Салонът за танци /място за масов РП/

Дълго време просто стоях, забила поглед в една точка. Първата чаша с шампанско скоро прелетя през стаята и се заби в една саксия. Последва я втората, третата..скоро сервизите тук щяха да изчезнат. И точно когато обмислях да въздействам на някой...или просто да си намеря пияно същество от мъжки пол, което да завлека нагоре по стълбите, вратите на салона се отвориха и вътре влетя не друг, а...Ерик...по дънки и кецове...Не, без майтап, наистина така влезе.
-Ъм..предполага се да съм такава всеки ден. Но...наистина ли след вчера си толкова изтощен, че чак не си нацелил къщата си, а си дошъл с лодка до замъка?
Огледах го отгоре до долу. Че той дори вчера беше по-официален. Вярно, че за да ме съблазни се изискваше нещо повече, но пък..бал беше това, не дискотека. Хванах го под ръка и го издърпах зад една колона. Опитах си да си придам незаинтересован вид, но все пак...защо не коментираше вчерашната вечер? Очаквах комплименти, отчаяни молби за още...малко внимание. Вместо това, някакъв нещастник се приближи, а Еик тръгна да си говори с клатушкащата се блондинка. Ченето ми щеше да увисне, но се стърпях, правейки се, че не го забелязвам.

Опитах се, наистина се опитах да слушам с интерес за втората световна, обаче ми беше адски досадно. В крайна сметка...единственото, което правех тогава, беше да се промъквам тайно в спалнята на "врага", докато баща ми снабдяваше с оръжие некадърниците навън. Обаче едно му признавах на Хитлер...знаеше как да вдига...ръката си.
-Да, да, точно така. Сега отиди в тоалетната и си извади очите.
Въздъхнах отегчено, радвайки се, че отново си възвърнах демонския характер. След вчерашните глупости...не, не трябваше да се размеквам до толкова, при това, заради една играчка.
-Я виж ти! Спалните да не са заети? Тоалетните са надолу и вляво.
Отговорих сухо, взимайки си петата чаша шампанско за днес. Ерик влачеше момичето към мен, а то..гледаше разгонено. Стига бе, голям шок!
-Между другото, аз съм Прим..приятно ми е..
Опитах се да се усмихна, но нещо не ми се получи. Не се заблуждавайте, но бях от ревнуващите романтички, по простата причина че..първо-мен никой не можеше да ми замени и второ-не можех да чувствам. Абсолютно нищо. Просто тази пред мен ми открадна коментара за предишната вечер, а аз без комплименти не можех.

-Как ли? Ужасно скучно. Ако трябва да сме честни, дори баловете на английската кралица изглеждат скандални, в сравнение...с това тук..
Отговорих отегчено и преполових съдържанието на чашата си. Дори шампанското тук не беше толкова вкусно. А като се замисля, че дойдох уж за да се забавлявам..
-Не, не съм го изплашила. Или поне така мисля...Хората плашат ли се от истории за размазани по паветата вътрешности? Защото на онзи от терасата не знаех кое му е мозъка и кое..досети се сама.
Ухилих се, оглеждайки внимателно човека пред мен. Човек! С мисли, които едва ли не подскачаха около главата й, никакви специални защитни стени, напълно незначително същество. Но точно в това беше интересното. Нямаше да е забавно просто да й откъсна главата. Щяхме да играем добре репетираната от хиляди жени преди и след нас пиеса. И тъй като Ерик, както всеки друг мъж на тази планета изобщо не знаеше какво ни се въртеше в главите, щяхме да му се усмихваме, след още една чаша, ако тя изобщо можеше да понесе още, да заговорим за ужасните обувки на възрастната жена пред нас и накрая-да подхванем темата за горкото наранено, пияно момиче. В крайна сметка, май си намерих с какво да се забавлявам.
-Не се притеснявай, Кари, аз не се срамувам от това, че съм лоша...и слава богу, нали Ерик?
Намигнах му и тръгнах към една от масите, давайки знак на влачещите се след мен да се присъединят.