Планинското поточе.

Spoiler:
Спрях старият си пикап близо до поточето, като го паркирах със задница към водата. Бях облечен странно. Ботуши, някакви непроницаеми гащи, пуловер и грейка. Странна шапка и слънчеви очила. Опитвах се да спусна лодката си от във, за да половя риба, когато видях едно младо, червенокосо момиче. Посочих я и казах:
-Хей.. ти.. ще ми помогнеш ли? - и я привиках с ръка, като имах надеждата да няма никакви инциденти. Трябваше ми само някой, който ще завърти една макара, а аз ще придъжам лодката, но не се знаеше дали ще получа помощ...

Беше първия ми ден в града и макар да обичах дивите нощни купони, през деня се отдавах на пълна почивка. Бях взела една раница, в която носех одеало, храна и вода, като тръгнах в неизвестна посока. Не знам как, явно късмета ми се обади, защото накрая се озовах на това доста красиво място.
Свалих раницата си от гърба, като седнах върху краката си и започнах да ровя в нея, търсейки някакъв сандвич, когато мислите ми бяха прекъснати от мъжки глас. Подскочих като опарена, сякаш беше кой знае какво, но след малко осъзнах, че беше просто един странно изглеждащ мъж. Веднага зарязах нещата си, като се изправих и инстинктивно се изтупах.
- Ако си счупя ноктите, ще ти се наложи да ме водиш на маникюр – казах със закачлива усмивка, като бавно се приближих към него – е … с какво да ти помогна?
Само за няколко секунди бяха успели да преминат ужасяващи мисли през главата ми, но за щастие бях достатъчно добра актриса, за да се правя на напълно спокойна и непоклатима. Е … все пак само жените и кучетата надушваха страха, така че може би бях достатъчно убедителна.

Погледнах я и казах:
-Виждаш ли онази дръжка там. - посочих и дръжката на макарата и се усмихнах, като казах;
-Трябва просто да въртиш като въдица. - тя започна да го прави и въжето на лодката започна да се отпуска, а аз я придърпвах към водата. Бавно нагази до колене и усетих, че дъното на моята "Вал" е във водата. Отпуснах я и тя просто се понесе по повърхността, а аз излязох на сушата. Изтърках ръката си в панталона и казах:
-Благодаря. Как да ти се отплатя и.. счупи ли си нещо? - след тези думи леко наведох глава, като очите ми се видяха изпод очилата, а аз казах:
-Ще възстановя всички щети. Обещавам! - и се надявах да не съм и навредил.

Усмихнах се доволно и се направих на замислена, като накрая казах съвсем спокойно:
- Мисля, че отне ценното ми време, така че някой ден ще трябва да открадна малко и от твоето.
Добре де, не беше перфектната реплика, но се надявах да не е обърнал особено внимание. Да, изглеждаше много шантаво, а и … или хормона ме биеше яко след поредния ми мокър сън или просто не бях обърнала внимание на възрастта му. В следващия момент се почувствах малко неловко, затова изтръсках ръцете си една в друга и реших да се махна, преди да изръся още някоя глупост.
- Аз ще се връщам към … заниманието ми – казах с една притеснена усмивка и направих няколко крачки назад, но без да се обръщам, като не спирах да го гледам в очите, сякаш очаквах да ме спре.

Погледнах я любопитно и излязох от водата, като натиснах нещо. Откачих лодката от въжето и погледнах към момичето, като казах:
-Мисля да се спусна във водата и да половя риба. - след тези думи се усмихнах и попитах:
-Някога ловила ли си риба с непознат? Или с познат? - и я загледах с един въпросителен поглед, но усещах че изглеждам странно. Свалих си шапката и очилата и лицето ми се откри, но тези стари дрехи ме караха да изглеждам като фермер. Избърсах ръцете си в грейката и допълних:
-Така де. Освен, ако заниманието ти не е по-важно?

Обърнах се и метнах един бърз поглед на раницата си. Ами … да, можеше да се каже, че храненето беше нещо важно, но не и нещо, което обичах да правя сама, но все пак притеснението не утихна. Намирах се в планината с непознат мъж, който дори искаше да ме качи в лодката си. Май не беше много добре да се качвам с него, но някакво желание ме гъделичкаше ниско в стомахчето … или може би беше глад?
- Ами … не съм много добра в риболова – оправдах се веднага и започнах да се хокам на ум.
Много добре усетих какво правя и ми идеше да си набия един шамар с него. Да, оправдавах се и показвах по някакъв начин, че може би няма да се кача, но отговора ми му разрешаваше да измисли поне 5 причини, за да го направя.
Чух как думите на баща ми прозвучаха в главата ми – „Чудя се, сама ли си намираш проблемите или те теб?”

Вдигнах рамене и казах:
-Добре.. както искаш. Не че е нещо сложно! - след тези думи навлязох във водата и придърпах "Вал" Бавно се качих на нея, като загледах платното й. Леко го разтворих и усетих, че има вятър. Лодката щеше да се понесе на вътре стига да отпусна нещото, което я държеше. Котвата. След като зачаках да чуя последното решение на момичето помислих, че наистина няма да се качи. Хванах витлото, което служеше за управление и просто започнах да отпускам котвата, за да потегля. Малка лодка, като тази нямаше голяма котва, за това имах силата да я повдигна с една ръка... Оставаха ми още около десет секунди преди да отплавам навътре.

Останах леко втрещена от това. Е … не бях от най-надутите момичета, но просто това ми дойде леко неочаквано. Определено не бях и от онези, които бяха свикнали да тичат след мъжете, но самото му спокойствие, че отказах, ме разчовърка от вътре.
За момент се почувствах ужасно неловко, че се дразнех на мъжете, който ме мислят за лесна, а аз бях помислила него за точно такъв. Обърнах се и без да мисля повече, се затичах към раницата си, като без да я закопчавам, я грабнах и се върнах обратно.
Веднага видях доволната му усмивка, но не казах нищо, а просто хвърлих раницата си при него, като хванах вече подадената му ръка, но за жалост не можах да се кача напълно суха. Усетих как единия от кецовете ми се напълни с вода и започнах да мърморя, като го тръсках във въздуха. Но накрая се отказах и без да се интересувам как изглеждам, пуснах ръката му, седнах на пода и се събух. От обувчицата ми излезе тънка струика вода, а аз поклатих неодобрително глава и само се надявах слънцето да е достатъчно силно, за да изсъхне скоро.

Погледнах я и казах:
-Извинявам се за това. - след което клекнах пред нея и огледах крачето й. Беше красив женски крак, но нямаше да го споменавам. Зачудих се и казах:
-Ох.. едва ли ще открия твой размер обувки тук, но - след тези думи се протегнах през нея и отворих един шкаф. Беше единственото нещо на лодката. От там извадих една хладилна чанта, храна и един чифт сухи чорапи. Подадох и ги и продължих:
-но имам резервни дрехи тук, ако се намокря. - след тези думи просто отворих чантата и извадих две бири от там, а от кутията за храна извадих сандвичи. Ръчно направени и срязани на триъгълник. Подадох и ги и казах:
-Надявам се да обичаш риба тон!? - беше въпрос в отговор, но само така щях да разбера. След като усетих ръката й която пое чорапките, а след това и сандвича остана бирата. Отворих едната и попитах:
-Искаш ли? - а докато си говорехме лодката навлизаше бавно към дълбочината на поточето..

Събух чорапите си, като изстисках мокря, от който излезе наистина много вода, но аз просто го оставих на земята и не му обърнах повече внимание. Сега обаче, приличах на футболист. Чорапите му ми бяха доста големи и не стигаха чак до коленете ми, но мястото за петата, беше точно на глезена ми, а панралонките ми бяха доста късо.
Изправих се бавно и се усмихнах, като се завъртях.
- Е … как изглеждам?
Засмях се веднага след това, като дори не очаквах отговор, а на въпроса му за бирата просто поклатих положително глава. Наистина изглеждах нелепо, но като се замислих и той не изглеждаше много по-нормално от мен.
Взех бирата, която ми подаде и отпих една доста голяма глътка. Веднага се почувствах по-добре, защото водата не можеше да ми помогне в тези горещи дни, а ако носех бира в раницата си … ами по-добре да си бях сложила чай в термос.

Засмях се, когато ми направи модно ревю, а аз казах:
-Като момиченце с вълнени ботушки - след това взе бирата от ръката ми и отпи. Явно беше жадна. Загледах водата и казах:
-Е. Тук спираме. - след тези думи пуснах котва и тя потъна бавно към дъното, а аз просто усетих как просто лодката спря. Изправих се, за да сгъна платното и усетихме как вече замръзнахме на едно място. Погледнах момичето и казах;
-Ох.. какъв съм глупак. Казвам се Чейс. Чейс Колинс - след тези думи подадох ръка и след като получих здрависване извадих две въдици. Погледнах я и подадох на непознатата по-малката. Усмихнах се мило и продължих:
-Така. Сега ще те науча да ловиш риба. - седнах до нея на пода и казах. Изпъваш въдицата назад и внимаваш да не закачиш куката във собствените си дрехи, а когато си готова замахваш напред - тя видя как ръката ми замахна и кордата се опъна, като кукичката потъна някъде напред, а на повърхността се виждаше плувка. Моята плувка беше едно жълто пластмасово колче украсено с перце. Посочих и плувката и казах;
-Когато това потъне означава, че някоя риба ти е клъвнала. Хващаш макарата - показах една дръжка в началото на въдицата и обясних:
-И въртиш, като се надяваш рибата да остане закачена, докато не стигне до лодката. Разбра ли ме? - завърших с въпрос, като се надявах поне да я науча на това..

Започнах да се подхилквам, защото той ми обясняваше като на … ами май точната дума беше идиот. Все пак не можех да отрека, че беше ужасно мило от негова страна и ме накара да се почувствам страхотно, но може би трябваше да спомена, че макар и да не бях много добра в това, имах известен опит. Бях живяла само с брат си и баща си, та семейните уикенди минаваха като мъжка вечер. Ходехме на риба, гледахме мачове, пиехме бири … страхотни спомени.
Това обаче ми се виждаше по-приятно, затова не бързах да се справям, а реших малко да се поразглезя, като го погледнах силно разочарована, сякаш ми беше взел бирата и казах сърдито:
- Но така не е честно … на мен ми даде по-малката.
Може би, с тази беше по-малко вероятно да се нараня или направя нещо друго, но просто не издържах на изкушението да се закачам с него. Надявах се имитацията ми на типична Барби да не го раздразни, а развесели и отпусне, макар че май нямаше много нужда от второто. Аз бях тази, която все още се натягаше.

Погледнах я с едно странно изражение и казах:
-Какво? А? Извинявай! - изглеждах, като подгонен заек. Оставих моята въдица на мястото й и започнах да бърникам за друга. Извадих по-голяма въдица, като я опрях в дъното на лодката и в момента изглеждаше три пъти по-голяма от нея. Усмихнах се и попитах:
-Сигурна ли си, че искаш моя размер? - след тези думи леко се засмях, но тя я взе, а аз прибрах малката. Седнах и докато си държах въдицата с една ръка я загледах и чаках да видя какво ще направи. Дали ще е забавно да ходя на риболов с някой, но само от тежестта на въдицата усещах как вече я вадя от водата. Замълчах си, защото исках да видя уменията на сърдитката.

Усмихнах се доволно, но само докато търсеше, а след това отново сложих онази не толкова добра маска на лицето си, като взех голямата въдица и се направих на безкрайно развълнувана, но реших да не подскачам като полудяла, защото все пак бяхме на лодка.
- Сигурна съм, че точно твоя размер ще ми е идеален – казах игриво, като реших да не коментирам нищо повече и стиснах притеснено въдицата.
Ами, аз хубаво се правех на много колоритна, но не бях ходила на риболов повече от 4 години. Вероятността да не се справя беше огромна, но както той каза по-рано … щеше да поправи всички щети или нещо от сорта.
Затворих за един доста дълъг момент очите си, като издишах тежко и се помолих да не оплескам нещата. Направих всичко, както беше по инструктажа му и за сега нещата ми изглеждаха добре, но не можах да се отърва от притеснението и то се изписа като слаба руменина върху бузите ми.
- Е ... не беше толкова зле - казах сравнително доволно и му метнах една очарователна усмивка, която го подканваше да се съгласи с мен.

Кимнах мълчаливо с глава и казах:
-Напротив. - и тя сигурно очакваше да и кажа, че е справила ужасно, но аз казах друго:
-Беше перфектно - след тези думи преглътнах и загледах плувките ни. Чудех се за какво да заговоря, като видях как нейната плувка помръдна, а след секунда и потъна. Видях как тя стой и не прави нищо освен да гледа, а аз просто захвърлих моята въдица. Приближих се до нея и я обгърнах с тяло. Ръцете ми хванаха нейните и това беше най-дългото ни докосване. Опитах се да се съсредоточа и въртях заедно с нея. Видях как кордата приближава към нас и когато беше на около метър от лодката я пуснах и се върнах на мястото си. Тя вече знаеше какво да върши и й оставаше само да извади рибата на повърхността. Загледах любопитно и чаках, за да видя какво ще направи.

През цялото време гледах където трябва, но не виждах абсолютно нищо, защото си мислех за други неща, които не бяха във водата, а на лодката при мен, но в момента, в който усетих тялото му зад мен и ръцете му върху моите, се изчервих още повече, като тялото ми се вцепени за момент. Не ми трябваше много време да се усетя и да започна да правя нещо, като накрая напълно се осъзнах, но пък и той си беше виновен до някъде … не можеше да очаква да правя каквото и да е било свързано риба, докато ми помагаше по подобен начин.
Рибата най-накрая излезе и макар, че нямаше повече от 30 сантиметра, аз бях силно впечатлена, като изключим огромното ми бездействие. Поне късмета ми работеше безотказно. Извадих телефона си и му го подадох, като хванах рибата и реших да продължа да поддържам веселото настроение.
- Снимай ме … трябва да си сменя профилната снимка във фейсбук.
Едва се сдържах да не се засмя, но на лицето ми се появи само усмивка. Е, не беше ужасна идея. От тази снимка щях да имам един наистина хубав спомен.
Планинското поточе. 8nuzmb

Взех и телефона. Ръката ми се подаде на снимката, за да държа рибата, докато снимам. След като снимката беше готова и казах:
-Еми заповядай. Може да ме тагнеш на нея.. вижда ми се.. единият крайник - засмях се леко, след това усетих че моята кълве. Хванах си въдицата и задърпах, като се надявах да извадя нещо интересно. Дърпах бързо и умело и дори се видя колко съм настървен. Изправих се в приклекнало положение на лодката и накрая просто извадих риба от водата. Погледнах и казах. Изчакай.. трябва да се наглася за снимката си.. - взех си шапката, очилата и накрая лапнах нещо. Бях с гръб към нея, но не се виждаше добре. Обърнах се към момичето и казах:
-Снимай ме.. - и се надявах да излезе добра снимка и се оказа, че се получи така. Поне не оставах назад, но дори я изпреварих. Имах закачени две риби на въдицата.

Усмихнах се широко и започнах да клатя отрицателно глава. Не можеше ли поне 5 минути да се нарадвам на успеха си, преди някой да ми натрие малкото носле?
Подпрях внимателно въдицата, като гледах да не пипам рибата, за да не си изцапам телефона и направих една снимка, която дори излезе по-хубава от моята. Добре … вече започвам да се комплексирам. От самата мисъл се засмях тихо, като се надявах да не ме помисли за някоя луда, защото си се смея самичка, затова му подадох телефона да се види и се направих на нацупена, но този път не вложих много старание, за да си проличи, че се шегувам, а не да си помисли, че съм някое ужасно разглезено момиченце.
- Така не е честно. Ти имаш повече практика – казах до някъде тъжно и скръстих ръцете си пред гърдите – Ще ми трябват повече тренировки, отколкото предполагах.
Усетих как леко се притесних, затова веднага замазах положението с усмивка, като се надявах да не е било прекалено рано за намека ми. Все пак, от хубавите мъже можеш да се научиш на много други хубави неща, освен на много хубав секс.

Погледнах я и докато свалях очилата си казах:
-Ето какво. Ще ти предложа сделка. Идвам тук, когато имам свободно време. Предлагам да оставим всичко на съдбата. Ако уцелим момент да се срещнем отново това.. ще е знак, който ни казва, че може да се виждаме тайно в планината. - видях странната и физиономия, като казах:
-Шегувам се. - засмях се и допълних:
-Честит първи април! - след като направих физиономия, която показваше радост допълних:
-Та. С удоволствие ще те науча да ловиш риба. - огледах се и й уточних някой нещя:
-Първо. Можем да започнем от риболов от сушата. По-безопасно е и по-сухо. Второ. Мисля, че ще бъдем добър отбор по риболов и може да се запишем на състезанието другия месец. Как мислиш? - направих една любопитна физиономия и много смешна стойка, която би трябвало да изразява гордост, но с тези дрехи приличах на фермер гей, защото бях изкривил единия си крак пред другия и с тези ботуши просто не ми се мислеше как изглежда, но дори и не можех да се сетя, че изглеждам така.

Представих си двайсетина дядовци, които дишат ужасно шумни и ръцете им треперят, а ние сме се наредили до тях и ловим риба … гледката стана още по-трагично, когато си представих, че успяха да ни победят. Изкикотих се тихичко, като сложих ръката си пред устата и след малко го погледнах в очите с един сериозен поглед … доколкото беше възможно и категоричен отговор.
- Ще пропусна – но не можах да сдържа смеха си и той отново озвучи пространството – аз съм повече по консумирането на рибата.
Всъщност, бях маниачка на тема риба и морски дарове. Е, морската риба беше по-хубава, но планинския риболов ми се виждаше по-спокоен и отпускащ, като изключим компанията ми в момента, която не можеше да се каже, че ме успокоява, защото се напрягах винаги, когато ми се налагаше да правя първо впечатление. Всяка моя дума ми се виждаше грешна или не на място. Надявах се поне той да не го забелязва, но с другите ми несполучливи шеги, най-много да си направи друго грешно впечатление за мен.

Свалих и шапката си, като казах:
-Извинявай! Вярно, че ловенето на риба звучи тъпо. А и е за възрастни. - след тези думи загасих пурата си и допълних:
-Така де. Да говорим за нещо друго. Какво ще кажеш някой път да излезем и да е в ами по-така жилищна част. - усмихнах се и накрая просто усетих колко неспокоен започваше да става вятъра и това щеше да ни донесе проблеми. Най-малкото беше да обърне лодката. Загледах я в очите и й казах:
-Искаш ли да те върна на сушата, защото времето се разваля и не знам, но не сме в безопасност тук. - след тези думи бях готов да разпъна платното и да потеглим към сушата. Гледах момичето в очите, а усмивката не слизаше от лицето ми. Беше някак сладка, когато се засмееше, а когато и поруменяха бузките ми идваше да и се зарадвам, като на малко кученце, но.. секси малко кученце.

- Ще ми е много приятно – казах с едно щастливо пламъче в очите и после осъзнах, че имаше и друг въпрос, затова побързах да добавя – така де … и за двете.
Отново се засмях, защото започвах да се оплитам, но гледах да си замълча, преди да оплескам съвсем нещата. Метнах един поглед на чорапчето си, което още беше мокро, какво оставаше за кецовете ми. Е … нямаше да ми е за първи път, да си ходя с мокри обувки и да усещам мехурчетата в тях всеки път, когато стъпя, макар че не ми се беше случвало много отдавна.
Чак сега усетих вятъра, който се заигра с косата ми и ми попречи да го виждам добре, а дори не знам от къде идваше това странно желание да го … ами да го зяпам буквално. Имаше нещо в него, което не виждах всеки ден и го усещах, но още не знаех какво беше. Е … любопитството ми нямаше да бъде задоволено лесно, но и аз не смятах да се отказвам току така.

Започнах да развързвам въжета, да вдигам котва и какво ли още не свързано с лодката. След като усетих попътния вятър заплавахме към сушата, като казах:
-Ако се притесняваш за обувките си мога да ти предложа и превоз. - след това се усмихнах и допълних:
-Все пак едва ли ще искаш да скърцаш с мокра обувка надолу по хълма. - след тези думи усетих, че има леки вълни и лодката се заклати, а тя беше права. Дали беше добра идея да е в тази позиция. Но и аз бях прав, като усетих как едва се справях със задържането на равновесието ми. Като видях, че и тя щеше да го изгуби и подадох ръка, за да съм и упора и попитах:
-Искаш ли да седнем?

Е … предпочитах да ме придържа, но той беше шефа, а аз се правих на добро и изпълнително момиченце. Реших да не казвам нищо, а просто се приведох бавно, като накрая кръстосах краката си и седнах върху тях.
- За превоза … няма да откажа – казах с една невинна усмивка.
Вятъра отново се усети, но този път накара кожата ми да настръхне, а аз сложих ръцете си на раменете, като ги разтърках леко. Как можеше да тръгна към планина, без да си взема горна дреха? Понякога се чудех, без да исках ли го правих или просто се водих по онези правила, където може да умреш от студ, но трябва да изглеждаш така, сякаш току що си дошла от плажа.
- Тук всеки ден ли е така? – попитах разочаровано и за мен се замислих, дали беше добра идея да идвам точно в този град.
Бях тук от около 24 часа, а вече не ми харесваше много. Друго си беше в Калифорния, където беше така горещо, че ти се искаше да свалиш и банския си.