Мистик Фолс,1864-та година.

Мистик Фолс. Бях се зарекла да не стъпвам отново тук. Наистина презирах това място.. преди много години тук нямаше почти нищо,само едно малко селце,което преобърна живота ми завинаги. Все още можех да си спомня точното място на къщата на Естер и нейното семейство. Смръщих се. нямаше да мисля за Клаус,нито пък за това,което жертвах. въпреки това най-добрата ми приятелка ми липсваше. Ребека. Бях чул,че все още се размотава с брат си.. а защо ли не ги бях потърсила? Много просто. Не ми бе в плановете. Сега исках да навестя една сравнително по-нова дружка. Бях дочула че семейство Салватор вдигаше огромен прием за да отпразнуват рожденият ден на един от братята по които моята скъпа Катерина бе хлътнала. Бях се облякла точно за случая,а каретата ми точно спираше пред огромното имение. Слязох бавно оглеждайки имението,а след това тръгнах напред,минавайки покрай хората поти незабележимо. След това го видях. Наистина доста красиво момче.Приближих се към него.. той очевидно се зарадва да види Катрин. Предложи ми танц и така известно време докато не съзрях Кат. извиних се на Стефан и се отправих към нея.
- Привет Катерина. - казах с монотонен,но весел тон. След това застанах до нея,гледайки към всички хора.
- Трябва да ти призная,имаш вкус за мъже. - подсмихнах се,гледайки към Стефан,който говореше с група момичета.

Госпожица Петрова пристъпи напред с цялото си очарование. Няколко мъжки погледа се впиха в нея щом навлезе в помещението отредено за приема.. Стефан. Съзря го само за миг, но така и не се осмели да наруши разговора му, който водеше обикновен развлекателен разговор някъде там, с непознати за Катерина младежи. Пристъпи още веднъж и внимателно отметна кичур коса от лицето си.. Пое една стъклена чаша в крехката си ръка и отпи многозначително. Вледененото й тяло настръхна от приятният вкус на алкохола, онова прогарящо гърлото усещане.. О, тя го обожаваше.. Напомняше й че все пак може да чувства... Едва не се задави щом съзря скъпата си двойничка да танцува със Салваторе. Понякога й се искаше да бъде малко по - натрапчива..
- Шарлот.. - промърмори с лека усмивка и инстинктивно кимна впивайки многозначителният си поглед в своя собствен древен облик.. Бяха така еднакви, две капки вода. Напълно свързани по един необикновен начин предавал се през вековете.. Ах, как й се искаше да е единствена, но уви .. Лошият късмет я преследваше навсякъде, но в крайна сметка в лицето на Шарлот бе спечелила една нова приятелка.
- Нима си се съмнявала ? - попита с онази театрална изненада.. Поклати глава неодобрително.. Разбира се, вероятно всеки път щяха да се влюбват в едни и същи мъже.. Първо Клаус, а сега и младият Салваторе.. Съдба едва ли не.. - Какво те води насам, скъпа ми Шарлот.. ?

Поклатих глава в отрицателен отговор,а след това се обърнах,избирайки си питие.
- Ами това все пак е домът ми. Домъчня ми за това място. - казах с ироничен тон,а след това надигнах една чаша. Би било странно две напълно еднакво изглеждащи момичета да са в добро отношение,но нямах нищо против Катрин,нещо повече,допадаше ми много,определено бе наследила лукавият и игрив нрав на Петрова.
- И само да изтъкна,че отдавна не съм влюбена в Клаус. може би любовта си отиде още в деня,които семейството му реши да ме използва като първата си вечеря. - подсмихнах се и отпих от питието си отново. Бях страшно благодарна на Майкъл. Бях тук днес,заради него.
- Което ме води към мисълта,защо за бога си губиш времето с тези двамата? Къде е твоя любим?

Катерина се подсмихна многозначително.. Отлично знаеше, че Шарлот не бе способна да изпитва подобни чувства.. Или поне така мислеше. В крайна сметка това нямаше ни най - малко значение. Бяха в добри отношения, допадаха си.. Нещо повече, характерите им бяха почти сходни..
- Клаус ? - прошепна.. Тялото й изтръпна от внезапното напрежение породено от името му. Шоколадовите й очи моментално се отклониха от древната Петрова. Не можеше да си позволи да покаже слабост.. А Клаус.. Е, той бе именно това. Една непреодоляна слабост. Отново отметна кичур коса.. Подготви се психически за поредната среща между погледите им и извърна очи.. - Защо изобщо го споменаваме ? - попита накрая опитвайки се да звучи небрежно и дори погнусено.. Погледна Стефан, а след това потърси и Деймън.. Усмихна се. Харесваше тези простосмъртни, вдъхваха такова разнообразие в и без това скучният й живот..
- Трудно е за обяснение.. Има някакво привличане.. - подсмихна се.. Отново погледна Стефан.. - Тук е... - посочи Салваторе, макар и отлично да разбираше какво всъщност има в предвид двойничката й.. Клаус.. Проклет вампир ! - Не успя ли да си харесаш някой от тук, мила ?

Бе ми изключително интересно да наблюдавам как лицето на Катрин се променяше след всяка следваща мисъл свързана с Клаус. Отпих от питието си и оставих чашата. В ръцете на някакво русоляво момиче,минаващо покрай нас.
- За да проверя дали можеш да чувстваш.. не е присъщо за Петрова,в доста редки случай. - арогантната ми усмивка отново плъзна из лицето. След това проследих погледа й към другия брат - Деймън,а след това и Стефан. Привличане.. работата бе ясна. Привличането бе много по различно от любовта.
- Тук е привличане,а там е любов. - сръчках я усмихнато. - Иначе.. доста красиви мъже,но нито един не заслужава да си губя времето за него,само и само за да се стигне до едно място.. или пък нещо по забавно. - казах поглеждайки Катрин с предизвикателен поглед - Приятна сексапилна вечеря.

Чувства.. Какво значения имаха чувствата !? Катерина се опитваше да ги блокира от толкова години насам, а Клаус.. Той.. Той я караше да се замисли за бъдещето, което можеше да има ако все пак бе останала при него. Кръв ? Пари ? Класа ? Все ненужни и същевременно примамливи неща.. Петрова бе материалистична и едва ли не егоистка. Самата тя се поставяше на първо място пред всички останали, а това.. Това бе толкова безсмислено и глупаво..
- Всеки има чувства, Шарлот.. Някои обаче ги прикриват по - добре от други. - подсмихна се и натрапчиво огледа лицето й. Просто така, търсеше нещичко, което можеше да повдигне самочувствието й. Искаше да види, че й древната има слабости, но уви.. Тази арогантна усмивка не трепна..
- Вечеря.. Тези двамата биха свършили доста добра работа.. Усети аромата им, навсякъде е.. - прошепна и вдиша от стайния въздух съсредоточавайки се върху най - сладникавия аромат.. - Сексапилна.. Точно както я искаш.. Понякога просто трябва да откриеш потенциала им.. - засмя се.. Говореше така, сякаш обсъждаше новата си дреха..

» Лятото на Мистик Фолс 2011
» Преди година !!
» Мадрид преди 1 година
» 1700 година-някъде из Европа