Сънят на Самър.

Заглавие: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 5:35 pm

Рядко се случваше да спя изобщо. Беше като събитие. Работата в Даркус ме изтощаваше доста, но рядко намирах време да положа главата си на мека възглавница. И все пак понякога успявах.
Затворих очи.. Не след дълго се озовах на широко поле. Зеленикави храсти се подаваха от всякъде; не се виждаше края на тази поляна. Бях облечена с червена, дълга рокля. Очевидно съм била или на бал или излизах точно от времето, когато корсетите още бяха модерни не само в леглото.
Вървях бавно, докато не стигнах хълм. На него имаше огромно дърво. Може би от вековните? Но не това беше интересното на този иначе така простичък хълм.
В далечината се виждаше силует. Бях твърде далеч, за да мога да определя дали го познавам, но се обзалагах, че е мъж. Всичките ми сетива бяха затъпени. Като на човек.
А може би бях аз, като човек? Но никой не можеше да отговори. Все пак беше само сън.
Приближих се още няколко крачки и го познах. Можеше ли човек да не го познае? Беше Томас.
Поклоних се, както изискваше етикета и го погледнах.
-Не знаех, че някой друг идва тук.. -Започнах.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 5:41 pm

Беше ми домъчняло страшно много за моята червенокоса Самър.Толкова много не се бяхме виждали а и последния път когато бяхме заедно нямаше как да се оплача.Червенокосата беше в Даркус и аз си позволих да направя една малка разходка до там.Може би беше изморена от работата си тук или просто беше решила да си даде почивка.Не след дълго затвори очи .. Седнах на един от столовете в стаята й и влязох в главата на червенокосата.Може би един сън в който съм включен и аз нямаше да и се отрази зле или пък бърках ?
Реших да започна с нещо типично за това време.Поляна .. хълмове .. коне и какви ли не още неща.Все пак това беше сънят на Самър .. а доколкото бях запознат с нея донякъде на нея това и допадаше вътрешно.Стоях на хълма до едно дърво и чаках червенокосата да ме намери.Не след дълго се случи именно това.Дойде при мен и ми се поклони,а аз се обърнах към нея.
- Както знаеш Самър аз съм навсякъде мила .. - усмихнах се като оточник и се върнах в същата позиция в каквато бях преди Самър да дойде.
Очаквах червенокосата да дойде от една от страните ми.Не вярвам да иска да остави своя господар без компания.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 5:53 pm

Малко или много имаше причина да го снувам, което изключваше възможността да си тръгна, продължавайки да обикалям поляните сам сама. Направих няколко крачки и застанах от лявата му страна. Поглегнах го, след което се обърнах към обширната поляна, която се зеленееше и продължаваше доста надолу.
-Истински сън ли е това или просто си в главата ми? -Попитах, без да го поглеждам. Съмнявах се да го сънувах ей така. Вярно, можеше да се каже, че има някакъв процент вероятност да имам обикновен сън, но аз съм Даркус, за бога! Което автоматично ме навеждаше на мисълта, че господаря ми си беше направил труда да проникне в главата ми.
Не изчаках да отговори и зададох следващия си въпрос.
-Мислех си, че няма да се сетите за мен отново след преживяното на плажната ивица. -Добавих, макар да проозвуча именно като въпрос.
Седнах на земята, разстилайки роклята си около мен.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 5:59 pm

Самър застана от лявата ми страна и ме попита въпроса дали съм в главата й или това е само един обикновен сън.Засмях се без да кажа нещо като въобще не се обърнах към нея .. не че тя държеше да ме погледне.Тъкмо когато реших да кажа това което в действителност беше тя ми зададе следващия си въпрос след което седна на поляната.Погледнах я като сложих ръцете си в джобовите си на дънките си.Можеше това да беше нейния сън но това не значене че и аз трябваше да бъде облечен както тя .. дрехи както едно време или просто това беше нейния стил.
- Защо се съмняваш в това Самър .. хареса ми това което стана на плажната ивица няма да отрека .. - казах като й се усмихнах мило.
Защо ми задаваше този въпрос.Можех да правя това което искам .. все пак аз властвах на всички.И не мисля че този въпрос трябваше да ми бъде зададе.Просто ми залипсва Самър .. или се лъжеш беще нещо повече от липса ? Но не вярва .. можех да имам всяка но защо точно тя ? Тя беше постоянно в главата ми.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 6:18 pm

Той стоеше прав, слагахки ръце в джобовете си съвсем небрежно. Каза, че това на плажната ивица му е харесало и че не трябвало да се съмнявам в това. Аз само кимнах, най-сетне вдигайки поглед към него.
Небрежното му облекло определено също ми подсказваше,че той се беше самопоканил във вероятно обикновенния сън, който щях да имам без негова намеса.
-Седни при мен? -Казах с мекия тон, който отдавна се беше загубил в мен. Онова човешкото, което спеше много много дълбоко в мен.. Сякаш беше напълно освободено в съня ми. Сякаш всичко излишно..сили, способности.. В този сън тези неща не съществуваха.
Събрах роклята, правейки място на моя господар. Не можеше да заемам цялото пространство около мен.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 6:25 pm

Самър ми предложи да седна до нея и аз се възползвах от това.Защо пък не нищо нямаше да загубя ! Тя отмести роклята си така че да ми напарви място.Седнах до нея като не я погледнах а гледан напред към поляната която се намираше точно пред очите ни.В сънят сякаш Самър беше по различна отколкото обикновенно сякаш .. човешкото в нея само в сънищата се пробуждаше.Нямаше нищо лошо в това .. сега можеше да се каже че беше толкова лесно уязвима .. а след като познавах себе си определено щях ад се възползвам от това.
- Ако съдя по състоянието ти .. - май беше по добра идея да млъкна и да се направя че нищо не съм казал..защото в действителност не знаех какво мога да кажа .. дори как да разговарям с човешко същество а тя сега беше именно това.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 6:40 pm

-Aко съдиш по състоянието ми какво? -Попитах, а очите ми се впериха в него любопитно. Наистина ми беше доста интересно какво се опитваше да ми каже.. Или да се подиграе?
Обгърнах коленете си с ръце. Косата ми се спускаше на ситни букли , които вятъра развяваше и и понякога ми пречеше да виждам красивата поляна пред нас.
Прокарах ръка през непослуните кичури и го погледнах.
-Да не е защото.. защото тук не съм такава, каквато съм? -Попитах. Сякаш за момент се почувствах някакси зле.. Не бях такава, каквато може би той искаше да бъда? Аз определено исках да му угодя.
А може би просто не знаеше как да общува с мен? Да бъде нещо друго освен страшния Томас, от когото всички се боят и почитат като бог. Не знаеше как да бщува с малкото човешко момиче. Поне в съня.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 6:46 pm

Самър беше права и аз не знахе какво друго можеше да кажа.Освен да сменя темата и да си помисли че избягвам да говорим за истинската и същост когато не е лошото червеносоко момиче Самър.Не си падах по това някой да ми посподеля затова предпочитах лесния начин.
- Искаш ли да се случи нещо което желаеш в сънят ти Самър .. - попитах я като гледах да съм с мил тон към нея а не с грубия с който попринцип общувах със създанията около себе си.
- Хубава припрода .. -пордължавах да говоря колкото да наруша тишината.
Поглеждах към Самър а после връщах погледа си към поляната пред нас.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 6:57 pm

Вдигнах рамене, в знак, че наистина не знаех какво искам да ми се случи. Бях затворила очи и потънала в сън, без абсолютно никакви очаквания. Дори не мислех, че ще сънувам нещо изобщо..
-Наистина е красиво.. -Казах и се изправих. Платовете на кърваво червената рокля издадоха тих звук. Погледнах Томас и се усмихнах. Хванах роклята от двете страни, накланяйки тялото си съвсем леко напред.
Преди да каже каквото и да било, аз се затичах надолу. Косата ми се вееше зад мен, а аз се усмихвах. Трябваха ми около 20 секунди, за да се озова при основата на склона до няколко дървета. Погледнах нагоре, за да видя Томас, но на хълма нямаше никого.
Обърнах се към дърветата и той се озова пред мен.
-Мислех, че няма да дойдеш? -Усмихнах се, като в гласа ми се долавяше лека щастлива нотка.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 7:04 pm

Човешкото в Самър прекалено много се съмняваше в действията ми.Какво правя или ще направя.Но въпроса сега беше,че не исках да критикувам нито добрата нито лошата Самър .. защото по всякакъв начин тя ми влеяеше доста различно.Приближих се още малко към нея и с пръст минах бавно по лицето на червенокосата.Да не би Самър точно тогава да усети страх след като я докоснах ?
- Спокойно няма да те нараня ... - оточних като гледах ту към устните на момичето ту към очите й.
Дори и в сънищата не можех да отрека че ми допадаше нейната компания.Усмелих се да тръгна да е целуна.Бавно се приближавах към червенокосата .. имаше достатъчно време да се отдръпне и откаже на това което исках от нея !

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 7:16 pm

Приближи се съвсем малко, след което посегна към мен и докосна лицето ми. В началото съвсем леко изтръпнах. Дали щеше да ме нарани? Бях човек, поне в съня си и нямаше какво да направя, ако поискаше да види болка.
Но той каза, че няма да ме нарани. Мекият му тон ме накара да се отпусна. Устните ми се разтвориха съвсем леко, след което затворих очи. Той започна да приближава лицето си до моето бавно. Сякаш не минаваха секунди, а векове, докато не устих неговите устни върху моите.
Целувката не беше това, което бях свикнала да виждам от Томас. Съвсем леката, нежна и бавна целувка накара цялото ми тяло да потрепери и изтръпне от удоволствие. Кожата ми беше настръхнала до толкова, че самата аз усещах потрепванията на тялото ми, като часовник.
Отворих очи, взирайки се директно в неговите. Ръката ми несигурно се озова на рамото му.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 9:35 pm

Усетих как Самър настръхна .. тя отвори очи и се вкопчи в моите.Усмихнах й се.След това отново посегнах да я целуна .. след като видя че това за нея не е проблем.Целувката отново беше същата както предишната само че попродължителна .. и ръцете ми се озоваха на кръста на момичето.Може би като човек се нуждае от нещо повече .. от няколко мили думи .. а това на мен не ми костваше нищо.След като се отдръпнах но ръцете ми все още стояна хам я погледнах.
- Обичам те Самър ... - казах с малко по висок тон отколкото когато говорих с нея.
Дали щеше да има някаква реация от нейна страна или щеше да си помисли че се шегувам с нея ? Но всякаш се почувствах по добре след като и казах това.Да не би да бях влюбен в подданичката си ? Това не трябваше да бъде възможно ..

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 9:48 pm

Когато ми каза, че ме обича, очите ми се разшириха. Стоях вгледана в очите му за няколко секунди, след което забих поглед в земята.
-Знаеш ли.. Може да е сън, в който си влязъл, но.. Не е честно да използваш това срещу мен.. Хубавото поле.. милите целувки и думи.. За да стане като в плажа.. -Погледнах го, като за миг се почувствах засегната, че се подиграва с мен. -Господарю, не е честно..
Знаех, че имаше право да прави всичко. Независимо дали в сънищата ми или на яве, но да ми каже нещо такова, само за да ми се подиграва беше жестоко.
Преглътнах, като отново сведох поглед, очаквайки да ме накаже с нещо. Говорех прекалено дръзко и на практика прекъснах негово забавление.. Това, да ми каже, че ме обича, за да се опита да ме оплете в мрежите си.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Чет Апр 12, 2012 9:53 pm

Това че и бях казал това което наистина мисля не беше подигравна.Поне аз не исках да изглежда така.В момента тя беше толкова уязвима .. и не взимаше думите ми на сериозно.Дигнах погледна и към мен като с пръст дигнах брадичката й.
- Виж Самър .. не го правя само да си играя с теб .. може би наистина го чувствам това в момента ? - казах като не бях напълно сигурен в думите си .. но вътрешно в мен нещо ми подсказваше че постъпих правилно.
- Това че е сън не мисля че ще пронеми това което ти казах даже бих го повторил Самър колкото и странно да ти звучи .. Да,обичам те ! - казах като все още продължавах да я гледам в очите без да се отделям от тях.

Някакси това, че ми го казваше наистина ме караше да се чувствам.. добре?! Нещо, което беше напълно нетипично, за вековете прекарани като Даркус.. А за моето човешко минало? Та аз не помнех почти нищо.
-Ти.. -Започнах несигурно. -Ме обичаш? -На устните ми постепенно се изви лека усмивка, а аз сложих пръст на устните си, спомняйки си целувката от преди малко. Сякаш долната ми устна още пулсираше.
Повторих си още няколко пъи това, как той ми каза, че ме обича и го погледнах, като за пръв път на устните ми грееше усмивка, напълно истинска. Непринудена. Щастлива.
Но миг след това се помрачи.
-Но това е сън.. Ти няма да ми го кажеш реално, нали? -Казах натъжено. Защото аз не вярвах, че той щеше да ми го признае. Щеше да ми го каже тогава, когато няма красиво поле наоколо и всичко е прекалено мрачно.
Очите ми търсеха отовор в неговите отчаяно.

Може би малко поприкалих с това което й казах и сега тя търсеше отговор,че след като се събуди всичко това ще бъде просто сън.Неможех да и обещая че и реално ще го направя.Просто исках да се почувства поне малко както когато е била човек ... Но не исках и да я разочаровам .. затова просто отбегнах този въпрос.
- Защо не се насладиш на момента на сънят ти .. защо не го направиш Самър ? - попитах я като отместих погледа си от нейния защото очите й ме караха да съжалявам за това което направих а в реалността едва ли ще ми стиска да й го кажа просто ей така без никаква причина.Можех да продължавам да й го казвам но тя вече щеше да го приема по съвсем различен начин.Но не ми пречеше да опитам да я направя отново щастлива .. поне в сънят й ?
- Може би някой ден отново ще ти кажа че те обичам .. реално ? - казах като продължавах да я гледам без да отделям очи от нея.
Не ми харесваше да гледам Самър така .. та тя сега беше човешко същество ..
- Обичам те ... Обичам те Самър .. и ти обещавам че някой ден ще го кажа не само в сънят ти ! - оточних като я целунах без да изчакам реакцията й.

Преди да изчака реакцията ми, усетих устните му отново върху моите.. Затворих очи бавно и оставих течението да ме повлече. Сякаш летях и всичко излеждаше толкова просто..
Целувката продължи доста дълго, а когато се откъснахме един от друг, аз сложих пръст на устните си отново, след което го погледнах. Не беше лошият, строг, безмилостен Томас, който бях свикнала да виждам. Сега беше просто.. Просто той, без да се налага да бъде такъв.
Защото беше сън. Моят сън.
Усмихнах се съвсем леко. А аз обичах ли го? Та можех ли да дам отговор на този въпрос така? Всъщност.. Всъщност можех, защото беше сън. И защото не беше задължително да го кажем веднага, следващия път, когато се срещнем.
-И аз те обичам. -Казах, като облегнах глава на гърдите му и вдигнах поглед нагоре. Лека усмивка сиаеше на лицето ми. Нещо непознато за мен. Нещо непознато за когото и да било, познаващ мен.

След като се отдръпнахме един от друг и Самър ми отговори на това което й казах.Дали не прекалявах с тези думи които са отправени към нея .. и дали нямаше да ме гледа по различен начин когато се видим следващият път ? Но това сега имаше ли значение ? Самър беше на толкова малко разстояние от мен .. облегна главата си на мен.
- Какво ще кажеш за една разходка из поляната която е пред нас любов моя ? - щом бях започнал едно нещо поне трябваше да го довърша докрай му както е редно.
Не мисля че щеше да е справедливо ако преди секунди бях мил с нея и й казвах че я обичам а сега да започна с груби думи както попринцип общувах с по нищожните от мен.Пуснах я .. след което я погледнах.
- Е ? - попитах я и хванах ръката на червенокоста ..
Надявах се да тръгне с мен .. но ако не го искаше можеше просто да остане и след минута две да отвори очи .. и всичко да изчезне !

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Пет Апр 13, 2012 3:56 pm

Държеше се мило, което до някъде ме караше да се чудя.. Дали не го прави само защото ми каза, че ме обича преди това?
И все пак кимнах, като послушно кученце, и стиснах ръката му в отговор. Започнахме да се движим напред, към поляните. Наоколо имаше всичко, което можеше да се досетиш- диви коне, птици, пеперуди и изгарящо слънце, което се подаваше зад един по-висок склон. Съдейки по това, ние бяхме свидетели на залеза.
Тишината наоколо бе единственото предимство и недостатък едновременно. Погледнах Томас, който май се беше вглъбил в мислите си?
-Ти ли създаде абсолютно всичко? Или е просто част от съня.. -Попитах любопитно. Може би щях да сънувам просто едно поле, ако господаря ми не се беше намъкнал? Или щях да сънувам нещо коренно различно?
За миг пуснах ръката му, колкото да се завъртя и да се насладя на това, че бях напълно непохватна.. Това, което, ако искате ми вярвайте, понякога ми липсваше ужасно! Да, залитнах няколко пъти, след което се усмихнах и погледнах Томас, като сложих ръце зад гърба, приближавайки се бавно, с вирната глава, имитирайки лека игривост.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Съб Апр 14, 2012 2:57 pm

Самър ме попита дали аз съм създал всичко това.Не казах нищо само се усмихнах.. след което тя се приближи към мен като имитираше нещо подобно на игривост.Не си падах по това съществото което стои пред мен да е с това отношение .. а аз.
- Защо толкова ти е интересно дали аз съм създал всичко това или не ? Наслаждавай се на сънят си Самър ! - казах леко студено ащото вече за пореден път ме разпитваше такива въпроси на които нямаше да й отговоря скоро.
След като се приближи до мен така че да мога да я достигна я притиснах към себе си и се приближих до толкова че почи да се получи целувка.
- Нещо не ти допада в сънят ли ? - попитах я като зачаках отговора.И докато чаках отгово е целунах но този път целувката не беше толкова нежна колкото предишните.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Съб Апр 14, 2012 4:28 pm

Започна да се държи леко студено, което ме накара да се вгледам в него и да се опитам да намеря причината за това. Не знаех дали аз не бях направила нещо?
Придърпа ме и ме целуна, като попита дали имало нещо в съня, което да не ми харесва. Кимнах отрицателно и го целунах плахо.
-Аз ли казах нещо? -Попитах, докато все още бях в ръцете му. Трябваше да си призная, че това ми харесваше ужасно много.. Да бъда в ръцете му и да се топя, като лед, всеки път, щом ме гледаше.. Но не в съня усетих това нещо за пръв път, а там.. На плажа.
Реших, че може би няма да разбере въпроса ми, зададен така, без уточнения за кое питах.
-Имам предвит.. -Започнах и сведох поглед, някъде на земята, в един от близките храсти до нас. -.. Държанието ти.. Не, че имам против.. Но искам да знам.. Или поне да съм уведомена.. как ще продължи съня до края..
Чак тогава вдигнах поглед към моя господар. Едва сега забелязах колко красиви са очите му; изпълнени с мистерия, мрак и мъгла.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Съб Апр 14, 2012 4:35 pm

На Самър явно не и хареса студеният ми тон с който започнах да говоря след последният й въпрос.Тя ми отвърна на целувката и след това отново ми зададе следващият си въпрос.Не отреагирах първият път но след втория трябваше вече да кажа нещо.
- Зависи ти как искаш да продължи мила .. може да го прекъсна всеки момент или да продължи още дълго всичко зависи единствено от теб. - оточних на червенокосата.
Ако това с конете и другите неща ,които бях добавил не и харесваха щях да ги махна и да останеше това което беше нормалво в главата й.Една пустош с няколко камъка посредата..с останки от мъртви същества.Това беше лично нейно решение и аз нямах право поне на това а и да имах не исках да го променя.
- Ако исках може да бъде действителността Самър .. това което попринцип съняваш през малкото време което спиш .. смърт ? Не ти ли допада. - казах като я отдръпнах от мен но все още говорех студено и спокойно.

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Съб Апр 14, 2012 5:26 pm

Отдръпнах се от него. Никога не съм избирала какво да стана и какво да сънувам. Мислех, че той знае прекрасно, как понякога ненавиждах това.. Да сънувам смърт. Можеше да ми доставя огромно удоволствие да доставям такава, но да я сънувам.. Да не би това всъщност да беше моето вечно наказание.. Винаги се бях питала.
И все пак стоях на няколко крачки от него, като лицето ми стана каменно.
- Не те задължавам да си в моя сън, нито да ми казваш, че ме обичаш. -Казах точно толкова студено, колкото него, подтискайки това, че може би някъде вътре в мен, студения му тон и държанието му ме нараняват. -Ако искаш да си отидеш, аз не те спирам.. Все пак ти си господарят..
Да, определено съня ми харесваше, но думите му ме накараха да мисля, че съм го принудила някакси да е тук. Отместих поглед на другата страна, да не се взирам в красивата му външност, която ме изкушаваше да му се моля отчаяно да остане тук и да продължи всичко..

Заглавие: Re: Сънят на Самър. Съб Апр 14, 2012 6:34 pm

Самър започна да ми говори със студен тон,който на мен определено не ми харесваше.Но честно да си призная дори като човек или като Даркус нежна или лоша .. все беше така изкушителна за мен.Усмивкава ми забвно взе да се разширява докато тя се беше обърнала на другата страна.Не мислех да се доближавам до червенокосата ако тя го искаше щеше да го направи сама.
- Май човешкото в теб взе да се паказва на павърхността Самър .. - казах като точно в този момент през главата ми мина първият път като я видях.На плажа без дрехи .. и .. хъм .. отърсих главата си от тези мисли.
- Знаеш ли Самър всякак ми харесваш няма да го крия от теб .. - след което наруших собственото си обещание към себе си и се приближих към червенокосата.Целувките ми започнаха давно една по една да се разхождат по врата на момичето.Можеше да се отдръпне от мен,но както виждах това й харесваше .. както и на мен.
- Искаш ли да продължа с целувките и с това да ти казвам че си единствената за мен Самър .. - казах тиго на ухото на червенокосата след което продължих с целувките по врата й.

» Сънят на Изабела и Клаус
» Сънят на Алек и Шарлът.
» Сънят на Клеманс
» Сънят на Чалри +18
» Сънят на Клаус и Шарлийн... +18