Бална зала , място за масов РП!

НЕ ПИШЕТЕ ПРЕДИ 21:30 !!!

Бях се запознала с няколко момичета от града и още преди да се усетя, вече бях канена на някакъв бал. Бал ... ? Та аз едва успявах да платя за стаята си, камо ли за нова рокля.Е ... за щастие винаги се бутах между богатите момиченца, а на тях не им пукаше особено дали щяха да похарчат някоя хилядарка или щяха да я пуснат в кофата за боклук. Не че нещо, но бях против изхвърлянето на пари, за това с най-голямо удоволствие приех подаръка, които решиха да ми направят. Цял ден мерих някакви изискани рокли до земята, но нито една не подхождаше на мен, за това се спрях на една наистина елегантна, но и в същото време модерна рокличка ... а и просто ми седеше невероятно добре, показвайки дългите ми крака.
Spoiler:
Имах навик да ходя на време на бала, но очевидно не и те. Според тях, щяха да ги забележат, ако закъснееха, а и не им пукаше особено много. Аз обаче не бях така и за мен беше изключително важно да не правя лошо впечатление, като се появявам след всички, а и може би исках просто да вляза там, без никой да ме види.
Почувствах се ужасно неловко, защото вече минаваха 20 минути, а бях съвсем сама. Не ми пречеше, че не танцувам и не говоря с никого, но просто бях заобиколена само от богаташи и се чудих колко ще дойде някоя важна персона, за да ми заяви, че мястото ми не е тук.

Бал и как да мине без мен,това си беше обичайно. Появих се леко лежерно но с вкус,като огледах хората. Отново същите лица същите хора,колко банално. И въпреки това всеки път бяха тук,нови хора не се появяваха. Присегнах се към минаващата сервитьорка,като си взех една чаша шампанско. Отпивайки тръгнах бавно на пред. Оглеждах се бързо,но тогава погледа ми се спря на гърба на едно момиче,тези копринени коси,този цвят,и как леко се чупеше,като водопад. Интересно ми стана коя е,чувствах се невъобразимо привлечен. Тръгнах към нея,не можех да разбера,защо беше така.
Но когато се обърна ми бе ясно,тя беше момичето от сънищата ми,това момиче,което сънувах всяка вечер,или почти всяка.
Очите ми се бяха впили в нейните,като не я изпусках от поглед. Все едно привлечени с магия,все едно някаква сила ни омагьосваше. Сякаш това не бе обикновен бал,а един от поредните сънища.
-Здравей...
Протегнах ръка за да уловя нейната.

Както си седях и напълно се отегчавах от мястото, започнах да се чудя, дали няма да е по-добре, ако просто ти отида, но докато търсих изхода с поглед, очите ми се спряха на нещото, което най-малко очаквах. Беше ... беше ... беше невъзможно. Бях напълно сигурна, че или халюцинирам или съм пияна, но нито бях пила, нито се бях надрусала. Боже ... дали не полудявах? Бях намерила перфектния човек в сънищата си и сега започнах да го виждам насам натам, без да съм сигурна кое е реалност или не. Може би отново сънувах, но тогава усетих ръката му, която докосна моята и високата чаша се свлече между пръстите ми, разбивайки се на парченца на пода.
- Мамка му - извиках силно и видях как всички хора спряха да говорят и впериха погледите си в мен.
Искаше ми се да потъна от срам, съжалявайки че въобще дойдох. Лицето ми беше силно поруменяло и се ужасих, защото можеше да помисли, че е от алкохола и съм пияна, а определено не исках да правя подобно впечатление.

Повдигнах ръката и,като я целунах нежно,докоснах устните си,като нямаше значение,за мен,какво бе сторила. Знаех,че се държи така,защото се притеснява. И аз също щях да се притеснявам,ако можех по същия начин щях да треперя,при вида на лицето и. Макар да я сънувах нищо не можеше да се сравни с нежното докосване на кожата и до моята:
-Сякаш те познавам...
Чудех се дали и тя сънуваше същите сънища. Трябваше да съм глупак да си мисля това и тя да сънувала същите жарки любовни сънища:
-Аз съм Клаус!
Казах най накрая,трябваше да пусна ръката и но не можех да я пусна,не исках да я пускам.

Обляха ме горещи вълни, когато устните му докоснаха ръката ми, а по лицето ми се появи гъста руменина. Хората спряха да ни зяпат, а аз усетих как започнах да се отпускам, че дори и лека усмивка се появи на лицето ми. Да, той беше ... абсолютно същия, но нима трябваше да се изплаша и да избягам, вместо да се насладя на случващото се. Беше моя перфектен мъж и сега имах шанс да бъда с него, за това нямах никакво намерение да се суетя.
- Ша ... Ша ... - усетих как заеквам и се ядосах ужасно много на себе си, за това затворих учите си и се нахоках на ум, а когато отново ги отворих, вече се усмихвах много широко и говорех малко по-спокойно - Шарлийн. За мен е огромна чест.
Усетих как все още не беше пуснал ръката ми, но този път не се смутих. Просто изчаках да видя какво ще направи сега и дали беше точно като мъжа от сънищата ми.

-За мен по скоро удоволствие...
Както бях уловил ръката и я поведох към дансинга,тя нямаше да ми откаже,за това я бях повел направо на там. Едната ми ръка бе вплетена в нейната,а другата пролази леко към тънкото и кръстче. Бе много по хубаво от съня,защото се случваше сега,в реално време:
-Е,кажи ми Яготке,какво те води тук?
Бях я нарекъл,както я наричах в съня си,малка яготка. Движехме се нежно бавно,все едно изживявахме всичко на ново. Гледах очите и,виждах и косите и лицето и,което ме влудяваше,тя бе много красива,наистина много и това ме побъркваше.
-По хубава си от сънищата ми.

Изтръпнах, когато чух как ме нарече. Не ... беше нереално и бях напълно сигурна, че това е поредния сън, но явно не беше, защото той също заговори за сънищата си, като ми намекна, че и аз съм била в тях. Предпочетох да гледам на нещата като на някоя красива магия. Сякаш бяхме избрани да бъдем заедно, но понеже не можахме да почнем на живо, всичко започна от красивите сънища. А може би беше знак от съдбата, че трябва да се срещнем ... Боже, какво ми ставаше? Започнах да се държа като някоя луда лелка.
- Радвам се да го чуя - казах с широка усмивка, правейки се на много по-спокойна, отколкото бях.
Приближих се още малко към него, притискайки тялото си в неговото. Не беше много културно в тази зала и по това време, но просто исках да го усетя така близко, както исках да го усещам всяка сутрин, когато се събуждах обляна в пот и сама.

Бавно вървях към балната зала. Имах дама, но.. дори не я познавах. Дори не знам как се бяхме разбрали да съм с нея. Бавно крачех, като накрая просто влязох. Облечен в костюм и .. абе както би изглеждал бизнесмен, но.. не знаех как изглежда момичето с което ще се срещна тук, нито как ще е облечена. Знаех само, че името и е Шарлот. Вдишах и издишах. Тогава я видях.. Чарли... стоеше и говореше с някакъв мъж. Нямаше как да говоря с нея.. дори не смеех да я погледна. Отдалечих се от тълпата и отидох при напитките. Взех си чаша уиски и си сложих две ледчета в нея. Седнах на масата и отпих от нея, като издишах. Какво правех тук.. това не беше за мен.. мразех да се запознавам с хора и да излизам по такива места. Просто.. се отпуснах и зачаках, за да видя дали някой или по-скоро.. някоя ще дойде при мен.

Накара цялото ми тяло да потръпне в едно сладко удоволствие от докосването на тялото и в моето. Това си беше изтинско изкушение и блаженство. На яве да я усещам,найстина да ми е в ръцете. В този момент,бе сигурно,че щях да направя всичко възможно да я задържа най-много и най дълго в ръцете си. Нямаше да изпусна,такова красиво създание,като нея. Не нямаше никакъв шанс да се отърве от мен:
-Изкушаваш!
Гласът ми бе толкова тих,дори не знаех дали ме е чула и дали наистина бе излязло от устните ми. Притиснах я към себе си,погалвайкия по гърба. Толкова пъти на сън го правех но не можеше да се сравни с нищо.
-Радвам се,че дойде на бала,защото най-сетне можех да видя. Не остана само в съня ми.

Маркъс Колинс написа:: ...

От срещата ми с Натали бях останала страшно доволна. Осъзнавах,че Клаус щеше да ми бъде страшно сърдит,но не ме интересуваше.Той бе зает да ухажва половината град така,че едва ли би забелязал,че си бях уредила среща с еидн стар познат,които ме познаваше под името "Татиана" Само на него бях казвала истинското си име. Той ми бе помогнал преди време,когато имах нужда от подслон ,живяхме заедно известно време,изкарахме си доста добре,но се наложи да си тръгна. Облякох една от по-новите си рокли,спуснах вълнистите си коси и се огледах за последен път.Бях изкомандвала един шофьор на лимузина да ме заведе до бала и дори да ме изчака. Бях леко притеснена за пръв път.. не се бяхме виждали от доста време.
Когато влязох в балната зала се огледах.. опитах се да намеря първо него,но видях единствено Клаус,който отново флиртуваше с някакво момиче.Извъртях очи и стиснах юмрук,а след това погледа ми попадна на Маркъс. Усмихнах се. Минах покрай Клаус като пътен знак. Отидох до моя кавалер и нежно целунах бузата му.
- Здравей.. Марк. - промълвих тихо и свенливо,а след това се усмихнах. - Изглеждаш невероятно.. - казах,сядайки до него. Поръчах си едно питие и го погледнах.
- Доста време мина..нали? - попитах,а след това погледнах леко към Клаус,но само за миг,а след това отново обърнах вниманието си към моя кавалер.

Charlotte. написа:

....

Маркъс погледна към Шарлот. Усмихна се и каза:
-Да.. мина доста.. доста време.. - след тези думи отпи от уискито си. Огледа я и допълни:
-Но явно.. ти не се променяш с годините, за разлика от мен.. - след тези думи я погледнах и попитах:
-Как.. не си мръднала след толкова години ? - въпроса си беше..важен, защото тя наистина.. не се бяхме виждали от около 10 или 15 години, а тя.. тя... беше същата като преди.. млада, прелестна.. и красива.. явно имаше някаква тайна, но просто и казах:
-Зарежи.. разкажи ми за себе си.. как си? Какво правиш? И защо си на този бал? - и я загледах любопитно.

- Глупости.. изглеждаш зашеметяващо добре.. на колко стана? 25? - усмихнах му се и взех на бързо чашата от бавният сервитьор и го изгледах леко злобно,а след това погледнах Марк и се усмихнах отново.
- Всеки си има тайни.. ако толкова желаеш бих ти разказала моята.. - прошепнах близо до ушето му,а след това се подсмихнах. И аз не знаех как съм,нито какво правех тук. Може би просто обичах да се самонаранявам,гледайки как една стара любов обръща внимание на половината град.. на двойничката ми,но не и на мен. Имах чувството че любовта бавно се превръщаше в омраза.
- Онзи мъж там.. бях влюбена в него. Знаех,че ще го засека тук.. мислех да му се развикам,но се отказах.. имах нужда от малко забавление и.. от стар приятел като теб. - погледнах го и се усмихнах леко. Хванах ръката му. - А ти как си?

Бяхме така близо един до друг, че той можеше да усети как сърцето ми биеше силно и се опитваше да влезе при неговото. Думите му ме объркваха и радваха едновременно, като не можех много добре да ги обработя, но усещах, че имаше огромна доза истина в тях, като съдех и по моите. Едва ли беше поредната свалка, в която мъжете казваха на жените, че ги сънуват всяка вечер и ги жадуват. Усещах нещо повече, но не бях много сигурна какво е. Знаех само, че аз го сънувах всяка вечер, когато нямаше мъж в леглото ми, което се случваше невероятно рядко, а очевидно и той ме беше сънувал. Какво повече ми трябваше да знам.
- Мили мой ... - започнах притеснено аз, давайки му някакъв знак, като го нарекох по същия начин, по който го наричах в моите ... в нашите сънища и се надявах да разбера, дали наистина съществуваше това, което си мислех - ... аз съм ... щастлива ... или нещо по-силно, но в момента ми е достатъчно объркано, за да кажа каквото и да е.
Преглътнах шумно и притеснено зачаках отговора му. Ако беше просто някаква си свалка, това можеше да го изплаши съвсем лесно, а целта ми определено не беше такава.

Нарече ме така,както ме наричаше в сънищата ни. Усмихнах се,защото това ми хареса,явно не само аз ги сънувах и тя ги сънуваше и сигурно бяха толкова хубави. Погалих я по брадичката,исках да я докосвам,съзнавах че тук не е най-доброто място да докосвам нея по този начин но наистина го исках:
-Толкова е хубаво да го чувам и на яве Яготке моя!
Наведох се към нея,като докоснах устните си към нейните,целунах я дори по страстно от колкото я целувах в сънищата си. Но само при малкия допир усещайки вкуса и. Не не бе сладка,колкото ягода,а и повече. Не защото бе човек,а защото бе тя самата,малката красавица:
-Мислех,че не съществуваш,мислех че си плод на въображението,че съм те измислил.

-Аз ли? Еми добре съм.. - усмихнах се. Загледах я и казах:
-И добре съм.. просто.. не ми се говори за мен и други неща.. - погледнах я и допълних:
-Ами.. върви го заговори.. няма да изгубиш нищо ако говориш с него.. - след това отпих от уискито си и допълних:
-Така де.. едва ли ще.. се скарате тук или нещо такова.. - видях мъжа. Беше този, които говореше с Чарли и тогава осъзнах, че ще изглеждам като ревнивец, ако я пратя за това казах:
-Или пък.. недей.. просто.. го забрави.. така де.. разкажи как си и ако искаш.. може да потанцуваме..

Бях говорила с оригинала, който изглеждаше като мен. Тази мисъл или можеше да ме плаши, или да ме кара да се чувствам в беопасност. Малко или мого не исках Клаус да ме използва за кръвна банка. От разговора ми с Шарлът останах с впечатлението, че единствения начин да се спася е да намеря начин да го убия или да бягам с векове, като се превърна във вампир. Но и в двата случая щях да губя хора. Близки за мен хора.
Минаха се точно два дена и отново получих покана за бал. Този град не спираше да се забавлява. Отново излязох на пазар за рокля и намерих една изчистена и доста красива. Купих я, след което подбрах идеалните обеци и всичко беше наред.
Минаха няколко часа в големи приготовления. Пуснах косата си, която се беше накъдрила ситно. И ето, че няколко минути по-късно бях в огромната зала. Беше толкова красиво украсена! Нямаше как да не отбележа, че видях Шарлът, след което видях и Клаус. Можеше ли тази вечер да стане още по-шантава?
Взех си чаша с шампанско.

Останах леко стъписана, когато ме целуна, но ми трябваха само няколко секунди, за да се осъзная и да отвърна на целувката му. Все още се въртяхме леко и бавно, като направихме целувката невероятно страстна и дълго, но все пак ни се наложи да се откъснем един от друг. Бузите ми поруменяха наистина много, а аз отворих устата си, за да кажа нещо, но просто не можех да формулирам изречението си, за това я затворих, а после повторих няколко пъти движението.
- Трябва ли да казвам нещо? - попитах притеснено, като се надявах случващото се да е по-силно от думите, както беше за мен.
Не дочаках отговора му, а просто отпуснах главата си на рамото му и се почувствах така сигурна, така спокойна.

Маркъс Колинс написа:: ..

- Нека потанцуваме.. - казах само без повече да обяснявам или нещо подобно. НЕ исках да го заговарям,а още по-малко да се занимавам с момичето. Забелязах Натали и се подсмихнах,но отново насочих вниманието си към невероятният мъж,стоящ срещу мен. Песента бе бавна за това съвсем леко долепих тялото си до неговото и се усмихнах.
- Спомняш ли си.. когато ме учеше да танцувам и постоянно падах върху теб.. - не че не знаех как се танцува,просто ми бе забавно по онова време. - Аз.. не съм човек. - казах малко след това,сещайки се за въпросът преди малко. - Преди страшно много време бях,но.. се случи така че се превърнах в безсмъртно същество.. И ако попиташ как съм.. не съм добре. Нямам никого до себе си,само хора представящи се за приятели. - знаех,че може би мисълта ,че не танцува с човек може би щеше да го отблъсне.. нямаше и да го виня. - Само.. не ме отблъсвай и ти,моля те.

Може би само в един единствен миг бяхме се заковали на едно място,или по скоро се движехме но сякаш нищо около нас не съществуваше,не бе реално,сякаш бяхме отново в някакъв сън.
Обгърнах я но не като в съня,а като нещо повече,двете ми ръце я бяха обгърнали през раменете през ръцете,защото тя се сгуши в мен. Исках и тази близост,сякаш тя бе принцесата в беда,а аз я спасявах. Трудно понякога намирах момиче,което да спасявам,повечето искаха сами да се спасяват. Всички те бяха дори по силни или равни на мен,а тя бе толкова крехка толкова нежна:
-Не ми се иска да те пусна!
Това беше първата ми дума след толкова дълго мълчание.

Charlotte. написа:

,...

Прегърнах я. Толкова силно, че да усети как тялото ми се прилепя до нейното. Усмихнах се и казах:
-Ох.. милата ми Кат.. - след тези думи се отдръпнах, за да продължим с танца и казах:
-Виж.. аз.. - преглътнах и допълних:
-Няма смисъл да се притесняваш за това. Винаги.. винаги ще бъда твой приятел и няма да те отблъсна.. - след това се доближих и дебелият ми глас, който би кънтял във залата, ако говорех малко по-силно каза:
-А и.. не се притеснявай.. аз.. нямам нищо против други същества.. щом са толкова красиви, като теб.. - след тези думи се усмихнах и допълних:
-А да.. тази рокля.. стой ти прекрасно.

Human Брой мнения : 41 Join date : 31.03.2012

Натали Гилбърт написа:

,,,

Облякох се в бежав костюм, но.. докато стигна до залата останах само по сивата ми риза

След като влязох в залата се огледах. Трябваше да намеря дамата си. Нат. Бавно закрачих и преминах през тълпата, като накрая я видях. Натали стоеше в средата и изглеждаше както винаги.. великолепно. Доближих се и казах:
-Хей.. здравей! - след тези думи се усмихнах леко притеснено и допълних:
-Извинявай, че закъснях.. закъсах с джипа си и.. абе.. няма да се обяснявам.. - подадох ръка към нейната, но не за да се здрависаме, а за да целуна джентълменски ръката й. Усмихнах се и попитах:
-Искаш ли да танцуваме?

Докато се оглеждах и се притеснявах Клаус да не забележи, че съм тук, от някъде си изникна Стайлс; бях се запознала с него едва преди седмица, бях го видяла някъде в училище и по мое мнение изглеждаше привидно нормален.. Не беше вампир, което ме успокояваше.. Поне един нормален приятел!
-Стайлс! -Усмихнах се, подадох ръка, както се изискваше, понеже бяхме на бал. Попита ме дали искам да танцуваме.. И без това нямаше какво да се прави.. -Разбира се.
Отидохме на дансинга, като се поклоних, както изискваше етикета и започнахме да танцуваме на бавната и мелодична песен.
-Знаеш ли.. -Започнах някакъв разговор. -Тук съм едва от две седмици, а имам чувството, че е минала цяла вечност..

Human Брой мнения : 41 Join date : 31.03.2012

Натали Гилбърт написа:: ...

Погледнах я и казах:
-Натали.. тук съм от ами.. едва една седмица.. и имам чувството, че времето е спряло и наоколо е пълно с ... ох.. странни хора, които ти мислят злото.. - след тези думи и се усмихнах. Притиснах тялото й в моето и допълних:
-Страх ме е от този град.. дори и да съм момче и да не трябва да показвам тези емоции.. аз съм само човек и.. - преглътнах и допълних:
-Не мога да се пазя от.. такива.. сещаш се.. - след това бавно я завъртях около ръката си, като я придърпах и отново я притиснах в себе си. Този път вместо главата ми да е леко наклонена и да шепна на ушето й.. бяхме лице в лице и дори усещах дъха й:
-Но пък.. ако ти искаш да правиш лоши работи с мен.. знай, че винаги съм насреща.. - изкикотих се и завърших:
-Извинявай.. опитвам се да разведря гадната атмосфера.

Да, определено повечето хора, които бяха в града са уведомени за "странните хора" витаещи наоколо. Стайлс не беше изключение. Много добре бе запознат с обстановката в града.
-Казваш го на двойничка, която има още две, напълно еднакво изглеждащи, като нея.. -Казах, след като каза, че го е страх, макар да е момче. - И да не забравим, че има някакъв психясал хибрид, който иска кръвта ми за да създава такива, като него.. И впрочем, точно с това психо сме в една зала в момента.
Тогава той пусна една от ежедневните му шеги, на които не се вързвах, само се засмивах, но не вземах под предвит.
-Вечното чувство за хумур.. Точно с това ще те запомня!

» Отвътре (място за МАСОВ РП)
» Трапезарията в замъка /място за масов РП/
» Салонът за танци /място за масов РП/
» Пред кметството (място за МАСОВ РП)
» "Лунната гора" /място за масов РП/