Стриптийз клуба +18

First topic message reminder :

Стриптийз клуба +18 - Page 2 Strip-club

Ръцете му просто не можеха да не се разтреперят, защото си умираха да докоснат тялото й, но се спряха. Той просто се отпусна под нея и се наслаждаваше на тялото й, а начина по който извърташе отговорите си го накараха да поиска да и ги изкара насила, но по начин по който и двамата ще харесат. С див секс в леглото. После каза:
-Мога да ти дам всичко материално, но не мога да обещая за нищо повече, защото фрази като "Ще сваля луната за теб" или "Света е само твой" са изтъркани и.. може и да имам пари да ги купя, но.. не вярвам, че е възможно да са собственост на един човек! - след тези думи просто се отпусна и допълни:
-Предпочитам да си само моя от колкото да дам абсолютно всичко на теб и да не мога да ти се насладя на спокойствие, както в момента. - погледнах към часовника, но имах чувството, че напук не се движи.

Тя се усмихна доволно, отново сдържано и прикрито, защото не обичаше да надига чуждото самочувствие. Продължи да танцува в него, сякаш нищо не бе казал. Искаше й се да го помъчи малко, преди да му отговори. Познаваше добре мъжете и знаеше колко нетърпеливи стават, а това ги правеше още по-уязвими.
- Аз съм като луната - отбеляза тя гордо и се пояси - никой не може да ме притежава. Не и изцяло.
Отново се приближи към него, хвана лицето му и опря челото си в неговото, докато дупето й се въртеше в скута му, а тя го гледаше право в очите. Предизвикателния й поглед беше побърквал не един мъж, а вече беше завладяла този. Познаваше така добре мъжете, както познаваше езика на тялото си. Знаеше как да го използва, за да се възползва от тях. Звучеше лошо, но тя не беше от лошите момиченца, а от онези, които знаят какво искат и как да го получат. Не се притесняваше да експериментира. Това беше част от забавата.

Маркъс стоеше отпуснат под нея и каза:
-Докато сме все още тук. Искаш ли да те почерпя питие? - след тези думи се усмихна доволно и допълни:
-Защото след това мисля, че няма да имаме време за питиета или ястия. - преглътна и като се доближи допълни:
-Мисля да те заведа във вилата си и докато не ти омекнат крачетата от секс, да не те пускам... - след тези думи се доближи още повече и попита:
-Имаш ли желание да изпиташ това чувство? - и зачака отговора й.

Тя не издаваше така лесно емоциите си. Все още се усмихваше, което за някои хора означаваше, че й допада идеята, но за други беше просто проява на учтивост. Тя не обичаше мъжете да знаят какво си мисли и какво иска. Защо трябваше да им е лесно на тях, а на нея трудно? А и мистерията привличаше интереса. Всеки мъж обичаше да знае, че е желан, но най-много обичаше предизвикателствата, а Амбър си беше истинско предизвикателство.
- Пия уиски - каза тя, сякаш той не я беше попитал нищо след това и дори изяви претенциите си - отлежало и хубаво.
Амбър беше достатъчно отлежала и изискана, за да не пие боклуци. Харесваше хубаво уиски, вино, коняк и всяко друго качествено питие. Даваше повече пари за една бутилка алкохол, от колкото за някакви си маркови обувки, от които щяха да я болят краката след това. Много мъже я намираха за странна, защото просто не приличаше на типичните глезли, които искаха само дрешки, накети и гримчета. Нейния поглед над нещата беше много по-различен и това привличаше истинските мъже.

Маркъс се усмихна и каза:
-Харесваш ми още повече! - след тези думи той поръча бутилка уиски, което беше на възраст от 50 години. Бавно им наляха в две чаши и изнесоха старата, в която беше топлото питие на Марк. Тогава той се наведе напред, като се долепи в нея. Ръцете му взеха двете чаши и след като се отпусна отново той бавно и подаде нейната чаша и каза:
-Най-хубавата бутилка в заведението за най-добрата танцьорка - усмихна се мило и отпи от питието си..

Амбър пое чашата и му се усмихна уважително. Те се докоснаха и се разнесе един нежен звън от кристалните чаши, които се използваха само от хора, които можеха да си позволят да ги платят, ако се счупят.
Докато отпиваше малка глътка, очите й следяха неговите. Не беше от момичетата, които се наливаха и бързаха да се напият. Все пак беше вампир и алкохола не й влияеше толкова лесно, както на обикновените същества, а и след толкова години се беше научила да пие. Тя остави бавно чашата си на масата и спусна ръката си по релефното му тяло. Допира до него я възбуждаше, но тя умело го прикриваше, преди той да се възгордее.
Тя реши да му покаже, че наистина е най-добрата танцьорка тук и да заслужи питието си. Качи се отново на масата и буквално се хвърли върху пилона, като единия й крак се уви около него, другия и едната й ръка не се държаха никъде, а тя се завъртя изкусно, като отпусна главата си назад и червената й коса приличаше на пламък.

Марк гледаше танца й внимателно и го оценяваше. Беше добра.. наистина добра, а не като другите просто да крачат по масата. Той се отпусна в сепарето си и се загледа в нея, като внимателно изпитваше всяка една част от тялото й. Краката й бяха прекрасни, дупето й преминаваше пред лицето му и му се искаше да го вкуси, все едно вижда вкусна храна, гърдите й бяха толкова перфектни, че дори не промениха формата си, когато тя се завъртя, а косата й.. я правеше толкова.. пламенна..

Тя продължи да танцува цели 2 часа, като спря само три четири път, за да отпие от питието си, но дори и спирането беше постепенно и бавно, за да не разваля удоволствието от танца. Накрая вече беше капнала от умора, но единственото нещо, което я издаваше, бяха лъскавите капчици пот по стегнатото й коремче и кръстче. Не изглеждаше дори и задъхана. Можеше да си почине малко, като започне да танцува по-бавно, но желанието й да го задоволи надделя.
Огромния часовник на стената показваше 3:40, но момичето нямаше много сили за премеждия. Може би нямаше да се представи толкова добре в леглото, както беше тук на пилона, но това не я притесни особено, защото вече се беше доказала. Перфектната й стегната фигура не беше постигната с хапчета за отслабване, както при другите й колежки, а с изморителни, но забавни танци.

Маркъс стоеше и я гледаше и след като изпиха и поредната чашка уиски той я погледна и каза:
-Е? Искаш ли да тръгваме? - усмихна се мило и допълни:
-Ще те заведа във вилата си и ще те накарам да се отпуснеш! - след тези думи прокара ръка по лицето й и допълни:
-Само ако искаш.. ако си се изморила ще те разбера и нямам да имам нищо против да не искаш да си в моята компания - и се усмихна мило.

Тя най-накрая слезе от масата и се отпусна за малко на сепарето до него, като тялото й почувства успокоени, но нямаше никакво намерение да пропуска страхотния секс, който я очакваше тази вечер. Остроумната й усмивка се появи на лицето й, а тя плъзна ръката си по бедрото му, като го обарваше и гледаше нагло в очите му. Не беше нужно да му казва, че иска да го правят толкова дълго, че да не може да танцува на другата вечер. Въпреки това, тя му каза нещо съвсем различно, за да го остави малко да се почуди, дали наистина ще го огрее с нея.
- Всъщност съм прекалено изморена - каза тя с немощен глас, но тогава се приближи към него и ръката й се премести на масивните му гърди - но ти ми обеща, да ме накараш да се отпусна.
Амбър просто се изправи и го остави да си седи на сепарето. Нямаше я повече от 15 минути, а когато най-накрая се върна, беше с дрехи. Изглеждаше наистина добре, макар че беше по-хубава без дрехи. Дънките й стигаха до земята, суичера й прикриваше горната част на тялото и изглеждаше странно, но тя не ходеше разголена.

Маркъс закопча копчетата на ризата си. Взе си вратовръзката и се изправи. Доближи се до момичето и й подаде ръка, като джентълмен и те тръгнаха като изискана двойка. След като излязоха от клуба се забеляза автомобила му. Беше изискан, но не и огромен, за да заема място. Мразеше лимузините. Отвори вратата на момичето и след като тя се настани я затвори. Изтича до мястото на шофьора и бавно потегли, като нямаше търпение да я заведе във вилата. Пътуваха нагоре към планината и отиваха в мрачните гори, но се надяваше това да и вдъхва спокойствие.