Сънят на Алек и Шарлът.

Vampire Брой мнения : 16 Join date : 16.03.2012

Улиците бяха тъмни мрачни депресиращи и самотни.По тях не се виждаше жив човек а единственото което се чуваше освен проливния дъжд бяха моите стъпки.Уличните лампи светеха със слаба светлина а крушката прексъваше и ту светеше ту угасваше.Нямаше пейки нямаше къде да се седи нито с кой да се говори.Само и единствено самота и от части мрак.Луната се криеше зад облаците мъглата която все едно се бе появила от нищо ми пречеше да дишам нормално.Всичко ми се струваше размазно нямак нереално .Улицата бе толкова тиха нямаше никой тук само аз и тишината.В далечината се видя някаква малка пейка която събира двама души .Не можех да продължавам така имах чувството че съм ходил с месеци.Седнах на дъвената пейка не ми пукаше че е мокра и аз бях мокър беше студено ужасно студено а мъглата въобще не ми помагаше.

Усещах някаква пронизваща болка точно в сърцето. Едвам дишах.. бях затворена в някакво ужасно тясно и малко помещение.. всичко бе толкова тъмно,а аз усещах кръвта по ръцете си. започнах да блъскам и да ритам докато най-накрая не се оказах правостояща на пътя,а дъждът се сипеше върху мен. Огледах мястото.. дълго шосе водещо на някъде.. накъде ли? Започнах да тичам докато не стигнах до една пейка на която стоеше Алек.. моят брат. Усетих още по-голяма болка. Той.. той бе отдавна мъртъв.. мама отдавна го бе погребала,още преди аз да се променя. бавно пристъпих към пейката и седнах до него.
- Алек.. какво има? Защо си сам тук? - попитах тихо,придърпвайки го към себе си.. Не можех да повярвам,че го виждам.

Vampire Брой мнения : 16 Join date : 16.03.2012

Понякога си мислим че всичко има своя край но грешим всичко има свое начало но края така и не идва дори след смъртта някои хора получават края а други свършват като мен вампир хранещ се със хора за да живе ... даже живее не е точната дума .Броди е по-подходяща защот аз бродя из света без да усещам емоции чувства...Усетих нечий глас да произнася името ми вдигнах леко глава и видях Шарлът моята сестра .Тя ме прегърна усетих които докосват лицето ми усмихнах се леко така правеше и когато бяхме малко ако аз бях тъжен тя правеше всичко възможно за да ме развесели или да не се чувствам сам.
-Толкова се радвам да те видя Сестричке ... не знам какво правя тук.Ами ти какво правиш тук?-Попитах и я погледнах като видях че и тя не е много суха мислех че съм само аз на тази улица но явно съм се заблудил.Мислех че няма да я видя повече .Притиснах я във себе си и я прегърнах силно.

» Сънят на Клаус и Шарлийн... +18
» Сънят на Клеманс
» Сънят на Чалри +18
» Сънят на Самър.
» Сънят на Александрия и Клаус + 18