Molly Sue.

Hyuna

Име:
Моли Сю Браун

Години:
17

Раса:
Хибрид / Върколак & Вещица/

Дарба:
Елемента Въздух

Външен вид:
Красотата е нещо еднообразно щом става въпрос за Моли. Тя е човекът, който може да се похвали с някакво отличително разнообразие във външния си вид. Не, не че е смешна или самонадеяна.. Просто народността й е такава. Госпожица Браун е наполовина азиатка, което веднага ви отвежда на мисълта, че има онези дръпнати очи, невинно личице и пълни устни. Това съвсем не е лъжа ! Но тя притежава тези лъчезарни тъмни очи, които проблясват от вълнение винаги щом зърнеше нещо глуповато за останалите хора. Кожата й може би малко по - бледа от тази на "жълтите" хора. Пълните й устни, оцветени във всевъзможни ярки цветове от червено до тъмнорозово , дори виолетово. Тялото й е меко казано перфектно.. Слабо, стегнато, с фини извивки, като на всяка млада дама. За жалост , често го прикрива под широките си дрехи.. "Не е важно как изглеждам, важното е да ми е удобно !" твърди почти непрестанно щом някой се присмее или критикува облеклото й.

Характер:
Какво би могло да се каже за някой толкова твърдоглав ? Та тя може да се нарече още дете ! Детското излъчване, поведение. Естествено ! Тя е човек, който взима решенията на момента. Живее за мига, неопределено и безрезервно. Би могло да се каже , че понякога тя е най - срамежливото създание на цялата планета, а в други случаи че е една непокорна хлапачка търсеща единствено забавления. Но нима бихте могли да я вините ? Интересно е , че все още може и има желание да се забавлява след всичко, което е преживяла... Понякога е пълна егоистка, поставяйки себе си на първо място без дори да отреагира да помисли за останалите. Инстинктът й за самосъхранение е изострен до такава степен, че лесно би прекосила половината полукълбо ако реши, че е застрашена от нещо или някой. Избухва лесно, но се старае да не го показва. Мълчи и просто кима с глава, докато я мъмрят или й крещят, но не е хубаво да се прекалява с търпението й, което в никакъв случай не е вечно !
Какво да кажен за Сю ? Тя е арогантна, надменна и груба. Готова на всякакви екстремни експерименти. Надменният й поглед би те преследвал до края на дните ти. Зърнете ли я бихте разбрали, че тя е истински демон. Сю не е човекът, който ще търпи унижения и обиди по свой адрес. Има ли проблем, разрешава го ! Било то чрез насилие, заплахи или просто смърт. Тя би убила просто защото някой й е крив, за разлика от Моли , Сю е по - горделива и.. зла ! Тя не притежава онзи инстинкт за самосъхранение, не би се уплашила от смъртта за нищо на света. Напротив, ако се наложи би я посрещнала с отворени обятия и арогантна усмивка..

История:

/ Първи спомен /

Тихото проскърцване на голямата дървена врата, наруши тишината просмукала се във всяко кътче на огромното имение. Момичето пристъпи плахо в просторната зала, оградена от всички страни с прозорци вместо стени. Дори таванът представляваше стъклен купол, разкриващ пред очите невероятната гледка на нощното осеяно със звезди небе. Луната съвършено кръгла, придаваше красив, сребърен и тайнствен отенък на местата докоснати от нежната й светлина. Моли пристъпи напред, а живите й, искрящи очи, сякаш опитваха да поберат колкото е възможно повече от хипнотизиращата обстановка.. В този момент сърцето й трепкаше като криле на пеперуда, а усмивката, която не слизаше от бледото й лице, изразяваше две емоции - радост и тъга.Момичето бръкна в доба на суичера си и извади оттам малко ключе. Приближи се до единствената мебел в дъното на залата, а именно шкаф със странна ключалка , и внимателно постави ключа в нея. Красива музика се разнесе наоколо. Девойката се засмя звънко и с бавно крачки отиде до средата на помещението.. Изведнъж повдигна ръцете си нагоре, сякаш искаше да достигне една от онези звезди, които я наблюдаваха винаги. Моли се завъртя нежно, а малките й боси крачета пристъпваха толкова безшумно и леко, сякаш летеше. Като нищо ще се зачудиш къде са ефирните й крила... Дългата й черна коса потрепваше при всеки при всеки грациозен подскок.. Прекрасната мелодия, която в този момент бе завладяла едно сърце, бе едно цяло с девойката. Тоновете ставаха ту високи, ту ниски и всяка тяхна промяна бе описана с пленяващите човешкия разум движения на момичето. Начина по който извиваше крехката си снага, по който издигаше за части от секундата във въздуха нозете си, дори фактът, че бе затворила очите си, оставяща се в ръцете на усета.. Моли излъчваше спокойствие, увереност и в същото време плахост. Погледнеш ли я ще усетиш желанието и огънят, които горят в душата й. Ще ти се прииска да останеш и просто да я гледаш, без да имаш силата да откъснеш погледа си от това прелестно същество... Девойката толкова се бе унесла, че не забеляза, когато нисичка жена загърната в сива жилетка, влезе при нея.
- Невероятна си, мила.. - думите изпълнени с любов и възхищение, стреснаха момичето и то веднага прекъсна своя танц
- Благодаря... - отвърна тихо тъмнокоската като седна уморена на земята..
- Не трябва ли вече да си лягаш ? - попита угрижен възрастната.. - Утре те чака дълъг път и си мисля..
- Ще постоя тук още малко - усмихна й се Моли - Искам да съм сигурна, че изпълнението ми ще бъде блестящо. Мечтая да постъпя в тази академия от дете. Не мога да се проваля сега.
- Убедена съм, че ще се справиш ! - възкликна ведро икономката на семейство Браун, след което тихо излезе от залата.. Лека въздишка се откъсна от устните на девойката, когато остана отново сама.. Да, притесняваше се ! .. Отпусна се по гръб и се загледа нагоре, където през стъкления купол звездите блещукаха по - ясно от всякога..

/ Край /

------

/ Втори спомен /

Черно ! Всички бяха облечени в този подтискащ цвят.. Дори госпожица Браун бе намъкнала малка черна рокличка. Да , тя бе наясно какво в действителност правеше тук. Виждаше зейналата яма, която съвсем скоро щеше да прибере при себе си ковчегът от махагоново дърво. Бе плътно затворен, не позволяваше на хората около него да зърнат съържанието му.. Защо ? Защото вътре гледката бе ужасяваща ! Там бе положено обезобразеното тяло на гспдин Томас Браун.
По нежното лице на девойката се търкулна една сълза, а поразителната й усмивка се разля , като слънчев лъч право към ковчега. Диханието й бе толкова участено, че едва успяваше да запълни белите си дробове със свежия въздух. Знаеше, че в тази кутия са положени останките от най - любимият й човек.. Осъзнаваше и че повече няма да може да зърне лицето му, онази великолепна запленяваща усмивка, която го преследваше дори в най - трудните му моменти.
- Какво ще правим сега, мамо ? - прошепна загрижено здраво стискайки ръката на майка си. Не отговори ! Просто хлипаше с наведена глава, мокрейки сухата пръст със сълзите си..

/ Край /

----

/ Трети спомен /

Стоеше в ъгъла на стаята си обвила двата си крака с ръце. Тялото й потрепваше като сърчице на уплашена птичка. Бе объркана, уплашена и не знаеше какво да прави.. Къде щеше да отиде ? Ако изобщо посмееше да си тръгне.
Чуваше стъпк, тежки, бързи... Моли се отдръпна и направи неуспешен пит да се пъхне под леглото си, но нечия силна ръка я сграбчи и издърпа обратно в жестоката реалност, от която не можеше да се скрие така лесно..
- НЕ ! ПОМОЩ ! МАХНИ СЕ ОТ МЕН !! - писъците се изспипваха от устните й един след друг с надеждата, че майка й ще се притече на помощ. - МОЛЯ ТЕ ! НЕ ! - продължаваше, докато мъжът се притискаше в нежното й, невиино тяло. Устните му грубо обхождаха врата й, а ръцете му мигновено изпокъсаха дрехите й. Моли се дърпаше, опитваше се да го отблъсне, но с всяко неподчинение ставаше все по - трудно и болезнено.. По лицето й закапаха сълзи, а писъците съвсем заглъхнаха. Погледа й се рееше по белия таван в търсене на нещо, което да й помогне.. Но какво можеше да намери там !? Ръката й се плъзна по малкото нощно шкафче.. Търсеше нещо остро, с което можеше да сложи край на този кошмар.. Щрак, шрак, щрак ! Кръвта рукна от безжизненото му тяло, а малката Браун не се загрижи за живота му нито за миг. Избута тежкият труп от себе си ..
Оглеждаше се, а погледа й падаше върху тялото през десетина секунди. Страхуваше се да не се надигне и да не й причини още нещо. Бе взела всичко необходимо в малка черна раница. Малката престъпница се измъкна през прзореца на спалнята си без да каже нищо. Представяше си ужасът изписан върх лицето на майка й, щом зърнеше тялото на съпруа си, цялото в кръв, безжизнено и голо..

/ Край /

----

/ Четвърти спомен /

Сю вървеше бавно из гората. Оглеждаше всичко с такова пренебрежение и погнуса. Никога не бе харесвала тези мрачни места, които притежават лепкави дървета. Все още не бе уморена, но започваше да й омръзва цялото това чакане. Тялто й се стегна щом дочу нечий стъпки зад гърба си. Как не ги бе усетила досега ? Обърна се, а приветливата й арогантна усмива се възкачи на лицето й.
- Какво искаш ? - започна грубо олеждайи слабото момиче. Вече знаеше, че би могла да я убие и със затворени очи. Това наивно съзание, обаче притежаваше същият надменен поглед, точно като Сю. Това привлече вниманието на вълчицата..
- Госпожице Браун, днес сте изключително хаплива.. - промърмори непознатата впивайки ненаситните си сини очи в бледата кожа на Сю. - Ела, отпий.. - прошепна примамливо протягайки окървавената си ръка към тъмнокосата. Погнусата се изписа върху лицето на нашата героиня почти мигновено.. - Ще те превърна в нещо по - силно.. - настоя и пристъпи още няколко крачки напред с онази примамлива усмивка. "Побъркана, побъркана, побъркана !" повтаряше си тъмнокосата наум опитвайки се да измисли лесен начин да се отърве, но нещо я привличаше.. Мисълта за повече сила, могъщие. Всичко звучеше толкова просто и примамливо.. Та с какво можеше да й помогне кръвта на едно човешко същество !? Присви очи преценяващо. Отскубна се от вдървената си поза и пристъпи към непознатата.. Погледът й проблясна заплашително. Разбира се, нямаше как да не опита. Сю копнееше за повече сила и могъщество, докато малката нежна Моли се бореше някъде вътре без особено голям успех.. Пое ръката и започна да отпива солидни глътки от сладката кръв. Когато момичето се размърда, Сю спря ! Не усещаше промяна у тялото си..
Луната се показа измежду дърветата. Бе ръгла, съвършено кръгла. Преди време девойката се наслаждаваше на тази гледка, но вече нямаше този шанс. Още докато вдигаше поглед нагоре започна да се трансфрмира. По гръбнака й завибрира пламък и предизвика спазми, които плъзнаха на талази по ръцете и краката. Отне й само секунда. Горещината заля цялото й тяло, после усети финото трптене, което я превръщаше в друго същество.. Толкова лесно се трансформираше, когато бе съсредоточена..

/Край/

Допълнителна информация :

- Има раздвоение на личноста /Моли & Сю/
- Умее да танцува и пее
- Пушач е !