Планинското поточе.

First topic message reminder :

Когато слънцето навлезе през прозорците и блесна към затворените ми очи усетих парещата болка през клепачите си. Беше гадно, но толкова ме мързеше, че чак не исках да ги отварям, но се наложи, защото усетих чуждо присъствие и голяма близост. Отворих очи и видях момичето пред мен. Усмихнах се и разбрах къде съм. Усетих ръката й, която си играеше с косата ми и въпреки, че имах доста голямо затруднение в гащите реших, да не мърдам много, за да не я изплаша. Отворих уста и попитах:
-Госпожице, как спахте? - и зачаках отговор, но не се усещах, че може да не помни последните части от нощта и тежкият ми глас да я стресне. Ръцете ми отпуснаха захвата и бавно се опитах да се отдръпна от нея, защото нослето й леко ме гъделичкаше, но разбрах, че в момента тя е върху мен

Не знам как, но успяваше да ме накара да се почувствам нежелана и точно това ме караше да го искам. Да ... това беше единственото нещо, което ме караше да го искам, защото аз не го желаех ... или поне се опитвах да се убедя в това.
Отдръпнах се от него, но само защото той се опита да се освободи и отидох максимално назад, като усетих, че няма накъде повече, а между нас имаше не повече от 3 сантиметра ... е, все беше нещо в сравнение с прилепените ни тела преди малко.
- Добре - казах сънено и потърках очите си, като се изправих в седнало положение и се извих леко.
Дори не бях усетила, че ризата се беше намачкала леко и нагънала нагоре, като сега стигаше едва до кръста ми и откриваше гледката към стегнатото ми голо дупе, което не се красеше дори и от бельото ми, а беше напълно голичко и беличко.

Изправих се, но когато видях, колко е повдигната ризата й просто извъртях глава и казах:
-Извинявай! Не исках да гледам - в момента очите ми бяха втренчени към задния прозорец на пикапа, а аз просто се надявах тя да не си помисли, че не я харесвам. Просто бяхме на различно ниво. Тя беше все още дете и не ми се мисли за това в момента. Просто преглътнах и замълчах. Просто стоях и гледах към изгряващото слънце и попитах:
-Госпожице, вече мога ли да погледна? - не исках да я притеснявам. Не исках да гледам голото и тяло, защото може би това щеше да ме накара да я желая. Просто стоях вкаменен към безизразната картина на природата и чаках одобрението й, за да мога да погледна.

Начина му на държание и изразите му ми звучаха подигравателно. Всеки би каза, че съм ужасно параноична, но имах чувството, че се опитва да ме подразни с това. Побъркваше ме и мисълта, че не можех да вляза в главата му, защото той беше нещо много по-различно от нещата, с които бях свикнала. Какво си мислеше? Че нарочно му се събличах? Ако наистина го исках, щях да го направя както трябва и нямаше начин да извърти поглед от мен.
- Не - казах сопнато и се изправих, за да се облека.
Не знаех дали ме гледа и вече не ме интересуваше особено, затова дръпнах ризата, за да мога да прикрия голото си дупенце и станах от леглото. Веднага намерих бельото си, като първо сложих прашките, надявайки се, че нищо не се е видяло, когато се надупих, а след това разкопчах бързо ризата и тя се свлече по нежното ми тяло, като падна бавно на земята, наподобявайки листо от роза.
Бях му обърнала гръб и ако само за секунда ме погледнеше, щеше да види красивото ми нежно тяло, в което се отразяваха слънчевите лъчи и единственото нещо на него бяха розовите дантелени прашки, които минаваха между двете ми стегнати бузки ... но на кого му дремеше? Е, не и на него!
Сложих си бързо сутиена, като след това се наведох и започнах да търся късите си панталонки в купа с дрехи.

Преглътнах и когато чух тя да шава извъртях глава, като я видях да сваля ризата и точно, когато щях да попитам "Какво правиш?" и може би да пожелая да я спра видях, че тя прави точно обратното. Тя се обличаше. Стоях излегнат на леглото и бавно се изправих, като се подпрях на ръцете си. Загледах я любопитно и в главата ми се въртяха няколко въпроса "На колко е? Как се казва? и Защо е лезбийка?" Стоях и гледах втренчено, когато тя се наведе, за да търси останалата част от дрехите си и аз без да се страхувам от факта, че може да ме нахока заради погледите, който и хвърлях просто се извъртях, за да стъпя на земята. Ръката ми зарови в дрехите и след като се изправих, колкото мога се доближих до нея. Подадох и тениската, която имаше и попитах:
-Това ли търсиш? - тялото ми беше толкова близо до нейното, защото можех да усетя аромата й, но аз исках да се доближа още повече и без да се замислям просто усетих как стоях притиснат в нея и исках да заровя глава в косата й, когато се усетих. Отдръпнах се леко, но изгубих равновесие и паднах на леглото. Погледнах я в очите и й казах:
-Извинявай, ако съм направил някоя глупост. - и очаквах да видя красивите й очи и устните й, който ми казват отговора й.

Отново щях да му отговоря дръпнато, защото не търсех тениската си, но бях разсеяна от друго. Да усещам силното му тяло, без да нося риза, беше истинско удоволствие за мен и не можех да го скрия по никакъв начин, но за щастие бях достатъчно страхлива, за да не опитам абсолютно нищо. Оставих го да се отдръпне от мен, като дори се опитах да му помогна, когато залитна, но явно реакциите ми бяха прекалено бавни. Изправих се отново и без да съзнавам, че продължавам да седя пред него само по бельо, продължих остроумния разговор:
- Не си. Всичко беше ... върха - казах притеснено и най-накрая се сетих да си сложа тениската.
За някакво огромно щастие, кецовете ми бяха изсъхнали, както и чорапчетата, но трябваше първо да намеря панталонките си. Е ... сега ми беше ужасно неудобно да му се гъзя, затова реших да седна до него, като започнах да мушкам крачетата си в малките чорапчета. Бяха дълго време под прозореца и усещах колко се бяха нагрели, като стоплиха добре крачетата ми, нещо, което снощи се правеше от някой друг.

Видях, че и трябва и друга част от дрехите. Докато тя си обуваше чорапчетата реших да и потърся панталонките. Наведох се пред нея и започнах да търся, като този път моето дупе изпъкваше пред очите на някой друг. Ровех под дрехите си, като накрая ги намерих някъде в купчината близо до боксерките ми. Прикрих ситуацията и се надявах да не я хване гнус от това. Все пак бяха близо едно до друго, а не едно върху друго. Обърнах се с усмивка на лице и й ги подадох, като казах:
-Заповядай. - след това се замислих и казах:
-Имам две въпросчета - тогава видях притеснението й, но аз просто попитах:
-Как се казваш и на колко си? - и я загледах любопитно, но допълних:
-Ако искаш не отговаряй!

Усмихнах се доволно и натиках крчетата си в тесните панталонки, като се изправих и подскочих, за да може и дупето ми да влезе вътре. Радвах се, че проявява интерес, но предпочитах да ги тормозя, затова се усмихнах още по широко и докато бавно закопчавах копченцата, му поставих една условие:
- Избери си само един и ще ти отговоря.
Не че не можех да отговоря и на двата, но исках да остане нещо, което със сигурност не знае от мен и да го гложди отвътре. Щом искаше да знае, значи нямаше да му мине любопитството с времето, а не бяхме спали заедно, в онзи смисъл на думата, че да му се налагаше да ме пита тези две неща.
Докато го чаках отидох до предните седалки, където все още беше раницата ми и сякаш днес беше ден на дупенето, направих същото, като започнах да ровя вътре, търсейки парфюма си, който не пропусках да взема където и да е било.

Останах с отворена уста, когато тя ми постави това условие и аз казах:
-А не! Не трябва ли една гостенка да задоволи домакина си! - след тези думи я загледах и допълних:
-Отговори на двата или не отговаряй на никой! - след тези думи бавно се доближих до нея, за да не се заглеждам в дупето й, а в това, което прави и като видях, че търси нещо в раницата си се отдръпнах назад. Усмихнах се доволно и казах:
-Дори вече знам кое условие ще избереш. - след тези думи се раздвижих леко и се наведох. Започнах да събирам парцалите си от земята, като накрая сложих всичко в една торба. Прибрах я в гардероба и като един истински мъж, който живее сам оправих леглото. Погледнах момичето, което държеше парфюма си и казах:
-До тук готови с подреждането. - усмихнах се и попитах:
-Да ти помогна с нещо? - и зачаках отговор поне на един от всичките ми въпроси.

Сложих си малко парфюм, защото не исках да го задуша с тежката миризма на ... ами и аз не знам какво точно, но в нормални количества имаше страхотен аромат. Приближих се с усмивка към него и пръснах от парфюма си право в гърдите му. Може би си имаше приятелка, но това си беше негов проблем, защото беше прекарал цялата вечер с мен и то в едно легло.
- Не, благодаря - казах мило и се усмихнах по най-страхотния си начин, като извъртях брадичката си към рамото, имитирайки модел от списание за козметика - а и не съм съгласна с мнението ти, защото едва ли подозираш, че ще избера собственото си условие ... все пак аз се водя само по моите правила и ... ами, казвам се Чарли.
Усмихнах му се чаровно, като прибрах парфюма си и се приближих максимално към него, като очите ми бяха на нивото на устните му, затова погледнах леко нагоре и се направих на важна.
- Не е учтиво да питаш една истинска дама за годините й - казах надуто и му намигнах.

Ръката ми хвана нежно нейната и я приближи до устните ми. Целунах я и казах:
-Приятно ми е Чарли! - след което се усмихнах и продължих:
-И се извинявам за въпроса за годините! - след тези думи преглътнах и тя можеше да го види, защото адамовата ми ябълка направо се премести по продължението на гърлото ми. Загледах я отгоре и казах:
-И благодаря, че ме напръска с парфюма си. Това ми дава удоволствието да запомня не само името и образа ти, но и аромата ти - доближих се до ушето й и допълних:
-А от това се радвам ужасно много! - след тези думи я погледнах и попитах:
-А аз да предам ли от моя аромат на твоето красиво женско тяло или приятелката ти ще ревнува? - и я загледах любопитно.

Дъха ми секна и започнах да пърхам нервно с мигли. Не знаех нито какво да кажа, нито какво да направя, защото онемях. Беше толкова близо до мен и можеше да види как цялото ми лице почервеня, а не само бузките ми. Ръката ми все още се намираше в неговата и той можеше да усети как дланта ми започна да се поти постепенно. Облеха ме горещи вълни и се чудех дали въобще трябваше да ставам от леглото, защото понякога се държеше съвсем мило, а друг път се правеше, че въобще не ме забелязва. Не можех да отрека, че да се събудя до него, беше неописуемо удоволствие, но той не спираше да ми напомня за ... приятелката ми. Трябваше да помня какво точно съм го излъгала, защото щеше да си помисли, че малкото момиченце се прави на отракана лесбийка, което не беше точно така.
- Ам ... - измънках притеснено и се замислих за аромата му.
Той най-вероятно ми предлагаше да ме напръска с парфюма си, което щях да откажа сега, защото не исках да смесвам ароматите, но ако говореше да правим див и ненормален секс, докато тялото ми не попие аромата на кожата му ... не, трябваше да откажа, защото щеше да ми отиде гей репутацията.

Ръката ми нежно започна да гали нейната с палец, като казах:
-Ам-м-м... Да не се притесняваш нещо? - точно, когато казах това усетих как твърдият ми глас просто затвърди колко ми е приятно да я гледам така сега. Тогава другата ми ръка се долепи до бузката й и я погалих нежно с палец, като казах:
-Много си сладка в момента. - защо и говорех от толкова близо. Сега нямах търпение да вкуся устните й. Продължих да се приближавам, като усещах как наклоних леко главата си, но точно преди да я целуна се спрях и преглътнах:
-Съжалявам! - казвах го, защото знаех, че ако тя не ме спре ще го направя...

Ужасно силна тръпка мина през цялото ми тяло, като едва се държах на краката си. Не се бях чувствала така от ... ами някъде около 9 клас, когато големите момчета имаха такова въздействие над мен, но той си беше едно доста голямо момче. Можеше съвсем ясно да види желанието в очите ми, да ме сграбчи и да направи какво ли не с мен, но беше така добър да се съобрази и да ми даде шанс да го отблъсна.
Веднага сложих ръката си на устата му, като безименното ми пръстче беше на брадичката му, а средния и показалеца бяха върху меките му устни. Аз ли само си въобразявах или наистина бяха ужасно меки и ме изкушаваха толкова много. Това обаче щеше да е прекалено, затова леко го избутах назад и реших, че е време да спра да се правя на интересна или по-скоро да продължа, като твърдя, че съм лесбийка, но да сложа край на това.
- Аз си имам приятелка - казах съвсем тихо и много бавно го бутнах от себе си, като бутах само главата му, но не и тялото, което беше все още прилепено към моето - а и не мисля, че си ме разбрал правилно.
Добре де ... беше просто ужасно да му прехвърлям вината, но беше по-добре да си мисли, че въобще не ме вълнува, отколкото да виждаше истината, която дори и аз не исках да призная пред себе си.

Ръката ми бавно пусна лицето й, докато тя се отдалечаваше от мен. Усмихнах се мило и тя усети промяната на формата на устните ми с пръстчетата си, а когато заговорих въобще не се притеснявах, че са там, защото усетих вкусът на тиквичката. Когато заговорих и казах:
-Извинявай. Просто дори и да имаме такава разлика във възрастта, дори и да си привлечена от друг пол аз виждам една уникално красива жена, която ме кара да я желая - да признах си го и да.. смятам, че е жена. След като споделих това ръцете ми се отлепиха от тялото й, като тя усети как вече пръстчетата ми не докосваха бузката й и ръката й. Преглътнах отново и попитах:
-Искаш ли да се разходим навън? - и я загледах любопитно, защото в това затворено пространство един до друг щях да.. направя нещо, което може би е много грешно според мисленето на двама ни или според нейното мислене.

Не бях много сигурна какво точно трябваше да кажа, но трябваше да го направя сега. Отпуснах ръката си, като преглътнах шумно, а когато той се обърна, за да търси нещо ... може би дрехите си, несъзнателно сложих двете си пръстчета, които до преди малко бяха на устните му, върху моите. Не беше като да го целуна ... не, беше много по-безобидно, но малко плашещо, затова наврях и двете си ръчички в задните джобове на панталонките си, като започнах да ги свивам леко от притеснени и да подбутвам дупенцето си.
- Мисля, че е време да се прибирам - казах притеснено и отново преглътнах шумно, като минах на предната седалка.
Отворих раницата си и проверих дали всичко е вътре, защото нямах намерение да му давам номера си, нито за и записвам неговия ... не защото не го исках, а за да няма повече подобни неловки моменти. Когато видях, че всичко е наред, я затворих и хванах внимателно дръжката на вратата, като се извъртях към него и му се усмихнах.
- Ами ... аз такова ... ще тръгвам - казах с голямо нежелание и понечих да отворя вратата.

Веднага станах от леглото и я хванах нежно за рамото, като казах:
-Искаш ли да те закарам до вас?- след това се усмихнах мило и допълних:
-Така де. Може и до част от града, ако не искаш да знам къде живееш. - след тези думи се изместих на шофьорското място до нея и допълних:
-Много бих желал да те изпратя! - и я загледах любопитно, но не знаех какъв ще и е отговора и тръпнех от нетърпение, дори и да чувствах неспокойствието в тялото си.

Замислих се над предложението му и бях склонна да приема, но не ми се искаше да знае, че все още живея в хотела, затова щях да го поизлъжа леко.
- Ами имам среща с един човек - казах спокойно, като се разкрачих леко и пуснах раницата между краката си на земята - ще ти бъда много благодарна, ако ме закараш до хотел "Dream Hills".
Отпуснах се спокойно на седалката, като си сложих колана и му се усмихнах мило. Надявах се да не ме помисли за проститутка или нещо подобно, но пък нямаше да го видя повече, така че нямаше за какво да се притеснявам.