива подобни неща.
Обърнах се отново към бара изпих на екс питието си,като подадох за да ми налее още едно уиски,бях наистина много гневен. Не исках да изпитвам нищо към нея за да нараня брат си отново нямаше да позволя още една жена да стой между нас,вече две го бяха направили и нямаше да го направя пак.

Щом Ник нямаше да се присъедини към мен реших да си намеря друга компания,или по-точно да си направя такава. Погледа ми попадна върху едно тъмнокосо момче,чийто очи бяха кристално сини. Подсмихнах се и тръгнах към него. Излязохме в средата на на дансинга и понеже имаше още няколко танцуващи двойки се присъединихме към тях. Бе от онези баладни песни,които не понасях,но пък обожавах подобните танци. Мозъкът ми обаче бе блокирал. бях гневна. Защо си мислеше че още обичам Илайджа? И обичах ли го? За бога.. това проклятие над Петрова никога нямаше да свърши. Правеше го нарочно.. искаше да обърка чувствата ми,но аз знаех,че обичам него.. за съжаление. Но какво пък?Бях прекарала толкова векове сама,заобиколена от момчешките си играчки,че може би можех да го почакам още.. или вече бе започнало да ми писва? Дали не бе време да се откажа от него? На дансинга с моя партньор започнахме да се набиваме на очи.до толкова,че улових погледа на Ник и се подсмихнах. Погледнах го с поглед тип "да беше дошъл на време",а след това отново се съсредоточих върху партньора си. Бях сигурна,че е чул всяка моя мисъл. Въздъхнах и оставих клетото момче. Отидох до Ник и улових ръката му. Бе време да продължа напред.. бе ясно,че от любовта му нямаше и следа.
- Един последен танц? - попитах с онази своя чаровна усмивка. След това не изчаках отгова му,а направо го изведох на дансинга,където започнахме да танцуваме. Бе ми приятно да го чувствам толкова близо.. за последен път.

-За последен път?
Попитах когато бяхме на дансинга и танцувахме. Бях обгърна кръста и,не исках да е за последен път,исках да е само моя,исках да сме заедно исках я. Наведох се,като поех от невероятния и аромат,все още миришеше по този начин по който ме побъркваше,беше повече от влудяващо и невероятно.
-Искам да си само моя Шарлот!
Казах тихо уж не доловимо но бях сигурен,че тя ще го чуе. Докоснах устните си челото и но ги задържах там:
-Знаеш,че не искам да си тръгнеш.

Усещах как онази студенина разраснала се в мен бавно започна да се разтапя. Поставих главата си върху рамото му уморено. Просто ми стигаше да го гледам,както правех през всичките тези години. Когато допря устни до челото ми,като че ли въздухът ми спря,започнах да трептя. Чувах думите му,а очите ми бяха приковани в пъстрите му очи.
- Ще бъда.. - промълвих след това отделяйки глава от рамото му. Погалих бузата му леко,а след това допрях нежно устни в неговите. Прегърнах го силно,а след това го пуснах.
- Кога ще разбереш че ти си всичко за мен? Че ми е толкова трудно да дишам без теб.. все едно се задушавам когато не съм край теб. Бих направила всичко за а си щастлив.. за това и бях готова да си тръгна.

-Само едно ми кажи,само едно нещо!
Тя ме погледна исках да знам само едно нещо за да мога да бъда с нея,само едно единствено:
-Кажи ми,че нямаш никакви чувства към Илайджа,кажи ми че нямаш никакви чувства.
Исках да знам,исках да знам,че не го обича,дори имах нужда от това. Обичах я но не можех да живея цял живот с това,че тя обича Илайджа. Погалих нежно устните и после брадичката и.
-Това ме гложди,това ме изгаря,искам да обичаш само мен но дори да имаш малки чувства към него това ще...

Съвсем внимателно хванах ръката му и я целунах,преплитайки пръсти в нея.
- Това което някога изпитвах към него бе просто увлечение.. това което изпитвам към теб е любов. - не увъртах,това си бе самата истина. Просто тогава бях малка хлапачка,която обичаше да си играе с хората. Не че и днес не го правя,но в днешно време не си играя с хората за които ми пука.
- Не се тревожи за това.. нямам чувства към него.. нито големи,нито малки. Цялото ми сърце е твое. - прошепнах след това тихо в ухото му и впих устни в неговите. Усещах как все едно през тялото ми минава ток,прилив на адреналин,който само той можеше да ми даде.

Ръцете ми се вплетоха в малкото и кръстче,бе еднакво силна или може би малко по малко от мен но въпреки това,бе крехка в ръцете ми,защото бе моето момиче. Копнеех от векове да я имам само за себе си,без да я деля и да се отказвам от нея и от чувствата си към нея. Отвърнах на всяка целувка,като и я върнах двойно и с голяма страст:
-Надявам се да е така,няма да простя още едно увлечение Шарлот,ако пожелаеш него или някой друг,ще е свършено с нас...
Въпреки,че аз бях женкар,не исках тя да дели леглото си с някой друг,тя беше моя,моята Шарлот. Повдигнах брадичката и,погледнах в очите и,целунах я страстно и отдръпнах ръката си.

Осъзнавах колко егоистично бе това от негова страна,но може би можех да направя известен компромис? Нали за това бях чакала цял живот? Целунах го пламенно,а след това се подсмихнах дяволито.
- Имаш думата ми,Ник. - прошепнах след това и тръгнах към водата,леко държейки го за ръка. Когато бяхме по-далеч от всички онези същества го съборих на земята,падайки върху него. Целувките ми започнаха да се сипят по шията му,а ръцете ми бяха под тениската му. Когато успях да я сваля до някъде той ме бе оставил да се радвам на воля,точно това което исках. Устните ми продължаваха да сипят целувка след целувка,коя от коя по-пламенна. Нямаше нужда от думи,той усещаше любовта ми.. както едно време.