Апартамент "Diamond"

Заглавие: Апартамент "Diamond" Пет Мар 16, 2012 8:06 pm

First topic message reminder :

Апартамент "Diamond" - Page 2 Artistict-blue-hotel-bedroom-interior

Апартамент "Diamond" - Page 2 Blue-bathroom-decorating-1

... силна болка. Това нещо, което той усети, беше силна пареща болка по меката кожа на бузата му. Главата му се извъртя на една страна и той се отдръпна няколко сантиметра от мен, като забелязах как кожата му се зачерви.
Дори за секунда не се бях замислила. Да, беше ми приятно да усетя устните му върху моите, но това ме изкара извън контрол. Това преди малко дори не беше масаж, а началото на някое ужасно перверзно порно и вече се чувствах пълна уличница. Изправих се до леглото и отправих хубаво кърпата си, като го погледнах право в очите, а после погледнах към вратата.
- Мисля, че е време да си ходиш - казах студено и отново го погледнах.
Изглеждаше ми някак тъжен, но аз бях бясна. Как може да си позволи такова нещо? Какво стана с искам да сме само приятели ... Добре де, знаех, че това няма да проработи, но не очаквах чак това да се случи. Не виждаше ли всички онези неща, който просто не се напасваха и нищо нямаше да стане. А аз вече не бях от момичетата, които просто ще си легнат с някой. Исках нещо, което не можех да получа от него.

Бавно се изправих от леглото. Бавно се доближих до вратата и я отворих, като казах:
-Аз.. извинявай! - след тези думи просто излязох и тръгнах към изхода на хотела. Не исках да си ходя, но тя беше права. Ако стоим още малко заедно просто щях да направя друга грешка. За мен не беше грешка, но щом тя смяташе.. щом тя не ме желаеше нямаше смисъл да се опитвам. Просто излязох от хотела по кърпа и за да се направя все едно нищо.. как да не е станало нищо просто подминах момичето от рецепцията без да я погледна, без да и се усмихна и без да и намигна или нещо такова. Просто излязох от хотела. Качих се в джипа си и без да мисля просто го запалих, но щом чух радиото не знайно от къде се появи някакво нервно движение, което започна да удря касетофона с ръката ми, а аз повтарях:
-Глупак! ГЛУПАК! ГЛУПАК! Как можа да я целунеш! - и се усетих, че си говоря на глас, но явно вече нямаше какво да направя. Стореното сторено. Запалих джипа си и потеглих към имението.

Затворих вратата след него и заключих, за да съм сигурна, че няма да се върне и да нахълта вътре, като отново ме целуне или някоя друга простотия. Не спирах да се чудя, дали щеше да ме целуне, ако знаеше, че съм непълнолетна. Нима това, че съм лесбийка не му стигаше ... дори и да го бях излъгала, може би беше за да не ме целува.
Опитах се да спра да се ядосвам и просто се върнах в леглото, като си легнах само по хавлия и пуснах един от филмите. Бях ужасно нервна и доста време се въртях, като нищо не разбрах от него, но накрая просто заспах и не се събудих цял ден.
Станах чак вечерта, като не ми се искаше да помня какво съм сънувала. Цялото ми тяло беше потно, а сърцето му биеше лудо. Трябваше отново да се изкъпя, но преди да вляза в банята, забелязах една торба. Беше негова и до някъде се ядосах, защото сега имаше за какво да се върне ... а аз не бях много сигурна, че искам да го видя отново.

Заведох чичо до един магазин за цветя и купихме един наистина голям букет с червени рози. Бях увила ръцете си около тях, като се опитвах да не го изпусна, но забраних на чичо да идва с мен. Влязох в хотела, като застанах на рецепцията, оставих букета на земята и се надигнах, за да мога да видя хубавата какичка на рецепцията.

- Здрастииии - казах весело и какичката ми се усмихна - трябва да се кача до втория етаж, защото нося букет за бъдещата си леля.
Тя се зарадва толкова много, че веднага ме пусна да вляза при любимата на чичо. Взех отново букета от земята и тръгнах към асансьора, а след малко бях пред вратата. Почуках и макар че не се виждах заради букета, се усмихнах широко и зачаках да ми отворят вратата.

Спях още, когато на вратата се почука. Изправих се сънено, като се протегнах и разтърках очите си, но на вратата не спря да се хлопа.
- Идвам ... идвам - казах изморено и станах бавно.
Тръгнах тромаво към вратата и накрая отворих, но единственото, което виждах, бяха повече от 100 рози, с едни малки крачета отдолу и ръчички, които го обгръщаха, но не можеха да се съединят. Наведох се и взех букета, но пред мен се откри една много по-красива гледка от букета. Едно малко момиченце стоеше право и ми се усмихваше, а аз бях ужасно рошава, почти гола (с тениска и бикини) и сънена.
- Здравей, красавице. Какво правиш тук? Да не би да си объркала вратите? - попитах притеснено и се огледах по коридора.

Загледах я притеснено, като се чудех дали наистина не съм объркала вратите. Изглеждаше ми прекалено млада за чичо, но въпреки това я попитах, дали се казва Чарли. Тя поклати положително глава, а аз просто я избутах и влязох в стаята й, която беше затворена и ужасно задушна, да не говорим, че вътре миришеше ужасно много на цигари. Какво точно й харесваше чичо?
Тя ме погледна учудено и бях сигурна, че ще ме попита какво става, но преди да го направи, аз вдигнах ръката си и я спрях.
- Облечи си нещо по-дебело, защото навън е хладно - казах заповедно и отворих гардероба й, като започнах да хвърлям дрехи на леглото, а тя мина зад мен и започна да ги хваща - ще отидем само на закуска, така че трябва да ти е удобно. Не се притеснявай как ще изглеждаш. Ти влезни да се изкъпеш, а аз ще ти избера дрехи и ще проветря стаята. Не е хубаво да се пуши в спалнята.
Обърнах се към нея и забелязах, че тя не мърда и ме гледа странно, затова минах покрай нея, затворих вратата и я забутах към банята.

Гледах учудено и дори не можех да повярвам, че това мъниче ме командва. Точно щях да й възразя, когато бях грубо избутана в банята. Влязох вътре и реших да се изкъпя, преди да ме е набила. Влязох под душа и започнах да се къпя спокойно, когато чук как на вратата се хлопа и момиченцето крещи:
- Хайдеее, нямаме цял ден.
Гледах към вратата с отворена уста и не можех да повярвам, че така ме командва. Изплакнах се бързо, увих тялото си в една и излязох ядосана, като щях да й се скарам, когато усетих как замръзнах и видях, че прозорците навсякъде бяха отворени.
- Първо, ще настинем - казах ядосано и затворих прозорците, като пуснах климатика - второ, какво правиш тук?
Чак тогава забелязах, че беше едва 7 и 30 сутринта. Не помнех кога бях ставала толкова рано, но определено бях ядосана.

Реших, че е време да се извиня и да използвам ангелския си поглед, които действаше безотказно. Така беше и с нея. Погледа й веднага стана по-нежен, а тя просто ме потупа по главичката, като започна да се облича. Когато беше готова, се обади на рецепцията, за да й донесат ледарка за букета, защото нямаше толкова голяма ваза.
Накрая тръгнахме, като тя ме хвана за ръчичката. Кожата й беше толкова мека и ухаеше така приятно, но все още не я харесвах, защото пушеше. Стигнахме до колата, като не бяхме от страната на шофьора и бяхме отзад, където стъклата бяха затъмнени, затова тя не можеше да види лицето на чичо.
- Това е специалния ни превоз - казах весело и отворих вратата.
Тя веднага ме вдигна и ме сложи на седалката, като се зарадвах, че се е сетила. Влязох навътре и й направих място да седне. Тя бързо се настани до мен, затвори вратата и чак тогава погледна към чичо, който все още не се беше обърнал, а я гледаше в огледалото за задно виждане.

Дребосъка стана ужасно мила и просто не можех да й се мръщя. Облякох се и тръгнах след нея, като стигнахме до някаква кола. Предполагах, че няма да ме отвличат и да ме подмамват с дете, затова се качих и затворих вратата. Чак тогава погледнах към шофьора и замръзнах. Не можех да повярвам, че е Марк. Дори не знаех, че има дете, но си беше достатъчно ужасно да кара някакво невинно момиченце да му изпълнява прищявките.
Все още седях стъписана и гледах ту него, ту нея. Нежната й усмивка ме отпускаше, но след последната ни среща с Марк ... ами не можех да се отпусна достатъчно. Отворих вратата и изкарах краката си от колата.
- Аз трябва да се прибирам - казах притеснено и излязох, като затворих вратата след себе си.

Точно, когато щях да се отчая, че дори и малката Рамона не можа да ми помогне чух гласчето й, което ми каза "Какво чакаш? Последвай я!" Тогава се съвзех и скочих от джипа, като изтичах след Чарли. Настихнах я и я хванах за ръката, като я обърнах към себе си. Преглътнах и обясних:
-Чарли! Извинявам се за последната ни случка и искам да се извиня, като те поканя на закуска! - след тези думи се усмихнах и продължих:
-И това е племенницата ми, Рамона! Тя иска да се запознае с теб! - след това кратко обяснение просто я гледах с погледа на Рамона, но не знаех дали ми се получава. Преглътнах и се надявах тя да приеме поканата ми и тримата да си прекараме хубаво, но всичко зависеше от нея.

Погледнах към колата, а после отново към него. Приличаха си толкова много, че вече наистина си мислех, че му е дъщеря, но коя бях аз да съдя хората. Честно казано, бяха ме трогнали ужасно много, а и въпреки, че нямаше да си го призная, цяла вечер бях мислила за него и си умирах да прекараме малко време заедно, а момиченце ... тя беше просто очарователна.
- Искам да знаеш, че идвам само заради нея - казах сериозно и го заобиколих, като седнах в колата до нея.
Сложих си колана, а после сложих нейния и преди той да се качи в колата, аз набързо я попитах какъв й е. Едва ли и тя ме лъжеше, затова се успокоих, но забравих да попитам, дали и той си имаше дете. Ами ако дори беше женен ...
Тогава Марк влезе в колата и аз не казах нищо повече. Седнах мирно и зачаках да потегли, като започнах да си шушукам с Рамона. Бяхме като съученички и се кикотихме тихичко.

Видях как ме подмина, а когато тя каза, че идва само заради нея се усмихнах сладко. Тръгнах към джипът, като се държах сериозно. Влязох на шофьорското място, закопчах си колана и потеглих бавно, като се спрях на един светофар се обърнах към сладураните и попитах:
-Е? На къде да карам? - тогава чух тяхното предложение все едно и двете мислеха еднакво. Преглътнах и потеглих натам. Поглеждах постоянно в огледалото и двете изглеждаха супер сладко, но това което ме притесняваше Рамона да не каже на Чарли, че ще е бъдещата й леля. Просто шофирах към закусвалнята, която избраха и накрая просто казах:
-Пристигнахме! - когато се намирахме от мястото. Слязох от мястото си, като притичах и им отворих вратата. Подадох ръка на Чарли, а след като тя слезе помогнах на малката ми Рамона да слезе.

» Апартамент "Gold"
» Апартамент "Rock"
» Апартамент "White rose"