Самотните пейки!

Две двойнички? И тогава се сетих за бала преди дни.. Когато ми се стори, че видях момиче, което толкова много приличаше на мен в гръб! И как Деймън отклони вниманието ми тогава..
Сякаш постепенно странните събития започнаха да се подреждат, като разпръснати пърчета пъзел.. Погледнах непознатия, след което върнах поглед на моя пръстен. Беше ли възможно?
За миг ми се стори, че някой си прави брутална шега с мен.. Може би беше нещо, като за посрещане? Но знаех, че не е .. Знаех, че това, което той ми казваше имаше логика.. Откачена, но все пак логика.
-Едва дойдох в града.. -Казах по-скоро на себе си и погледнах непознатия.. -Ти.. какво още знаеш?

- Знам , че зареди този ритуал много хора са готови да те убият. Те са се спасили като са станали вампири , но ти едва ли искаш да се превръщаш в това. Отначало не знаех какво да правя с теб , но си ми интересна , ако беше като другите глупави хора нямаше да се поколебия да те убия , странно е , за първи път ще помагам на някой да опази живота си. - засмях се , нещо ме накара да й помогна , но не знам какво. Защото после щях да имам силата й само за мен.
- Да ти кажа ? Мога да ти покажа отново. - затворих очи и прихвърлих една част от спомена си. Балът на основателите , Катрин и Деймън Салватор, любовта им. Какво се случи , предишната двойница. Бях там , но никой не знаеше. Предадох голяма част от спомените си , за вампири и други неща.
- Пази се от тях , те са коварни , Деймън и Катрин са страхотен екип. Но преди да продължа , трябва да ти покажа и кой съм аз ? - показах й същността си , но не цялата , не това как убих и причината за какво бях тук. А просто пъкъла и това , че съм дявол.
- Но аз далеч не съм най-опасното създание , има даркуси , те биха те убили само с поглед. Не си единствената с двойници , много хора си приличат. Не показвай , че знаеш за това , което ти казвам , а единственият начин да ме разпознаеш е това. Показах й татуировката си , която беше малко над китката ми.

Стоях и сякаш се вкамених. Слушах за някакъв ритуал.. И после.. когато спомена "Деймън", цялото ми тяло настръхна. Усетих как пулсът ми се забърза. Той не беше човек! И именно за това ме заговори на бала! Тогава видях и онази.. Катрин.. Вероятно същата, която бях видяла в гръб.. Информацията продължаваше да се лее и лее в главата ми, а аз не знаех какво трябваше да направя..
Сложих ръка на главата си.
-Но.. Как се предполага да се предпазя, след като сега разбирам, че съм почти единствения човек в град, пълен с... всичко, което съм слушала само като приказки от баща ми ?! -Усетих как пулсът ми се беше ускорил до толкова, че направо ми причерня от всичко, което научих...

- Единственият начин да се предпазиш , е да се правиш , че не разбираш нищо. Разберат ли , че знаеш за тях , може би ще умреш. Предполагам вече си се срещала с Деймън Салватор , вампирът. Ще се влюби в теб , както в Катрин , защото си като нея , а тя не отговори на чувствата му. Явно е писано историята да се повтаря. - вдигнах рамене.
- Повярвай ми , по-добре е да знаеш. Вампирите имат сила да те подчиняват , пий върбинка в големи количества, така няма да може да пие от кръвта ти и да използва каквото и да е срещу теб.
- Баща ти ти е разказал нещата , за да те предпази и някои ден сама да разбереш.

Продължавах да се взирам в непознатия срещу мен. Историята да се повтаря?!
За миг се замислих дали точно за това прекара цяла вечер с мен онази вечер в бала. Но сега нямаше значение. Трябваше да науча възможно най-много, макар да не съм сигурна до къде щеше да ме доведе това.
-Ти.. -Започнах несигурно. -Защо изобщо се интересуваш дали ще ме убият в онова заклинание? Какво печелиш ти от всичко?
Стиснах чантата в ръцете си малко по-силно, като присвих очи. Недоверчиво го огледах от глава до пети.
-Пръстена ли? Или някоя друга вещ?

- Защото , ако те убият дори по-слабите от мен стават по-силни , а повярвай ми аз не искам това. - погледнах я.
- Няма да те ограбя , мога да взема каквото си поиска и когато си поискам , едва ли нещо в чантата ти ми е нужно. - засмях се.
- Мога дори да ти демонстрирам какво могат да правят такива като мен. - погледнах една жена , която стоеше на другата пейка , изведнъж тя започна да реве неудържимо и после се смееше като луда , след което спря.
- Това е нищо , с пръстена никой не може да ти стори такива неща , така че го пази като очите си.

Кимнах, като стиснах пръстенът си, без да знам какво повече да кажа. Погледнах събеседника ми.
-Не знам какво да мисля.. -Казах тихо, забивайки поглед в земята. Бях научила и побрала толкова информация в главата си, колкото не събирах за цяла седмица.. Знаех, че съм двйница.. Че има още двойници.. Още две, като мен.. Че Деймън е обичал едната двойница и сега предстои да обича мен.. И също, че повече от половината град вероятно търси начин да ме убие.. Ако разбере, че знам, разбира се..
-Сега какво да правя?

- Казах ти нещата , за да знаеш , но пред когото и да не трябва да показваш това. - погледнах я и се усмихнах съркастично.
- Разбира се , ако не си от онези самоубийци и не искаш да сложиш край на живота си. - вдигнах рамене и й дадох нещо от джоба си.
- Това е друг пръстен , само че с него ще можеш да се свързваш с мен , ако си в опасност. - погледнах я , това което тя не знаеше е , че пръстена щеше да ми позволява да знам къде е.
- Ако бях на теб от днес нататък нямаше да имам доверие на никой.

Взех пръстена, като го разгледах внимателно, преди да го сложа. Някакси успях да се сдобия с поне един "човек", който наистина ми каза цялата истина.. И не се наложи да ме лъже или мами.. Като не броим началото, разбира се.
-Е, благодаря, че не се опитваш да ме убиеш.. Предполагам това трябва да кажа.. -Вдигнах рамене и се засмях горчиво.
Чувствах се като някаква мишена.. Преди около 10 минути си мислех, че съм незабележима, но изглежда това не беше съвсем така?

- Докато другите се опитват , няма нужда още да ми благодариш. - погледнах я , можех да науча още неща , беше човек , което значеше , че ще ми бъде благодарна , а след това щеше да ми помогне.
- Трябва да те науча как да разпознаваш аури , плюс това съм сигурен , че някой те следи , може да има дори някой в парка.

Огледах се веднага, след като ми каза, че може да има някой в парка, който да ме следи. Наоколо всъщност нямаше почти никого, но никога не знаеш..
-Да разпознавам.. аури? -Погледнах го, като в погледа ми се четеше любопитство. Не знаех дали изобщо ще мога да се справя с това..
Май наистина не беше редно да се доверявам толкова лесно. Може би при следващата среща с Деймън щях да съм по-предпазлива.
Върнах вниманието си на Астарот.
-Не ми каза.. познаваш ли някой, от когото трябва да се пазя? Защото.. може да не знам как изглежда, но дори да знам само името.. Предполагам, че ще ми помогне малко..

- Да , съществат има силна аура и ако навлязат в твоята са като друго въздействие , усещаш се слаба.Моята е скрита , за това никой не може да разбере какво съм. Може да има и други , които я крият , така че няма да те уча на това. - погледнах я и се зачудих защо правя всичко това , определено не бях такъв , беше тъпо. Но различното беше хубаво след дълги години.
- Може да изглеждат като мен , като теб. Пази се от даркуси , знам няколко от тях , този които е създал всичко се казва Томас , но той няма полза да ти навреди. Самър , тя е даркус , Деймън Салватор и брат му , Катрин и другата ви двойница , има много. Не се доверявай на никого , преди да ти докаже , че е точно този , който познаваш.

Имаше още толкова много да науча. И все още главата ми не го побираше! Живеех в град, пълен с чудовища! Това обясняваше огромна част от смъртта на родителите ми, а после и странните неща напоследък.
-Възможно ли е.. -Започнах несигурно, като на лицето ми се появиха оттенъци на болка, която се усещаше и в несигурния ми глас. -Възможно ли е именно някой от тях да е убил родителите ми? Не знам защо, но си мисля, че тогава.. видях някой, който стоеше на пътя.. и после катастрофирахме.. И.. Дали е възможно?
Отговора вероятно беше, че не само е възможно, но и така е станало. Именно аз си мислех, че е нещо подобно много преди днешната ми среща с непознатия, когато той ми разкри много неща.
Всичко беше толкова объркано! Реално и налудничево едновременно!
Хванах главата си в ръце. Бях отчаяна.

Глупави хора , показваха слабостта и болката си на всеки , дори на един непознат. Родителите й са умрели , приживей го и започни нов живот , по дяволите ! Но това не беше в плановете ми , въздъхнах тежко , така сякаш я разбирах и съвсем леко я прегърнах.
- Знам , че ти е тежко , но родителите ти едва ли биха се радвали , ако видят че си тъжна. За тях най-важното е да се опазиш жива. - усмихнах се.
- Не само възможно , Натали. Щом си го видяла , а после го е нямало , голяма вероятност има това да е било вампир.

Кимнах, като за момент се усмихнах. Може би не ме разбираше? Или просо се опитваше да изглежда сякаш наистина се интересуваше, че все още беше минало прекалено кратко време. Имаше ли значение? Града беше пълен с вампири и бог знае още какво! Можеше да звучи ужасно, но нямаше време да се замислям за тази загуба.
-Виж, разбирам.. Ти не си човек и може би ти изглежда .. смешно това, че съм такава.. Не е нужно да се прикриваш зад маска на състрадание.. Усещам, че реално не е истинска.. Не ми трябва пръстен за да знам какво вероятно си мислят всички за нас, хората..
Загледах се в земята, мислейки как да продължа. Можеше да е прекрасен актьор, но бях почти сигурна, че може би не изпитваше дори съжаление към мен! След като вече знаех истината за истинската опасност на града..