Катерина Петрова

Nina Dobrev

1/ Имена:
Катерина Петрова

2/ Години:
19 / 864

3/ Раса:
Ши но Ши

4/ Дарба:
Електрокинеза

5/ Външен вид:
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Катерина не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Кати.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чист шоколад.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. Ах тези тъмни очи.. едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Катерина щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

6/ Характер:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Петрова е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Освен това тя има и друга страна ! По - добра едва ли не ..
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоист.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..

7/ История:

Всичко започна преди много, много време в един по - добър свят. Там хората не бяха толкова материалистични и невъзпитани. Нямаше я тази така отчаяна борба за власт. В онзи свят всички живееха в мир... Хах ! Нима ми повярвахте !? Тази история няма да е от онези с щастливия край за нито един от участниците. В крайна сметка животът е една непрестанна борба с жестоката и болезнена реалност.

Ах, човешкият ми живот не бе добър ! И макар да нямаше нищо общо с вашата мизерия аз не го харесвах.. Затова ще прескоча баналната до болка част, в която все още съм простосмъртна. Без способности, без цялата тази сила, просто един човек с характер. Всички знаем, че в днешно време всички сте слабохарактерни нещастници, които не могат да се справят сами със собствените си нищожни проблеми.. Е, отклоних се от темата. Ще ви кажа само, че съм родена през лятото затова и се разделих със светлината толкова трудно..

Беше една топла майска вечер. Нежният ветрец галеше кожата ми и старателно и може би малко нагло развяваше косите ми... Никога няма да забравя какво неуважение бях проявила към живота си. Исках просто да го захвърля без да се замислям каква болка бих могла да причиня на родителите си.
Усетих дъхът му зад себе си. Натрапчивият му аромат, който въпреки всичко караше тялото ми да настръхва от непонятна и същевременно толкова позната тръпка. Ъгълчетата на устните ми се извиха в една дребна усмивка. Обърнах се и многозначително впих погледа си в натрапчивите му сини очи. Той знаеше какво исках да направя и бе решил да ме спре.. Искаше смъртта ми и същевременно живота ми. Бях така ценна за него, а съвсем не разбирах защо. За всеки случай и той бе ценен. Любов или желание... Е, така и не разбрах.
- Ела тук , Кати ! - заповяда и яростно ме придърпа в здрава непроницаема хватка. Размърдах се безпомощно в ръцете му, но без успех. Щях да погубя и него ако можех да го помръдна само с няколко крачки. Уви ! Бе напълно невъзможно.
- Пусни ме. - казах тихо и смирено вдигнах поглед, за да го погледна. Сякаш четеше всяка моя мисъл... Тялото ми мигновено полетя надолу със скоростта на светлината. Стиснах здраво очи. Цялата ми решителност се бе заменила със страх и някакво успокоение...... Болката бе неприятна, дразнеща. Имах чувството, че съм прегазена от стадо бикове, пребивана хиляди пъти, заливана с киселина и всичко това едновременно.. А лицето му. Той все още бе до мен, гледаше ме с насмешка..
- Мъртва ли съм ? - попитах объркано.. Надявах се поне тя да е безболезнена, но отново нямах късмет.
- Може би .. Иска ли ти се да си мъртва ? - попита с насмешка и нежно отметна един залепнал кичур от косата ми. Поклатих глава.. Нямах сили за друго, а ако това бе смъртта.. Отговорът беше ясен. - Казах ти, Кати. А сега... Хайде, отпий. - промълви нежно и допря ръка до устните си... Тогава тъмнината започна да ме поглъща. Отдадох й се напълно. Предпочитах я пред болезнената реалност. Беше учудващо колко спокоен и кратък ми е стори пътят.. Затворих очи !

Така и приключи всичко. Мракът бе моят втори живот или поне докато не открих малко светлина в едно древно бижу. Ако знаех, че ще се наложи да го нося толкова дълго определено нямаше да подбера точно това ! Ах, колко грубо стоеше на нежната ми кожа...

Спомням си и още нещо, което би могло да ви заинтригува или пък не.. Защо да ви интересува историята на един непознат !? Все пак вие попитахте. Щом ще разказвам смятам да ви запълня с подробности , затова просто замълчете и слушайте внимателно. Няма да отнеме толкова много време. Предполагам ...
Той беше вторият мъж в живота ми. Не, не в този смисъл ! Имала съм много мъже, но той. Давид бе специален ! Бяхме преживяли толкова много заедно, а любовта ни.. Тя бе ту всеотдайна ту ужасно неконтролируема. Имахме и своята малка раздяла, която траеше само две години, в които бях решила да се отдам на човешкия живот. Знам, че не разбирате.. Ши но Ши ! Мястото, което промени живота ми.. След болезнена трансформация отново бях жива в буквалният смисъл на думата. Сърцето ми биеше, нуждаех се от въздух.. Бях станала една от вас, слабохарактерна и смирена.... Тогава се появи и Давид.. отново, а след него дойде и Ерик.. Нашето момченце. Мдаа, имахме си детенце. Приличаше на мен. Същите шоколадови очи, тъмни къдри и очарователната усмивка на баща си..

- Давид ! - писъкът ми се разнесе наоколо и заглъхна самотен нечут от никого. За пръв път се страхувах за нечии живота откакто бях с новото си тяло. Цялата настръхнах.. - Ерик ! - отново тишина. Беше се прокраднала по всеки ъгъл на къщата. Не чувах дишането на малкото дете, нито сърцето му, което обикновено бе като на птичка... Проблемът съвсем не бе в тишината, а в онази приятна миризма на кръв. Тя ме плашеше защото.. Не знам , те бяха моето семейство, а мисълта че имаше шанс да ги загубя..
Стаята бе мрачна, но аз можех да видя всичко.. Понякога съжалявах за това. Беше толкова разхвърляно, а телата им.. Те стояха изнемощели и безжизнени там на пода. Не бих могла да ви опиша каква би била загубата на една майка. Някои от вас може и да са я изпитвали, но.. Моето момче бе необикновено. Нямаше нищо общо с тези простосмъртни хлапета, които само се усмихват и пляскат с ръчички смятайки се за очарователни.. В крайна сметка това вече е минало.. Минало за което не искам да разговарям повече.. Вероятно успях да пропусна частта , в която ме превръщат в една от тях.. Ши но Ши .. Но не смятам това за толкова важно. Исках да сте наясно с болката, която съм изживяла преди да ме съдите заради характера ми..

8/ Специални амулети:
Сребърен медальон..

Одобрена.

» Шарлот Петрова.
» Катерина Михайловска