Малкото заливче

Не си падах много по дружни събирания,но бях задължена да отида. Смятах скоро след това да замина далеч от тук. Нямах намерение да се занимавам с арогантното държание на скъпата ми Катрин която най-целенасочено се опитва отново да отнеме Клаус от мен. Бяха минали толкова много години,че като че ли любовта ми избледняваше със всеки изминал ден. Надявах се да не го видя на това малко парти. До колкото знаех бе организирано от училището,за да могат учениците да се разсеят заради убийствата в които и аз имах пръст. Брат ми обожаваше подобни партита,ако бе жив щеше да ме е завлякал още от ранни зори. Облякох си една малка черна рокля,обувки,Кристиан Лаботин. На излизане от вкъщи забелязах Бони Бенет. Една от приятелките на новата двойничка. Извиках я ,да ме изчака,а тя съвсем наивно ми повярва.Пристигнахме заедно на събирането. Трескаво огледах хората,търсейки познати лица,но така и не намерих,което бе в мой плюс. Взех си едно от питиетата и отпих от него доволно,докато Бони ми обясняваше колко опасно е да се мотая с Деймън. Явно малката Гилбърт имаше вкусът за мъже на Петрови.

Доста неща се бяха случили в моя живот. Дойдох тук , с надеждата да имам нормален живот. И в интерес на истината в началото го имах. Записах се в уж нормално училище и си намерих уж нормални приятели. В последствие разбрах, че една от приятелките ми е вещица, мистериозния мъж, който харесах е вампир на име Деймън, а някакъв вампир на име Клаус иска моята кръв. Съвсем сигурна бях, че вероятно има още много неща , с които не бях наясно.
Реших, че ако се поразходя може да глътна малко свеж въздух и да поразмисля за последния ми разговор с Деймън.. Най-открития помежду ни..
Но най-малко очаквах да стане това, което стана! В далечината забелязах Бони, под ръка с... би трябвало да съм аз? Да, но това беше една от двойничките.. Или по-скоро ..един от оригиналите..
-Бони? -Казах, като погледнах приятелката си, която въртеше очи объркано към мен и до сегашното "Мен"..

Докато Бони се бе унесла в приказки за личният живот на Натали,а аз се правех че я слушам с интерес ,кимайки така все едно щях да променя нещо,видях и самата Натали,гледайки към мен объркано.Не след дълго дойде до нас и Бони веднага замръзна,а аз се подсмихнах дяволито.
- Явно не било толкова трудно да заблудиш една вещица. - казах самодоволно и изпих питието си,а след това огледах отгоре до долу 'внучка' си. Изглеждаше доста добре,нищо чудно че някой от братята Салватор и й е хвърлил око.
- Колко грубо от моя старана.. Името ми е Шарлот. Шарлот Петрова. - казах подавайки ръка на Бони,а след това погледнах Нат.
- Натали. Момичето,което толкова интригува всички вампири в целия град,най-накрая да се видим. - естествено,не бих позволила на Клаус да я докосне. Малко или много тя бе моя кръв и аз отговарях за нея. Провалих се с онова дяволско изчадие,но тук просто нямаше начин. - Бони ми разказа,че за компания имаш един от братята Салватор. Внимавай много от едно време и двамата са големи ухажори.

Докато двете с Бони гледахме объркано непознатата, тя не се смущаваше ни най-малко. А и защо да го прави? Беше в компанията на прост човек и на обикновена вещица. Какво можеше да я смущава в това?
Каза, че се казва Шарлот и се представи на Бони, а после ми каза, че братята Салватор са били ухажори още от едно време.. Бони застана зад мен, като аз преглътнах и се взирах в Шарлот.
-Очевидно знаеш името ми.. -Казах, като поех въздух и се опитах да остана спокойна. Малко или много ми беше ново това, все едно да гледам себе си в огледало.. Само че това не бях аз.. Не бях и това малко или много ме объркваше.. поне вътрешно.
-Ти познаваш Деймън.. -Попитах или по-скоро установих.. Нямаше нужда да го задавам като въпрос, бях абсолютно сигурна в това.
Но Деймън не ми беше казал нищо за цялата тази работа с двойничките.

Виждаше се,че момичето бе притеснено..някак плашливо,точно както мен на младини преди да се срещна със семейство Майкълсън. Пресегнах се,взимайки чашата на едно момиче,което туко що си бе избрало доста хубаво питие.
- Не си ли малко малка за това? - попитах с лека насмешка и отново погледнах Натали,която ми зададе въпрос.
- Аз го познавам,но той мен не. Един два път с Катрин разменяхме местата си,но обръщах по-голямо внимание на брат му.. Винаги ми е допадал повече. - може би и за това бе станала тази цялата драма около тях двамата,но пък не съжалявах.
- Моята кръв помогна за създаването на Оригиналните. Майка им си помисли,че ме е убила,но не бе така. Бях влюбена в Клаус.. и още съм. вампирът,които те преследва. - прекъснах кратката си биография,осъзнавайки,че не бе толкова важна. - Спокойно.. трябва да мине през мен,за да унищожи отново моя кръв. Това не е твоята война,не бе войната и на Катрин.

Сякаш прочете мислите ми и ми обясни за това, че познавала Деймън, но той нея не.. Каза ми, че с Катрин (предположих, че е другата изглеждаща по този начин) са си разменяли местата, но тя е обръщала повече внимание на брата на Деймън.. Той не ми беше казал много за брат си -знаех само, че не се харесват особено. И явно е било именно заради тази игра на Катрин и Шарлът..
И тогава тя продължи да говори и ми разкри нещо много важно.. Вампира, който ухапа китката ми и взе малко от кръвта ми се казва Клаус и тя е влюбена в него.. Нещата ставаха все по-заплетени.
След това Шарлът каза, че няма да му позволи да ме докосне.. Защото съм нейна кръв...
Погледнах към Бони, която умираше от страх и не беше нужно да ми го казва, за да разбера..
-Прибери се у дома! -Обърнах се към нея.
-Но..
-Бони! -Казах, което беше достатъчно, за да я накарам бавно, но сигурно да се отдалечи, без да ни изпуска от поглед. И чак тогава се обърнах отново към събеседницата ми.
-Ти си влюбена в Клаус.. Този, който преди седмица изникна на паркинга на училище и ме принуди да му дам от кръвта си? Защо тогава няма да му позволиш да ме докосне? Не трябва ли да сте в един отбор, ако сте влюбени?
Бях внимателна.. Беше станало навик на всички същества да ме нападат или да искат кръвта ми, за това бях на щрек.

Помахах на Бони за чао шеговито,а след това погледнах малката Гилбърт.,тръгвайки към нея с малки крачки,докато не стигнахме до една скала.
- Може би е защото искам сама да те убия? - казах със сериозен тон,а след това се подсмихнах. - А може би е защото работя за някой друг които се иска. - след това се отдръпнах от момичето ,оставяйки я да диша малко по-спокойно. Определено трябваше да се страхува,Клаус бе станал по-жесток от всякога.
- Не хресвам методите на моя любим.. прекалено жесток е с жертвите си. Определено би те измъчвал доста преди да вземе това което желае.. Би нападнал семейството ти. Би убил приятелите ти.. като гледам Бони лесно се поддава. - Нат би трябвало да е запозната с това.. - Освен ако не станеш вампир като Катрин.. тогава щете гони цяла вечност търсейки отмъщение,но поне няма да си мъртва.

Определено можех да приема последното й изречение като подкана да стана вампир. Не го бях обмисляла до сега, всъщност твърде рано разбрах за всички свръхестествени същества, за да имам време да мисля за това.
Ако стана вампир можеше да се избавя, но дали щеше да си струва? Беше рано да се мисли за такъв изход на нещата.
-Ти как стана вампир? -Попитах. Ако беше ужасно стара, вероятно знаеше как са възникнали вампирите. Беше ми интересно да науча доста за тази раса, а сега имах чудесна възможност за това. На дали Деймън щеше да се съгласи да ми обясни всичко подробно. Имах чувството, че гледаше да ми спести някои подробности, за да не ме изплаши или за да ме предпази. След последната целувка не знаех какво всъщност да мисля!
-До колкото разбрах, Клаус е един от древните вампири. -Допълних- А ти го познаваш..

Мразех тази история. толкова мразех и Клаус.. но и същевременно го обожавах. Той бе и най-доброто и най-лошото нещо за мен. Не мога да крия,че изпитвах нещо и към брат му,но това бе толкова отдавна.
- Клаус и семейството му ме посрещнаха заедно с дъщеря ми. Той и брат му Илайджа се бяха влюбили в мен,а аз изпитвах повече интерес към Клаус,което караше Илай постоянно да го предизвиква на битки. Майка им. Естер.. една от първите вещици бе подтикната да превърне семейството си във вампири,защото по онова време чумата наближаваше. - спрях за момент,за да си поема въздух,защото следващата част не бе толкова приятна за мен. - Вече бе превърнала мъжът си.. но се досети,че ще бъда пречка за синовете й,за това използва моята кръв в ритуал,мислейки си,че ме е убила,но Майкъл ме спаси. Даде ми от кръвта и и след това ме уби,изоставяйки ме в гората. От тогава не бях контактувала с Клаус.. не бях виждала и дъщеря си,но до колкото бях чула се била оженила за по-заможен селянин.. така и родът Петрови продължил. - може би момичето осъзнаваше,че аз бях главната причина Клаус да е след нея сега искайки кръвта й.
- Ти си Петрова.. малко или много. Моята кръв бе използвана за първият ритуал.. Но след като станах вампир бях безполезна,за това започнаха да се появяват тези така наречени двойнички.. Катрин се измъкна,плащайки висока цена.. а ти до къде би стигала за да защитиш семейството и приятелите си ?

Разказа ми историята подробно. Очевидно именно от там са започнали появите на тези "двойнички", а аз бях последната появила се до сега.
И тогава тя ме попита.. До къде мога да стигна, за да защитя семейството и приятелите си.. Всъщност, семейството ми не беше многобройно, но приятелите.. Бони..Дори ако щеш Деймън.. Ами ако го нарани? Ако този Клаус искаше да го нарани? Не бях се замисляла за тези неща, все пак бях едва от няколко седмици във Вишъс Хилс..
-Не съм сигурна какво се очаква да направя. -Казах откровено. -Дали трябва да постъпя като Катрин или трябва да остана човек. Клаус ми каза, че ще иска кръвта ми.. Че ще дойде отново за нея. Не съм говорила с Деймън за това.. Каза, че ще го нарани, ако му кажа..
Отклоних поглед, вглеждайки се в земята. Как успях да се забъркам в толкова неща за по-малко от месец?

- Клаус може да бъде голямо чудовище.. - казах малко след като изслушах момичето. Едно време не бе така,едно време просто се радваше на живота си нормално,докато Естер не го обрече на вечен живот.
- Естер.. - казах замислено,а след това погледнах Натали. - Ако станеш вампир Клаус би те преследвал до края на вечността.. и би убил приятелите ти. Сега би направил същото,ако не дадеш кръвта си,но след това ще умреш. - извадих от джоба си кутия с цигари,предложих и на момичето,а след това си запалих. Дръпнах трескаво от цигарата ,а след това се загледах към морето,осъзнавайки,че по този начин подписвах смъртната присъда на моя любим.
- Освен ако не извикаме духът на майка му Естер.. която от векове събира сили,за да се върне и да отмъсти за смъртта си. Тя би ти помогнала.. ще изработи най-доброто оръжие против него. Бони може да я извика,защото тя черпи енергия от нейната семейна линия.

Запали цигара, като предложи и на мен, но отказах. Така и не бях се научила да пуша или да се напивам. Трудно някой можеше да повярва,че момиче, като мен, на 17, не се бешше научило да пуши или пие най-малко, а да не говорим за друсане.
Тя ми каза, че можем да извикаме Естер, майката на Клаус, която очевидно не е приятелски настроена към сина си. Спомена, че Бони може да я извика. Присвих вежди за момент и разтвори устни, обмисляйки какво да кажа.
-Предлагаш ми помощ туко така. -Казах. -А това не ми се е случвало, от както стъпих във Вишъс Хилс. Може да не съм от много време тук, но съм почти сигурна, че никой не предлага нещо безплатно тук.. Още по-малко помощ , срещу силния злодей на града.
Очите ми огледаха добре Шарлът, след което се върнаха на лицето й.
-Не може да е само кръвната линия. -Допълних в заключение. -Не е , нали?
Замислих се. Ако тя толкова го обичаше, защо ми казваше единствения отговор на това, как можем даа убием Клаус? Нима тя не го искаше жив? Имах много основания да се съмнявам в това, което тя ми казва.
-Искаш да извикаме майката на този, когото обичаш.. Тя няма ли да го.. знам ли.. Накаже? Ако не и убие?

- Той.. злодей? Не си ме опознала. - подсмихнах се леко и отново дръпнах от цигарата си. Бях от тези момичета,които бързо прощаваха,но и не забравяха. Естествено,че не ставаше въпрос само за семейството.
- Натали.. аз съм живяла дори повече от тях.. повече от него. Той съсипа живота ми и на всичкото отгоре се занася по Катрин.. изпитвам и огромна омраза към него.Бих го убила без да се замислям ако имах оръжието. - обясних простичко. При мен нещата бяха по-сложни,както обикновено,но тя щеше да се научи.
- С времето научаваш колко много любовта те е заслепявала към недостатъците на твоя любим.. А повявай ми аз имах много време. Той също би ме убил без да се замисли,също ме мрази,заради враждата им с брат му.. а на мен не ми се иска да умирам точно сега.
- Естер определено би го убила,смята,че е сътворила най-голямото зло съществувало някога.. Смята вампирите за извращение на природата,което тя сътвори. - осъзнавах,че бе странно да обичаш ида мразиш толкова един и същи човек,но той си го заслужаваше.

Наистина имаше причини да го мрази- явно се е свалял с другата двойничка, което е предизвикало ревност в нея. Прокарах ръка по косата си, за да я отместя заради непокорния вятър.
-Ако Клаус умре, това няма да се отрази на другите вампири, нали? -Попитах. Струваше ми се логично да стане нещо лошо след това, но се молех да греша. Не исках Деймън да пострада..
Тогава се замислих именно за това, което Шарлът ми каза. Че любовта те заслепява. Такава глупачка ли бях аз? Но аз не бях съвсем сигурна какво изпитвам към Деймън.. Тоест.. Обърках се!
-Всъщност.. Не съм сигурна, че разбрах.. Искаш да го убиеш, защото той би те убил или защото е бил с Катрин?
Не знам защо я разпитвах това, но имам чувството, че ако питах Деймън, той нямаше да ми каже всичко.. Дали защото ще ме предпази или защото ще каже, че съм прекалено любопитна..

- Не съм много сигурна.. дали го искам мъртъв. Ако трябва да бъда честна,не искам той да умре.. но щом си играе с природният баланс.. щом си играе с огъня аз не мога да направя нищо друго освен това. - казах почти шепнешком. В началото бях заслепена и влюбена глупачка,обичах безрезервно,лудо,а сега като че ли всичките неща,които той правеше ме караха да се съмнявам в тази любов.
- Мразя го защото заради него станах вампир.. но той бе толкова добър преди.. беше младежки луд.. бе всичко което търсех в един мъж.. а сега като че ли гледам непознат. Не съм сигурна дали ме разбираш. понякога и аз не се разбирам. - засмях се леко и хвърлих цигарата.
- Колкото до вампирите.. цялата линия от вампири,които той е създал ще изчезне след него.. Хубавото е,че той не е създал толкова много вампири,по-скоро обичаше да убива от колкото да си прави приятели.

Не знам дали я разбирах или не. Не исках да мисля за Деймън в момента, защото бях сигурна, че това щеше да си проличи по лицето ми. Всички са ми казвали, че могат да ме прочетат като отворена книга, което ме караше да "изключвам" други мисли, освен тези в разговора, за да не съм толкова прозрачна.
Малко или много отговора й, че Клаус не е създавал толкова много вампири, ме накара да се успокоя. Щеше да е хубаво, ако все пак кръвната линия не съвпадаше с тази на синеокия. Всъщност кого заблуждавах? Щях да крещя от радост, ако не съвпада.
-Ако Естер убие Клаус, няма ли това да разгневи Катрин? -Попитах Шарлът. -Може да тръгне срещу теб.. Срещу Естер.. А може би дори и срещу мен..
Имаше логика в моите думи. Клаус щеше да бъде убит . Шарлът ми каза как, така че следователно тя поема една част от вината.. Да, но ако не бях аз нямаше да има чак толкова много причини вампирът да бъде убиван.. Следователно и аз имах вина.. Което значеше, че ако Клаус умре, щеше да настъпи война. Нямаше да е моята, но щях да съм може би една от косвените жертви в нея..

- Малката госпожица Пиърс не е заплаха за мен.. Живяла съм много преди нея,а това,че е от по-древна раса също не е заплаха. Притежавам пръстен които ме предпазва. - реално погледнато нямаше пречки по пътя към премахването на Клаус,но все пак нещо в мен постоянно се свиваше,мислейки си,че ще остана без него. Можех ли да обичам по този начин и друг човек?
- Деймън ще те предпази,сигурна съм,той също има сериозен опит. Той те обича.. усеща се,дори да не го признава,някъде дълбоко в себе си го знае. Гледате така както Клаус гледаше мен в началото. - на няколко пъти ги бях виждала по танци,по най-различни събирания,не бях виждала злодей като него да се държи толкова галантно с човек ,без да използва манипулцията. - А пък и да не мислиш,че ще позволя на малката да ти направи нещо? Аз имам и други приятели.. по-силни от нея,сега трябва само да се тревожиш за следващата стъпка на Клаус.. както и да не разбере за плана.

Деймън ме обича? Когато чух това, нещо някакси в мен трепна, сякаш подтиквайки ме още сега да се затичам и да го намеря.. Да го нацелувам, да му позволя да ме целува точно така, както целуваше мен преди една седмица. Неусетно бузите ми се изчервиха съвсем леко, за това се обърнах на другата страна и взех камъче, хвърляйки го към водата..
Да, трябваше добре да прикривам мислите си, когато видех Клаус или той пак изскочеше на паркинга след училище.
-Значи вече имаме план? -Казах, като гледах към морето, което обгръщаше залива на Вишъс Хилс като в голяма прегръдка. Изглеждаше толкова красиво.. Целия град беше съвкупност от прекрасна природа и неземни гледки.. Но именно и за това беше твърде хубаво за да е истина! Града беше творение на дявола, събрало адски създания в него..
Погледнах надолу, въздъхвайки.
-Ако просто остана като негова кръвна банка, дали ще оцелея след това? -Попитах. Не знаех колко точно кръв му трябва..

Кимнах замислено. Определено щях да си платя за това по-късно по един или друг начин,но за сега тези мисли не ме тревожеха толкова. Не исках да плажа Натали с последиците,които щяха да бъдат малко или много катастрофални,бе най-добре да си мисли,че всичко ще бъде наред.
- Той ще използва кръвта ти докрай.. ще си точно като банка за създаване на хибриди като него. - обясних с малко по затихнал тон,разсеян от красотата на вълните разбиващи се в скалите,така както моите чувства се разбиваха вече толкова десетилетия.
- Ще умреш.. а Деймън ще тръгне да си отмъщава.. Захапката на върколак е фатална за един вампир,а той ще има цяла хибридска армия.. Сещаш се на къде бия.. - той също щеше да умре,а тази мисъл не би й позволила да се хвърли в ръцете на Клаус опитвайки да предпази всички. - Нашата съдба,Натали,никога не е била щастлива. Прокълнати сме.Винаги е била осеяна с трудни и фатални избори,за това много внимателно трябва да обмислиш всичко.

Значи щях да умра? Тоест.. ако се предам, ще умра, използвана като онези лимони в гарнитурата на някое ястие.. Щях да бъда изстискана до край и оставена мъртва. И да, Деймън щеше да е бесен.. Щеше да иска да убие Клаус, а това си беше чиста самоубийствена присъда по думите на Шарлът.
Погледнах я, като сложих ръце в джобовете си. Ако не се предам пък предстоеше една също толкова опасна и дълга битка с един от първите вампири.. Можех ли да се меря с тях? Дори под закрилата на Деймън или Шарлът?
-Казваш ми, че ако се предам-ще умра. Оказва се, че е възможно да стане същото дори ако не се предам? -Попитах. -А дори да не умра аз, може да има и други наранени.. Като Бони?
Не спирах да се взирам в нея и в това колко много си приличахме външно.. Сякаш гледах себе си, облечена в други дрехи, но не можех да свикна с мисълта, че не съм първата изглеждаща така и че всъщност съм просто едно нейно копие.. Копие, което си мислеше, че е оригинал..

Може би страданията на фамилията ни щяха да приключат с тази млада двойничка, защото наистина не знаех колко битки още можех да изживея. Клаус можеше да ми забие някое от своите остриета ,поставяйки ме в един от ковчезите си,а това не трябваше да се случва скоро. Бях дала думата си на Натали,че ще я пазя,все пак всички получаваха това,което искат.тя свобода да бъде с Деймън,а аз..още болка и повече свобода,не че сега не бях свободна,но мисълта за това че пропилявам вечността си докато Клаус се разхождаше с момичетата от целия град.
- Шансът да умреш,ако не се предадеш е малък. Ще имаш доста хора на своя страна,най-вече Естер. Щом имаше нея ,значи няма от какво да се тревожиш. - след това я погледнах и се подсмихнах.
- Знаеш ли.. мисля че знаеш какво изпитваш към Деймън,но просто не можеш да го признаеш. Определено ми харесвате като двойка. - смигнах й,а след това се изправих. Не исках да се сближавам прекалено много с нея,защото бях изгубила навика да се грижа за някой нормално.. или пък да не го прогонвам на първия месец.