Голямата всекидневна.

Стана петък и някакси не ми се стоеше в къщата, за това набързо си взех нещата и отидох във вилата до езерото. Бях толкова уморена след като се върнах,че направо влязох в банята и планирах да легна и да поспя.
Тъкмо когато вече бях по хавлия и излязох, се наложи да се върна до хола, за да взема дрехи от багажа, който носех със себе си. Наведох се, като взех някаква блуза и къси панталонки, заедно с бельо.. Облякох се и тъкмо когато се върнах в хола отново, видях позната фигура пред мен, стояща а входната врата.
-Никога няма да свикна с това, че не се появяваш като нормалните хора. -Казах, досещайки се, че чака покана, за да влезе.

Мина доста време и Натали взе да ми липсва.Тъй като днес беше петък и всеки гледа да отиде някъде със семейството си а моето въобще не го интересуваше къде съм и какво правя реших сам да си намеря занимание.Видях Натали че се беше запътила и веднага ми сети че ще отиде на вилата на езерото.Нямаше да прибързвам да отида .. щях първо да източа кръвта на някой и след това да я навестя.Не мина и известно време и аз се насочих към къщата на госпожица Гилбърт.Явно беше в банята защото след като се върна по хола не беше само по хавлия ... но като се замисля и скоро нямаше да ги има тези дрехи.След това измърмори нещо от рода на това че трябва да свиква постепенно с това.. замълчах и си зачаках поканата ..
- Е ? ... - попитах

Стоеше и чакаше покана, а аз не умеех това да бъда лоша, за това го погледнах.
-Можеш да влезеш, ако искаш.. -Казах, продължавайки да суша косата си, сякаш пред мен не беше чужд човек. Пред мен дори не беше "човек", но започнах да се примирявам с мисълта, че ще виждам Деймън скоро.
Беше ми залипсвал.. Ня бах го виждала близките седмици.. Което малко или много ме натъжи, но реших да не мисля, за това, защото знаех колко добре може да прочете мислите ми.
Оставих хавлията на единия стол, запътвайки се към минибара. Знаех, че ще иска да пие и нямаше да пренебрегна тази негова нужда.
-Бърбън? -Попитах, за да се уверя, че няма да сгреша поръчката.

След като ми каза че мога да вляза аз прекрачих прага на вратата и се настаних на дивана.Натали ме попита дали искам нещо за пиене и не како да е а бърбън .. усмихнах се и после поклатих глава .. надявам се да беше разбрала знака който и бях дал.Поогледах се .. не бях идвал тук преди само бях чувал за това място .. не е чак толкова зле.След това побързах да върна погледа си на тъмнокосата.
- Надява се ти да си тази която ще ме потърси първа Натали .. но явно не съм ти липсвал достатъчно. - казах като се озовах зад нея и последните му думи бяха казани на ухото й.

Взех една чаша и изкарах уискито от минибара и налях чашата до половина. През това време той се настани на дивана и започна да се оглежда. Каза ми, че се е надявал аз да го потърся, след което се озова зад мен, говорейки на ухото ми..
Изпуснах капачката на бутилката, като си поех рязко въздух. Тази близост ми действаше странно, но се опитах да запазя самообладание.
-Не знам нито къде живееш, нито какъв е телефонния ти номер, забрави ли? -Отговорих, докато гласът ми треперещо и несигурно се разстилаше и показваше колко ми е трудно да говоря, докато усещам тялото му почти плътно зад моето.
Преглътнах шумно, след което продължих да говоря, малко по-сигурно.
-Липсваше ми. Но не знам дали и при теб е било наистина така?

Засмях се след като Натали измисли начин да се оттърве от въпросите които и зададох.Изпускането на капачката да не би да беше някакъв знак ?
- Ако имаше желание Натали да ме видиш щеше да намериш начин да се свържеш с мен .. но явно това желание не е било толкова силно че сега да казваш че ти липсвам .. -засмях се след като взех бутилката и тръгнах към дивана в хола и пак седнах на мястото което бях заел преди да се приближа толкова близо до тялото на Натали за толкова дълго време.
- Пък и не го показваш ... изглеждаш толкова спокойна .. - продължих да говоря докато чаках да дойде при мен ..
Определено при докосването ни имаше малък напредък от това "радвам се да те видя"

Взе бутилката и седна на дивана, сякаш до преди малко не бяхме почти прилепени един към друг. Каза, че явно съм нямала достатъчно желание да го видя, което никак не беше така. Доста вечери заспивах с мисълта дали утре ще видя синеоката си изгора, която беше влязла под кожата ми, колкото и да не го признавах пред себе си.
-Какво прави тези дни? -Реших да сменя темата , за да не забележи по гласа ми колко съм притеснена около него.
Седнах на съседното канапе, като вдигнах краката си на дивана, сядайки "по турски".. Опитвах се да изглеждам естествено, което май не ми се получаваше много, след като Деймън беше около мен.

Колкото и са се стараеше да изглежда естествено не и се получаваше.Нямаше да кажа нищо относно поведението а направо ще отговоря на зададения въпрос.
- Да кажем че бях някъде из града с някого .. просто така забавление ! - оточних като се облегнах назад на дивана и не изпусках Натали от поглед.
Мина известно време и трябваше да кажа нещо за да наруша тишината.Въпроса беше от къде да започна .. имаше прекалено много неща да кажа но също така и прекалено много неща които да извърша.
- Защо си толкова надалеч от мен Натали .. да не би да те е страх от мен ? Не хапя мила ! - казах като се отместих за да и направя място ако реши случайно да дойде при мен и да ми прави компания.

-Не ме е страх от теб! -Побързах да го прекъсна. И наистина не чувствах страх. Може би всичко друго, но не и това. Привличане, срамежливост, интерес, дори страст, но не и страх. И да си призная.. Никога наистина не съм се страхувала от него, макар да е вампир и да убива хора..
Премести се, сякаш за да ми направи място. Една част от мен отчаяно искаше да седне до него, но другата се чудеше как ли ще изглежда това в неговите очи.
-И определено хапеш.. -Довърших, като поех въздух и за момент отместих поглед.. Беше ме срам дори да го гледам?! Толкова време не бяхме се виждали, че бях отвикнала от този странен начин, по който ме караше да се чувствам.
Станах, като отидох да си налея, водя; сякаш буца заседна на гърлото ми..

Да приемам ли сипването на вода като значи че не иска да сяда до мен или просто си въобразявам.Е нямаше да я насилвам да прави каквото и да е .. тя ако искаше ама щеше да дойде при мен .. и да каже или направи каквото тя сама поиска.Днес бях на нейно разположение .. нали сам дойдох до тук без покана а както видях тя не отказа .. което засега вървеше доста добре.
- Това че отиваш по надалече от мен как да го приемам мила ?! - попитах като сде провикнах така че да може да ме чуе.
Кой ли знае какво щеше да си помисли тя .. но не ме интересуваш .. да си помисли че ми е само за секса или за това че ще се натискаме ? За това че може да и изсмуча кравта .. мисля че трябваше да и пределно ясно след като се е дабъркала с такъв като мен.

Върнах се, като продължих да се опитвам да се въздържам от показване на емоции .. Но никак не ми се получаваше. Въздъхнах.
-Добре, не знам защо си тук... Наистина.. Чувствам се странно покрай теб.. Идваш и сякаш целиш да ме объркаш .. А аз съм достатъчно объркана.. Ти си вампир.. А аз .. изпитвам нещо към теб.. Ако си дошъл само заради секса и да ме убиеш.. давай.. Пий от кръвта ми.. -Погледнах го.
Не знаех дали е за това тук, но не можех повече да сдържам емоциите си, беше прекалено трудно.. Исках да знам.. Да знам защо наистина беше тук.

» Голямата всекидневна!
» Голямата алея!
» Малката всекидневна.
» Малката всекидневна в замъка.