Статуята на Посейдон

Вишъс Хилс,мястото на което бяха събрани всички същества което населяваха тази планета,от Дракус ,до древните вампири и още какво ли не..
Вървях по плажа и се насаждавах на слънцето когато пред мен изникна стара статуя на Посейдон,не вярвах да видя отново това творение на човешката ръка.
Бяха доста далеч от истинския лик на Посейдон всъщност което ме накара да се смея доста когато за първи път го видях...
Останах загледана в него и изпълнена в спомените си за времето в Гърция когато усетих стар може би познайник

Връщах се от бала когато реших малко да оставя мислите си на свобода и да подишат,малко разнообразия. Вървях по плажа,когато в далечината усетих странна енергия,беше плуло божествена. Да обожавах божествената кръв,колкото обичах и ангелската кръв,както за боговете амброзията,така за мен беше моята амброзия. Бавно без да бързам,застанах до нея,беше се взряла в статуята на Посейдон:
-Предполагам,че не изглежда така?
Попитах аз лежерно,като я погледнах с периферното си зрение:
-Преди години и на мен ми бяха направили портрет но след това дори и на мен ми бе трудно да се позная в картината.

Е ,явно бях сбъркала,не беше познайник,но определено беше стар и беше нещо повече от вампир,беше върколак и вампир в едно.Явно легендата която се носеше за съществуването му бе вярна.
Застана до мен и заговори бавно и монотонно
-Определено брадата му бе по-дълга
Отговорих съвсем машинално,не исках да се захващам с него,ако бе този за който го мислех, се имаше за нещо велико,а не обичах да се занимавам с това
-Вероятно си ги убил за дето са те загрозили

-Не...-казах с някаква доза разочарование,за това че не го бях сторил- Да,кажем че толкова можеха по онова време,не се сърдя. Така или иначе с такава картина трудно биха ме разпознали. А и тогава имах доста по дълга коса и повече дрехи.
Дори не бях сигурен колко точно,защото когато тръгнеше да се облича и съблича човек,събличаше толкова много. До някъде бе предимство но от друга сега си беше далеч по хубаво:
-Е вие знаете какво да ви разказвам за миналото?
Подадох ръката си напред,за тъй чакащия поздрав:
-Никлаус приятно ми е да се запозная с вас!
Британски акцент,да не бе нужно да подсещам.

Интересно,повечето велики мъже се бореха за това да са уважавани и убиваха когато нещо не се получаваше.Явно репутацията му бе преувеличена или просто той така искаше
-От къде сте сигурен,че знам за миналото сър?
От къде пък това официално обръщение,от векове не бях използвала такива изрази какво оставаше пред хибрид като него
-Александра - съкратих нарочно името си,от години ,всъщност много рядко и пред определени личности изказвах цялото си име
-Оставете акцента,не ме интересува

-Акцента си е моята същност,все едно да отделите огъня от въздуха.
Колко метафорично,беше забавно,сякаш бях леко вдъхновен но аромата и прогаряше всичко в мен,едва се сдържах да не я вкуся но се сдържах:
-Ами мястото където съм се родил,сега е днешна Англия но преди не беше така обитаемо място. По скоро диво и не покътнато до някаква степен.
Махнах с ръка,за да подкрепя думите си,но жеста не бе излишен. Правех от време на време жестове,като започнех да се вдъхновявам:
-Когато някой не ме познава оставам това да ме опознае,а не да му разказвам древната си история. За това и не питам вас,миналото си е минало.

Ако бе така трябваше ли аз да говоря с акцент?Ако да то никой нямаше да ме разбере,от векове никой не владееше древния език,дори някого като Клаус
-Именно за това казвам,че е излишен,ако аз трябваше да говоря не би ме разбрал..Клаус
Прекалено добре познавах историята му,така както той не познаваше никоя друга,но защо ли му трябваше да знае.
Не биваше да се увлича от аромата ми или щеше да му изиграе лоша шега
-Не бих и отговорила и да ме питаш,а какво прави най-друвния вампир тук?

-Поправка най-древния хибрид.
Намигнах бегло,за да разбере намека ми. Не разбирах държанието и,защо се държеше така,въпреки че копнеех за кръвта и се държах миличко,дори прекалено:
-Жалко карате ме да си тръгна,което ще е жалко,мисля че ще можем да си поговорим и то доста добре.
Усмихнах се доволно и някак не натрапчиво:
-Мислех че ще бъдете по благосклона,вижте колко добре се държа с вас.

-Моя грешка
Погледнах го вяло,напоследък бях научила това онова,особено след срещата със Самър в Мадрид...а Клаус ..е добре признавам беше секси,може би трябваше да се държа по-добре,но просто не можех
-Защо държанието ми да пречи?
Това си беше нещо нормално,както той имаше един модел на държание аз имах свой
-А не съм ли благосклонна?

-Усещам рязкото ви поведение. Надявам се да не съм ви нагрубил с нещо или да не ви е неприятно. Уверявам ви,че няма да ви навредя...
Може би бе малка лъже но така или иначе,наистина за сега нямаше да я нарани или да и стори нещо. Погледнах отново към статуята и казах:
-Поне малко доближава ли се до образа му,до сега съм виждал само Афродита,и наистина никак не отговаря на статуите. Те я е много,много по красива.
Скръстих ръце пред тялото си:
-А,вие от кой род сте,имам предвид,кой са родители те ви.
Надявах се да ми отговори,да не го запази само за себе си.

Погледнах го,яво имаше планове,от мен нищо не можеше да скрие,но реших да я играя по-открито,скоро щях да се видя със Самър ,за да ми каже какво наистина иска от мен
-Напротив,компанията ми е приятна,ако съм рязка е защитна реакция сър..
Нямало да ми навреди,дори не знаеше коя съм всъщност,но ако решеше да ме нарани?нямаше и да успее...
-Щом си видял Афродита и знаеш,че не си прилича,сам отговори на въпроса за Посейдон
Облегнах се най-нагло на статуята ,така бях точно пред него на не повече от метър разстояние
-Род...отдавна мъртви,род предхождащ дори теб,родена да бъде жрица,това е моята история,е поне част от нея,какво би казал ти -рязко минах на "ти" - Нещо което не знам за теб,Клаус

-Трудно е да ти,кажа нещо,което не знаеш за мен,при положение,че не знам,какво ти знаеш за мен?
Отговорих на въпроса с въпрос и това бе с отличен отговор. Защото наистина не бях точно обеден:
-Не знам,кой информатор ме е издал.
Усмихнах се за част от секундата но бе само кратичко:
-По добре задайте конкретен въпрос,за да има конкретен отговор.

Усмихнах се доловимо може би само за него,присвих очи,какво наистина знаех за него
-Какво знам?Да видим,Никлаус,роден от извънбрачна връзка на майка си с друг мъж,носещ проклятието да бъде върколак,момчето е полувърколак и когато се превръща във вампир в следствие на магия,той е единствения хибрид,живеещ сам иска да има семейство,други като него,явно 7те ти братя и сестри не стигат...
Май това стигаше за да разбере какво знам и не знам за него,а той за мен...всъщност нищо
-Конкретен въпрос,какво правиш в този град?Поредната жертва?Или двойницата

-Комплексно се каже не обичам да разкривам плановете,така или иначе разбирам,че информатора ви е прекалено добър и съм сигурен,че и той знае отговора на този въпрос.
Не бях толкова глупав,само Самър можеше да знае,толкова големи подробности и още един човек но не вярвах да го познава:
-Да не би да си имате работа с Даркуси?
Присви очи,тази дума малко му присядаше на гърлото:
-Те знаят дори и това,което аз все още не знам. Да кажем виждат бъдещето.

Определено имах добър информатор,но кой беше,той нямаше идея и нямаше и да знае
-Може и да си имаме,нима има нещо лошо да имаш приятели от другите раси?
Той самия е срещал Самър,просто бях убедена в това,а миг сслед това той го потвърди.Не знаех какво му е казала,дали и на него е дала шанс да се докаже,дали и той е някой от тези които и трябват,но не ми и пукаше,дори не знаех все още за какво съм и аз
-Виждат много повече от бъдещето,драги ми Клаус...но какво знаете вие?

-Достатъчно,за да знам,че сте приятелка на Самър.
Не бях никак прост:
-Няма проблеми да си имате приятелка Самър е очарователна червенокоска но за жалост е Даркус и с това свърши всичко хубаво.
Приближих се към нея:
-Аз не съм опасен но ето виж те са доста по опасни.

Е и той имаше козове в ръкава си,но изчерпваше всичко до тук
-Ти също,но не го натяквам,до колкото знам доста добре се познавате с нея
Бях я срещнала случайно,но беше доста емоционална поне за мен среща,а сега очаквах и да я видя тук,каза ,че и трябвам,каза да внимавам за познанствата си,именно за това познавах историята на може би всеки един вид ,на всеки отделен индивид в този град..
Клаус се приближи до мен
-Не видях нищо лошо в нея,въпреки че е Дракус..
Изправих се леко,на милиметри от него
-Но можеш да си опасен

-Е,може и не може са брадче и сестриче.
Повдигнах рамене и тръгнах на пред очаквах тя да ме последва:
-Но за сега не го искам,за това можем да сме спокойни.
Скръстих ръцете си но след секунди бяха в джоба ми:
-Значи жрица...
Обърнах се към нея:
-Не ви ли принасяха в жертва?

Братче и сестриче като Зевс и Хера,брат и сестра,тези сравнения не ми се нравеха
-Че аз съм спокойна каквото и да направиш
Не можеше да ме нарани,не и физически,е може би някоя и друга дряскотина,ухапване,но ако неговото би могло да убие вампир..на мен щеше само да ми докара главоболие..
Явно се досети бързичко какво бях,но отново не и какво съм
-Може би
Обърна се към мен с ръце в джобовете
-Явно не,аз съм тук...но коя жрица живее...колко...не повече от 27 години...

-Интересно интересно!
Не не беше особено,като знаех повечето от живота на една жрица,просто се правех на не доразбрал,за да има някакъв диалог.
-Ами можеше да ми го опишете,ясно е че не си прилича,ама така или иначе винаги съм си го представял,като тази статуя.
Погледнах към нея:
-Е помогнете ми малко,трудно е човек да намери изгодна тема за разговор,без да го сдъвчете.

Беше ли интересно?Не мисля,това беше минало към което не можех и не исках да се връщам,бях приела съдбата каквато е
-Не би искал да го познаваш,не и типа бог-приятел на всички,той е арогантен и надменен,знае само своя интерес и водата си...
Аз да дъвча?Ами ,той само така си мислеше,просто бях прекалено сдържана,бях предупредена да внимавам с кого говоря и за какво
-Хм..извинявайте,не съм от разговорливите,предпочитам действието