Апартамента на Александра и Стейси

Апартаментът на Алекс и Стейс се намираше на 13 - тия етаж на висока сграда в града.

Коридора
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-02

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-02

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-06

Трапезарията
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-11

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-01

Трапезарията с дивана
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-09

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-13

Терасата от страната на трапезарията
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-03

Трапезарията и кухнята
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-14

Кухнята

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-17

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-08

Всекидневната
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-12

Диваните до всекидневната
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-16

Терасата до диваните
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-20

Малката стаичка
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-10

Банята

Апартамента на Александра и Стейси Tumblr_lles0simDA1qcx6bfo1_500_large

Стаята на Стейси
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-19

Стаята на Александра
Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-05

Апартамента на Александра и Стейси Apartment-Freshome-18

Гардеробната на Александра
Апартамента на Александра и Стейси Tumblr_lhstnm5dc51qfateqo1_500_large

- Стейси.. - Александра направи нищожен опит да я извика.
Може би това беше защото бе заровила глава в меката си и удобна възглавничка. От лявата си страна имаше още две, а от дясната още цели три. Какво да се прави, Алекс обичаше да има повечко възглавнички. Беше удобно. Сегашната мода може да не го одобряваше и може да бе на обратното мнение, но на Лекси не 'и пукаше чак толкова. Важното беше, че тя ги харесвашеи да се чувства удобно.
- Стейс.. - поредния нищожен опит.
Това се дължеше на факта, че бе рано сутринта и на Александра още 'и се спеше. Искаше отново да се пренесе в онази малка приказва, сред която се рееше цяла нощ и която така я влечеше отново да се върне там. Там, където нямаше нищо магическо и светът си бе напълно нормален. Без проблемите на Алекс, без преследвачи, вампири, върколаци... Нищо.Просто един обикновен свят без магия. Един обикновен свят, в който нещата нямаше как да се объркат.
- Нортман! - и ето, че успя.
Извика силно Стейси. Надяваше се, че момичето я бе чуло и се бе досетило защо Алекс викаше в ранни зори по нея. Но след около четири минути Лексни се отчая и реши, че няма да може да се върне отново в приказния си сън и ще трябваше да се събуди в този свят, където всичко можеше да се преобърне с краката нагоре за нула време.
Отви тялото си от сатенената покривка и се изправи до седнало положение на удобното си легло. Остана така за няколко секунди, но след това се изправи и тръгна към вратата. Точно преди да излезе взе халата си от закачалката, наметна го и излезе.
Вървеше бавно, опитвайки се да запази малко равновесие. Така ставаше, когато някой я събудеше.
Стигна до коридора и когато подаде крака си напред, за да стъпи на пода, без да иска бутна едно шише. Поклати леко глава и стъпи хубаво. Вдигна поглед и я видя.
- Стейси! - викна по нея. - Какво става с тази музика?!
Силната музика, която Ес беше пуснала от телевизора беше виновна Александра да се намери в реалния живот и да бъде откъсната от прекрасния си сън. Лоша, лоша музика.
Кафе, помисли си Алекс и се запъти към кафе машината на плота в кухнята.

Дойде и сутринта,по която Стейси не си падаше кой знае колко.Отвори очи като сложи ръката си пред тях,защото лекото отражение на прозореца блестеше точно в очите на момичето.Намръщи се,но постепенно размърда тялото си под завивката.Как не й се ставаше .. искаше да остане там натопло,но все пак беше поредният ден,в който задължително трябваше да присъства в училище.След като мина тази мисъл през ума на момичето,тя се зави през глава и си каза "Защо все на мен?".Тъкмо беше отново готова да затвори очи,когато алармата и удари.Е,определено нямаше да се спри още .. това си беше ясно.Стейси махна лениво завивката и остана в това положение.Погледна към часовника,а след това го бутна на земята небрежно.Знаеше,че можеше да спре времето,но какъв беше смисъла?Постави един си крак на пода на стаята и бавно се изправи.Очите и бяха наполовина отворени.Размърда краката си и облече халата,който се намираше захвърлен на стола до нея.След което се насочи към банята.Тъкмо да прекрачи прага .. и реши,че може би днес беше добра идеяда пропусне скучните лекции или не?Не беше една от най-добрите й идея някога,но защо пък да не се позавабвлява поне докато тръгне към училище?
Отиде в хола и усили музиката докрая.Започна да подскача из целия апартамен и да пее песента,която слушаше в момента на висок глас.А през това време се насочи към хладиълника и извади млякото,а после и останалитте неща,които и бяха необходими на направи закуска на себе си и на съквартирантката й,която все още не беше станала.Но госпожица Нортман беше сигурна,че скоро щеше да се подаде от ълъга на вратата .. и то с нацупена физиономия заради усилената музика.
Да,ето че не след няколко минути се появи и Алекс.Беше облякла халата си и едвам се държеше на краката си.Голяма усмивка се появи на лицето на Нортман,която продължаваше да подскача на едно място и да маже филията си.
- Добро утро,Алекс!- каза радостно тя като се завъртя около съквартирантката си няколко пъти.
- Как спа?- побърза да я попита момичето.-Всъщост не ми отговаряй .. само знам,че събуждането не ти е едно от любимите .. - погледна към Алекс невинно,а след това постави филийката си в чинията и взе нова.
Личеше си,че Александра търсеше кафето и сега не и беше до глупостите на Нортман,но все пак бяха съквартирантки и трябваше да я търпи.Стейси отиде до нея ..
- Филийка?- подаде я към Алекс и се усмихна широко.

Как може да не 'и се спи, помисли си Александра, като взе филийката от ръцете на Стейси. Не разбираше как имаше такава енергия още в началото на деня
Как може да не 'и се спи, помисли си Александра и простена, докато пълнеше чашата си с кафе. Не можеше да разбере от къде идва цялата тази енергия на Стейси. Ако Александра беше на нейното място в момента все още щеше да е под завивките и да остави съквартирантката си да се наспи хубавичко още повече, когато съквартирантката 'и беше най - добрата 'и приятелка и се заеха от малки. Но Алекс не беше Стейси, за което благодареше на Господа. Не искаше да бъде никой друг. Тя си си бе достатъчна. Може и да бе преживяла доста, но никога не би искала да бъде някоя друга освен себе си. Да, имаше моменти, в които казваше, че иска да бъде на мястото на някое друго момиче, но само за момент колкото да види какво е. Колкото и егоистично да прозвучи Александра не би избрала друга освен себе си. Защото имаше най - прекрасните приятели и не искаше да ги губи за нищо на света. Имайки се на предвид, че те останаха единствените 'и близки..
Александра хвана филийката от ръката на Стейси, опитвайки се да 'и се усмихне, но прекалено много 'и се спеше и не можеше дори и очите да си отвори като хората. Казах ти, едно гласче се разнесе в съзнанието 'и, а тя завъртя отегчено очи и постави кафето на мястото си. Може би гласчето в главата 'и беше право донякъде и Алекс не трябваше да остава будна до три часа през нощта, но стореното сторено. Дори и Александра да можеше да връща времето назад или да го превърна напред в момента беше в прекалено заспало настроение и не можеше да свърши нищо като хората.
Александра захапа филийката, в едната си ръка взе кафето, в другата ръка захарта и една лъжица и се настани удобно на един от високите столове до масата в кухнята. Остави чашата с кафето до нея, пусна лъжицата в чашата, сложи захар и разбърка, като филията все още беше захапала с уста. След малко отхапа една хапка от филийката и я остави в чинията, която Стейси 'и подаде. Преглътна, отпи от кафето си и постави внимателно глава на масата.
- Имам чувството, че всеки момент ще заспя. - каза тя и чу кикота на Стейси. - Не е смешно, Стейс! Не мога да си представя как ще изкарам седем часа днес в училището. - добави и затвори бавно очи.
Ако не беше усилената до дупка музика най - вероятно до сега Александра щеше да се е пренесла в приятната си страна на чудесата, от която не искаше да се събужда. Но, за жалост на Алекс и щастие на Стейси, музиката все още я държеше будна. А сега като изпие и кафето едва ли щеше да може да заспи, дори и да 'и се иска.
- Искам си уикенда.. - простена Александра и бавно се изправи до седнало положение на стола, подпирайки главата си с ръце. - Как може ти да си в толкова добро настроение и пълна с енергия, а аз да умирам за поне още пет часа сън? - попита Алекс, отпивайки от кафето си.

Докато Александра си сипваше кафето и сигурно си мислеше как са прекара денят така,че да не заспи..Стейси най -нахално продължаваше да подскача и да си пее,дори понякога дигаше тона толкова нависоко,че тя самата се усещаше накрая.След това се засмиваше и се оглеждаше.Но това явно не е правеше голямо впечетление на Александра,защото тя въобще не отреагираше действията на госпожица Нортман.Стейси продължаваше да маже следващата малка филийка и да я поставя внамателно в чинията на Алекс или да я изяда веднага щом е готова.Не си падаше от много ящините,но това ни е пречеше поне едни ден така да се наяде,че след това може би два,да не яде.Гледаше сънената физионамия на съквартирантката си и се усмихваше широко.Понякога минаваше около тостера за филиийки и се оглеждаше там .. през главата й минаваха куп неща точно в този момент.. "Не приличам ли на прекалено луда,че да съм толкова щура в 6 и 34 сутрина?" и още толкова странни въпроси.
Не след дълго се обади и съненият глас на най-добрата приятелка на Нортман.Определено беше учила щяла нощ или отново се е запраказвала по телефона с някое момче,което нямаше да изненада младата тъмнокоса госпожица,която в момента се беше облегнала на лактите си и гледаше любопитно към Александра.От време на време поклащаше краката си в такта на музиката или пък таткуваше с пръсти.
- На на на .. - припяваше тя и продължаваше да гледа към Алекс. - Просто реших да обмисля дали днес да отида на скучни лекции или да остана в нас и да се забавлявам,с някой на когото не му се спи .. - каза тихичко последните думи,докато гледаше как очите на Алекс се затваряха.
- Алекс!-изкрещя малко по-силно отколкото си пееше тъмнокосата.-Чу ли ме въобще какво казах?-попита я като дигна вежди и скръсти ръце.След няколко секунди пръсви очи и отново се върна на същото си място както преди..малко по отдалечено от Алекс.
- Да не искаш да ме кажеш,че най -добрата ми приятелка е бодувала заради уроците?-приближи се към нея и отхапа от филията като все още беше толкова близо все едно сега я опознаваше.Дъвчеше и чакаше реакцията на Алекс..-Или просто си говорила с някое момче?-отдръпна се и се изправи като не отделяше поглед от съквартирнтакта си.
Понякога Нортман беше прекалено досадна!

И ето, че музиката отново попречи на Лекси да заспи поне за десет минутки. Толкова ли много искаше? Само десет и нищо повече. Не е кой знае колко, нали? Но, не. Стейси трябваше да събужда Александра.
- Ако в момента не ми се спеше толкова щях да ти се изсмея в лицето за казаното с уроците. - каза Александра и погледна към Стейси, която се доближи до нея, гледайки я изпитателно. - Знаеш, че за нищо на света не бих прекарала цяла вечер в учене нищо, че през деня не съм намерила време. - Лекси отпи от кафето си.
Така си беше. Александра за нищо на света не би прекарала цяла вече в учене, ако на следващия ден нямаше много важен изпит. През деня Александра постоянно бе навън със Стейси и другите приятели, съученици и дори непознати и 'и оставаше много малко време за учене, което обаче странно защо не засягаше отличните 'и оценка. Искате истината? Александра можеше да запомни всеки един урок само като го чуеше. Стигаше 'и петнадесет минути от часа да слуша учителите си и знаеше урока наизуст. Беше забелязала, че им отнемаше само 15 минути да кажат най - същественото и най - важното от урока. Всичко останало беше информация, която Александра смяташе за ненужна и не си правеше труда да чуе. През това време тя драскаше по чина, гледаше през прозореца, разменяше бележки или пишеше СМС - и на съучениците си и дразнеше учителите си по всевъзможни начини, колкото да има какво да прави и да не скучае.
- Само ще ти кажа, че нямам батерия на телефона. - подсмихна се Александра.
Цялата нощ беше прекарала по телефона, говорейки си с едно момче, на което беше хвърлила око от няколко дни и още щом една съученичка 'и бе казала, че той също си я харесва Александра изобщо не се поколеба и взе телефона му. Цялата нощ до три часа си говореше с него, което малко я изненада. До сега много рядко бе разговаряла с някое момче цяла нощ, с което не 'и е ставало скучно. Това само я впечатли още повече. Накрая ухото 'и гореше от толкова много слушане, а устата я болеше от толкова много говорене, но се радваше, че го бе направила.
Кръстоса краката си и отпи още веднъж от топлото си кафе. Което обаче не помагаше на Александра все още. Тя имаше чувството, че ще заспи, което обаче щеше да се отрази зле за нея. Имаше около двадесет минути да стане, да се изкъпи, да си изсуши косата, да събере набързо учебниците и заедно със Стейси да тръгнат на проклетите лекции. И тогава си спомни, че Стейси беше казала, че обмисля дали да отиде на лекции или да остане в апартамента. А, не, помисли си Алекс, това няма да стане.
- Стейс, не може да ме оставиш сама там! - каза изведнъж Алекс. - Идваш на лекции с мен и това е. Ако ще ни мъчат, нека да мъчат и двете ни. А не само мен, докато едвам си отварям очите, а ти да си празнуваш тук. - изплези се на Стейси и отпи от кафето си. - Наясно си, че съм способна да те довлека до лекциите насила, ако трябва, но няма да ходя там сама. - каза тя категорично.
Взе филийката, отхапа залък и отново остави филийката на мястото 'и.

Чак сега стана прекалено ясно на Стейси за какво ставаше думи.Тихият кикот ,който се носеше от стаята на Александра не е бил напразно.Определено тя е забавлявала,докато Нортман е спала.Стейси не се смяташе за голяма любовчийка,защото всъщост не си беше такава.Обичаше всеки път да става по нейната,а трудно щеше да е,ако до себе си имаше момче.Но често да искаше да се признае Нортман ... страшно от време на време и се искаше да е на мястото на някое момиче,с готино гадже и да се забаляват и да говорят до сутринта.Да,това за нея бяха само мечти.Нортман отърси глава от мислите си и започна наново,да свързва казаното от Александра.
Добре,че Стейси беше станала рано и усилила музиката докрай,че "госпожицата с среднощните разговори" да се надигне от леглото,а особенно като научи ,че и е без баретия усмивката на Стейси стана толкова широка,че леко я свиха бузите.Сипа си мляко в една от чашите с кафе и развърза връзката на халата си така,че да се чувства по свободна.Надигна чашата ,но все още следеше с поглед съквартирантката си.Бутна чинията с намазаните филийки настрани от нея,след което ги погледна и направи намръщена фициономия,която много ясно казваше "Не мисля да ям повече какво и да е точно за днес .. "
Чу се и гласът на Александра,която ясно казваше,че ако Стейси не отиде с нея на лекции ще я принуди на сила.Тя нямаше да откаже на това забавления,да си говори с останалите или да си сложи слушалките в ушите и да си тананика тихо някоя мелодия.Нортман беше луда на тема музика.Понякога дори не се усешаше и е имало моменти ,когато Стейси беше повишила тон и всички и се смяха.Цялата стая!Но на нея не и пукаше кой знае колко,все пак и тя бе човешко същество и право на избор на музика.При този спомен се засмя и остави чашата на барфлота,като погледна към Александра.Вътрешното гласче в нея и казваше да не прекрачва прага на апартамента им,а другото гласче казваше,че не е редно да остава тук и да остави приятелката си сама сред толкова много хора.Да,бе все едно много я бъркаше Александра какво правеше Стейси след като главата и беше завъртяна от едно от момчетата,с който провеждаше разговори.
Все си чашата.Отиде до телевизора и намали дотолкова,че да се чува как се говори нормално.Хвърли зарядното на телефона на Алекс към нея. - Хващай .. - казах Стейси и се усмихна ,докато в ръката си дършете кафето си.
- Добре ще дойда на лекции,но при едно условия .. не бъди толкова лоша,че да ме зарежеш просто ей така когато видиш сладкото момче,с което говориш през нощите .. искам да се запозная .. - сочеше я с пръст Нортман и се мъчеше да говори сериозно,но тя никога не е била напълно сериозно и се засмя.
Изгаряше от желание да разбере,кое е това момче,което е омаяло най-добрата й приятелка.Не,че всеки ден не се сблъскваше с това.Но все пак .. обичаше да клюкари относно Алекс и после да я дразни с това.Имали са доста такива забавни моменти,в които Норман даже се е увличала.Но сега се старае упорито да се сдържа.А дали успява?

» Стейси Нортман
» Александра Удинов