Салонът за танци /място за масов РП/

Размъквах се само по балове и разни събирания но пък определено ми допадаше това да съм всеки ден на едно различно място. Проблема е,че мразех мястото на Даркусите,мразех и тях самите като цяло но щях да гледам да страня от тях. Да може би ще успея да страня и от малката Катерина надявах се днес да не се домъкне или пък да не реши да си прав компания с мен.
Бях без вратовръзка и не бях чак толкова изискан но пък си беше пак добре и пак бях доста красив.
Да не бях от скромните,скромността беше за тези,който не притежават никое друго качество.
В далечината видях Натали Гилбърт тя беше новата любима на Деймън нямаше да се меся все още не бе времето за това.

Да организираш парти за по-низши раси не беше от предимствата на Даркус, но като водещ даркус реших, че щеше да е прекрасно като идея да мога да огледам кой какъв предмет притежава.
След интересната ми среща с Томас малко или много се надявах и той да е там, за да може да получа оценка за работата си. Облякох черна рокля и оставих косата си пусната. Единствения аксесоар към косата беше съвсем малка шнола във формата на черно цвете. Обеците и колието бяха вече сложени, когато започнаха да прииждат и гостите ни.
Първата, която се беше престрашила беше новата двойничка-Натали. Следващият беше Клаус. Още от сега можех да кажа, че партито щеше да оправдае всички мои очаквания.
Бавно слязох и се огледах, виждайки и колко ненужни хора бяха дошли. После вероятно с векове щях да се опитвам да залича миризмата на човешки твари.. Но си заслужаваше определено!

Първоначално идеята за подобно нещо хич не ми хареса. До последно мислех да не сляза,но не исках да си имам проблеми със Самър. Облякох роклята си] нахлузих обувките си и както винаги лепнах намръщената си физиономия. След като излязох от стаята си.миризмата на тези долни твари почти ме задуши. Толкова ги мразех.. мразех ги още от времето когато бях като тях. Толкова неблагодарни,егоистични. Ненавиждах ги. За щастие имаше не само хора,но и няколко вампира. Слизайки по стълбите забелязах Самър. изглеждаше доста красиво. Бързо отместих поглед и раздразнено минах покрай гостите. Отидох при питиетата и бързо си налях едно уиски,слагайки много лед. Забелязах Катерина,момичето бе приятно. Което си бе направо комплимент. Рядко мислех някой за приятен. Погледа ми премина по Натали. Човек.. прекалено не естествен човек. Бих казала дори повреден човек.. но да не забравяме,че тя е двойница. Извъртях очи и се загледах на друга страна.

Прииждаха хора идваха все повече и повече тогава видях и Катерина. Не ми се искаше да говоря с нея,но когато я видях някак ми се прииска да си приказваме да си говорим. Приближих се бавно към нея,тя можеше да ме види и да разбере,че идвам към нея. Улових ръката и,вдигнах я и я целунах:
-Катерина!
Отново с онзи сладък акцент,който тя обичаше наистина много:
-Отново се срещаме на бал,колко приятно.
Пуснах ръката и погледнах в очите и:
-Обикновено не обичам това място но сега съм тук,и аз не знам защо.
Нямах логичното обяснение на този факт но можеше да е от части,защото Катерина беше тук.

Прииждаха хора. Бегло познавах и половината от тях. Тогава я видях. Еднаква с мен. Еднаква от мозъка на костите. Влезе и не след дълго някой я заговори. Не откъсвах очи; вярно е, че непознатия от парка ми беше казал, че съм им двойничка, но как беше възможно да изглеждаме точно една като друга?
Тъкмо, когато си мислех, че нямаше как да стане по-иронично, влезе Деймън. Бях научила ужасно много ден преди да дойда тук! Знаех,че е вампир! И малко или много в мен имаше страх.
Опитах се да избегна погледа му, но той успя да ме забележи доста бързо. Не можах и да успея да се покрия някъде и да се опитам да се измъкна от тук. Той вече беше до мен, с онази негова брилянтна усмивка, на която никоя не можеше да устои! Тогава в мозъка ми изникна спомена за съня и се изчервих малко.
Но не трябваше да омеквам така! Не беше редно!
Очакваше се да кажа здравей, но аз избягвах упорито погледа на Деймън.

-Всъщност в началото на вечерта не исках да говоря с теб но след като те видях размислих.
Видях още един Даркус да влиза,определено не ми харесваше,че Катерина бе част от това:
-Приятелчетата ти започнаха да идват.
Казах го с не одобрение:
-Защо Катерина,защо го стори?
Попитах аз,нямах никаква идея,защо бе станала част от това общество.

Определено четеше мислите ми. И беше прочел, че вече знаех всичко. Прихванах червения плат на роклята си от двете страни.
-Казваш го, сякаш ми казваш, че си ходил до магазина! Не е едно и също нещо, поне за мен. -Казах, като впих очите си в Деймън. Синьото, в което потъвах се опитваше да ме размекне, а моите опити да се противопоставя бяха почти жалки. Поех дълбоко въздух, като за миг премигнах, но отново го погледнах.
-Кога смяташе да ми кажеш, че обикаляш и пиеш кръвта на невинни хора?! Трябваше да го науча от напълно непознат.. И кога трябваше да науча, че има още две като мен, обикалящи съвсем спокойно Вишъс Хилс?! И да не забравяме.. че може би ще трябвам на някакъв откаченяк от тук за някакво проклятие..
Чак когато казах всичко безпокойството ми се намали съвсем с малко, но това в никакъв случай не значеше,че не ме е страх.
Страхувах се, но по някаква ирония.. не от Деймън.

Приближи се към мен, като за момент задържах дъха си. Всяка една секунда ми напомняше за съня, в който аз и Деймън бяхме главните участващи лица. Сетих се за горещите целувки, които си разменяхме.. Трябваше определено да спра за това. Най-малкото Деймън можеше да изчете мислите ми! Вероятно и всеки друг в тази зала!
Погледнах Деймън, като изражението ми изрази объркване.
-Ако се чувствах поне един процент в безопасност, може би нещата щяха да са различни. -Казах тихо, но знаех отлично, че синеокия вампир можеше да ме чуе, без да се налага да говоря високо.
Огледах се. Бях заобиколена от красиви хора, повечето вероятно бяха същества, за които може би дори не бях чувала. Погледнах Деймън. Дали можех да му се доверя? Така ми се искаше да можех!

Дръпнах се от нея не ми харесваше това могъщество не ми харесваше да се държи така,никога не бе по силна от мен и това до някъде не ми допадаше:
-Не си същата Катерина,не си моята Катерина...
Присвих очи,какво си бях въобразил,това не ми харесваше,трябваше да я оставя.
-Пожелавам ти приятна вечер...
Сега вече не знаех защо съм тук,не трябваше въобще да идвам.
-Надявам се си доволна,имаш си нови приятели,забавлявай се!

-За разлика от теб, вероятно половината тук ме искат мъртва.. -Казах съвсем тихо. Как не разбираше? Исках да знам дали мога да му се доверя, защото сама, на място като това.. Ако щеше да е така, то по-добре да се кача на лодката и да се прибера у дома! Не, че и там беше кой знае колко по-различно.. Но като се замисля.. за да стигна до лодките отново трябваше да мина през една от горите сама. Където и да отидех сега, нямаше да съм напълно в безопасност.
-Дойдох тук, за да проверя дали наистина те приличат на мен.. Ти.. за това ли ме заговори? -Сведох поглед надолу, защото лицата ни се доближаваха прекалено близо, прекалено рано.
Исках да знам. Исках да знам дали всички в града виждаха в мен другите две.. Щеше ли да има смисъл да оставам във Вишъс Хилс тогава? Може би трябваше да се опитам да избягам от всичко това?
Дори и аз не знаех какво трябваше да направя.. Може би щях да потърся отговора в дмите на Деймън?