Отвътре (място за МАСОВ РП)

Докато влизах в залата забелязах Катерина и Клаус. Минах покрай тях.
- Добър вечер. - казах с учтив тон смигвайки им. След това продължих по пътя си. Не исках да преча на влюбените гълъбчета. Забелязах отново русолявото момиче,което гледаше към мен. Бях дочула че името й е Каролайн. Подсмихнах се. Грабнах си едно питие и тръгнах към нея.
- Привет! - казах с весел тон,макар че в същност не ми бе никак весело. - Мисля че съм те виждала няколко пъти из градът. - отново банална реплика,която всеки човек използваше при ново запознанство. - Аз съм Шарлот. - подадох студената си ръка напред,уловявайки нейната,топла и мека ръка. Самоконтролът ми бе железен и туптящото й сърце не ме привличаше въпреки че имах нужда от храна.
- Явно нашите кавалери за забравили пътя насам.. - подметнах шеговито.

Видя ме на къде гледам,но всъщност те бяха играчки за нея,който с времето се промениха и сами избягаха,ако може играчка да избяга,те го правеха не достатъчно убедително,защото тя ги откриваше и отново объркваше живота им,а това се искаше най-много.
-Да виждам,загубила си контрол над играчките,който сама създаде.
Обърнах се за кратко към нея,погледа ми бе леко укорителен. Може би бе удар по ковчега или по не затворена рана:
-Сега си толкова силна,защо не ги превъзпиташ.
Грабнах две чаша от преминаващия сервитьор,като подадох втората чаша на нея. Отпих,тогава видях Шарлот. Сърцето ми сякаш претоптя,което беше странно,защото го мислех за замръзнало,а до нея имаше и очарователна блондинка. Е да блондинките ми бяха малка слабост.

Отново глътка от шампанското,Шарлот продължаваше да си говори с блондинката,знаеше че съм тук. Но нямаше да се набивам на очи повече. За това се обърнах с гръб към нея,а се оказах с лице към Катерина:
-Може би за това съм тук?!
Вдигнах раменете си в една зала,бяха се събрали три двойнички,това бе признак,че традицията продължаваше или това,че бяха минали 300 години. Каква ирония,не усещаш годините,който минават. Сякаш минават като бързо изпята песен.
Погледнах я,можех да прочета мислите и,или поне така си мислех но бях усетил капка ревност в думите и:
-Какво има Катерина,да не би да се чувстваш застрашена?
Очите ми се присвиха само за част от секундата,не вярвах че още изпитва нещо. въпреки властта си над нея,винаги мислех,че харесва Илайджа.

Поне вече си бях намерил занимание за вечерта - да разправям наляво и надясно лъжи за себе си. Не стига, че бях убиец, а сега се превръщах и в лъжец. Още какво ме чакаше? Може би крадец? Или жиголо? Просто не знаеш какво да очакваш от този живот..
Не бях най-добрия танцьор, но за да танцуваш с момиче не се изискваха някакви свръхестествени умения.
- Казвам се Сам Скот - представих се като не бях сигурен дали да си кажа истинското име. Така или иначе вече беше късно и нямаше връщане назад.
- А ти си.. чакай ще отгатна.. Бърта? - погледнах я, за да разбера дали съм познал, но бързо промених решението си - Не, никой не би кръсил детето си с такова ужасно име.. Може би Грейс?
Тя поклати глава, което означаваше, че отново не бях познал. Е, явно не ставах за гадател, което ме караше да се радвам, защото нямаше да понеса ако имах и вещерски сили.
- Добре предавам се.. как се казваш?

Едно нещо ми харесваше и то беше,че през годините не бях загубил влияние към нея. Тя все още изпитваше някакви чувства,беше променена но все още пред мен се държеше,като момиче. Това не ме дразнеше по скоро ми харесваше,правеше я сладка. Едно обаче се научих през годините и то е да не показвам изтинските си чувства. Лицето ми остана не променено и каменно,е може би не съвсем,защото я имаше онази дяволита усмивка. Но истината беше,че Катерина не биваше да е жива,лошо беше да го мисля но така трябваше,само че Илай обърка всичко:
-Трудно е да присъстваш в моя избор,когато стана избор на Илайджа!
Взех и чашата от ръцете,отпих една глътка,а след това я подадох на нея. Малко я оставих да гледа на парцали:
-Винаги съм мислел,че Илайджа ти е най-голямата слабост.

Кой да знае,че такива неща се случваха. Знаех лоялността и усещах я,може би до някъде бях благодарен за това. Господи,вътрешния ми глас не бе в синхронен с разума ми,сякаш бяха на различни планети. Взех чашата от ръцете и,поставих ги на една табла. Хванах ръката и,бавно я поведох към празното пространство,където вече танцуваха бавно:
-Един танц,като в старото време.
Дори не я оставих да ми каже да или не,ами я поведох към дансинга. Прихванах я,слагайки другата си ръка на кръста и:
-Спомняш ли си,как се запознахме?
Дали бе меланхолия по миналото или да и напомня старото време. Наистина не знаех,какво точно целях с това. Но ми бе хубаво поне малко да си го припомня и да го припомня и на нея.

Продължавахме да танцуваме и в същото време да разговаряме. Започвах да се отпускам и вече не мислех чак толкова за това да бъда предпазлив. Не я познавах по-добре отколкото преди десет секунди, но щяхме да се опознаем.
- От Мърси Фолс съм, но е малко градче и вероятно не си го чувала.
Не ми се обясняваше защо го бях напуснал - това беше дълга история, която не исках да си спомням, а и не беше нещо, което се разказва пред непознати.
- Преместих се преди няколко дена и все още опознавам града също както теб - да, освен че и двамата бяхме човеци, сега и двамата бяхме нови в града.. какво съвпадение.
- А ти просто обичаш да пътуваш ли? А може би се опитваш да завладееш света, но пък може и да търсиш себе си - отново гадаех.

-Да тогава почерпих малко от това,че си жива и че си човешко същество.
Спомена за сладката и кръв до някъде ме изкушаваше да не пия от нея но сега вече нямаше да е същото,а и се опасявах,че ако пия от нея това може да не ми хареса толкова:
-Тогава бе невинна,погледа ти бе изпълнен с надежда и обожание.
Блага усмивка,за част от секундата се появи на лицето ми при спомена. Може би ме накара да я харесваш за това,че приличаше на Шарлот. И тя до някъде изглеждаше така в миналото.
-И да променила си се,винаги повече ми харесва повече милото ти аз. До някъде съжалявам,че го промених...
Бях повредил любимата си играчка.

Двамата с непознатия на име Деймън пристъпихме в огромната зала. Можеше да се каже, че беше повече от разкошно украсено. Всичко светеше, блестеше. Бяха се постарали доста, предполагам.
Беше претъпкано с хора, облечени и всички с маски. Погледнах непознатия, като отидох малко по-навътре. Не беше редно да стоим на вратата и да пречим на останалите да минат? След като стъпих по-навътре, нещо като иконом взе жалкото подобие на яке от мен. Аз погледнах Деймън.
-Не е нужно да сте в компанията ми цяла вечер, ако някоя друга по-прелестна дама ви чака някъде по-навътре. -Отбелязах, докато се чудех какво всъщност правя тук. Дори не се бях научила да танцувам онези танци от едно време толкова добре! Щях да стана за посмешище!

Погледа ми се бе втренчил в Клаус и Катерина. Както винаги се оказа,че не е добра в лъжите,личеше си как го гледа. След като Клаус погледна към мен,като че нещо в мен потрепна,нещо което отдавна не съм си позволявала да трепва. Но какво ли значение имаше това така незначително потрепване? Обичах го.. но бе преди твърде много време,за да има значение днес. След това дочух въпроса на момичето. Засмях се.
- В същност.. три сме. и да наистина е много забавно,защото и трите сме доста различни. - казах простичко с доволна усмивка. Защо ли да обясняваме,че сме двойнички,че съм един от най-старите вампири в стаята.. точно както Клаус. Ако не бях аз и него нямаше да го има днес.
- Не се бяхме виждали от толкова дълго време.. Даже в момента тя разговаря с моята много стара любов. Не са ли сладки? - попитах с изкуствено сладникав тон.

Деймън Салватор написа:

Натали Гилбърт написа:

Двамата с непознатия на име Деймън пристъпихме в огромната зала. Можеше да се каже, че беше повече от разкошно украсено. Всичко светеше, блестеше. Бяха се постарали доста, предполагам.
Беше претъпкано с хора, облечени и всички с маски. Погледнах непознатия, като отидох малко по-навътре. Не беше редно да стоим на вратата и да пречим на останалите да минат? След като стъпих по-навътре, нещо като иконом взе жалкото подобие на яке от мен. Аз погледнах Деймън.
-Не е нужно да сте в компанията ми цяла вечер, ако някоя друга по-прелестна дама ви чака някъде по-навътре. -Отбелязах, докато се чудех какво всъщност правя тук. Дори не се бях научила да танцувам онези танци от едно време толкова добре! Щях да стана за посмешище!

Огледах се но все още не виждах някой който можех да познавам.Усмихнах се на Натали като каза,че не е задържително да стоя при нея през цялата вечер.Но така както гледах нямах друга работа .. а Налати беше добра компания.Макари доста притеснителна .. щеше да се отпусне накрая.За момент си позволих да вляза в главата на момичето .. и прочетох че се притеснява от това,че не може да танцува танца.Често казано и аз не го обичах но поне знаех някой стъпки.Приближих се още малко и си подадох ръката.
- Какво ще кажеш за един танци ? - попитах я.
- Спокойно .. ако е зариди това,че не можеш да танцуваш .. не се притяснавай ще се научиш .. - уверих я в това.

Сякаш четеше мислите ми, когато спомена танцуване. Погледнах го, след което поех въздух и подадох ръката си малко несигурно. Нямах си на идея защо толкова лесно можех да се съглася да танцувам с непознат, който беше изключително мил без никаква причина.
Спомнях си, доста време са ми казвали, че не бива да говоря с непознати, какво остава да танцувам с тях! Но ето,че се понесохме към дансинга и тъкмо в този момент зазвуча нещо, приличащо на валс. Поклоних се, като несигурно отново го погледнах, след което се приближихме един до друг, вдигнахме ръцете си. Трябваше да танцуваме така, сменяйки посоките, без почти да се докосваме, с изключение на няколко стъпки.
Помнех теоретично всички, което трябва да правя, просто се чудех дали ще мога да се справя поне малко добре.
Започнахме да танцуваме, а аз не спирах да гледам Деймън.
-Е, господине.. Разкажете ми повече за вашата мистериозна личност, която имам честта да забавлявам тази вечер с присъствието си.. -Спазвах етикета; така беше редно да се прави.

Каролайн Форбс написа:

....

Нещо в думите й ме жегна. Дали бе права? Показвах ли подобни емоции? Поклатих глава в знак на собствено отрицание.
- И така да е.. той обича нея.. от много отдавна. - казах със сериозен и колкото се може по-хладен тон. Аз бях първата,а тя е поредната. Дано да бяха много щастливи. Когато Клаус погледнеше насам,винаги откланях погледа си. Не ми трябваха още драми. Чудех се къде ли бе моята приятелка с облаги.би трябвало скоро да дойде.. Нейтън също. Бих казала че аз също си имах много играчки..както обикновено.
- Определено е кучка. Целия ни род е такъв. - засмях се и смигнах на момичето,а след това си взех още една чаша.
- А теб не те ли е страх да си втория човек в зала пълна с древни вампири,както и дота други същества? - попитах така в сякаш тя знаеше че стои срещу един от най-древните вампири.