Отвътре (място за МАСОВ РП)

Стана ми гадно като разбрах, че е изгубила близък човек, въпреки че аз никога не бях губил такъв. Винаги съм бил самотник, дори когато живеех с глутницата си. Не исках да си спомням за тях, защото ми носеха прекалено много лоши спомени. Не исках и да разказвам за тях на Лия и сметнах за нужно да извъртя нещата. Причината за заминаването ми беше достатъчно ужасна, че да се отврати от мен.
- Съжалявам за приятелката ти.. Сигурно е била страхотна.
Когато Лия спомена, че приятелката й е била убита, си спомних, когато моята глутница убиваше хората. Никога не можах да разбера, защо го правеха и защо аз също го правех заедно с тях.
- Общо взето можем да кажем, че правех неща, с които не се гордея и исках да започна отначало.. за това се преместих тук. Много прилича на моето градче.
Да, определено си приличаха.. и двете бяха претъпкани със свръхестествени същества, което не беше най-добрият избор за мен, но поне нямаше да се чувствам като изрод.

Може да се каже, че не бях отличен лъжец. Винаги ме хващаха, когато лъжех, за това и отбягвах да го правя. Сега какво? Щях да стоя и да я гледам тъпо без да знам какво да кажа? Ами всъщност точно това правех.. като някой пълен идиот. Сигурно беше разбрала, че не съм човек от топлината, която тялотот ми излъчваше всяка секунда.
- Защо си мислиш, че не съм човек? - попитах все пак, но нямаше нужда да ми отговоря. Може би просто ме изпитваше, за да види дали не я лъжа. Реших, че е крайно време да й кажа истината. Рано или късно щеше да разбере. Това беше едно от нещата, които бях научил - никога не можеш да се скриеш или да избягаш от това, което си.
- Права си. Не съм човек, а върколак - последната дума я прошепнах, защото не всички знаеха за съществуването на вида ми, а и може би се надявах, че ако не я изричам, то няма да е истина.

Това не можеше да е истина, не можеше да се случва. Миналото ми.. кошмарите ми.. те продължаваха да ме преследват. Каква беше вероятноста Лия да е приятелка на последната ми жертва? Не можеше да е истина..
- Никога преди не съм те виждал - казах студено и обръщайки и гръб отново влязох в залата. Трябваше да се махна от това място и от този град. Отново щях да изчезна и да не се появя никога повече. Продължавах да си повтарям, че не съм виновен аз за смъртта на приятелката й, но бях и не можех да го понеса. Какъв глупак бях да си мисля, че бих могъл да започна всичко от начала..

Завъртях тялото и,като се оказа с гръб към мен. Опитваше се да ме нарани или да види как ще реагирам. Но я бях обърнала към Шарлот,която си говореше с онова русокосо момиче. Не умееше да играе играта,този талант принадлежеше само на мен:
-Аз за това не съжалявам,направи загубата на Шарлот по леко поносима.
Прошепнах го на ухото и,бързо след това я завъртях към мен. Това трябваше да я нарани:
-Не знам дали знаеш но Илайджа те доведе,заради себе си. Ти трябваше да си с него но ми харесва да му вземам нещата.
Ръката ми се вдигна и погали бузата и:
-Ти беше играчка за мен но сега се повреди.
Пуснах я,като се отдръпнах:
-Отивам да пия...
Тръгнах към бара,имах нужда от по силно питие.

Улових я за ръката,като отново я целунах,ядосах я и сега щях да си я върна отново. Понякога не се уморявах да си играя но в този случай може би малко прекалих. Тръпнах я към мен,като се оказа пред тялото ми. Отметнах косата и назад,погледа и бе,като на убийца,на момиче,което искаше да ме убие само с погледа си. Ръката ми се премести на бузата,за да я успокой:
-Не можеш да си тръгнеш все пак си моя дама,а и бала сега започна.
Другата ми ръка се спусна към кръста и,близо до талията и. Усещах яростта и,това че я ядосах дори и да се опитваше да не го покаже,то си личеше:
-Защо се ядоса толкова?
Погледа ми пронизваше нейните очи,знаех че не може да се ядосва дълго,докато моите очи се бяха вгледали в нейните.

Каза ми или по-скоро ме попита какво искам да знам за него. Е, щеше да ми е достатъчна информацията има ли братя или сестри, тук ли живее.. Дали има някакво хоби.. Нормалните неща, които всеки ще иска да знае, когато се запознае с някого. Тъкмо, когато се канех да кажа точно това, той ме прекъсна и продължи. Каза, че ако ми каже това, аз ще трябва да му върна услугата. Придърпа ме и лицата ни се доближиха. Затаих дъх, като за момент се вгледах в лицето му, точно тогава той ме пусна и продлжихме танца си.
-Е, ако наистина искаш да знаеш нещо за мен, предполагам, че ще е проява на грубост, ако те разпитам и не ти кажа нищо повече от името си. -Отвърнах, като се усмихнах и за момент почти не усещах как ходя.. Сякаш летях, само докато гледах него в очите.

Слушах го внимателно, докато телата ни отново не се притиснаха едно към друго. Тогава тотално само гледах устните му, без да мога да се съсредоточа. Примигнах и се изчервих, но маската го прикри и отклоних поглед.
-Аз.. ъ.. -Започнах, докато не се досетих, че вече е мой ред да говоря. -Пристигнах вчера.. Живея с леля ми.. И.. Аз също все още опознавам града.
Усмихнах се, но не го гледах в очите, защото всеки път, когато погледнех тези сини, големи очи.. Чувствах се като глупачка, изкарана от някоя трагекомедия.
Танцът приключи, като аз застанах на едно място и се огледах. Сякаш за момент ми се стори, че видях момиче, което доста прилича на мен, поне в гръб.. Изненадващото е, че после видях и още едно. Май ми се привиждаше! А не бях пийнала и една капка.. Може би беше просто от вълнението..
Погледнах Деймън, очаквайки да каже нещо.

Попита ме какво смятам да правя. Огледах се отново, след което спрях погледа си на него. Взех роклята от двете страни, приближавайки се до едната от масите, където взех една чаша шампанско, Деймън ме последва.
-Нямам си и на идея. Не познавам никого тук.. Какво мога да правя в град с непознати... Всъщност познавам само теб. -Усмихнах се, като отпих от шампанското. Наклоних глава на една страна, но не откъсвах поглед от синеокия. -Нали вече може да свалим маските? Доста нагорещява лицето ми.. -Засмях се,като миг след това реших на своя воля да махна маската. Откачих я, след което я оставих на масичката и го погледнах.
-Ти имаш ли някакви .. планове за вечерта? -Попитах на свой ред. Все пак щяхме да си разменяме въпроси, за да се опознаем по-добре, нали така?

Тъкмо се канех да отговоря на това, когато той рязко смени темата. Присвих вежди и взех маската си. Вероятно напираше, за да отиде на среща? Или знам ли, на някое развихрено парти, за което се беше сетил сега?
-Да.. -Кимнах. Взех от портиера якето си, като го сложих и двамата тръгнахме.. Доста време мълчахме.. Почти докато не стигнахме моята къща. След като пристигнахме се усмихнах. Казах му, че наистина ми беше изключително приятно да прекарам вечерта с него. Всъщност повечето хора казваха това ей така, но аз го казвах, защото наистина си прекарах добре. Можеше да стоя там и просто да наблюдавам как всички танцуват, да пия и да не говоря с никого цяла вечер, но всичко мина далеч по-приятно.
Усмивката му, която беше в отговор на това мое изречение, беше изкусителна и ме накара да се изчервя. Бях забравила, че вече нямам маска, която да го прикрие. Казахме си "лека нощ" и побързах да се прибера у дома и да сваля неудобната рокля.