Споделеният сън на Натали & Деймън

First topic message reminder :

Не знам от къде се връщах в действителност. Просто вадех ключовете и се готвех да отключа. Бях облечена с черна рокля до коленете, палто и токчета. Вероятно просто бях разглеждала града след училище. Съдейки по небето беше към 8 вечерта.
Пробвах единия ключ, после другия.. Докато най-накрая не успях да отворя вратата. Концентрацията ми напоследък никаква я нямаше!
Тъкмо, когато се канех да вляза, познат глас извика името ми. Обърнах се и се усмихнах.
-Деймън.. Не знаех, че имаш път насам. -Казах, като извъртях цялото си тяло към него. Дори на оскъдната светлина можех да забележа красивите му черти, само че без маската.
Пуснах дръжката на вратата и се усмихнах.

Той ме стисна силно, не искаше да ме пусне. И аз не исках да се пусна. Сякаш нямаше нещо по-важно от това, да бъдем прилепени един до друг.
Но тогава... сякаш сънцето нарочно и на пук светна точно върху лицето ми и ме накара да отворя очи. Вече го нямаше.. Нямаше ги стегнатите ръце, които в съня се бяха увили около мен.
Затворих очи за кратко, съжалявайки, че се събудих.