Дървото на желанията

След така интересният бал няколко дена останах незабелязана. Наблюдавах какво правят всички,сглобявах планът си. Бях усетила омразата на Катрин,а това ме караше да се радвам. Нямаше шанс срещу мен,а онова момиче Натали? Нямах нищо против нея.. всякаш дори не бе представител на Петрова. Всички ние бяхме коварни,злобни,гледащи единствено себе си,докато малката бе същинско ангелче. Жалко само че имаше прекалено много същества,които не биха и простили тази слабост,не и в Адското Градче. Излязох на разходка,обличайки черни дрехи,правейки косата си на вафли. Реших да се разходя из гората,там където едно време бе моят дом.. до Едно определено дърво. Щом стигнах до него се покатерих на високо. Огледах пустото място,там където някога имаше къща,а пред нея градина, Това дърво бе засадено от майка ми,която бе доста силна вещица,не колкото Естер за съжаление. Чух стъпки и очите ми веднага затърсиха източника. Колкото повече се приближаваше толкова повече усещах демонското присъствие. След като видях момичето,се вгледах хубаво в него. Това не бе Анна,а дъщеря й.
- Я виж ти.. малката Алисън е станала красива дама. - казах с игрив тон,след което се усмихнах. Вероятно тя не ме помнеше,но често ходех в домът й,защото майка й ми бе длъжница,а й.. една от малкото ми верни приятели.

Когато пристигнах в града си оставих нещата и тръгнах нанякъде.Нещо не бях много в настроение и бях изтощена от пътя,но не ме свърташе на едно място.Исках тишина.Запътих се към гората.Качвах се нагоре и нагоре и стигнах до някакво дърво.Тогава чух глас зад мен.
"- Я виж ти.. малката Алисън е станала красива дама."
Обърнах се.Тя знаеше името ми и очевидно ме познаваше.Зачудих се откъде ли ми е позната и направо реших да попитам.
-Познаваме ли се?-попитах предпазливо.

Подсмихнах се.
- Нещо такова. - казах просто,без никакви увъртания.Бе жалко че майка й вече не бе сред живите. Бях научила преди месец,преди да дойда тук.
- Бях близка приятелка с майка ти. Често идвах у вас. Знам коя е и сестра ти.. - продължих с тих,почти призрачен тон. Усещах някаква омраза в нея. - Както и баща ти. - завърших накрая и отново се усмихнах. Взех една клечка кибрит и я одрасках в кората на дървото,а след това си запалих една цигара. Скочих от дървото приземявайки се точно зад нея.
- Съжалявам за Анна.

Сега се сетих,коя беше.
-Помня те..-казах.-Бях още малка тогава.
Тя скочи от дървото,приземявайки се зад мен.
-Значи знаеш..-казах и леко се натъжих като си споних че мама вече я нямаше.-Беше убита..-казах.След това ми хрумна нещо.
-Познаваш сестра ми??Тя тук ли е?В града?-надявах се да съм близо до намирането й,информацията да беше вярна.Вече се бях уморила да търся,но след като попаднах на следа надеждата се върна в мен.

Убита.. тя наистина имаше много врагове,както и много приятели. Със сигурност бе убита,заради приятелите си. Всички те бяха толкова търсени и искани мъртви.
- Знаеш ли кой я уби? - попитах с леко замислен тон,вече мислейки за поредното изтезание,което убиеца й щеше да понесе. Тя наистина бе от ценните ми хора.
- Примроуз е тук. Ще я намериш,видях я онзи ден,бих казала че и двете приличате на Анна,за щастие никой не е наследил нищо от онази отрепка,без извинение. - отново дръпнах от цигарата си.
- Ела.. разкажи ми за себе си. Помня те единствено като дете.

-Нямам представа кой я уби..И аз това се опитвам да разбера..-казах.Радвах се че сестра ми наистина е тук.Щях да продължа да я търся,но поне вече знам къде е.
-Ха!Отрепка е меко казано даже!-не можех да опиша с думи омразата ми към "великият ми баща".-Тоя кретен...Де да знаех какво е направил че мама да го напусне...Чакай!!Ти я познаваше!Знаеш ли какво е станало??-попитах вече изгаряща от желание да разбера какво е направил тоя боклук.