Гробището

Определено думите ми достигнаха до съзнанието на разгоненото ми хибридче. Най-сетне се взе в ръце и както винаги се получаваше между нас-някой трябваше да вземе надмощие. А ако обожавах Ерик, то сърдитият, властен и донякъде, граничещ с грубост хибрид ме побъркваше. Притворих леко очи, дишайки все по-тежко. Непрекъснато трябваше да си напомням, че тялото ми малко или много се нуждаеше от въздух. Само че...кой мислеше за кислород в момента? Също толкова съсредоточено отвръщах на всяка негова целувка, не знаех дали не прекалявах с дращенето по гърба му, а в секундите, когато устните ни не бяха слети, моите се спускаха до врата му и обратно, тъй като май не ми се полагаше повече пространство. Затегнах хватката си около кръста му, притегляйки лицето му към своето.
-Миличък, наистина звучиш като жена с хормонални проблеми. Пусни се по течението и да не ти пука за ципа на една рокля. Пък и...лично аз съм по-горда с плата под нея. Не си ли на същото мнение?
Да, по начинът, по който мислено се отърваваше от сутиена ми, май го бях впечатлила. Изстенах от удоволствие, когато дръпна косата ми и отново разроших с пръсти неговата. Стиснах зъби, за да не запищя от сега и блажено затворих очи, докато той отново ме хапеше. Само че леко, без да ме наранява.
-Помня...само че трябва да си заслужиш подаръка..знаеш, че не съм толкова щедра.
Отговорих накъсано, тъй като след като започна да шепти до ухото ми...по дяволите, знаеше, че точно това най-много обичах. Плътния му, мистериозен глас, с италиански акцент на неприлично малко разстояние от мен. След това наистина не можех да издържам повече и ръцете ми замениха неговите, отървавайки се от дънките му. Ухилих се самодоволно, знаейки, че аз съм причината за...гледката под тях и за секунди се превъртях така, че да съм над него. Върнах погледа си върху изненаданото му изражение и отговорих кратко, но пределно ясно.
-Сууупер!
След това нападнах устните му, обмисляйки идеята за белезници...или въже...Само трябваше да се сетя за какво да ги вържа.

-Ами..ти си супер. Целия.
Подсмихнах се невинно и спуснах устни надолу по гърдите и корема му. Как се налагаше да се свивам, за да постигна това, само аз си знаех. В крайна сметка обаче, явно докарала го до полуда, ама буквално, самодоволно се ухилих и ръката ми бавно се спусна към онази част от него, за която мислеше в момента. Едно бързо движение, и последният останал плат по нагорещеното до червено тяло на Ерик изчезна.
-Очевидно е така. Все пак...21 век, в страната на неограничените възможности..Примроуз Евърдийн най-сетне съумя първа да съблече Ерик Станс. Наистина, това ми е достатъчно, за да съм най-щастливата жена на света.
В отговор на думите ми, навън една мълния падна толкова близо до нас, че буквално всичко побеля за секунда. Мъжът под мен ме притискаше толкова силно към себе си, че едва си поемах въздух, но и се радвах, че се намирах в това положение. Ако можеше да се залепи за мен..може би щеше да е най-добре. Междувременно, ръцете му продължиха да се пъхат под бельото ми. Въздъхнах и примирено се изправих и седнах върху него.
-Давай, събличай ме!
Кой да предположи, че тези три думички му действаха така!

Все така самодоволно го изчаках да се изправи, мислейки, че след като започна да гали лицето ми, би трябвало също толкова романтично да ми разкопчае сутиена, да ме бутне върху седалката и да се наслаждаваме часове наред на компанията си, на фона на бурята, която се вихреше отвън. Само че, вместо това, Ерик направи фаталната грешка. Най-нахално ме хвана за косата. Стиснах зъби, очаквайки да се разсмее и да последва дивата част. Само че, не..
-Това да не е начина ти да изразяваш възбудата си? Преди не беше точно така, но..всичко се променя, нали?
Все така хладнокръвно, само по бельо, го гледах на инат и също като него не мигвах. Нещо в тона му обаче започваше да ме дразни. И тогава..той ми дръпна косата.Силно!
За секунди хванах ръката му и я извъртях толкова силно, че той се преви на две, а аз използвах момента и се качих върху него. Очите ми вече бяха почернели, а имах чувството, че ще го разкъсам, ако не се извини.
-НИКОГА, ама НИКОГА, не дърпай косата ми!!! Можеш да правиш всичко друго, но тя е свещена. Ясно ли се изразих, или да те накарам да разбереш?!?
Креснах на свой ред, стиснала гърлото му.

Хм, добре, умееше да се справя в такива моменти, признавам му го. Чертите на лицето ми отново възвърнаха предишния си невинен вид, а лукавата усмивка се разля върху устните ми. Наклоних глава на една страна, гледайки го самодоволно.
-Знам, че винаги съм секси, но щом като ме предпочиташ ядосана, бързо мога да си оцветя очите. Искаш ли?
Направих се на страшна, но скоро отново се разсмях, озовавайки се под него.
-Знам, вярвам ти!
Усмихнах се и погалих лицето му, след това, сякаш след цяла вечност, сутиенът ми прелетя през пространството. Отличен 6, главно защото не отделяше устни от мен. И не можех да не сравня това с жалките му опити преди 2 века. Вярно, че корсетите ги правеха, за да не се развързват толкова лесно, но да им отделя по 15 минути на едни връзки..
-Толкова много те обичкам!!
Започнах да се лигавя, движейки тялото си така, че да успее най-сетне да се отърве от бельото ми.

Засмях се тихо, чувайки "обяснението" му. Точно това най-много му харесвах на Ерик. За него бях завоевание, той за мен-играчка и и двамата нямахме нищо против това. Даже напротив. Беше по-забавно и лишено от сълзлив край.
-Колко ме обичаш?
Попитах накъсано, тъй като устните му изгаряха тялото ми. Толкова приятно и същевременно толкова завладяващо изживяване...добър ученик си имах. Само да не започнеше с "от небето до земята".
След малко дочаках момента, за който Ерик мислено съчини поема. Изстенах, усещайки как прониква в мен и стиснах леко ръката му.
-Творческо вдъхновение ли чета в мислите ти?
Засмях се, обаче не можех да отрека, че ми харесваше, когато беше нежен. Да, странно, още повече за кучка като мен, но знаех, че ще полудее, когато аз му позволя. Тръпката от това, да командвам Ерик Станс ме караше да настръхвам. Без дори да осъзная, едрите капки дъжд забарабаниха по прозорците на колата, телата ни се движеха в идеален синхрон, определено плод на дълги и ползотворни тренировки, а стъклата бяха побелели.
-Като в сцена от филм сме, не мислиш ли?

-Дали щеше да ми отговориш така, ако бяхме в друга ситуация..
Изплезих му се, но осъзнах също и, че в момента изобщо не чува какво му говоря. Затова се предадох, оставяйки го да ме обсипва с любимите ми целувки-нежните, които целяха да ми затворят устата.
Времето неусетно минаваше, бурята започна да утихва, после отново се усили, на нас в колата ни беше все така горещо, а усещането на потното му, мускулесто тяло, слято с моето, ме караше да забравям, че се намирам в колата...
Край! Трябваше да изляза от главата на Шекспир, преди съвсем да откача.
-Защо точно Титаник? Да не искаш да кажеш...че пороят навън ще ни прекъсне?
Направих се на изплашена, но тежкото ми дишане затрудняваше актьорските ми способности. В отговор получих една дяволите усмивка и темпото рязко се увеличи.
-Ужасен си! Гордея се с теб.
Засмях се, обвивайки ръце около врата му. Поне сега, можех спокойно да си крада целувки от него..не, че той много ги пазеше...

-Охх, не съм го гледала този филм от доста време. Заради теб, ако изпадна в меланхолия и започна да се тъпча със сладолед, ще те поканя да ми обясняваш нагледно какво правят патокът и патицата.
Засмях се, след това за по-достоверно, поставих ръката си върху запотеното стъкло и я плъзнах надолу, но ако Кейт симулираше, то на мен в момента въобще не ми беше до това как се е отбелязала ръката ми. Гледах непрекъснато да следвам темпото му, без да изоставам или да показвам, че се уморявам.
-Ти не си ми само играчка. Ти си и мой развратен ученик. Което ми напомня...трябва да отидем да гледаме нещо в стил Бурлеска.
След това се отдадохме изцяло на заниманието си. После спирахме за почивка, ръсейки глупости за отминалите години. После започвахме отново да си играем и така, докато първите лъчи на слънцето не започнаха да раздират небето. Което май беше също толкова измъчено, колкото и ние, защото набързо материализирах едно одеяло и след като се завихме и гушнах Ерик, умората си каза думата и веднага се унесох.