Касандра Харуел

Заглавие: Касандра Харуел Сря Май 02, 2012 9:42 pm

Касандра Харуел Tumblr_m3dgfmxhkO1qlcs1ko5_250

Касандра Харуел Tumblr_m3dgfmxhkO1qlcs1ko2_250

|Касандра/Каси/ Харуел| 18/ 48 | Вампир | Kaya Scodelario

Каси стоеше на леглото до прозореца и гледаше в една точка. От време на време лекичко поклащаше глава, понеже я заболяваше от толкова мислене. От време на време, дори пулсираше.
-Мисля, че вече съм готова да чуя какво се случи, понеже не помня абсолютно нищо... -Каза Касандра объркано и се обърна към човека, който стоеше зад нея. Той се подсмихна леко и се приближи към леглото до нея, но тя като изплашен заек се сви в единият ъгъл. Тогава мъжът спря.
-Превърнах те във вампир. Енергията ти беше много силна и предположих, че ще си добра. Междудругото аз съм ти братовчед. Личи си, че не помниш. -Момчето обяви това съвсем спокойно, сякаш Каси веднага щеше да го приеме. Но тя не помнеше абсолютно нищо от това, което й се бе случило през човешкият и живот. Беше толкова изплашена и се чувстваше сама. Та той й беше братовчед, как може да постъпи по този начин?! Момичето бе толкова отчаяно.
-Ами родителите ми? Те какво ще кажат за това? -Повиши тон Касандра и се опита да се отпусне. Не се страхуваше, но не можеше да се отпусне. Братовчед й отиде и взе една розова тетрадка, като й я подаде. Каси я погледна предпазливо, сякаш тя е от някоя стара цивилизация и е дошла напред във времето. Хвана тетрадката и я разтвори. На първата страница с големи букви пишеше "ДНЕВНИК НА КАСАНДРА (КАСИ) ХАРУЕЛ".

8 май
Не мога да повярвам!!! Трябва всеки ден в продължение на шест седмици да полагам общественополезен труд с още две момичета и две момчета. Що за глупост е това? Откраднах само едни дънки. Дори не трябва да полагам труд. Вероятно трябва да вляза в затвора за няколко часа. Най-голямата простотия на земята. Това не може да ми се случи.

12 май
Трябваше да я убия. Не можех да я трая повече. Тя просто полудя и искаше да ни убие всички. Не знаех какво точно да направя. Изведнъж ни нападна. Трябва да я сложим някъде, където никой няма да разбере, че е е заровена. Има си и хубава страна- намерих нови приятели.

30 август
Най-ужасният ден в живота ми определено е днес! Загубих родителите си и сестра си. Напоследък много често се държаха странно дори почти непрекъснато. Бяха груби и дори майка ми ме удари, понеже закъснях с пет минути. Ами от сега нататък какво ще правя? Къде ще живея? Нищо не е наред.

1 септември
Настаниха ме при леля ми. Сутринта, всичко започна добре. Братовчедка ми се върна и трябва да делим една стая, но дойде пощата с едно писмо. Помислих си, че е нещо от родителите ми. Някакво писмо. Никога не съм предполагала, че ще ми липсват толкова. Почти колкото Даниел (братовчед ми). В писмото пишеше "Добро утро, Каси. Надявам се си спала добре. Излез навън и се огледай за черна кола. До колата трябва да има един мъж с черно облекло и очила, а в колата жена. Мъжът ще убие жената, без никой да разбере. Ако не се съгласиш да правиш, като нас ти и близките ти ще страдате, а смъртта ще е вашето избавление".

-Достатъчно! -Извика Каси и затвори дневника си. -На колко съм била? Никъде не пише дата. Ти ли си Даниел. -Момичето хвърли дневника си колкото може по-далеч.
-Да, аз съм Даниел. Ами на шестнадесет, а сега си на осемнадесет. Боже! -Извика братовчедът на Касандра.
-Какво? -Ококори се момичето. От дневника си беше много по-уплашена, отколкото от това, което е в момента.
-Ти имаш щит срещу останалите дарби. Не мога да докосна мислите ти. -Каси прекара ръка през косата си и се изправи срещу братовчед си.
-Не ме интересува! Кажи ми какво стана? -Момичето блъсна Даниел и той направи крачка назад.
-Ами ти се съгласи да убиваш, пазиха те в училище. Искаха да разберат тайната за вампирите. -Каси направи няколко обиколки в стаята и всеки път, когато момчето се опиташе да каже нещо, Каси го прекъсваше и му даваше знак да мълчи.
-Къде съм родена? Къде живях преди? -Попита Касандра изведнъж.
-Мистик Фолс. -Каза Даниел.
-Отивам там! Ще бъда както преди. До колкото прочетох в дневника си не съм била много добра... -Каси веднага взе една червена раница от фотьойла и започна да пъха в нея разни неща.
-Добре. Пожелавам ти успех. Там има много същества като нас, Каси. Но знай, ти не си такава. Ти се радваше на живота. Беше палаво, но добро дете. -Момчето прегърна братовчедка си.
-Оу, какво пък знаеш ти?! Превърна ме, а аз не исках! -След тези думи Касандра излезе от къщата и така от 48 години все още се предполага, че живее там...

Одобрена си!Добре дошла при нас!Забавлявай се! Касандра Харуел 1987017162