Пътят към планината.

First topic message reminder :

Малко крайпътно ресторантче, откъснато от света.Явно рядко има клиенти, защото персонала ни гледаше сякаш виждат образци от лунната повърхност.Всъщност ако не знаеха за съществуването на вампири и ми дадат малко кръв определено щяха да видят нещо ново.Седнахме на една масичка и ни донесоха менюто.Нямаше голям избор.Прелистих набързо страниците и си поръчах средно препечен стек и бутилка от най-хубавото им вино.Не се надявах на кой знае какво вино, имайки предвид вида на ресторанто, но поради липса на друго и това ще свърши работа.Погледнах Чарли и й казах:
- Поръчай си каквото искаш, аз черпя. - и й намигнах.Видях, че се усмихна.Не можеше да ми откаже.Когато реша да почерпя някоя хубава жена винаги се съгласяваше...
След няколко минути сервитьорът ни донесе виното и две чаши.Остави ги на масата и аз сипах от алената течност, която толкова много приличаше на друго мое любимо питие- кръвта, но само по цвят.

За момент ми се прииска да стана и да го набия, защото само ме объркваше. Караше гърлото ми да пресъхва, а това ме правеше още по-нерва и притеснена, отколкото бях. Нещо, което много ме учудваше, защото не бях за пръв път с мъж в такава ситуация. Е … не можех и да отрека, че непознатото и новото ме влечаха така силно. Винаги ги оприличавах на секс с вързани очи … какъвто никога не бях правила, а наистина много ми се искаше, но реших да мисля за нещо друго, преди да съм го изтърсила на глас.
Не знаех какво да си поръчам, за това накрая се спрях на пилешко със задушени зеленчуци. От части, защото се притеснявах, какво ще си каже. Повечето мъже харесваха жени, които се хранят здравословно и спортуват, а аз по цял ден се тъпчех с глупости от сорта на чипс и тортички. Е, все още спортувах, а и поне си мислех, че фигурата ми е добра, но никога не знаеш от какво може да си направят лоши изводи. И все още не разбирах, защо толкова много се притеснявах, чудейки се дали ще му се харесам, като просто се надявах, че е защото обичам да съм любимка на всички, а не обичайната глупост, че си падах по непознати лоши момчета.
Точно тогава той напълни чашата ми, а в момента, в който се оказа в ръцете ми, а я вдигнах и я пресуших до последната капчица. Е … не бях алкохоличка, но виното беше любимия ми алкохол, а и от толкова подобни мисли, вече бяха започнали да ме обливат горещи вълни. Усмихнах се невероятно притеснено, като го гледах право в очите, докато оставях чашата си на масата и не знаех как точно да разгадая неговото изражение.
- Тук си е горещичко – казах усмихвайки се, като се надявах и на него да му беше горещо, защото в противен случай ми се щеше да си бях останала навън на дъжда, за да се охладя малко.
От подобен алкохол, обаче, нямаше да ми стане никак по-хладно, напротив. Усетих как ставаше все по-задушно, а бузите ми се зачервиха и този път не беше само от притеснение. Нямаше да е зле, ако най-накрая се бях научила да пия, а не само да се лигавя по купоните. Сега просто трябваше да намаля алкохола, преди да съм му скочила още тук на масата … не че имаше много хора, които да ни видят, но все пак все още си мислех, че мога да спазвам някакви морални граници.

След като налях виното подадох едната чаша на Чарли.Обърнах се да видя дали ни носят поръчката и когато върнах погледа си на масата видях, че вече беше пресушила виното.Погледнах я доста очудено.Или беше много жадна или много притеснена.Не знам каква може да е причината да се притесни, но поне доколкото можех да я опозная ми се струва доста стеснително момиче.
- Изглежда си доста жадна...- казах с твърдия си глас и отново взех бутилката вино в ръце, сипвайки й отново в чашата.
- Тук си е горещичко
Всъщност не беше чак толкова горещо.Дори след дъжда, който се изля е прохладно и приятно.Но може би тя се е разгорещила.Хаха, винаги действах така на жените...рано или късно им ставаше горещо и изгаряха от желание да ме имат.Не, че аз се дърпах в подобни случай де...Засмях се на мислите си и видях, че сервитьорът идва и ни носи поръчката.След като хапнахме му кимнах да дойде да оправим сметката.Допивах последните капки вино в бутилката и попитах Чарли:
- Та...къде искаш да те закарам? Тръгнал съм към хотела.Временно ще отседна там, а и там ще работа.Кажи къде и ще те оставя, по път ми е...

За момент се почувствах странно, защото това, което щях да му кажа, можеше да се изтълкува по много различни начини, но беше напълно невинно и без никакъв подтекст. Просто не можех да се сдържа и се подсмихнах, като измънках нещо от сорта на „Аммм” и извъртях очичките си, избягвайки за момент погледа му.

- Всъщност – започнах да говоря с леко затруднение, защото все още не можех да сдържа усмивката си, а и алкохола беше забавил малко мисловната ми дейност, но в никакъв случай не можеше да се каже, че съм пияна … просто леко зачервена и малко повече разгорещена – мисля, че ще е доста удобно и за двамата, защото по някаква случайност и аз съм към хотела.
Усмивката ми стана съвсем широка, като чаках да видя някаква реакция от негова страна, напълно забравила, че само ние(момичетата) бяхме тези, които се впечатляваха от подобни глупости. И все пак не исках да си помисли, че се опитвам най-нахално да му се натреса в стаята, искайки секс или нещо повече.
Бях в хотела вече цяла седмица и беше време да си потърся квартира, но за да го направя, трябваше да си потърся и работа, а това второто хич не ми харесваше … е, трябваше все някога да се взема в ръце, защото накрая щях да изхарча всичките си пари и да тичам ревяща при тате, който както винаги щеше да ме прибере, защото ме обичаше прекалено много и намираше начин да прости всяка моя грешка.

Усмихнах й се, когато ми каза, че и тя е тръгнала към хотела.Така си спестявах доста време, освен това трябва да съм там възможно най-скоро ако не искам да загубя и тази работа.Обикновено ги губех заради другото ми занимание - избиването на свръхестествени същества, но вече не се занимавам с това.Освен това е по-добре да пътувам с хубава жена, отколкото сам.Въпреки, че е доста притеснително момиче все пак е приятна компания, има чувство за хумор, не досажда.
- Е, ще тръгваме ли? - попитах, повдигайки въпросително вежди и я видях, че ми кимна в знак на съгласие.Станахме от масата и тръгнахме към колата.Вече нямаше и следи от дъжда, който се изля преди малко.Дори се виждаше, че слънцето опитва да пробие през гъстите облаци.Влязохме в колата и тръгнах право към хотела.Най-накрая след дългото ми шофиране пристигнах във Въшъс Хилс.Вече освен дървета и ел.стълбове се виждаха магазини, барове, хотели и т.н.Не след дълго пристигнахме и в хотела - "Dream Hills".
- Пристигнахме...Ще пийнем ли нещо в бара?

» Пътят към гробището
» Езерото,което е заобиколило планината от едната страна