Края на парка до езерото!

Здрачаваше се. С всяка изминала минута ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Харесваше ми. Тази потайност на нощта ме е влечала още от ранна детска възраст, което никак не беше скоро. Сякаш винаги съм знаела вътрешно, че ще се превърна точно в това, което съм в момента - вампир. Никога не съм смятала, че тези приказки за демони и кръвопийци са измислици. В годините, когато бях човек, много хора се опитваха да докажат за съществуването на тези създания и да ги убият. Баща ми беше един от тях. Той беше ловец. Усмихнах се при спомена за него.
Излязох. Излязох навън, облечена в прилепнал по дългите ми крака черен панталон и блуза с изрязано веобразно деколте. Тракането от токовете ми отекваше между стените, докато ходех бавно по улиците на Вишъс Хилс. Бях тук от няколко месеца и вече познавах града. Русите ми коси си играеха с вятъра, веейки се леко около лицето ми.
Не след дълго стигнах до парка. Там беше спокойно. Вече нямаше хора и се наслаждавах на среднощната си разходка. Бях наясно, че след известно време има някакъв бал. Не знаех дали да отида. Не ме интересуваше особено, но въпреки това ходех по такива мероприятия. Съзрях в далечината езерото и се доближих до него. Беше красиво. Лунните лъчи докосваха гладката повърхност и се отразяваха. Наведох се и докоснах водата. Беше студена. Въпреки това не дръпнах ръката си. Скоро чух стъпки зад себе си.

Заздрачаваше се,а това беше моята част от денонощието...която ме привличаше най силно.Реших да си направя разходка или по точно да отида в някой бар и отново да се напия.Но тази ситуация беше доста позната на всички,които са ме виждали в града.Пък и научих,че започнали да идват доста хора от други градо.Страхотно .. тъкмо щях да се нахраня от някой непознат или непозната.При тази мисъл на лицето ми се появи една огромна усмивка.Затворих вратата на имението и тръгнах към центъра.Оглеждах всичко през който минавах по улицата.Имаше доста позната и непознати лица.
Влязох в бара .. както обикновенно.Пих колкото трябваше или не трябваше .. малко развлечение с непознати и излязох от там за да подишам "чист въздух".
Определено в парка щеше да има някой двойка които да си гугакк сладко и аз да ги прекъсно.Но това беше живота.Насочих се натам и не след дълго вече бях в края на парка.точно през езерото.Огледах се наоколо и видях човешка фигура.Започнах да вървя натам но ... миризмата не беше на човек а на вампир.Тъкмо щях да направя едно ново запознанство.

Обърнах се. Вендага познах, че не бях сама. И то не с кого да е, ами срещу мен имаше вампир. С времето се бях научила да различавам расите. Приближих се бавно, а тракането от токовете ми се разсея из въздуха. Вампирът беше по-висок от мен. Имаше пронизващ поглед. Дори и да беше тъмно можех да го видя. Приближих се още малко.
- Интересно, още един вампир - казах и прехапах устна.
Наистина не вярвах, че можех да видя някой като мен в същото време, в което излизах. А и повечето в момента отиваха на прословутия бал. Дори не бях сигурна дали ми се ходи. В крайна сметка не ми се седеше сама, нито пък ми се танцуваше... бавна и спокойна музика. Не, това не беше за мен. Реших, че ще е най-добре ако се представя. Все пак не исках да седя и да мълча.
- Лекси - подадох внимателно нежната си ръка, а сините ми очи се впиха в неговите. - А ти си? - попитах, а погледът ми стана по-настоятелен.
Той имаше черна разрошена коса и лукав поглед. Дали щеше да е поредната скучна вечер? Нямах идея. Може би щеше да ми е малко по-интересно поне този път.

Първоначално се изненада че може в града да има още един като нея.Но не мисля че това въобще беше възможно при услоние че глада беше наследяван от такива същества.Не след дълго тя ми се представи а аз и се усмихнах.
- Аз съм Деймън .. - казах като хванах ръката на Лекси а след товя пуснах.
Личеше си че не и беше една от най забавните вечери.Е поне щях да се постарая да я направя така доколкото имам възможност.Започнах някакъв разговор може би на нея щеше да и се стори доста скучено но все пак ..
- Е Лекси отколко време си тук .. - казах бързо като се приближих още малко съм нея и зачаках отговора на момичето.

Деймън значи... Изглеждаше ми доста познат, но нямах идея от къде. Може би се бяхме срещали някога, през времето. Той пое ръката ми и се доближи още по-близо до мен. Беше необичайно, че срещах вампир по същото време, в което излизах. Знаех, че Мистик Фолс от отдавна е свърталище на магически създания, но след повторното ми появяване не вярвах, че са станали толкова многобройни.
- Зависи. Била съм тук и преди, но официално дойдох преди два дни- отвърнах и прехапах леко устна.
Настъпи неловко мълчание. Запътих се към пейката и седнах, оправяйки потника си с веобразно деколте. Деймън ме последва и седна до мен. Задуха вятър, затова леко се наметнах с якето си.
- Ами ти? От колко време си тук? - попитах го, започвайки да въртя кичур коса около пръста си. Очите ми го гледаха изпитателно.

-Градът е Вишъс Хилс, не Мистик Фолс!
-Натали

» Моста на края на плажа
» Езерото
» След 5 дни; в парка
» Вишъс Хилс след 2 дена , в парка
» Езерото,което е заобиколило планината от едната страна