Сънят на Изабела и Клаус

Като цяло сънят беше в едно кафене но най-интересното от него беше,че имаше само маса и два стола. Но имаш усещането,че все едно си в кафене или по скоро в ресторант,където можеш да хапнеш нещо или да пийнеш нещо. Клаус стоеше на един от столовете и пие кърваво червено вино,което бе старо и отлежало. Със сладък и много приятен вкус и аромат. Или поне това се усещаше.
Той чакаше някой да се появи. Бутна ръкава на ризата си за да погледне часовника. Бе рано но въпреки това чакаше някой да се присъедини към него.

След поредното видение, отнасящо се чак до другия край на света, Изабела бе напълно изтощена. Едва намери сили да се завлече до леглото си. Не усети кога, но главата й значително помогна да затвори очи и да се озове някъде измежду два свята.
****
Място, на което се намираше човек, който бе изключително скъп за нея... Човек, на който се страхуваше да признае някои неща... Човек, който едва ли някога е изпитвал същото към нея...
Клаус.
Клаус, вампирът.
Клаус, жестокият.
Клаус, за когото Изабела би дала всичко на света...
****
Озова се в някакво кафене. Или поне така й се струваше. Знаеше, че сънува, но изненадващата поява на познатата фигура я изкуши и тя се потопи изцяло в непознатото.
- Свободно ли е? - попита, поруменявайки, като без да изчака отговор седна срещу него.
Бяха нещо като приятели. Познаваха се отдавна, но никога не бяха стояли насаме за повече от половин час.

-Здравей Изабела очаквах те! Заповядай настани се удобно.
Малка усмивка се показа за част от секундата на лицето му,можеше да се каже че му е много приятно да е в компанията на момиче или дама,като нея.
-Много си красива днес.
Не забрави да направи комплимент,не бе излишен и не бе просто за да каже нещо,а наистина го мислеше. Взе бутилката която се охлаждаше в една канта и наля студено вино в една висока винена чаша. След като и сипа се вгледа в очите и. Съня бе много ярък и може да се каже,че е много
-Как вървят нещата при теб?

Момичето се усмихна невинно и сведе глава, за да скрие притеснението си от комплимента на вампира.
- Ами... Добре... предполагам. - усмихна се, успявайки да го погледне едва след няколко секунди.
Не знаеше какво да го попита или какво да каже... Винаги се притесняваше в подобни случаи. Което не бе обичайно за нея. По принцип бе доста сияйна особа, която не се срамуваше да покаже себе си и 'вродените си дарби'. Което за съжаление донякъде й докара и лошото име в града, но Изабела като че ли изобщо не се интересуваше от факта.
Но видеше ли Него... ставаше просто непознаваема...
- Ами... Ъм... При теб? - попита глупаво, като опита да избяга от омагьосващия поглед,

-Доста добре,да ти кажа,плана върви,живота върви,а и приятна компания се намира.
Предполагах за чувствата и за съжаление отговарях частично на тях,защото имах повече приятелски чувства към нея. Но това беше сън и всичко бе далеч по различно. Протегнах се и улових ръката и,беше напрегната,погалих ръката и:
-Защо си толкова напрегната и притеснена Изи?
Надигнах ръката и докоснах устните си съвсем лекичко:
-Напоследък си много напрегната около мен?

От утстните й се сподаде съвсем недоловим стон. Ръката й сякаш изгаряше.
- Нищо ми няма! - отговори съвсем бързо, като се усмихна.
Опита веднага да отдръпне ръката си.
Сведе глава и се замисли, но сякаш и това бе трудно. Не искаше да му признава. Вече не знаеше дали се страхува или просто чака всичко това да мине. Но не минаваше... Дори нейните сили не бяха толкова могъщи, че да изтрият вампира от съзнанието й. И все пак не искаше отново да изгуби някого заради глупостта си. Дори в собствения си сън...
- Ъм... кажи нещо... - проговори след известно мълчание, гледайки към прозореца.

Изведнъж бавна тиха музика разцепи тишината,все едно знаеше,че сме се умълчали и трябваше с нещо да се разнообрази. Изправих се много бавно застанах до нея,като подадох ръка към нея,тя не схвана в първия момент за какво говоря но след това хванах ръката и. Задърпах я или по скоро я поведох към дансинга. Завъртях я бавно но доста внимателно и елегнтно,по скоро идваше от нея последното. Сложих ръка на кръста и,като се задвижих бавно в ритъма на танца.
-Не бъди толкова мълчалива никога не си била.
Преди бе много по забавна и жизнерадостна сега нещо я спираше. Погалих бузата и и погледнах към очите и.

Клаус я поведе към дансинга и двамата затанцуваха бавно под ритъма на тихата, спокойна музика.
Изабела се огледа. Нямаше абсолютно никого.
- Нищо ми няма! - усмихна се - Предполагам, че просто.... - усмивката й бе прекъсната, след като осъзна следващите си думи. Реши, че ще бъде по-добре да си замълчи и отново сведе поглед.
Топлия допир на тялото му до нейното я влудяваше. Искаше й се незабавно да избяга и да се премести на друга планета например...
И все пак се сети, че това е просто сън. Не мислеше да започне да му се обяснява в любов - изключено, но поне можеше да....
- Хей... Ъм... Не се сърди, моля те... - каза бавно и тихо, като същевременно се приближаваше максимално до него.
Притисна устните си към неговите, целувайки го нежно. Дори на сън, чувството бе повече от реално... Може би най-чаканото и желано нещо в съществуването й...
Отвори широко очи, изненадана от самата себе си и го погледна, очаквайки някаква реакция..

Не можах да реагирам в първия момент,защото определено не очаквах този развой на нещата,или може би предполагах но не знаех,че ще протече така.
Въпреки това не се отдръпнах,спрях се за да мога да я погледна малко по сериозно,погалих брадичката и,само с двата си пръста,като накарах главата и леко да се повдигне. Тя бе объркана и не знаеше,как ще реагирам,какво ще направя:
-Изи...
Наведох се и впих устни в нейните,сега и двамата бяхме готови за това и целувката,щеше да бъде споделена. Отдръпнах се бавно от нея,и бавно отворих очи,дори малко простенах. Защото наистина ми харесваше.

Главата й бе напълно празна след целувката му. Не мислеше, не чувстваше... дори неприятното чувство на нещо, летящо из стомаха й изчезна. Нямаше нищо...
Внезапно, гледайки го в очите, в главата й изникна онова момче от онзи ден със своите романтични филми.
- Можем ли да... забравим за това? - попита толкова убедително, макар дълбоко в себе си да знаеше, че иска да помни всяка една секунда от съня. - Тоест... "това" да не продължи като в романтичните филми. бавна музика, танц, целувка, обикновено следва и секс... а след това... - притвори очи, свеждайки поглед за пореден път.
- Предлагам да се върнем по местата си... - обърна гръб и каза свжо, сякаш нищо не се е случило...

Протегнах ръката си,улових я бързо и я завъртях към себе си. Придърпах я към мен,като я обгърнах:
-А,може би не искам!
Все пак това беше нейния сън и тя командваше всичко в него. Можеше да казва не но всъщност означаваше да. Отново я целунах и сякаш кафенето за миг изчезна или по скоро образа за него:
-Не бягай това тук не е истинско.
Защо ли можех да го призная или тя но всъщност до някъде това не беше истинския Клаус,а онзи,който искаше тя да бъда за нея.
-Сега можеш да се отдадеш на всичко онова,което искаш.

- Ъх... не мислех, че някога ще сторя подобна глупост... - каза през зъби, борейки се със себе си.
Приближи се и го целуна. Този път истински. С вкус на страст, жажда, желание. Той отвърна.. разбира се. Та нали бе плод на въображението й... Истинският Клаус определено би я разкарал съвсем прецизно в подобен случай.
И въпреки факта, Изабела реши да приеме изкушението, захвърляйки на страна факта, че всичко това е само сън..
Ръцете й бавно започваха да разкопчават ризата му, а устните й не се отделяха от неговите.
Обикновено по такъв начин й действаха единствено виденията - караха я да настръхне съвсем истински, да стисне зъби и да зачака всичко да свърши. За нея този сън бе по-реален от всичко останало.

Целувките те се разгорещяваха ставаха все по страстни и по страстни с всяка изминала секунда. Усетих нейните нежни пръсти,умело да разкопчават ризата ми. Копчетата лесно се откопчаваха и все пак оставаха цели. Постепенно пред нея се показа гледката на голата ми кожа,тя бе леко настръхнала защото пръстите и вече ме докосваха. Гледах я някак изпитателно,все едно я чаках и гледах,какво ще направи. Облизах устните си жадно,защото не ги докосваше. Наведох се към нея,като впих отново жадно устните и все едно жаден впиваше устни в чашата с вода.
-Докосвай ме не спирай.

Вещицата замълча. Усмивката на лицето й започна да зачезва, въпреки че вътрешно изгаряше от щастие. Не отделяше устните си от нереалния образ на сладкото изкушение пред себе си. Разкопча ризата му и след по-малко от секунда тя се озова на пода. Прокара ръка по гърдите му и отлепи устните си от неговите, поглеждайки в дълбоките му очи.
Хибридът погали рамото й и свали едната презрамка на роклята на момичето. Същото споходи и другата, като след миг съдбата на ризата бе последвана от дантелената рокля.
Но това беше сън, нали?! Вероятно поради тази причина фонът се промени. Преди секунди кафенето бе потънало в забрава и едва сега вещицата забеляза, че са се озовали в огромна стая. Дори не усети как двамата си озоваха насред обширно легло и хибридът целуваше полуголото й тяло.
- Ти не си истински.... - тих стон се отскубна от устните й, точно преди поредната жадна целувка.

Не успя да чуе нито една от думите,която бе казала,защото бе съсредоточен върху нейното тяло и върху това да я докосва и гали,да достави удоволствие на себе си и на нея.
Захапах презрамката на сутиена,като го прегризах и тя се откъсна от нея. Не след дълго гърдите и бяха на свобода.
Сега можех да ги целуна,това си беше истинска наслада,бях накарал тялото и да трепери при всяко мое докосване.
-Отдай се на това усещане...
Хванах ръцете и,като ги вдигнах над главата и,усещаше как стена от удоволствие.

Момичето се усмихна игриво.
- Точно това смятам да направя... - заяви съвсем тихо.
Отскубна ръцете си от неговите и го преобърна така, че да застане под нея.
Прокара ръка по стегнатото му тяло и се усмихна доволно. Наведе се и целуна съвсем леко и нежно тялото му. Това накара хибрида да пожелае още по-силно устните й, а вещицата - да се усмихна още по-широко.
Погледна надолу, а когато върна погледа си към очите на Клаус, на лицето й бе изписана почуда.
- Мисля, че вече няма да са ти нужни... - каза, като същевременно му помогна със събуването на панталоните..

» Сънят на Клаус и Шарлийн... +18
» Сънят на Александрия и Клаус + 18
» Сънят на Алек и Шарлът.
» Сънят на Натали след бала.
» Сънят на Клеманс