Споделеният сън на Натали & Деймън

Не знам от къде се връщах в действителност. Просто вадех ключовете и се готвех да отключа. Бях облечена с черна рокля до коленете, палто и токчета. Вероятно просто бях разглеждала града след училище. Съдейки по небето беше към 8 вечерта.
Пробвах единия ключ, после другия.. Докато най-накрая не успях да отворя вратата. Концентрацията ми напоследък никаква я нямаше!
Тъкмо, когато се канех да вляза, познат глас извика името ми. Обърнах се и се усмихнах.
-Деймън.. Не знаех, че имаш път насам. -Казах, като извъртях цялото си тяло към него. Дори на оскъдната светлина можех да забележа красивите му черти, само че без маската.
Пуснах дръжката на вратата и се усмихнах.

Подсмихнах се, като се ооблегнах на вратата, докато той разхождаше ръцете си по мен. Засмях се и го целунах.
-Разхождах се.. Стана ми скучно.. И не, скъпи, черната рокля е просто рокля.. -Казах, докато ръката ми минаваше смело по плочките му. Прехапах долната си устна, като вдигнах единия си крак зад кръста му.
Целунах го отново, след което вязох навътре и прошепнах нещо като "можеш да влезеш".. Той ме последва, а аз влязох в хола, като оставих чантата на дивана и се обърнах към него, сядайки на масата, кръстосвайки крака.
-Ти вероятно беше тръгнал към бара? -Подсмихнах се. Прокарах ръка през косата си и се облегнах назад, подпирайки се с една ръка.

Когато устинте ми слязоха до врата ми изтръпнах. Сякаш цялото ми тяло се наелектризира; усмихнах се съвсем леко, като го погледнах.
-И ще ме оставиш тук съвсем сама? Скучаеща? Във все още непознат за мен град? -Направих тъжна физиономия, след което се засмях и го целунах. От проста целувка прерастна в истинска страст, която спрях за съвсем леко и се усмихнах. Седнах почти на ръба и телата ни се приближиха до толкова, че нямаше никакви милиметри помежду ни. Очите ми се срещнаха с неговите, а на устните ми все още грееше усмивка. Доверявах се напълно на инстинктите си. И на него.
Прокарах ръка под блузата му, като я разходих до гърдите и обратно при корема му. Съсредоточено се вгледах в заголената част от плочките му и се усмихнах.

Ръката му съвсем леко премина под полата ми, което ме накара да настръхна. Прехапах устната си и прокарах ръката си отново по плочките му. Погледът ми бавно се разходи по тялото му.
-Изборът е труден! -Отбелязах, като го целунах и се подсмихнах. -Но ми се иска да остана тук.. А ти да ми правиш компания. Все ще намерим какво да правим!
Да, не можех да отделя устни от неговите. Сякаш цялото ми тяло беше така разпалено, че щеше да последва остинска експлозия.
-Разбира се, можеш да тръгнеш. -Добавих, като се изправих, махнах палтото си и оставих едната презрамка на роклята ми да падне съвсем леко.
Тръгнах към спалнята бавно, знаейки, че той е след мен. Следваше ме, което ме караше да настръхвам. Облегнах се на вратата на спалнята и го погледнах.

Усмихваше се самодоволно, сякаш можеше да прочете мислите ми. Да разбере какво всъщност исках. Целунах го и се засмях.
-Попринцип не съм от тези момичета, продаващи тялото си на дявола само за веднъж. -Казах. Беше ясно, че в тази метафора "дявола" беше Деймън. Продължавах да го целувам; отворих вратата и седнах на леглото, кръстосвайки крака. Махнах съвсем бавно токовете си, без да откъсвам поглед от сините му очи.
-Сам реши. Не искам да ме подведеш. -Добавих, но не правих нищо. Само се взирах в него, подканвайки го да вземе решение. Ако искаше кратка игра -не беше намерил мястото за това. Ако искаше нещо повече-сама щях да махна роклята си пред него.
Изправих се и направих няколко крачки към него. Спрях се там, където телата ни почти се докосваха.

Очевидно търпението му се изчерпа. И то до толкова, че ме притисна на стената и започна да ме целува и махна роклята ми. Останах само по бельо. Още съвсем малко и щях да съм негова. И това ми допадаше. Допадаше ми до толкова, че реших да му помогна да се отърве от всички дрехи по мен и него. Започнах да махам блузата му, дарявайки го с най-страстните ми целувки.
-Е, след като не искаш да играем.. -Казах задъхано.. -Да пропуснем чакането и просто да скочим във вечерта.
Целувайки се някакси се озовах притисната под тялото му на леглото. Бях многократно по-слаба от него, но това не ме поставяше в позиция на негова поредна жертва. Аз наистина го исках.

-Искаш да го приема като предизвикателство ли, господин Салватор? -Попитах, като се изправих, след което започнах да танцувам, макар да нямаше музика. Тялото ми бавно се поклащаше и извиваше максимално, докато всъщност се бях настанила точно между краката му.
Намерих дистанционното на уредбата и я включих, но не преставах да се движа върху него. Да, определено знаех, че няма да издържи много!
-Сигурен ли си, че искаш да ми дадеш такава свобода? Защото на твое място добре щях да си помисля, преди с лека ръка да позволя на момиче да играе мръсно.. или още по-мръсно!

Продължавах да танцувам и да се усмихвам, като понякога съвсем бавно захапвах долната му устна, колкото да подскажа, че наистина можех да съм много много лоша, стига да го поискам. Прокарах ръка по плочките и корема му, като се наслаждавах на релефните му форми, очертания. Беше повече от перфектен.
Облегнах се на него, като прилепих тялото си повече от плътно. Нямаше излишни милиметри помежду ни. Всъщност нямаше нищо.. Дори светлина..
Устните ми бавно започнаха да слизат от врата към гърдите му, после и към плочките. Обходих всяка една с целувки, понякога дори и език. Все пак трябваше да ги удостоя с полагащото им се внимание, нали така?
След още няколко минути забавяне, устните ми бавно, но сигурно се насочваха към корма на синеокия. Всъщност вече бяха там. Знаех, че му харесва и той не можеше да го отрече!

Прехапах устните си, отпускайки се напълно. Сякаш нищо друго не съществуваше в този момент. Езикът му ме подлудяваше и ме караше да простенвам тихо, без да мога да направя нещо повече, защото тялото му малко или много ме притискаше и принуждаваше наистина да се насладя на случващото се.
-Деймън.. -Простенах и захапах устната си толкова силно, че почти се стече буйна струйка кръв от нея. Да, толкова много ми харесваше, че бях способна несъзнателно на нараня себе си, за да му подскажа, че определено исках да бъда негова.
Ръката ми съвсем леко премина по главата му, галейки го. Исках да го придърпам нагоре и да впия устни в неговите и да не се откъснем един от друг изобщо!
Беше превъзходен и ужасно добър в това, което върши! Придърпах го нагоре, като го целунах и го погалих по бузите. Усмихнах се съвсем леко.

След като се озовах върху него, целувките ми не спряха. Продължавах да го целувам и галя, но тези целувки и ласки се преместваха по-надолу .. От гърдите.. към плочките му... към корема му. Устните ми съвсем бавно обхождаха тази "територия", запомняйки всеки детайл. Можеше ли подобно тяло всъщност да бъде забравено?
След като вече бяхме без дрехи, устните ми се наместиха на члена му. Не спирах да го целувам, като от време на време езикът ми се "шмугваше" и си позволяваше да дари Деймън с няколко целувки.
Погледнах нагоре, за да мога чрез лицето му да разбера дали това, което правя му харесва.. Исках да му дам всичко.. Да му доставя огромно удоволствие!
Той ме придърпа, като след това устните ни се сляха в една дълга, страстна, едновременно с това плаха и нежна целувка.

Проникна в мен, като веднага след това последва простенване. Боже, чувствах се повече от прекрасно!
-Деймън.. -Изля се от устните ми едновеменно силно, мощно и все пак плахо и тихо. Знаех, че ще му харесва да чува името си от моята уста.
Прокарах пръсти по лицето му, а на устните ми се появи огромна усмивка. Не можех да откъсна поглед от лицето му. Не можех да мисля за каквото и да било.
Съществувахме само ние. Деймън и аз.

Отдръпна ме от себе си, а аз се излегнах. Дишането ми беше учестено; не можех да си поема дъх. Разбира се, бях изтощена до максимум. Макар да беше вампир, сигурна съм, че и той не си падаше по-малко изморен.
Завих се с завивката, като обгърнах и него. Поех въздух, като се обърнах с дръб към него, обгърщайки едната възглавница с ръце. Не очаквах да ме прегръща и така нататък.. Все пак на дали беше нещо повече от секс? ПОне за него?
Аз може би изпитвах нещо.. но как можех да определя?

Tой започна да целува врата ми, а аз затворих очи и се усмихнах, след което се извъртях към него. Все още ме беше обгърнал с ръце.
-Помислих си.. -Започнах бавно и несигурно.. - Мислех си, че ти ще искаш да си с мен само за една вечер.. Тоест.. само за секса?
Сгуших тялото си в него, като затворих очи, но нямаше да спя. Слушах го пределно ясно. Все пак щеше да е грубо, ако не слушах този някой, който беше обгърнал тялото ми и се държеше тлкова добре и мило с мен, нали?
Отпуснах се така.. Чувствах се прекрасно..