Starbucks

След многочасовата обиколка в мола реших да си почина, защото краката ме боляха от високите обувки, които бях обула. Тръгнах към Starbucks за едно силно и ободряващо кафе. Отворих вратата и влязох, а вътре нямаше почти никой. Огледах се във всички посоки и видях една свободна маса в дъното. Широка усмивка се появи на лицето ми и побързах да се настаня преди някой да ме е изпреварил. Настаних се удобно и затворих очи, сякаш така щях да притъпя болката в краката.

Имах нужда от някои нови дрешки и обувки и след като бях обиколила мола и се бях сдобила с нужното се запътих към любимото ми място за следобно кафе- Starbucks. Както и очаквах беше пълно. Поръчах си едно двойно еспресо и започнах да се оглеждам за свободна място. В дъното видях маса,на която стоеше само момиче,запътих се натам:
-Извенете,свободно ли е?-попитах с усмивка,сочейки мястото до нея.

Стоях все така неподвижно със затворени очи, докато някакво момиче не ме стресна и прекъсна почивката ми.
-Извинете,свободно ли е?- Попита ме тя с усмивка и много учтив глас.
-Ами да, свободно е. - Казах леко притеснена с нелепа усмивка, защото знаех, че отстрани изглеждах смешно.
Преместих чантата си от стола до мен и направих жест, с който я приканих да седне.
-Аз съм Каси- Подадох ръка и се усмихнах широко. Побързах да се представя, за да не помисли, че не ми е приятна компанията и.

Момичето беше със затворени очи и изглежда си почиваше или мислеше за нещо,не бях много сигурна. Все пак седнах и то се представи.
-Приятно ми е,Каси. Аз съм Саманта-казах и подадох ръка на русото момиче.
Странно,но нещо в нея ми напомняше на някого,особенно очите й. Сякаш я познавах от преди. Откъснах изучаващия си поглед от нея и кимнах с глава към пълното заведение.
-Винаги е пълно,но не се учудвам. правят страхотно кафе-казах и отпих от своето.
Това момиче събуди любопитството ми.
-Е,Каси от къде си,на колко си?-започнах с дежурните въпроси.

Саманта седна до мен и започна да ми задава въпроси. Изглеждаше доста разговорлива и приятна личност, но гледаше в мен с някакъв странен поглед. Сякаш ме познава и се опитва да си спомни коя съм, но естествено това нямаше как да е възможно, защото я виждах за първи път.
-На 19 съм - отговорих, а тя чак тогава отмести преценяващия си поглед от мен.
- Но никой не вярва, всички ме мислят за по-голяма- Усмихнах се, макар, че това беше леко притеснителен факт.
-А, ти?- поинтресувах се и аз.

-Аз също съм на 19-отговорих на въпроса й.
Което,не беше точно така,но...
Не спирах да се чудя къде съм виждала тези очи преди.
-Имаш интересни очи-казах,преди да се усетя колко странно може да и прозвучи коментара ми.
Изведнъж се сетих къде бях виждала тези очи. Чувство на ярост ме обля и ми се прииска още в този момент да и източа кръвта,но успях да се овладея бързо.
-Сама ли живееш?-зададох следващия си въпрос.
Тя бе една от жалкия род на онези човеци,,които убиха семейството ми и ме обрякоха на вечна самота. Сигурна бях,че е една от тях!

Саманта беше колкото мен, но изведнъж изражението на лицето и коренно се промени. Дружелюбната и усмивка внезапно беше заменена с гримаса, от която струеше омраза, ненавист и ярост.
-Сама ли живееш?- изсъска следващия си въпрос толкова бързо, че едва успях да я разбера.
-Да- успях да изрека като гласа ми притихна, сякаш имах огромна буца в гърлото си, която ми пречеше. Стиснах чантата си здраво и бях в готовност веднага да си тръгна.
-Саманта- казах неуверено и сложих косата си зад ухото. Така правех винаги, когато бях изплашена или притеснена.
-Виж трябва да тръгвам, не усетих колко късно е станало.- опитах да се усмихна, но лицето ми се беше сковало и едва успях да докарам фалшива усмивка, а тя ме погледна със смразяващ поглед.

Усетих страха й и как сърцето и заби по-бързо,като на уплашено зайче. Тя посегна към чантата си и измънка,че станало късно и трябвало да се прибира.
-Какво стана-попитах с учудено и всякаш леко обидено изрежание-аз ли направих нещо?
Костваше ми много усилия да прикрия омразата си.
-Не мислех,че ти досаждам,аз ще си тръгна няма проблем-казах с невинно изражение.
Момичето ме гледаше преценяващо и объркано.