Пред кметството (място за МАСОВ РП)

Получих покана за нещо като бал. Наистина ми се ходеше! Всъщност, не само ми се ходеше.. Исках да се запозная с нови хора. Бях нова в града.. Дори не очаквах, че изобщо ще събера смелост да изляза до магазините, да си избера рокля и да я носа на бала. Но ето, че се случи. Вече носех дългара рокля, бях оправила косата си, слагайки я на една страна, бях сложила токчета и маска. Движех се по пътеката. Когато пристигнах, бях подранила с няколко минути, но не бях първата. Имаше хора, облечени в прекрасни рокли или костюми, които излъчваха изтънченост.
Аз сигурно излъчвах непохватност, защото се движех като робот с тези токове и огромната рокля в комбинация. И все пак леля ми беше казала, че съм изглеждала прекрасно.. Дали наистина беше така?
Пристъпвах, докато не се озовах точно пред входа на кметството. Мамка му! Трябваше да имаш кавалер, иначе ще изглеждаш смешно!
Ами сега? Бях съвсем сама, без да познавам никого тук. Как се предполагаше, че трябва да си намеря и кавалер?

Отново на бал.. отново у дома. А винаги се заричам да не се връщам тук. За сметка на това имаше доста хора на които със сигурност можех да вгорча живота единствено с присъствието си. Бях дочула че Клаус също е тук.. както и Ребека. Майкъл със сигурност бе пропуснал да им каже че ме е спасил и че не съм мъртва. Не че имаше такова огромно значение. Облякох си една червена рокля,която бях купила от Париж,сложих си една стара дантелена маска и взех телефона си набирайки определен номер.
- След пет минути.. долу. По-добре не закъснявай. - промърморих мрачно,а след това захвърлих телефона. Облякох си едно черно палто и излязох пред имението. Луй бе точно на време. Подсмихнах се и набързо влязох в колата.
- Госпожице.. - започна колебливо той - Извинете ме,но не мислите ли че така ще провалите целият си живот? Показвайки се след толкова много време. - думите на Луй ме накараха да се усмихна.Наистина бе много лоялен.
- Че кога живота ми е бил в ред? - попитах иронично,а той кимна с леко притеснена усмивка. След около 10 минути вече бях пред Кметството,щом слязох,забелязах своята най-млада двойничка,наистина сладко момиче. След това друго момиче влезе след нея. Въздъхнах и потеглих напред,а съвсем скоро бях в невероятно украсената зала.

Докато стоях и се чудех какво по-точно да направя, до мен се появи мъж. Каза ми, че вечерта била прекрасна. Супер, може би нямаше да изглеждам толкова глупаво, ако говоря с някого. Усмихнах се, като се поклоних. Бях чела, че така правели в миналото жителите на Вишъс Хилс, когато поздравявали някого.
-Наистина всичко е очарователно. -Отвърнах и чак тогава се престраших да погледна към непознатия. Беше висок, мускулест тип с тъмна коса и сини очи. И изглеждаше ослепително. Вероятно до него изглеждах като някаква повлекана, която не може да ходи добре на токчета. Надявах се, че маската може да прикрие поне 1/3 от зачервеното ми лице. Непознатия ме гледаше така, сякаш ме познава, а това не можеше да е възможно. Бях напълно нова в града.
Изчаках да каже нещо, защото бях прекалено срамежлива, за да продължа разговора.

Мястото беше съвсем ново за мен и не харесвах факта, че трябваше да намеря начин да се вписа в това малко градче. Като номер едно в списъка ми беше да отида на онзи прословут бал, за който всички говореха. Бях от няколко дена в града и за малкото време, което бях прекарал извън новия си дом, бях научил достатъчно за мястото.
Облякох единствения си костюм, който с години събираше прах, тъй като не обичах да нося костюми. Често да си кажа, ако не беше невъзпитано, щях да ходя гол. Тази вечер обаче беше официална затова щях да преодолея омразата си към вратовръзките и да отида на бала, за да се запозная с новите си съграждани. С черния ми костюм вървеше и черна маска, която купих още щом разбрах за официалната вечер.
Не след дълго се озовах пред кметството, където се беше събрал целия град. Радвах се, че не можеха да видят лицето ми, но ми се искаше аз да видя тяхните. Тук определено не бяха само хора, което ме караше да настръхна. Беше като някакво преселение на свръхестествени същества, каквото бях и самия аз.
Всички се събираха на групички, което ме караше да се чувствам леко изолиран. Обаче забелязах едно момиче, което също беше само. Не изглеждаше това да я притеснява, но всъщност не можех да зная какво чувства, така че реших да не гадая. Дали трябваше да я заговоря? Не бях свикнал да се натрапвам на хората, за това реших, че ще изчакам по-подходящ момент.

Всички щяха да се съберат в този град. За това и бе хубаво да съм и аз тук. Дали имаше злоба,не не беше злоба,а по скоро моята амбиция. Отне ми време да се приведа в перфектния вид за бала. Завръщането и респекта си беше голяма цел. Определено трябваше да постигна голям респект.
Тази вечер нямаше да се занимавам с нищо свързано с болницата,за това просто оставих телефона в хотелската стая,нямаше да се занимавам.
Наех шофьор,който щеше да ме отведе на бала,можех лесно да се ориентирам но исках да дойда с голяма класа.
Пристигнахме след,кратко пътуване. Още щом излязох от колата,бях сигурен кой е тук. Огледах се имаше доста познати лица.
Злобната и дяволска усмивка се показа на лицето ми. Само няколко крачки и тези за който си мислех вече знаеха,че съм тук. Зад мен усетих страхотно ухание,беше жена или момиче,не бързах да се обърна но тогава чух гласа и. Това определено бе Катрина,накара ме да се усмихна,защото ме нарече,както само тя умееше и знаеше. Още не се обръщах оставих гласът ми да се разстели в пространството и да я покори:
-Катерина...
С неподражаемия си диалект,който приличаше на британски. Много пъти го бе чувала,много пъти...
-Не вярвах,че ще те видя отново.

Направи ми комплимент. Който още повече накара бузите ми да се изчервят, а дребното ми тяло да потрепери, когато устните му се докоснаха до ръката ми, макар и през ръкавицата. Каза, че името му е Деймън. Специфично име, което ми се стори доста нестандартно и интересно.
Поклоних се отново, като прихванах двата края на роклята си, без да откъсвам поглед от него.
-Натали. -Казах името си бавно, сякаш се опитвах да се уверя, че е достатъчно звучно, за да може младият мъж срещу мен да го запомни. Беше доста хладно. Косата прикриваше една част от врата ми, но разкриваше идеално другата и колието, което бях сложила. Беше малк, сърцевидно, в тон с роклята ми.
Огледах се, след което се усмихнах.
-Мислех си.. Че вие, господата не обичате такива изяви.. -Подхванах някаква тема за разговор, докато вървяхме към входа на кметството.

Момичето забеляза, че я наблюдавам и ме заговори, което ме зарадва. Мразех да правя първата крачка, но винаги ми се налагаше, тъй като това се очакваше от мъжете. Не можех да определя дали е човек или е нещо много по-лошо, но мислех да рискувам. Бях дошъл, за да опозная хората и точно това беше начинът - разговори.
- Е, аз съм си доста добра компания - отбелязах шеговито, но не ми се получи както винаги. Не ме биваше в това да пускам майтапи.
- А твоят кавалер къде е? - попитах на свой ред напълно неуместно, а след това допълних - Нова ли си в града?
Явно беше щом ме питаше за града, но не можех да и отговоря, защото и аз самия току що бях пристигнал.

Някак не бе същата Катерина,която познавах но не можеше и да е същата,защото бяха минали много години. Но не и само това,тя беше вече Ши но Ши. Това и даваше някакво предимство вече,можеше да се каже,че е доста опасна. Въпреки това не се страхувах,знаех симпатията и към мен,може би и аз криех такава към нея. Годините бяха преминали и можеше да се каже,че бях свикнал да не показвам емоции. Присвих очи,когато видях да ми махат в далечината или по скоро бе една загадъчна усмивка. И аз се усмихнах в ответ но някак безчувствено или не влагайки достатъчно емоция.
Погледа ми отново слезе към очите на Катерина. Тя беше все така красива,може би по красива от преди:
-Водят ме старите спомени!
Присвих очите си,и тя беше част от старите ми спомени. Направих само една крачка към нея,за да усетя отново диханието и:
-Ослепителна,както винаги...
Това беше начина да и направя комплимент. Улових ръката и,като един кавалер,повдигнах ръката и,а след това я докоснах до устните си.

-За съжаление знам!
Присвих очи пуснах ръката и,тръгнах с бавни стъпки към залата:
-Нещата не са същите както преди,дори и ти...
Дали беше слаб намек да беше. Харесвах старата Катерина но тази не ми беше по вкуса,а онази,която някога бях обичал бе Шарлот . Е,ако може да се каже симпатия. оправих отново папионката и пъхнах ръцете си в джобовете:
-Ще ми е приятно да се видя отново със старите си познати и да се запозная с новите звезди.
Погледа ми премина и още преди да вляза видях Деймън,да Салваторе,те не ме познаваха но аз отлично ги познавах. Те щяха да повторят историята.

Не може да се каже, че бях изненадан от това, че е човек. Знаех, че може да е всичко, но не се опитвах да гадая. Тя също не знаеше какъв съм и предпочитах да си остане така. Не харесвах вълчата част от себе си, но какво можех да направя? Нямаше лек и това беше всичко, което знаех за себе си.
Имаше начин да се измъкна от този въпрос. Усмихнах се чаровно и се поклоних както мъжете са правели в миналото.
- Тогава искаш ли да танцуваме? - щях да питам дали иска да съм й кавалер, но го сметнах за прекалено неуместно. Все пак ние бяхме двама напълно непознати, които дори лицата си не бяха виждали. Не знаех какво да очаквам от нея, а не исках да си навличам неприятности още от началото. Обикновено хората са подценявани от останалите раси, но аз знаех на какво са способни и за това внимавах.
- Човек съм и аз - излъгах я. Знаех, че не бива, но инстинктите ми подсказваха да го направя.