Планинското поточе.

First topic message reminder :

Засмях се и казах:
-Не. - след което започнах да се събличам. Свалих грейката си, но тя беше без ръкави и беше доста студена, за това просто съблякох и пуловера си, като го разтворих и без да питам, нахално я облякох в него. Щеше да и стой като рокля, да.. направо и беше рокля и казах:
-Времето се мени. В планината е по-студено, заради височината и в момента имам чувството, че ще завали. - усмихнах се мило и върху тениската си, която добре полепваше по тялото ми си облякох грейката. Седнах отново в лодката, като оставаха около пет минути, за да се доберем до пикапа, а вече виждах тъмните облаци, който се надвесиха над нас. Преглътнах и казах:
-Още малко и ще сме на безопасно място..

Аз обаче, бях спряла да го слушам, след като се съблече. Дори не оказах съпротива, защото това, което виждах, ме остави без думи. Сериозно? … трябваше ли да си слага грейката? Е, поне силните му ръце се виждаха. Дори не знаех какво толкова се бях впечатлила, защото не за пръв път виждах хубаво изглеждащ мъж, но имах ужасния навик, да се втренча в нещото, което ми харесва. Гледах го, някак си като хипнотизирана и дори забравих на къде отивам, какво правим и всичко друго, което принципно би трябвало да ми е в главата.
- Ъ? – измънках накрая, като едва преместих погледа си на очите му и осъзнах как звуча, затова разтърсих глава и се поправих – извинявай, каза ли нещо? Бях се замислила и не можах да те чуя.
Е, поне не беше лъжа. Наистина се бях замислила и грам не разбирах какво ми казваше, само долових някакъв шум, който след доста време установих, че беше говор.

Засмях се и казах:
-Говорех за това - и посочих нагоре. Тя можеше да види черните облаци и усетихме как стигнахме дъното, което значеше, че сме на сушата, но закъсняхме със няколко секунди. Скочих от лодката, когато капките дъжд започнаха да падат. Подадох и ръка, за да мога да я издърпам рязко и тялото й се озова в ръцете ми. Колкото и да бързах пороят беше много силен и ни намокри, но се добрах до пикапа и я постави на мястото за пътник. Затичах се и тя видя, че си прибирам лодката. Тичах около пикапа и дори паднах върху камъчетата, като леко си нараних ръката, но не го забелязах. Просто се опитвах да прибера моята "Вал". След като това беше готово влязох на мястото на шофьора и бях целия мокър,а тениската беше залепнала, а не прилепнала. Погледнах момичето и казах:
-Леле.. на косъм.. - усмихнах се и завъртях ключа, за да запаля старата ми бракма, но тя само издаде някакъв странен звук и накрая угасна. Аз измънках нещо и след третия опит погледнах момичето и казах:
-Ами.. извинявам се, но май сме заклещени тук?

Засмях се тихичко, и преди да му кажа, че нямам нищо против сегашната ситуация, побързах да го поправя.
- На косъм не е ли, когато успееш да се отървеш?
Доста хора се дразниха на остроумните ми коментари, но на него щеше да му се наложи да ги изтрая още доста дълго време, защото скъпата му количка май не си даваше много зор. Е, определено така беше много по-добре, ако бях останала сама навън, да обикалям в гората и да се чудя какво да правя. Тук поне беше много по-топло, затова се надигнах леко и свалих пуловера му, като и тениската ми се надигна леко, но побързах да я придърпам надолу.
- Благодаря ти – казах тихичко, сякаш не бяхме сами и му я подадох.
Усетих как ръката му докосна моята и руменината по лицето ми се върна. Е, не можех да отрека, че ме привличаше, но не можех и да разбера защо. Принципно, дори не си падах по зрели мъже. Обичах глупави момченца, които можех лесно да завъртя на малкия си пръст, макар повечето пъти да го правех несъзнателно.

Усмихнах се и казах:
-Няма защо - след като поех мокрия си пулове от нея погледнах към задната част на пикапа. Имаше легло и шкаф. Отворих го и извадих една суха тениска от там. Съблякох грейката и я хвърлих някъде отзад, след това и тениската, която беше върху мен. Да.. Бях без горнище пред момичето, но после си облякох тениската и я погледнах като казах:
-Ако си изморена има легло отзад. - усмивката стоеше на лицето ми, а аз казах:
-Използвам го за лов и риболов и ми се налага да пренощувам в него. Знам, че е малко и неудобно, но в момента нямам какво да ти предложа.. - и се загледах в нея, като се сетих нещо. Извъртях се така, че да съм между седалките и само частта на тялото ми от кръста на долу беше видима от нея. Накрая хванах нещо и казах:
-Имам и кърпа. За да се изсушиш.. - и я подадох с думите:
-Заповядай.

Взех кърпата и започнах да търкам косата си, като погледнах назад и отново се изчервих. Преглътнах шумно, преди да го погледна отново в очите, но зрението ми сякаш стана рентгеново … не можех да спра да си го представям без тениската и вече усещах как в устата ми се събираше топла слюнка. Побързах да прогоня мислите си, като премигах нервно и заговорих колкото се може по-спокойно.
- Ами … познаваме се от 1 час, така че ще ме разбереш, като ти кажа, че ми е ужасно неудобно да си легна с теб в едно легло.
Засмях се тихо, като продължих да се бърша и мокрите ми кичури коса падаха на падаха на лицето ми, а кафевите ми очички не спираха да го следят. Разбира се, нямах никакво намерение да легна там сама и той да ме гледа, но не ми се искаше да лягам и до него, защото макар и рядко понякога бях повече от стеснителна.

Засмях се и казах:
-Не съм казвал, че искам да лягаш с мен.. така де.. не че бих отказал, но в момента искам да ти предложа просто да си починеш. Аз мисля да сляза и да се опитам да оправя пикапа. - след тези думи отделих очи от нейните, за да намеря дръжката за капака, като допълних:
-Така де.. ти си полегни, а аз отивам да оправя нещата. Ще те върна в градът за нула време. - извъртях се към дръжката на вратата и посегнах да я дръпна, като се сетих нещо и се обърнах към нея. Посочих старото радио и казах:
-Пусни си музика ако искаш. Не знам дали ще ти хареса, но.. това са стари класически американски песни.. - и след това отново се върнах към целта ми да оправя колата.

Да оправя колата … в това време? Не ми изглеждаше много добра идея и веднага се сетих за един безотказен трик, който щеше да го накара да остане вътре.
Видях как тръгна да отваря вратата и веднага го хванах за китката на свободната ръка, като стиснах малко по-силно от нормалното. Той веднага погледна учудено ръката ми, а после и очите ми, като видя едно малко изплашено момиченце.
- Страх ме е от бури – казах съвсем тихо, като се приближих бавно към него.
Сякаш, за да докаже, че думите ми са верни, времето стана още по-лошо и се чу един много силен гръм. Подскочих и изпищях силно, но не защото ме беше страх, а просто се стреснах, понеже наистина прозвуча ужасно силно. Не знам как, но след няколко секунди се обърнах към него и забелязах, че устните ми бяха на около 2 сантиметра от неговите, а сините му очи ме побъркваха. Бях се озовала в прегръдките му, като се изплаших, а той не се беше поколебал да ме прегърне.

Когато чух да ми казва, че я е страх от бурите просто я прегърнах и я притиснах в себе си. Започнах да я галя нежно с ръка, като пръстите и дланта ми преминаваха по гърба й и забелязах, че сме прекалено близко. Не трябваше да я гледам в тези красиви очи за това повдигнах погледа си нагоре. Не беше удобно да се прегръщаме през скоростния пост и попитах:
-Ами.. искаш ли да.. ох.. да седнем отзад? Така де.. ще.. - повдигнах глава, за да може тя да зарови нейната във вратът ми, а аз просто казах:
-Ще ни е по-удобно там. - след това я погледнах в очите и казах:
-Виж.. да направим така. Ще седнем отзад, ще те прегърна и ще ни загъна с едно одеяло. Ще се скрием и няма да виждаме бурята и всичко ще е наред - тогава се чу и гръмотевицата, която я накара да изпищи в ухото ми, а аз казах:
-Само ако искаш.. просто.. няма да ходя никъде. Обещавам..

просто не успях да сдържа смеха си. Беше наистина болезнено, но второто ми пищене беше само, защото се лигавих вече. Все пак не се съобразих, че ще бъде неприятно за него, но очевидно беше забавно и за двамата. Е ... какво пък, нямаше да умра, ако се преместя отзад с него. Знаех как да кажа "Не" на един мъж, а ако той имаше намерение да прави нещо против волята ми, имаше много възможности за това и едва ли е чакал да се преместя доброволно отзад.
- Няма да ми разказваш страшни истории и да ме плашиш ... нали?
Не очаквах някакъв отговор, защото само се пошегувах и още преди да е казал нещо, прескочих скоростния лост, като леко му се бях надупила и скочих в леглото. Оказа се доста по-удобно, отколкото очаквах, а навън започна да се стъмнява, сякаш беше нощ.
Погледнах към него, защото забелязах, че още не беше дошъл и с риск да изглеждам ужасно ... просто потупах разното място до себе си и му се усмихнах широко за пореден път.

Когато дупето и премина край лицето ми аз просто се опитах да не гледам в нея, но дори и да не исках имаше огледало, имах и периферно зрение и го видях, но бях зрял мъж и можех да се въздържам. Преминах между седалките и седнах до нея, като взех едно одеяло. Ръцете ми я прегърнаха през рамото и двамата бяхме под завивката, като я издърпах нагоре и тя прикри гледката. Така.. светкавиците, от който имаше и доста падащи наблизо, не се виждаха. Светнах едно фенерче и изглеждах, като типът, който искаше да изплаши събеседниците, но се усмихнах и заговорих сериозно с тежкия си глас:
-Та.. имало едно време едно младо момиче, което отишло на разходка в планината. Там срещнала непознат възрастен мъж и той и предложил да ловят риба. След обяд, когато се стъмнило, заради облаците и заваляло мъжът я поканил в колата си. - след тези думи я загледах и допълних:
-След този ден никой не е виждал момичето.. - виждах как може би се преструва на уплашена, но аз довърших историята с думите:
-Защото този ден още не е свършил.. - засмях се и се чу приятния ми смях, а после допълних:
-Твой ред е да разказваш страшна история.. - и й подадох фенерчето, като допълних:
-Но.. за протокола не можеш да ме уплашиш!

Засмях се силно и взех фенерчето, но хич не ме биваше в това. Дори не ми харесваше ... затова реших да си говорим за нещо друго.
- Няма дори и да се пробвам - казах спокойно и загасих фенерчето, защото вече ми пареше на очите.
От рязката промяна от силна светлина в мрак, усетих как се образуваха черни петна в погледа ми, а и одеалото правеше всичко доста тъмно, та буквално не виждах нищо. Премигах няколко пъти, докато накрая забелязах силуета му, но това беше единственото, което успявах да различа. Е ... сега си беше зловещо. Нямаше музика, а навън се чуваше само силната буря, нямаше светлина, а до мен вижда само една мрачна фигура на един доста здрав мъж. Тялото ми претрепна в ръцете му, но май не беше точно от студ.
- Защо млъкна? - попитах тихо, сякаш да не събудим някого и погледнах в нежния отблясък, който беше единственото нещо, което ми подсказваше къде са очите му.

Погледнах я и казах:
-Ами.. чаках ти да кажеш нещо - след тези думи повдигнах одеялото, защото ми ставаше горещо и казах:
-Ох.. така е по-добре.. как мислиш. - изправих се и се надупих, за да пусна касетофона. От там се чу стара музика, но си беше хубава.

Roxette - listen to your heart засвири. Явно беше първата песен от касетката, която бях сложил. Да-а-а. Още бях на касетки. Обърнах се към нея и казах:
-Така е по-добре. - да изглеждаше романтично, но просто я прегърнах. Заслушах се в песента, която беше допълнена с разбиването на капките по покрива и някой друг гръм, а аз прегърнах момичето до мен и й казах:
-Спокойно. Скоро ще отмине и ще сме свободни от тази страшна будя.. нали? - и я загледах с един любопитен поглед, като не осъзнавах, че пак съм втренчен в нея и устните ни са близо едни до други..

- Аха ... - казах доволно и се усмихнах широко - бързаш да се отървеш от мен?
Засмях се весело и се притиснах в него, като за секунда си помислих, че дори ще го целуна, но в следващия момент рязко се върнах на мястото си и погледнах притеснено настрани. Добре че беше прекалено тъмно и той не можа да види как се изчервявам. Какво въобще ми ставаше? Личеше си, че е с поне 10 години по-голям от мен, а това не бяха никак малко. Никога не бях излизала с 30 годишен мъж, като ли да му се свалям по този начин и да изглеждам така лека. Веднага се засрамих, защото мъжете на неговата възраст имаха голям опит ... освен, ако не беше гей, но се съмнявах много силно в това. Просто не исках да знам как изглеждам в очите му, защото мнението му за мен нямаше да остане много добро, ако продължавах в същия дух.
Чу се поредния гръм, но вече бях като заварена за леглото и дори не смеех да помръдна, камо ли да скоча отново в ръцете му, затова започнах да се въртя нервно, като си играех с пръстите на ръцете си и ги превивах нервно.

Ръката ми докосна нейните като и казах:
-Хей.. виж.. не искам да се разделям с теб. Просто.. тук не е най-приятното място за момиче като теб. Ти си толкова красива и забележителна, а си затворена с дърт чичко, като мен в колата му. - засмях се, но това си беше истината.. просто потупах с ръка по нейните и й казах:
-Та.. предполагам, че си си помислила, че не те харесвам, но не е така. Ох.. какво бих дал, за да съм с десетина години по-млад и в момента вместо да бяхме за риба да сме някъде на някое романтично място и да изглеждам готино и.. ох.. абе.. - след тези думи се почесах и казах:
-Много се размечтах.. - и се изсмях лекичко, а после допълних:
-Та.. как мислиш? Извън твоята лига ли съм?

През цялото време се подсмихвах. Оказа се, че не е нищо особено, а поредния, който си гълташе езика, когато говореше с мен. Нима това трябваше да ме впечатли? Все пак не мислех да се правя на злобарка, а да се държа нормално с него, без да се интересувам от възрастта му и другите неща, които бях забелязала до сега, защото не ми се виждаше като някой скучен чичка.
- Не знам - казах самоуверено, а после се усмихнах игриво - още не съм те пробвала.
Погледа ми се прикова в него, за да мога да видя реакцията му, която предполагах, че нямаше да е толкова спокойно. Като знаех, че той е просто като другите, се отпуснах и веднага намерих слабите му места. Мъже ... лесна работа.

Засмях се и казах:
-Еми ти губиш. - след това я погледнах и казах:
-Понеже изглеждаш свястно момиче и много самоуверена, разкажи ми как намираш перфектния мъж за теб? - след тези думи я загледах без да се притеснявам от въпроса си, а после дори казах;
-И впрочем си много красива за възрастта си, но дори не знам на колко си и не искам да те пленявам с разни фрази за флирт. Просто мога да ти разкажа за истинското ми аз и да видим дали ще ме харесаш. Аз се харесвам такъв какъвто съм тук. В планината. - след това я погледнах и казах:
-Когато бях малък идвах с баща си за риба и моментите прекарани с него бяха невероятни - дебелият ми мъжки глас заговори. Отпуснах се и продължавах да пълня главата и с истории:
-Дори когато бях малък той ме научи да си боравя с оръжие. Този мъж ме научи да съм силен и в момента съм като него. Постигнал съм всичките си цели. - след тези думи я погледнах и попитах:
-Ти какво видя, когато ме зърна за първи път? - усмихнах се и казах:
-Защото лудия ловец облечен с ботуши и камуфлажни дрехи много си ми харесва. Внимавай какво ще кажеш малката - и я посочих с пръст. Явно когато говорех притеснено преди малко я накарах да направи това, което се опитвах да направя със сериозни приказки. Да спре да се срамува, но когато тя направи това.. ми подейства по същия начин и започнах да и говоря. Добре, че не знаеше как се обличам попринцип..

"Голям дърдорко" беше отговора на въпроса му, но това не беше първото ми впечатление, а сегашното. Дори не бе изчакал да разбере дали искам да чуя историята му, а веднага я започна, като просто сложи един въпрос в от култура. Е, щеше да е грубо да го прекъсна, затова просто го оставих да се наприказва. Възрастните хора често разговаряха, затова реших да го оставя да ми каже каквото му е на сърцето.
Поне историята не беше много дълга ... не че беше неприятна, но вече започвах да гледам по различен начин на него. Не знам какво ми ставаше, но някак си бях променила коренно мнението си за него, но все още не можех да избия от главата си спомена за голото му тяло.
- Безпомощен човечец - отговорих най-накрая на въпроса му и се засмях.
Да, беше ми поискал помощ и не, въобще не изглеждаше безпомощен, но вече бяхме започнали с веселия разговор и нямах намерение сега да ставам сериозна и отново да притесня и двама ни.
- А ти? .... какво си помисли за мен? - попитах с огромно любопитство и се втренчих в него, чакайки отговора му.

Засмях се и казах:
-Типичната тийнейджърка дошла да се повесели с приятели в планината. Може би на палатки, да се напиете и да правите много секс. - след тези думи я поглендах и допълних:
-Поне това впечатление ми правят всички тийнеджъри - след тези думи издишах и допълних:
-Но осъзнах, че съм сгрешил - след тези думи се усмихнах и попитах:
-Я ми кажи. Излизала ли си с по-възрастен мъж? - и повдигнах едната си вежда, като гледах любопитно. Сега щях да я закова. Знаех, че имам много красиво тяло и щях да го използвам!

- Спокойно - казах весело и махнах пренебрежително с ръка - така сте вие старите хора ...
Изкикотих се тихичко, като сложих ръката си пред устата и се надявах да не ми се обиди за това, че го нарекох стар, но беше в рамките на шегата. А и точно старите хора слагаха определение на тинейджърите. Все пак го погледнах леко притеснено, като се опитах да разбера, дали съм го засегнала с това, но или не бях или се правеше на спокоен.
- А за връзките - побързах да сменя темата - излизала съм с по-големи от мен, но по-възрастни ... звучи относително. Трябва да ми дадеш някакъв пример. Да кажем колко по-голям трябва да е от мен, за да спадне към графата по-възрастни.
Погледнах го любопитно. Тази тема не беше от най-добрите, но поне не беше толкова зле, колкото преди малко, защото очевидно не можех да се съобразявам, а щях да прекарам още няколко часа с него и не исках да се държа зле. Беше изключително приятен, мил, интересен и какво ли още не, та можеше и аз да бъда такава, поне малко.

Погледнах я и казах:
-Давам ти пример. Ти. На колкото си сега с мъж на около 30 да кажем 35 години. - след тези думи я загледах и допълних:
-Вярно е че всички излизаме с различна по възраст хора. Никога не можем да намерин родени в точния момент като нас, но има и такива който харесват да са с по-възрастни, а такива с много по-възрастни. - след тези думи я загледах и допълних:
-Примерно красива и млада жена да си намери някой богат мъж, да го докара до инфаркт и.. ето ти пример за една прекрасна връзка - засмях се, след което допълних:
-Та.. имах нещо в предвид като да излезеш с мъж. Човек, който вече е доста зрял и мисли като възрастен, а не тийн-ове.. - след тези думи се отдръпнах леко от нея. Отпуснах се назад и се облегнах, като седях на леглото и гледах към момичето. Тялото ми се беше извило диагонално на леглото, а краката ми бяха точно под 90 градусов ъгъл.

Погледнах го леко учудено и надигнах едната си вежда. Той сваляше ли ме или само аз си мислех така? Въпреки това не казах нищо по въпроса, а просто се опитах да му обясня за връзките си. Приближих се бавно към него, като беше нещо средно между седене и излягане, като се бях подпряла на стъклото.
- Ами ... излизала съм с по-малки и с по-големи, но всичко е било в рамките на около 8 години - отговорих най-накрая на въпроса му, но осъзнах, че нещо не звучеше много правилно - ... така де, за по-големите от мен - казах весело и се засмях.
Погледнах към него и реших, че нещата няма да станат така лесно. Трябваше малко да го бъзна, защото иначе нямаше да съм си аз. Трябваше ми по-малко от секунда, за да се сетя за перфектната шега в този случай, която щеше да го отчая ... може би и все пак само, ако ме сваляше, в което не бях много сигурна.
- Но сега не бих го направила - казах с една широка усмивка и заявих гордо - вече съм лесбийка.
Дори не мигнах, докато го казвах, за да изглежда по-достоверно и ако учителката ми по литература беше права, като ми казваше, че съм страхотна актриса, то щях да се справя идеално с това предизвикателство. Но имаше и друга причина да не отделям погледа си от очите му - тръпнех в очакване на реакцията му.

Присвих леко джуки, като казах кратко и ясно:
-Добре! - след което отпуснах тялото си на ръцете и казах:
-Това е добре. Да гледаш на живота си така, както ти искаш. - след което просто се огледах през прозорците, но нищо не казах. Очите ми се върнаха на момичето. Стоях си спокойно на разстояние от тялото й и продължих с приказките:
-Аз пък мисля да се занимавам само с бизнеса си. Не ми се занимава с жени. Толкова сте манипулиращи и алчни, че не мислите за нас. Ти си направила добър избор. Жената мисли най-добре за жена. Така ще си намериш перфектния партньор. - след тези думи се видя, че говоря съвсем сериозно и приех думите и за истина. Огледах се и казах:
-По.. опс. Не трябва да говоря вулгарно пред деца - и леко се изкикотих, като обясних, защо съм възмутен:
-Оставих бирата на лодката. - и тръгнах да се изправям, като допълних:
-Отивам да взема. Искаш ли? - и загледах любопитно, чакайки да чуя отговора й.

Изглеждах доста недоволна, но ако ме познаваше, щеше да знае, че често изглеждам така. Сега бях леко обидена, но никога нямаше да си го призная. Просто му се усмихнах супер фалшиво, като дори не се постарах, защото исках да си проличи.
- Не, благодаря - казах сърдито и надигнах едната си вежда, защото той все още ме гледаше странно.
Не стига, че беше достатъчно неприятно да го гледам, как демонстрира, че не проявява никакъв интерес към мен. Добре ... можеше и да не проявява, но начина, по който го показваше ... сякаш искаше да го забележа. А след това и думите му по адрес на жените ... нима мислеше за мен така? А за капак и това за децата. Не бях аз виновна, че той беше по-стар и от колата си, която скоро щеше да се разпадне.
Продължих да си го обиждам в съзнанието си, като се надявах яда ми да мине така, но не можех да понеса 3 обиди в рамките на 3 минути.

Просто прескочих на предните седалки и излязох от пикапа. Отидох до лодката и усетих, че продължаваше да вали. Взех си една бира и кутията с храната, като изтичах обратно. Влязох в колата, като затворих вратата и целия бях вир вода. Доста силен порой беше. Издишах и казах:
-Уау.. това си е.. - след което се настаних на шофьорското място. Поставих кутията с храна и бирата на другата седалка, като се докосна и си казах:
-Студено е. - след което се прехвърлих отзад и видях момичето. Усмихнах се и съблякох тениската си пред нея, като я захвърлих на земята. Започнах да оглеждам в малкото ми гардеробче какво има и накрая казах:
-Е не.. - тогава направих нещо, което беше доста странно:
-Аз ще съм отпред, за да се преоблека! Няма да се смееш! - след тези думи си извадих дрехи от гардероба и бях на предната седалка и свалих и панталона си, който прелетя отзад. Не знам дали щеше да и е любопитно, но на мен ми беше. Обърнах се и казах:
-Внимание идват и боксерки... - тя видя боксерките, но аз избързах. Гледах по-бързо да си обуя нови. След това взех и дрехите, който бях извадил. Знаех колко добър комплект ще са. След като се бях облякъл прескочих седалките и попитах:
-Как изглеждам? - и допълних, като я посочих с пръст:
-Не! Не се смей!