Салонът за танци /място за масов РП/

First topic message reminder :

Spoiler:

Натали се съгласи и ние тръгнахме към пристанището където щяхме да вземем една от лодките и отново да се приберем в града.Надявам се без последици или каквото и да е.Докато вървяхме .. Натали говореше доста несигурно определено явно имаше страх от тъмното.Попитаме дали знам накъде отиваме .. спрях и я погледнах.
- Ако не знаех мислиш ли че щях да тръгнем мила ? - казах .. всъщост не знаех но щеше да има някой около пристанището за да доловя шума му и да стигнем до там.
Не след дълго вече бяхме на определеното място и взехме една от лодките.Тоест си имаше човек който да ни закара обратно до града.През цялото време нито един от двамата не отрони и дума.
Слязохме на брега илодката отплава отново .. към острова .. Тогава погледнах към Натали .. за да звам сега дали искаше да я изпратя или оттук отново ни се разделяха пътищата.

Томас написа:

Spoiler:

Томас изостави вещицата на терасата. Изабела въздъхна и се загледа напред. Постоя така за няколко минути, мислейки си какво би станало, ако не бе такава, ако останалите спряха да я използват само заради силите й.
Накрая се обърна и се върна в огромната зала, вече повече от препълнена с хора и прочие. Едва ли някой въобще би успял да чуе собствените си мисли на това място. Но Изи не забеляза. Бе свела поглед замислена и дори не осъзна, че на път към вратата, която щеше да й помогне да избяга от шумотевицата, се бе блъснала в мъжът, който досега й правеше компания.
Роклята й се влачеше по земята, а токчетата й като че ли звънтяха все по-силно по пода. Хората пред нея й правеха път, за да мине, и когато най-после достигна до огромната врата, дори не се обърна. Взе якето си и излезе точно както си го представяше - разочарована и отегчена.

Клаус написа:: *****

Тъмнокосата отново подбели очи, а лицето й.. То бе мраморно, застинало в арогантното си състояние.. Вече не се трогваше от думите на Никлаус.. Всъщност ги иронизираше до толкова, че чак започваше да й става забавно .. Приближи се и нежно погали лицето му..
- Никлаус.. - започна нежно с някаква странна острота в гласа й. Усмивката й се разля щом осъзна, че не бе произнесла името му както преди, с онова противно обожание.. - Аз никога не съм била твоя.. Аз просто бях една двойничка, заместник на Шарлот.. Сега си сам... Или ще предпочетеш малката Натали ? - подсмихна се подигравателно. Знаеше, че Деймън нямаше да се откаже лесно.. В самият им разговор имаше нещо по - необикновено.. Погледна ги за миг. Очите й настоятелно обходиха лицето на Салваторе.. Ах, толкова й напомняше за Давид..
- Нямам нищо общо с тях.. - Погледа й падна върху червенокосата Самър, а след това.. Ах, сладката Риа.. Наистина харесваше това момиче.. - Живеем в различни светове, но .. Имаме нещо общо .. - приближи се и внимателно доближи устни до ухото му.. - Манията да убиваме.. - прошепна.

Отвращаваше ме до мозъка на костите си,въпреки че имах чувства към нея,някакви те бяха на път тотално да се стопят в небитието и да изчезнат все едно никога не са съществували:
-Ти си точно като тях,безчувствена и каменна статуя.
Хванах я за брадичката:
-Махни се от мен,преди да те намразя повече. Ти не си моята Катерина ти си ужасен и отвратителен Даркус...
Бутнах я на пред,обичах да я докосвам но сега просто не можех да понеса мисълта,че се е превърнала в това:
-Не ти си сама,нито Деймън нито Стефан са с теб. Давид сигурно е мъртъв,а от както си станала това загуби и мен. Аз никога не съм сам,имам семейството си,а ти нямаш нищо!

Катерина потръпна само при споменаването на Давид.. Инстинктивно протегна ръка и отбранително зашлеви Никлаус опитвайки се да остане незабелязана от никого.. Всъщност това нямаше никакво значение.. Сега бе ядосана.. Искаше да го убие, но нещо не й позволяваше да го направи.
- Не смей да споменаваш Давид ! - каза бавно през стиснати зъби.. Тонът й бе заповеднически, а позата й.. Можеше да му се нахвърли всеки момент.. Лицето на Ерик изникна в съзнанието й.. Човечността й отново се завръщаше, а това.. Това изобщо не беше в неин плюс..
- Нищо не знаеш за мен, Никлаус.. Затова по - добре замълчи .. - прошепна заплашително..

Главата ми не помръдна нито сантиметър въпреки удара и плесника,който беше силен дори за човек. Сега вече я мразех не можеше да си позволи да направи това,защото това още повече я отблъсна от мен:
-После се чудиш,защото харесвам Шарлот,ти просто една глупава двойничка.
Очите ми бяха станали някак червени пълни с гняв:
-Приятна вечер или вечност,остани си с своите Даркуси...
Обърнах гръб и тръгнах от бала нямаше да стоя тук и да я търпя не и този път. Чашата бе преляла,само точа,че все още таях чувства я спасяваше от това да намеря начин да я убия.

- Никлаус.. - прошепна. Донякъде съжаляваше за думите си, гледайки го как си отива отново.. Изчака няколко секунди, за да се обърне, но той така и не спря.. Катерина затвори насълзените си от гняв очи и мигновено застана зад него улавяйки ръката му.. Гордостта й бе заменена от.. от.. За Бога ! Гордостта й се бе изпарила заедно с чувството на безразличие..
- Не си отивай.. - промълви едва чуто.. Лека усмивка заигра на лицето й за части от секундата.. Беше изричала това хиляди пъти, а само малцина бяха оставали.. Тези, които все пак държаха на странната й , егоистична особа..

Не се обърнах към нея,още бях много ядосан. Дишах дълбоко не ми се искаше да остана тук с нея,не и докато тя е Даркус:
-Защо да остана нали искаш да съм сам,ти искаш да си с тях,щом си станала такава,като тях остани си. Какво сама каза ни никога не си била моя.
Дръпнах ръката си но останах на едно място:
-Казах ти ти не си както преди,не си същата Катрина,а тази тук не ми харесва и дори ме отвращава.

- Същата съм.. Същата ! - прошепна и сякаш изтощено подпря глава върху гърбът му без да се интересува за външния си вид.. Вероятно косите й вече бяха рошави , а лицето й изнемощяло и безнадеждно, но въпреки това красиво ! Кати винаги щеше да остане красива независимо какво се случваше..
- Погледни ме.. - каза настоятелно и леко се отдръпна назад, за да му даде възможност да се извърти с лице към нея..

Обърнах се но бавно,не я погледнах веднага,завъртях очи и след това погледнах очите и. Исках да видя старата Катерина но не успявах,не знаех дали е способна да изпита каквото и да е било,не знаех дали не ме лъже и дали мога да и имам доверие. Тя ме беше предала,като се бе превърнала в това същество:
-Защо да го правя,ти си Дарус...
Очите ми зашариха по лицето и:
-Защо до направи,защо се превърна в това,което най-много мразех,в това което не навиждам? Искаш да те намразя ли,това ли ти беше целта или за да не се чувстваш застрашена?

Катерина се опита да изглежда прочувствена, но.. Уви.. В това тяло емоциите й се показваха толкова трудно, сякаш изобщо не съществуваха.. Празен поглед, мраморно лице.. Нямаше нищичко , което би могло да я отличи от статуя.. И въпреки това тайничко се надяваше, че Никлаус ще познае старата Кати..
- Защото имаш чувства.. - измърмори с цялата си наглост.. Разбира се, не бе дори малко сигурна в думите си и въпреки това продължаваше да пронизва лицето му с убедения си поглед.. Сякаш вече знаеше всичко , от което имаше нужда..
- Не съм Даркус, Клаус..- промърмори раздразнена от факта, че продължаваше да я сравнява с тях.. Те бяха по .. по - нестандартни създания. И въпреки това не се отличаваха кой знае колко .. - Ши но Ши .. Казах ти общото между двете раси.. Единственото едва ли не.. - подсмихна се и нежно погали лицето му, целуна врата му.. Опитваше се да го размекне...

Оставих я няколко секунди да ме целува,да ме докосва и дори малко да ме размекне но хванах брадичката и,отдръпна я от мен. По лицето ми се появи мъка,мъка от това,все едно загубваш някой близах. Затворих очите си за част от секундата,за да не дам по голяма воля на чувствата си и на всичко това:
-Махни се от мен и не ме докосвай повече. Опитай се да останеш минало и да не се доближаваш до мен. За мен си мъртва още след,като избяга с Илайджа,мъртва си и искам така да остане.
Дръпнах се не я погледнах повече,нямаше да си позволя да я погледна още веднъж:
-Ти не си Катрин!

Търпението на госпожицата започна да се изчерпва.. Вече не бе толкова търпелива, даже изобщо.. А този нищо и никакъв вампир все пак си позволяваше да я отблъсква.. Колко много кандидати имаше за неговото място само !
Илайджа ! Катерина обичаше и него, но веднъж осъзнаеше ли че е просто двойничка всички чувства изчезваха.. Шарлот винаги щеше да бъде единствена за двамата братя, както Катерина щеше да остане оригинал за Салваторе.. Каква ирония !
- Наистина ли искаш това, Никлаус.. ? - попита развълнувано.. Сякаш знаеше, че ще размисли или поне й се искаше.. В крайна сметка щеше да си тръгне без да се унижава повече.. А древният.. Него щеше да прогони ако все пак имаше късмет.. Бяха ли във вражда нямаше място и за двама им в един град !

Отговора ми се забави макар да исках да отговоря веднага. Не исках да я губя,исках я исках да бъдем заедно но докато тя беше това същество никога нямаше да бъдем заедно. Позволих си за част от секундата или малко повече да погледна в очите и,обикновенно не позволявах да чете очите ми но в тях се четеше да не ме пита отново този въпрос.
-Не ме карай да го повтарям,докато си това създание,не те искам около мен.
Очите ми зашариха между устните и очите и,отдавна не ги бях целувал,отдавна не я бях докосвал така:
-Забавлявай се!
Приближих се,обгърнах лицето и с ръце и я целунах страстно,все още я обичах не защото бе като нея,а защото още вярвах,че ще се върне,като моята Катрин,това най много се надявах.
-Лека нощ мила...

Трябва да призная, че не такова събуждане очаквах. След като с Ерик заспахме в колата ми, "невинни" като най-големите грешници, след около час бяхме събудени от минаващи наблизо туристи. Ухилих се на физиономията на човека, който гледаше към полу-падналото ни одеяло и по-скоро, към това под него. Както и да е. Облякох се и след като оставих Ерик някъде в центъра, се прибрах в хотелската си стая, за да открия подозрителен плик, от скъпа, натруфена хартия, с оказания за бал на остров Даркус. Нищо не ми говореше, а и най-тъпото същество би отказало поканата. Но от друга страна..шанс да се измъкна от хотела и да се забавлявам, както преди...Любопитството надделя. Двучасова вана, пълна с ароматни масла, прическа, грим и доста скъпа, яркочервена рокля, комбинирана с високи обувки и малка чантичка. След това беше въпрос на време да стигна до лодките и малко по-късно, да прекрача прага на замъка. Който в действителност напомняше за онези в Русия...но много по-бедно украсени.
Взех си чаша шампанско от подноса на минаващия покрай гостите сервитьор и възможно най-невинно закрачих напред, към салона за танци. Вътре беше пълно с хора...по-скоро същества, които не познавах, но може би те знаеха нещо за мен или баща ми..кой знаеше. Настаних се в ъгъла и зачаках някой да ми обърне внимание.

След като се прибрах до нас имах доста време и не бързах за никъде. Дори излезнах да се помотая с приятели на вън, но все пак се сетих и за поканата. Прибрах се набързо до нас, мразех костюмите така или иначе, за това по-добре да не ме гонеха, иначе щеше да стане лошо. Пък и само заради едно облекло.. как ли пък не.
Облякох се доста нестандартно за един бал. Дънки, къса тениска и друго джинсено яке и... кецове. Наистина се появих така на бала. Всеки знаеше, че точно господин Станс никога не обличаше костюми освен в миналото. Но сега не сме миналото. Миналото е зад гърбовете ни, сега сме настоящето. 21 век, където всеки правеше каквото си иска. Аз бях от тези хора, бях нестандартен и небрежен във всичко. Пукаше ли ми какво мислеха за мен? Разбира се, че не, на кой ли му пукаше?
Влезнах в единия салон като се заговорих с някакво момиче, като дори малко го преобърнах на флирт и след това забелязах Прим и се ухилих като само целунах ръката на момичето и се запътих към Прим.
- Чакай ти.. какво правиш ти тук?
Огледах погледа й с доста объркана усмивка като на няколко пъти я огледах. Беше доста... доста..
- Уоу! Света Майко, или красотата идва прекалено повече тук, или става прекалено горещо!

Разхождах се безцелно из салонът, ъгхх какво ли въобще прасвех тук ? Изпих останалото на екс, като присвих очи.Поех дълбоко въздух като се загледах в хората наоколо.Погледа ми се спря върху едно високо момче с гарваново черна коса и тъмни очи .. Взех си шампанско от минаващия зализан мъж с униформа наричан още келнер, като наддигнах чашата и отпих голяма глъдка.Трябваше да спра да пие защото най-вероятно изглеждах като мъж на средна възръст пиещ като свиня, но бях прекалено пияна за да ме интересува мнението на другите .. притесняваше ме факта че утре ще съм център на внимание както и това че всеки ще говори зад гърбът ми .. ноо, едва ли ...всички знаят коя съм и на какво съм способна!
Оправих роклята си като седнах на един стол .. странно чувство ме обвзе .. чувствах се като Пепеляшка и тя е стояла така на стол в чакане на принцът който ще я покани на танц, чакай малко това Пепеляшка ли беше или .. подпрях глава на ръката си .. аз съм сто процента пияна!

За момент се обърнах назад и пред погледа ми се мерна нафирканата до козирката Каролайн. Ухилих се веднага щом я видях и се обърнах към Прим защото някакъв тип я заговаряше, за това се изнизах тихичко и ги оставих да си гугукат новите.
- Хееееей!
Протегнах ръце като вървях към Кер ухилен. Последно я мернах онзи ден в онзи маркет когато разпиля киселото мляко по земята. Какво шоу и викане беше тогава..
- Госпожица Форбс?
Провикнах се още по-силно заради шумната музика.
- Как сме, какво правим? Нямаме ли кавалер? Един танц искам специално с Вас, госпожице! И знаете, че мога да бъда много настоятелен когато си го искам!
Протегнах ръката си към нея.

Момчето което гледах се провикна от средата на салона, погледнах очудено .. тогава ми просветна .. това е той, нее какъв срам! Не има дуга Каролайн при която отива и която е зад мен някъде, обърнах глава на другата страна правейки се на разсеяна ..
Той се спря пред мен, ъгхх, помни ме .. че кхмм аз имам ли забравяне ?!
-Ерик .. въздъхнах като се изправих бавно.
Огледах го от глава до пети, наистина беше хубав и секси .. мм нямах време да го оглеждам в супермаркета, но сега имам цялото време на света.
-Аз просто те обожавам в костюм.-Подсмихнах се.
Той ми зададе няколко въпроса, но бях прекалено заета да се наслаждам на красотата му.
-Като ме гледаш как съм .. засмях се. Колкото до кавалера, той е задник! -Усмихнах се.
Изпих останалото на екс като оставих чашата на масата и хванах ръката му.
-Как бих могла да ти откажа ?! -Усмихнах се.

- Костюм?
За момент се ококорих учудено и се разсмях.
- Знаеш, че ги мразя, къде виждаш да нося костюм? Миличка, май алкохола ти дойде в достатъчно за днес. Време е за малко танци.
Когато хвана ръката ми я поведох сред другите хора, сложих кавалерски едната си ръка на кръста й, а с другата хванах свободната й ръка във въздуха и с плавни движения започнах да водя танца.
- От ден на ден дори и пияна ставаш по-красива, някакви магии ли долавям?
Подсмихнах се като я накарах да се завърти веднъж, след което отново бях идеално близо до лицето й, а усмивката ми грееше сякаш бях от онези, който ходеха редовно на църква и се ухилваха щом виждаха попа.
- Малко нестандартно такива бавни танци с кецове. Май наистина трябваше да дойда с костюм. Нищо чудно, че преди малко Прим ме изгледа странно.

Той каза че не бил с костюм, мм така ли ? Погледнах въпростелно .. определно трябваше да спра да пия.
-Алкохолът ме превзема, прошепнах тихо в ухото му докато вървяхме напред.
Красивите му думи накараха сърцето ми да бие силно ..
-Ласкаеш ме! -Подсмихнах се.
Малко по-малко хората се отдръпваха назад, бяхме точно в средата на салона а хората ни бяха заобградили.Ерик ме завъртя, фибите "игли" които държаха коса ми се изплъзнаха и паднаха.
-Има ли значение, пак си секси.-Засмях се.
Музиката струваше ли ми се или ставаше все по енергична и по-енергична .. притиснах тялото си в неговото като устните ми докоснаха леко неговите .. погледнах го невинно след което отново се завъртях!
А аз си мислех че вечерта ще бъде скучна ..

- Ууу, така ли?
Беше странна тази заигравка в момента. Вярно, че флиртувах поне с 3/4 от момичетата, които познавах, но си беше определено леко странно, защото точно с нея тези неща почти никога не се случваха.
- Вашите какво правят?
Дойде ми просто ей така от нищото да отклоня темата, нищо, че не ми пречеше. Отдавна изгубих погледа на Прим, но вероятно се зарибяваше с някой наоколо. Щом тя си намери кавалер, то тогава нямаше какво да се притеснявам. А и бързо можеше да завърти умовете на момчетата.
- И какво направи толкова кавалера ти, че сега се оказа идиот? Тръгна с първата, която видяха очите му ли? Губи доста този, не му е вързвай и не му обръщай внимание, не знае просто какво губи!

-Какво те интересуват нашите ? Намусих се, но все пак реших да му отговоря ..
-Баща ми все още е кхмм, изчезнал а майка ми с нейните шеривски проблеми край няма, започва да става досадна .. дори не си върши вкъщната работа, прекарва доста време в участака ии така.-Усмихнах се.
Последва поредното завъртане а аз имах чувството че ще падна, виеше ми се свят а и бях пияна до козерката, нещо нетипично за мен .. но все още можех да стоя на краката си, въпреки неодобните обувки.
-Не не си е тръгнал с първата, но ми каза че не може да дойде защото имал кхмм тренировка .. ам тренировка по това време, руса съм но не съм толкова глупа.Тренировката му е с Мелинда на дивана в хола, ъгхх мразя тази малка кучка!
-Той наистина е хубав а и е от отбора по футбол, ноо няма нито една гънка по мозъка си, вече започвам да се съмнявам дали и мозък има или пък муха, умряла .. ?-Подсмихнах се.
-Тази връзка няма бъдеще .. в най-скоро време тоест утре.-Засмях се.
-Ще си кажем сбогом.Усмихнах се самодоволно като пристъпих кракча към него.

- Добре ли си? Ако искаш да седнем? Май си надигнала чашката малко в повече.
Разсмях се малко по-притеснено като не я изпусках, за да не се олюлее и падне.
- Явно този пич е някакъв задник. Не се занимавай с него, наистина не си заслужава, нищо, че от части и аз си падам като него.
Нямаше какво да се правя сега на герой. Беше почти ясно, че до някъде и аз бях като него, не се различавахме, освен, че той си намираше някакви извинения, а аз направо действх и изчезвах без да казвам къде дори.
- По-вероятно някоя муха, или малко извънземно, което седи в главата му и го управлява. Сещаш се, онези зелените, ееей такива черни очи.
Пуснах я, за да й покажа очите на извънземните като се разсмях и пак я хванах.
- Чакай, ти ходиш с него?

-Добре съм.-Усмихнах се.
Всъщност бях изморена, исках да седна но исках този момент да не приключва!
Тои изръси поредната глупост на която нямаше как да не се засмя .. погледнах го ..
-Зелено човече, а?-Засмях се.
Поклатих глава ..-Най-веоятно.
Когато ме пусна, помислих че падам, но не .. косата ми се разпиля по раменете и гърбът ми .. усетих ръцете му върху талията ми.Усмихнах се самодоволно ..
- Чакай, ти ходиш с него? .. погледнах го въпрсително ..
-Да!
-В момент като този да обсъждаме идиота .. стоп! Край на темата.-Усмихнах се.
Минах с ръка през косата му като разроших перчема му .. ъгхх колко е сладък!!
-Е, Ерик разкажи ми за теб.-Усмихнах се.

» Отвътре (място за МАСОВ РП)
» Пред кметството (място за МАСОВ РП)
» "Лунната гора" /място за масов РП/
» Трапезарията в замъка /място за масов РП/
» Бална зала , място за масов РП!