Мадрид преди 1 година

В какво време бях попаднала,чак сама не знаех.За последните 30 години света се бе променил до не,знаваемост ,а хората,направо нямах думи.Нищо общо със света в който бях родена и живяла векове наред.
Обикалях света и се правех на нещо което не бях,предпочитах да бъда сред останалите богове,а дали не предпочитах и да си остана просто смъртна отдадена на боговете си,но не ,те решиха да ме направят като тях,това не бе честно,имах право да решавам съдбата си и сега...тя бе в ръцете ми,никой не можеше да определя какво да правя и къде да ходя.
Едно от любимите ми места на земьтя бу Мадред е отново се наслаждавах на красотата и спокойствието на града ,а и имаше по-малко свръхестествени същества което да ми се мяркат пред очите...

Жалки бяха всички раси. Ще попитате защо мисля така и аз ще ви отговоря съвсем спокойно. Древните вампири бяха самонадеяни, прекалено вярващи, че могат всичко. Върколаците се опитваха да бъдат нешо страшно, но бяха просто космати кучета, подобия на човека. Боговете? Просто прекалено надути, мислейки, че с тях е започнал света. Всички същества се мислеха за нещо повече, като дори половината от тях не подозираха за съществуването на древните раси Ши но Ши и Даркус. Аз бях от вторите, малко по-нови от първите. И все пак бях до толкова мощна, че малко можеха да се радват на такава власт.
В продължение на хилядолетия се мъчих да намеря любимо място, на което да остана; остров Даркус ми беше омръзнал. Вече бях на поредния полет, поредния самолет, в който се бях качила. Бях оставила огнената си коса пусната, а по себе си носех проста червена рокля , високи обувки с токчета..
Слязох от самолета след няколко часа път. Реших да се поразходя и да разгледам Мадрид. Докато върях по една от улиците, на пътя ми изскочи момиче. Ако бях човек вероятно щеше да стане "инцидент", но след като нито една от двете ни не се блъсна в другата, това ме наведе на мисълта, че и тя не е човек. Усмихнах се.
-Прощавайте.. -Казах, като се усмихнах фалшиво.

Вървях си край площада когато пред мен изкочи червенокосо момиче което изобщо не прибичаше нито на вампир нито на каквото и да било познато същество.За малко не се сблъскахме,но именно това че и двете не бяхме нормални хора ни попречи да се сблъскаме,тя се усмихна ,но беше фалшиво,явно бе нещо наистина древно,дори от мен,но не знаех какво точно и не исках и да знам,или поне не още,можеше да се окаже приятна компания или враг който да не мога да победя...
-Няма нищо,случва се

Кимнах, сякаш за да кажа безразлично, че съм съгласна с нея, но всъщност и двете добре знаехме, че за нас, свръхестествените същества съвсем не е типично да се блъскаме едно в друго. Огледах непознатата от глава до пети, сякаш се опитвах да намеря нещо, което ще ми е нужно, но минута след това отместих поглед и седнах на близката пейка.
От малката си, черна чанта изкарах цигара и запалка. След като запалих цигарата и дръпнах от нея, усещах, че това същество далеч няма да ме подмине ей така. Не, че имах нещо против да си побъбря с някого.
Отметнах коса на една страна, като продължавах съвсем безсрамно да се взирам в непознатата. Точно така, както никой човек не би правел, защото всички хора винаги отместваха поглед. Не и аз.

Непознатата само кимна,не можех да определя какво е,не можех или не ми позволяваше,но имаше нещо надменно в нея което ми посказваше,че има защо да гледа така,рядко някой го правеше само за да се прави на много велик,а и познавах кога някое същество го правеше само защото се има за такъв и тези които наистина бяха..
Седна на една пейка и запали цигара,остана загледана в мен,това рядко някой си го позволяваше,може би единствено смъртта гледаше така,но едва ли именно така изглеждаше тя?А какво знаех аз за нея,бях я измамила,е по-скоро не аз ,а някой друг,но все едно,бях още жива и полу-богиня..Върнах се и седнах до нея без да питам дори
-Любопитно ми е ... какво си ти?

Както си и помислих, момичето дойде и седна на пейката до мен. Не се мина много време, когато вече чух и въпроса "какво си ти". Кръстосах крака, като отново си позволих да огледам момичето.
-Странно.. -Отбелязах. -Мислех си, че разговорите започват със "здравей". Или поне разменяне на имена.
Дръпнах отново от цигарата си. Димът се издигаше и образуваше различни фируги, които постепенно изчезваха, щом стигнеха определена височина.
-Колко раси знаеш? Имам предвит.. Искам да знам дали знаеш за съществуването на моята. -Допълних съвсем спокойно, сякаш разговорът беше обикновен разговор между две напълно обикновенни момичета.

Тук ме хвана ,наистина можех да започна със здравей,но при нас здравей мина със Прощавайте и сядане на пейката ,така че реших да мина на въпроса..
Тя знаеше много,това си личеше,беше по-стара и от мен и това можех да усетя и без Емпатията си,но с нея дарбата ми не бе в силата си,не виждах нищо от чувствата и,от живота й,а това можеше да стане само ако е силно същество,по-силно и от боговете от които произлизах аз
-Съжалявам,здравей...но мисля,че сме надживели тези неща... - обърнах се към нея,какви раси знаех ли... -Всички,от вапирите и хибридите,до Дракос и ... какво беше..Ши но Ши?Ако не мога да разбера нищо от теб само с дарбата си,значи си едно от тях...мсяко друго пред мен е отворена книга,но не и ти

Подсмихнах се. Явно добре си беше научила урока, точно като послушна ученичка. Кимнах и се усмихнах.
-Даркус. -Казах бавно и ясно; прозвуча като дума, която не беше позволена на всеки да изрича. Макар всъщност да нямаше нищо специално в това име. Погледнах непознатата право в очите. -Надявам се да съм задоволила любопитството ти, полубогиньо?
Отново дръпнах от цигарата, като огледах мястото набързо. Нямаше почти никой около нас, което всъщност беше добре за самите хора. Обичах често да се гавря с тях, просто от скука.
Върнах погледа си на полубогинята.

Ясно,беше едно от митичните,не не бе митично,защото същесвуваше,беше пред мен,но кое от съществата на Дракус бе?
-Значи добре съм те преценила! - тя ме гледаше в очите,но никоя от нас не спомена името си,тя обаче знаеше какво съм,но начина по който ме наричаше си беше груб,макар може би за нея да бях нисше същество,но можеше поне да си спести отношението към мен така директно...нямах намерение да я обиждам,да се карам с нея ,просто исках да знам с какво си имам работа - Може би да...
Отново ме погледна след като прецени ситуацията около нас,интересното бе,че само аз питах,тя не...може би знаеше всичко за мен,а аз за нея...почти нищо,освен че е Дракус
-И какво прави един Дракус тук?Поредната жертва ли набеляза?

Засмях се, като смехът ми беше едновременно плашещ, но за човек отстрани изглеждаше като обикновен, доста звучен смях; като звън на камбани.
-Скъпа.. -Започнах, като студеният ми тон омекна. -Мога да си намеря жертви и на острова, където живее моята собствена раса. Но да си техен предводител понякога омръзва. Тогава имаш нужда от малко обиколки около света.
Усмихнах се съвсем спокойно, дръпвайки за пореден път от моята цигара. Съвсем лекият вятър подухваше и местеше няколко непокорни червени кичури пред лицето ми, но те бързо се наместваха където им е мястото.
-И аз като теб обичам Мадрид. Доста спокойно място. Пълно с хора, неподозиращи нищо.. Доста трагично и хубаво едновременно..

Ауч,добре де явно трябваше да търпя отношението й,знаех мястото си и което и от съществата на острова да бе можеше да ме довърши за миг,а едва ли исках..всъщност може би исках да съм мъртва,за това бях родена
-Може би си права!Не знам какв е да си имаш остров,а и не обичам да тормозя хората,не това е било и още не е предназначението ми
Явно щях да съм примерна както винаги,понякога мразех възпитанието на жрица което имах и не можех да пренебрегна,да се подчинявам макар и не на мои владетели,но на по-висши от мен
-Повечето са наясно с нас,е поне с вампирите и другите нишси от мен и още по от теб същества..но така и не чух името ти...моето предполагам ти е известно,ако не ..Александрия

Определено можех да усетя, че момичето не е доволно от отношението, което имам към нея. Всъщност то не беше нито по-специално, нито по-строго. Отношение точно като към някоя непозната.
-Казвам се Самър. -Казах, като загасих цигарата и погледнах момичето срещу мен. -Да тормозиш хората не е нещо ужасно. Скъпа.. -Започнах, като се усмихнах и погледнах едно момиче, което минаваше покрай нас. -Хората са просто като вещите. Боговете са ги създали, за да има кой да им върши всичката работа. Ако искаш да оцелееш в свят като този или трябва да мачкаш.. ако мачкат теб, това може да е фатално.
Накарах момичето, което вървеше пред нас да спре и машинално да дойде пред нас. Изправих се, като огледах непознатата. Беше ниска, русокоса и синеока. Красива, но не достатъчно, за да ме спечели до толкова да пощадя живота й.
Минах с ръка през косата й, след което се усмихнах на Александрия.
-Просто кукли, скъпа.. Лесно управляеми кукли..

Самър...това име..познавах го.Тя бе смъртта,сега го осъзнавах,ако боговете бяха живота,тя бе смъртта
-Но не аз съм тази която ги е създала и не съм тази която да отнема животи...но ти не знаеш това,ти си създадена именно за това,да ги отнемаш
Самър повика едно момиче което минаваше край нас и то дойде при нас,не знаех какво е намислила,вероятно да отнеме живота й,но защо и беше,нима го правеше само за удоволствие?
-Недей,не ти е сторила нищо!
Бях се нагледала на достатъчно смърт през вековете в които съм живяла

Подсмихнах се, когато Александрия се опита да ме спре да не отнем живота на момичето. Погледнах блондинката, като се засмях.
-Стига, щеше да умре след седмица при катастрофа. -Казах съвсем спокойно. -Не е ли по-хубаво поне да отнема живота й със стил? Всъщност мога да направя много неща с нея, но не за това я повиках.
Погледнах Александрия.
-Покажи ми какво можеш. -Казах й. -Искам да видя до къде можеш да разгърнеш способностите ти.
Погледнах всички хора, които бяха наоколо и те постепенно започнаха да се разотиват. Останахме само аз, Александрия и русото момиче.
-Имаш всичко нужно. Ако ме впечатлиш -обещавам да изпълня едно твое желание. Ако не ме впечатлиш.. -Погледнах към русокосата и се усмихнах. - Е, ще предизвикаме катастрофата по-рано.

-Извинявай,но като теб аз не мога да определям бъдещето,не мога да видя смъртта й..
Тя искаше от мен да и покажа способностите си,да спася момичетоно от къде да съм сигурна че моите трикове можеха да впечатлят смъртта?А какво можех аз изобщо?Бяха ми дали Емпатия,за да виждам аурите им,чувствата им,миналото им,можех да контролирам елементите и ума на хора и вампири,но как това би я впечатлило?
Затворих за миг очи,смениха се за миг 5 елемента над нас,щом отворих очи момичето само бе в краката ни и на древен език молеше за живота си,не знаех какво иска Самър от мен,но момичето смени всички езици,за миг от нея излязоха огън и вода,вятъра развя косите и на трите ни,а душата и ...тя бе в ръцете ми..
Не казах нищо оставих Самър да каже мнението си

Трябваше да призная, че дарбите й може да не са кой знае какво, но самата тя ги беше увладяла до максимум, което ме изненада доста приятно. Погледнах към блондинката на земята.
-Стани. -Казах властно, като след това хванах лицето й в шепи. Очите ми станаха две бездънни, черни ями, а лицето ми побеля като мрамор. Да, истинското лице,което притежавах, показвано толкова рядко денем. -Отиди си у дома. Не помниш как си се озовала там, не помниш нищо от станалото сега. След една седмица не излизай от вкъщи.
След като блондинката се затича към дома си, лицето ми придоби нормален вид, погледнах Александрия.
-Браво на теб. -Казах и се усмихнах. -Успя да ме убедиш да спася живота й.

Явно наестина я впечатлих,защото наистина пусна момичето,а очаквах наистина да я убие,но защо и беше да и доказвам какво мога?
-Но какво беше това?Защо искаше да видиш дарбите ми?
В какво забога се забърках,но така беше,любопитството ми щеше да ми докара неприятности,не че не имах,но с това се справях,а Смъртта да ме проверява,това си беше ново
-Всички ли изпитваш така ?

Посмихнах се на момичето срещу мен.
-Не те изпитвам. Тествам способностите ти.. ще са ти нужни за след една година.
Знаех, че любопитството й няма да спре до тук, за това реших да я изпреваря и да продължа.
-След точно година ще се срещнем във Вишъс Хилс. Градчето, което ще е центърът на войната между расите. Ти ще ми трябваш. Ти и твоите способности. Смела си, можеш да разграничаваш добро от лошо.. Добър коз си.
Прокарах ръка през огнената си коса, без да откъсвам пъстрите си очи от полу -богинята пред мен.
-Александрия, кажи своето желание.. -Казах до някъде властно, като кръстосах ръце.

Това савсем не разбрах,да правех разлика между лошо и добро,владеех перфектно силата си,имах ги от векове....
Как така след година?Нима щях да я видя отново?Е тя имаше способността явно да вижда бъдещето и искаше аз да съм част от някаква война
-Защо ти е една полубогиня,която дори не е искала да е такава,но съдбата я дари с това?Не разбирам
Но Самър говореше за желания,но какво желание бих имала аз?
-Нищо!Не искам нищо сега

Подсмихнах се.
-Скъпа, няма нищо случайно никога. След като сме се срещнали, винаги има за какво и мисля, че това е известно на всички същества. Дори на някои хора.
Огледах се, като прокарах ръка през косата си и се приближих до Александрия. На лицето ми имаше широка усмивка, която определено подсказваше, че знаех доста за бъдещето й.
-След като ти казвам, че ми трябваш, значи е така. -Отбелязах, като тонът ми определено подсказваше, че няма място за възражения. -Желанието, което ти обещах, ако ме впечатлиш.. Не пропускай шанса си.. Такъв втори път след една година няма да има, мила.

Случайности определено нямаше..бях го научила по трудния начин,но още не разбирах това което тя каза,как мога аз ..но нямаше смисъл,щях явно да разбера след година в този град
-Добре,значи ще ме потърсиш или отново ще се срещнем след година...Вишъс ?Както и да е
Какво можех да искам от нея,освен да съм отново нормална,но не ,нямаше да го изпълни,нямаше да ме направи отново смъртна
-Но не искам нищо,не и даром...да впечатлих те,но това не е нищо за мен...дори да го пропилея,не ми пука

Подсмихнах се, като се огледах.
-Сама си знаеш. -Отвърнах, като я погледнах. Изглежда имаше въпроси, които може би щеше да остави чак за след една година, когато може би щяхме да се натъкнем една на друга отново. Нямах нищо против; все пак щеше да е по-интересно ако полу богинята не знаеше нищо.
Огледах се отново, като й се усмихнах широко.
-Скъпа, внимавай с кой ще се запознаеш през това време..

Едно беше ясно,тя нямаше да ми каже,не искаше да знам какво готви,защо съм и аз и още куп неща,можеше да и задам купища въпроси,но какво щях да пистигна нищо?
Може би ако не бях такава,ако имах повече увереност в себе си и може би ако не бях само полу богиня,нещата щяха да са различни
-Защо да внимавам?
Ето това си просеше въпроса,рядко завързвах познанства,но пък повечето бяха съвсем случайни,а и повечето нямаха идея коя съм

-Просто внимавай.. -Казах, без да й обяснявам кой знае колко. Нямаше смисъл да й преразказвам какво щеше да стане. Губеше се смисълът да живее живота си, нали така?
Огледах се за последен път, за да съм сигурна, че нямаше някой, който щеше да смути моите планове или да ме издаде. Да издаде, че съм контактувала с някого дълго и съм го тествала. Ако това отидеше до ушите на Томас от Ши но Ши, нямаше да има кой знае колко хубави последици.
-Сега, ако ме извиниш.. Имам да отнемам и прибирам много души. -Усмихнах се така, че да й подскажа, че не го правя, за да се отърва от компанията й. В следващия миг, от мен остана черна мъгла и червена роза. Ярко червена, почти колкото кървава локва.