Гробището

Стиснах силно краищата на седалката и се ухилих изненадано. Не, че не очаквах Ерик да го дава по-мръснишко, но това с колата наистина ме шашна. Две секунди по-късно, вече пищях от кеф, свалила до долу стъклото на прозореца. Дългата ми коса сякаш запълни цялото пространство в колата, затова си материализирах ластик и я вдигнах на опашка.
-Определено мога, пък и стане ли дума за човеците...да се гавриш с тях е изкуство и хоби. Само че моите методи са по-лоши.
Засмях се, надувайки музиката в колата. Ако си мислеше, че не правя така и когато съм сама...жестоко грешеше. Адреналинът ми бързо се покачи, особено когато за секунди мярках уплашените лица на другите шофьори. А мислите им ми доставяха огромно удоволствие. Хранех се със страха им в движение...буквално.
-Да се плаша?!? Съкровище, говориш с легендарната си създателка, която сее разврат и ужас по земята от преди ти да се родиш. Не ме подценявай така!
Направих се на сърдите и бързо го целунах по бузата, поставяйки крака си върху неговия, натискайки газта до последно. Сигурно половината от шофьорите дори не виждаха цвета на колата.
-Кое според теб е по-важно? Качествената кола или лудия шофьор зад волана?
Подкачих го, облягайки се назад, тъй като Ерик намали и скоро изгаси и фаровете.
-Ако още веднъж кажеш, че се страхувам от нещо, ще видиш наистина сърдит демон. Аз съм страшна, независимо от божествената си, невинна красота...
Намигнах му и ръката ми се стрелна върху неговата.
-Гробище ли надушвам? Колко класическо..

Излязох от колата и се огледах наоколо. Май Сладурчо се плашеше от мъртвите..
-Наистина ли се страхуваш? Няма от какво! Ти си наполовина мъртъв и наполовина....създание от Ада, да речем. А това, че имаш от моята кръв във вените си, автоматично те предпазва от духовете.
Закопчах якето си, тъй като нощният вятър го усещах дори и аз. Неспокойните души на мъртвите определено се бунтуваха, а на мен не ми пукаше. Да не бяха умирали!
-Призовавам всички развратни духове!!!
Изкрещях, след това усетих топлите ръце на Ерик върху лицето си. Един удар на сърцето ми, и вече се намирах опряна на капака на колата. Перверзната ми усмивка явно беше изгряла, преди да успея да я подтисна, защото в погледа му се четеше такова желание, че чак потреперих.
-Да...обичахме да се крием...главно от съпруга ми, но това е друга тема. Негодникът сигурно се обръща в гроба си от яд.
Отговорих накъсано, тъй като устните му бяха опасно близо. И все пак не достатъчно. Беше усвоил сладкото ми отмъщение и до колкото си спомням...обикновено ме вбесяваше до толкова, че да се наложи да му напомням коя съм аз. Но все пак...едно от нещата, на които го бях учила, бе точно това "Жените са за удоволствие. Не показвай чувствата си пред тях, но ги карай те да ти разкрият своите". И по дяволите, Ерик можеше да напише книга на тази тема.

Отдалечих устни от неговите и го погледнах тъжно в очите. Съжалявах, че заради мен беше напуснал Русия, но по онова време още не смеех да се опълча на баща си.
-Както знаеш, той беше човек. Още една лична обида към мен, силната демонка. Не издържа на шока, предизвикан от едно изказване на баща ми и за отрицателно време умря. Баща ми дори искаше да върне душата му и да го превърне в демон...Великият Пьотр Драгомир...е, аз слязох в Пъкъла, унищожих нещастника, като си навлякох доста неприятности и едва излязох, а след като го направих, баща ми ме обвини. Тогава и научих, че те е пропъдил, побеснях и...избягах. Той ме лиши от наследство, а аз-от наследницата му. Ако си спомняш, тогава фамилията ми беше Драгомир, сега съм Евърдийн..като майка ми. А дори не я познавам..
Усетих, че разговорът мина на непоносимо чувствителна за мен вълна, затова се усмихнах и погалих нежно лицето му.
-Не, че съм изпитвала нещо...знаеш правилото, ти беше само за удоволствие, както и аз за теб, но ако трябва да сме честни...ти беше най-големия ми грях. И много се радвам, че и в момента си тук.
Усмихнах се, целувайки го нежно. Това можеше да е и последния ни миг на нежности, така че..трябваше да му го предоставя.
-Адреналинът наистина идваше от това. Но самата ни игра, бе плод само на извратените ни мозъци. Пък и...намираме се между гробовете. Адреналинът трябва да кипи във вените ти.
Засмях се, представяйки си разгневените духове.

-Да си дойдем на думата...
Засмях се и обвих ръце около врата му. Бързо прочетох мислите му и напълно сигурна, че публика от умрели идиоти не му е чак такъв проблем, хванах лицето му в ръце, отдръпнах го на милиметри от своето и затворих очи. След малко ги отворих, а хиляди сребристи точици засвяткаха около тях.
-Енергия от неживите. Когато се събере цяла група от "светулки", ще знаеш, че някой намазва с безплатно 4D порно.
Ухилих се, усещайки ръцете му върху кожата си. Вече не съжалявах за късата рокличка...даже напротив. Пък и Ерик не даваше вид на човек, на когото огромните фусти му липсваха. Честно, като се запознахме, си мислех, че ще потъне в роклята ми, но няма да я махне.
-По-добре е от преди години, нали? Но ако държиш, ще материализирам дългата, широка рокля. Онази лилавата, не можеш да не я помниш!
Смехът ми бе заглушен с целувка, която скоро ме изкара от "целомъдрените" ми слова. Ръцете ми бързо се плъзнаха надолу по попчетата на ризата му и като шампионка в тази област, разкопчах абсолютно всички, за по-малко то секунда. Повдигнах самодоволно вежди, сигурна, че чрез мислите ми усеща всичко.

Вече се смеех от сърце. Чак пък без бельо не бих тръгнала...по простата причина, че щеше да си проличи, ако не носех, с тези къси роклички..
-Съжалявам, но ще трябва да почаках още един два века, за да видиш моя милост без невероятното дантелено еротично бельо от Виктория Сикретс. А какво костюмче имам в гардероба...
Изплезих се, забивайки съвсем леко заби в долната му устна. Отмъщението беше сладко, а щом като г-н Станс най-сетне се сети, че намекът с роклята не го бях пуснала просто така, усети какво трябва да направи.
-Черно, червено, бяло...което си го взех, само за да дразня нетърпеливите като теб...Може би ще ми трябва нов гардероб.
Междувременно, целувките му ставаха все по-настървени. Умирах си от удоволствие всеки път, когато подивелият му поглед се впиеше в очите ми. Ерик не беше като другите. В действителност ме гледаше...стига главата му да беше на нивото на моята..
-Втори гардероб? Направо ще те взема с мен, след като си купя къща в града. Заради теб си заслужава да се нанеса за постоянно някъде.
Перверзната му усмивка бързо извика съответната моя и след като ме повдигна върху капака на колата, най-сетне открих вечерта и махнах ризата му.

-Че какво му е на това "тук"?!?
Попитах едва ли не притеснено. Откога моралът така го тресеше? Не, явно трябваше да влея от мръснишкия разум на горкия хибрид, че току виж решил, да го правим само в легло. Ръцете ми се плъзнаха надолу по мускулестото му тяло, като не пропуснах да пусна малко ток по него. Преди му харесваше, надявам се да не го бях изплашила.
-Отпусни се де!!! На какво съм те учила? Я се погледни, все едно ти е за първи път!
Явно коментарът ми постигна желания ефект, тъй като Ерик се взе в ръце и между въпросите за това, къде живея, най-сетне се спусна към врата ми.
-Не, точно в този град нямам. И повярвай ми, не е, защото съм останала на червено. Просто бягам от баща си и предпочитам хотелските стаи. Обаче ако предлагаш да отидем у вас, няма да откажа. Все пак съм нова тук...само от един месец.
Намигнах му и отметнах главата си назад, давайки му пълен достъп до врата си. Знаех какво искаше пък и да сме честни, какво толкова можеше да ми направи? Най-много да се окажех по-вкусна от бармана...което май пак беше в моя полза.
-Направи го, знам, че го искаш..
Съблазнителният ми глас отекна в иначе спокойната, прекалено топла за този месец вечер. Може би причината беше и, че Ерик бе до мен, но така или иначе мястото нямаше значение.

-Напълно...давай!
Засмях се притеснено и за да не си проличи напрежението в гласа ми, поставих ръцете си върху неговите. Не ме беше страх, просто досега не бях преживявала точно това. Пък и...демонската кръв се броеше за най-сладката. Което си беше още едно изпитание за мен. Смеех се в лицето на опасността, нали така? Тогава защо едва ли не треперех..
-Спокойно, вярвам ти!
Прошепнах и след малко усетих кучешките му зъби които...одраха кожата ми. Можех да премахна всички усещания, но не исках. Имаше нещо ужасно привлекателно в тази болка. Малко по-късно, зъбите му без проблем пробиха врата ми. Подскочих леко, стискайки ръцете му, но неприятното изчезна също толкова бързо, колкото и осъзнаването на факта, че всъщност ме е захапал. Ендорфините толкова внезапно завладяха цялото ми внимание, че не ми оставаше нищо друго, освен да се отпусна блажено назад, като наркоманка, която току що си е взела дозата, и просто да го моля никога да не ме пуска. Ръцете му се преместиха върху врата ми и много скоро, озарена от усмивка, започнах да губя съзнание.

-Приемам предложения!
Въздъхнах накрая, осъзнала, че сладкият момент е приключил. Не, че не идваше и друг такъв...просто трябваше да повторим това, определено. След като ме притисна към капака на колата, а аз отново го дръпнах към себе си, преплитайки пръсти зад врата му, тъй като ризата му лежеше победоносно на тревата, ми се наложи да опитам вкуса на собствената си кръв. И нали си бях нарцис...донякъде ми хареса.
-Да видим...След тази случка, може да се каже, че съм ти дала всичко за тази вечер. И щом като е ред да взимам...май ще искам всичко. Както винаги.
Отвърнах на поредната му целувка, сплитайки пръсти в косата му. Беше страшно приятно, дори да лежим така, под нощното небе, обсипано със звезди..
-Кажи ми, че си ми влязъл в мислите, защото иначе, освен вампирската отрова, си ми предал и доооста разнеженост. Нали не целяхте това, г-н Станс?
На свой ред пуснах в сила руският си акцент. Обожавах и неговия...особено след онази седмица. Аз, той, бар, пълен с алкохол, разкъсани дрехи и разправяне на мръсни вицове на съответния език. Ето тогава научих някоя и друга дума на италиански. И честно казано, бях добра...
-Искам теб, плюс обувките си на сутринта...обичам си ги, не гледай така!

-Разбира се, че си играчка, но в леглото обичам да спинкам най-вече с теб.
Засмях се и отвърнах на поредната целувка. Междувременно, трябваше да не забравям какво правя, тъй като ръцете му, дори те, успяваха много бързо да ме разконцентрират. Не беше и толкова студено, но силните му, същевременно много нежни ръце, оставяха огнени следи по тялото ми...метафорично казано.
-Да, определено не си забравил тези трикове. Много, много добре..
Отвърнах задъхано, между поредната доза леки, преминаващи плавно в по-настървени и груби целувки. Надигнах се леко, за да му помогна все пак да махне якето ми и веднага щом усетих нощният въздух върху кожата си, се притиснах по-плътно към Ерик. Мой ред беше да го "изтезавам". Устните ми съвсем бавно се спуснаха по врата му, увих крака около кръста му и след малко и той се качи върху колата, която леко клюмна надолу. Незнайно защо, всичко това ми се стори страшно смешно.
-Вы не возражаете, мой акцент?
Попитах невинно и запърхах с мигли.

-По скоро е "Нещо против акцента ми ли имаш?", но не се тревожи, лесно мога да те накарам отново да проговориш на руски...по един или друг начин.
Бутнах го под мен, като се наложи да седна върху него, за да се задържа. Капаците на колите можеха и да са удобни за снимки, но стигнеше ли се до натискане върху тях...ами беше нещо като "Сървайвър"-изпитание за това, кой ще се задържи най-дълго.
-Говори ми, дори сладкият ти акцент ме побърква, думите не са важни..
Повдигнах рамене и след като и той се усмихна, отново се наведох към него, отмятайки коса. Не знам как, но пак се оказа пусната и обикаляща около мен. За щастие Ерик я хвана и можех на спокойствие да го целувам.
-Идеята никак не е лоша..
Прошепнах, за пореден път прокарвайки ръце по тялото му. Беше горещ. Във всеки смисъл на думата, а аз имах чувството, че ще се вледеня, само че далеч не ми беше до това, да се отоплявам. Плавно слязох от него и с възможно най-подкупващото си изражение, отворих вратата на колата и седнах на задната седалка, махайки обувките си за отрицателно време. Междувременно, няколко мълнии прерязаха небето. Явно се очертаваше буря.
-Ето ти и специални ефекти. И нямам нищо общо с тях.
Засмях се, гледайки го как влиза в колата до мен.

-Всъщност, Ерик, умирам от страх. Ела, за да ме успокоиш.
Ухилих се доволно като дете, което тъкмо получаваше най-големия подарък под елхата. Или в моя случай-Ерик, на задната седалка на чисто новата италианска кола. Каква ирония само. Протегнах ръце напред, за да го прегърна и след това се оставих отново да ме бутне назад. Нямаше за къде да бързаме, и без това нямаше да можем да се приберем след това, тъй като колата едва ли щеше да излезе лесно от калта, която предполагах че ще се образува. Още по-добре. Веднага потръпнах от удоволствие, усещайки ръцете му, вече под роклята ми. Ах, този мой джентълмен.
-Да, прав беше, в колата е по-добре.
Усмихнах се обвих крака около кръста му, сплитайки пръсти зад врата му. Много бързо, студа от преди малко бе заменен от топла, дори повече от нормалното атмосфера. И тъй като навън температурите все повече падаха, стъклата бързо започнаха да се замъгляват. Една мълния освети небето, последвана от друга, а тътенът на гръмотевиците, ме караше всеки път да подскачам, допирайки се по-близо до Ерик. Накрая, за идеалният завършек на обстановката, пуснах уредбата, естествено, с мисъл.

-На тази логика..не, забрави.
Страшно много ме напуши на смях ,но успях да се овладея, тъй като в противен случай, нямаше да спра изобщо да се хиля, цяла нощ. Ако толкова дълго време съм се правила на страшна, то в един момент увредената ми психика ме предаваше.
-Да развали момента? Сериозно ли мислиш, че бих позволила на нещо в мое присъствие да се обърка?
Стрелнах го сърдито с поглед и се изправих леко, хващайки ръката му. След като сръчният ми Ерик най-сетне се прибори с ципа на роклята и се ухили победоносно, поклатих леко глава и го обсипах с целувки. Понякога наистина си мислех, че за него съм...не единствената, но може би по-специална от останалите. Като изключим разгонения му поглед и донякъде животинските рефлекси, нещо в начина, по който ме целуваше, наистина ме объркваше. Леко забих нокти в гърба му, оставяйки леки розови линии. Вече по бельо, усещах абсолютно всичко от стегнатото тяло на Ерик. А за още по-възбуждащо, гръмотевиците отвън бяха единственото, което малко заглушаваше все по-тежкото ни дишане.
-Аз пък казвам, че моментът си го бива.
Ухилих се и захапах леко ухото му.