Имение "Ла Бурлеск" (+18)

След като се разбрахме и след като обяснявах на къде да караме накрая стигнахме до имението. В началото си помислих, че ще кара с двадесетина километра, но тя просто е чакала да кажа на къде. Когато спря колата аз бавно слязох, но усетих, че единият ми крак не работи изобщо и се радвах, че това не е средния крак. Погледнах към Амбър, като стоях прав до колата и се подпирах на нея. Зачаках да видя дали ще ми помогне или поне.. би ли ми намерила нещо, като патерица, но тогава се усетих, че може да е пленена от това, как изглежда имението ми. Почти всички, които влизаха вътре разбираха, че от вътре е още по-красиво. Усмихнах се и заподскачах с един крак, като се опитвах да стигна до входа, да пазя равновесие и да видя дали тя е някъде около мен.

Наистина бях запленена от имението, но истинското ми притеснение за него беше много по-голямо. Забавих се в колата, защото събирах нещата в чантата си, а когато излязох, видях как ходеше сам и щеше да се пребие някъде. Грабнах нещата си и се затичах към него, като мушнах главичката си под рамото му и му помогнах да стигне до вратата. Не беше много лесно с тези токчета, но ако бях малко по-ниска можеше да му служа за бастунче.
- Да не искаш пак да паднеш - казах като ядосана майка и отворих вратата.
Добре ... вече не можех да се движа. Беше толкова красиво, но имаше друга причина да не мога да помръдна. Марк влезе вътре, но аз останах на входа ... сега какво? Не мога да го помоля да ме покани. Щеше да изглежда налудничево. Започнах да се оглеждам, сякаш разглеждам двора и се надявах сам да се сети.

Погледнах я и видях, че стои на вратата. Казах и. Хайде влизай, но.. без резки.. - точно щях да кажа движения, когато се чуха стъпките. Бавни и властни. Усмихнах се и казах:
-Ох.. не съм го прибрал.. -

казах аз и тя видя малкото ми животинче. Паднах на колене и го зачаках да се приближи, като ме облиза, а аз приканих Амбър и й казах:
-Влизай.. чувствай се като у дома си.. всичко мое е и твое. - усмихнах се доволно и допълних:
-Ела.. погали я.. сладка е.. и не хапе - и се усмихнах, като се надявах да се разберат.

Влязох вътре и се успокоих, че не ми се налагаше да мисля начини как да го накарам да ме покани. Влязох и оставих нещата си на един диван, като се приближих към животното и се усмихнах мило на Марк.
- Не обичам котки - казах весело и му кимнах към огромния коридор - а и не мисля, че е добре да влизаш в контакт с животни, преди да е зараснала раната ти.
Нямах нищо против животното, но все още се притеснявах за Маркъс. Вината беше моя и това просто ме изяждаше отвътре ... побъркваше ме. Искаше ми се да го вкара в леглото и да се сгушим в меките завивки. Имах ужасна нужда от сън и още няколко неща, но предпочитах първо да поспим.

Погалих котенцето и го изпратих, като накрая просто се изправих. Усмихнах се на Амбър и й казах:
-Ела с мен - и й подадох ръка. Моята обгърна нейната и се качихме по стъпалата. Влязохме в стаята ми, която беше просторна, а някъде там имаше едно огромно меко легло. Доближих се до него и без да влизам в банята просто и казах:
-Ела тук! - тя усети как я прегърнах и се хвърлих на леглото, като паднах под нея. Усмихнах се и допълних:
-Хайде да поспим..

Усмихнах се доволно и се изправих, като го съблякох, а после му направих един бърз стриптийз. Бях свикнала с това да се събличам, докато танцувам, че можех да го правя всеки път щом си лягам или преди да вляза в банята. Настаних се удобно по средата на огромното легло и намерих най-удобната възглавница - големите гърди на Марк. Господиии ... обожавах тялото му почти толкова, колкото обожавах и него, но сега трябваше да поспим, затова реших да не правя глупости.
Завих ни и го прегърнах, като почти се бях качила върху него. Силните му ръце обгръщаха малкото ми тяло и се успокоих достатъчно, за да заспя скоро. Вече почти не мислех за раните му, а и след като вече ме беше поканил в къщата си, щях да мога да се върна отново тук и да разбера какво точно не му е наред.

Стоях прегърнал Амбър и й казах:
-Приятни сънища, ангелче .. - след тези думи нежно я погалих по гърба и се отпуснах. Чувах пулса й, който беше спокоен. Усещах тялото й, но стриптийза, който ми направи преди да заспя просто.. ме възбуди и не ми даваше почивка. Стоях прегърнал малката червенокоска и се надявах да не се движи, защото щеше да усети възбудата в тялото ми или по-лошо.. да направи онова от съня. Преглътнах и си мислех как да успокоя тялото си и да накарам достойнството ми да се смали.. това никога не ми се беше случвало, но някак си се притеснявах от нейното мнение.

Амбър обаче не обърна внимание на това. Беше наясно как влияе на мъжете и нещо толкова дребно нямаше как да я изненада. Тя просто се сгуши в него, като усещаше как силното му тяло се е прилепило за нейното и я обгръщаше не само с ръцете си, а и с нежни чувства. Това я накара да се отпусне максимално и не след дълго заспа. Един доста спокоен сън, в който се надяваше никой да не се рови … не че щеше да му е лесно. Беше взела всякакви мерки да не влизат в главата й, като съществата, които все още можеха да го направят, бяха прекалено много.
Тя се излегна по корем и сложи малките си ръчички пред гърдите и предната част на раменете си, като ги притискаше към леглото, но това беше единствената поза, която й доставяше толкова голям комфорт. Все още усещаше, че Марк е буден, явно не можеше да заспи заради ерекцията си, но това не я притесни в момент. Опита се на се наслади на съня си, като в него пиеше скъпото уиски на Марк и гледаше стриптийз. Не, не танцуваше той … той седеше до нея и пушеше една дебела пура, като предложи и на нея, а двамата гледаха двете красиви танцьорки, едната от които беше с карамелена кожа, а другата направо шоколадова. Телата им проблясваха леко от лосиона, който използваха и приличаха на намазани с бебешко олио.
Амбър се усмихна доволно, като запали пурата си и й се наслади максимално, а Марк беше зяпнал двете момичета, но това определено не й пречеше. Стига да не беше онази малка червенокоска, тя нямаше да има нищо против дори наистина да сбъдне съня му. Макар да не искаше да го признае дори на себе си, тя я чувстваше като за плаха не към себе си, а към щастието й с Маркъс.

Маркъс се отпусна и прегърна Амбър, но усети как тя не искаше да я задушавам с прегръдките си. Отпуснах захвата си и тя заспа. Аз затворих очи и се опитвах също да се унеса в света на сънищата, но не можех. Сякаш.. нещо ме държеше буден. Отворих очи и загледах как тя се излегна на леглото. Извъртях се на една страна и очите ми я оглеждаха, като бавно заспивах. Отне ми доста време, но и аз вече бях в света на сънищата. Сънувах сладко как двамата с Амбър се разхождаме в парка. Бях и купил нови дрехи и бижута, а накрая просто стигнахме до един лъскав ресторант. Двамата влязохме там и седнахме на една маса, като напоръчвахме различни храни. Всичко беше прекрасно. Тогава Амбър получи парче торта, като започна сладко да хапва. С вилицата си намери нещо твърдо и от тортата извади годежен пръстен. Точно, когато щях да получа отговора й се събудих. Отворих рязко очи и видях, че тя спи пред мен. Съжалих, че съм сънувал нещо толкова красиво и не съм видял края, но просто прегърнах червенокоската и я притиснах в себе си. Усмихнах се и се отпуснах, като този път заспах за секунди. Отново подобен сън, но не бяхме в ресторант, а в стриптийз клуба. Двамата се наливахме с уиски, като накрая една от колежките и се доближи до нея. Прекрачи я, като я целуна и натика годежния пръстен при езичето на Амбър. Аз вече бях на коляно и очаквах отговора й, когато...

Спях така спокойно и приятно, когато някакво ужасно цвилене се чуваше като от високоговорители. Започнах да се въртя нервно, докато най-накрая не отворих очите си и не осъзнах, че този звук продължаваше да се чува. Най-странното беше, че идваше някъде от Марк, но той определено не издаваше никакви други звуци, освен да диша спокойно. Продължих да се оглеждам, докато не установих, че този отвратителен звук идва от нощното му шкафче, но дори и това откритие не ме задоволи.
Започнах да ръчкам Марк, като той мрънкаше нещо. Явно искаше да го оставя да спи, но това нямаше да стане, защото аз не просто не можех да заспя но и бях сигурна, че ако намерих източника на този отвратителен шум, щеше да е последния звук, който някога щеше да издаде. Маркъс просто ми обърна гръб, но аз го сръчках силно и видях как подскочи, като разтриваше кръста си на мястото, където го бях бутнала, използвайки крачето си.
- Котката ти е недоволна – каза ядосано и продължих да се оглеждам и да се мръщя – накарай я да млъкне, защото накарам ли я аз, повече няма да я чуеш никога.
Принципно нямаше да го направя, но мразех да ме будят и определено мразех подобни звуци, а двете в едно бяха истински кошмар. Чак тогава забелязах как Марк отвори шкафчето и извади някакъв бейби фон, а звука се усили още повече, като стана по-ясен и вече можех спокойно да различа съдиращото се от рев дете, което беше продрало гърлото си от викове и за това звучеше така.

Изключих бейби фона и казах:
-Това не е мое.. - след това се излегнах, но усетих, че Амбър има въпрос. Погледнах я и казах:
-Това е дъщеря ми.. - изправих се и допълних:
-Спокойно.. осиновена е.. - след тези думи тръгнах към стаята на Емили. Отидох там и натиках беберона в устата й. Погледнах я и отговорих:
-Не можеш ли да си мълчиш.. - след като казах това я оставих в кревата й, като тръгнах обратно към спалнята. Влязох вътре и видях Амбър. Преглътнах и потърках очи, като й обясних:
-Знам, че е плашещо, но.. не сме се опознавали добре и не съм имал причина да ти кажа. - след тези думи преглътнах и допълних:
-Имам дъщеря. Тя е малка.. на две и.. е осиновена.. - загледах любопитно Амбър и попитах:
-Ами.. това проблем ли ще е?

Бях се изправила в седнало положение и мигах нервно, като дори не усетих, че беше излязъл от стаята, камо ли да ми направи впечатление, че се е върнал от някъде си. Изслушах го докрай, като премигах нервно и станах от леглото, търсейки дрехите си. Клатех главата си отрицателно и си мърморех нещо под носа, като чух притеснения му глас.
- Амбър?
Обърнах се към него и видях колко тъжен изглеждаше, но това не значеше, че аз трябваше да го съжаля и да се съобразя с него ... нали? Взех панталона си и го обух, като видях колко по-тъжен ставаше, затова реших да говоря, а не да го мъча.
- Съжалявам, но когато искаш да започнеш сериозна връзка с някого, е хубаво да споменеш нещо такова - казах бавно и спокойно, опитвайки се да му го поднеса много внимателно - има жени, на които им е рано да стават майки и такива, които МРАЗЯТ бебетата - наблегнах аз и видях как той се надяваше да кажа, че не съм нито една от тях или поне първата, но аз закопчах копчетата на панталона и го погледнах - аз съм и от двете.

Разбрах, че и трябва време да помисли. Или по-скоро да ме забрави. Гледах как тя се облича и когато срещнах погледа й веднага казах това, което мислех:
-Ще я дам за осиновяване.. -доближих се до Амбър и я целунах, като допълних:
-Предпочитам да изкарам остатъка от живота си с теб, от колкото с нея. Обичам теб, повече от нея. За толкова малко време ти ми даде толкова много, а за толкова много време с нея не съм получил нищо... Аз не.. не мога да се грижа за нея.. - след тези думи осъзнах какво съм казал, но и го мислех. Аз не можех да се грижа нито за нея, нито за Рамона. Преглътнах и допълних:
-Съжалявам, но.. мисля че това решение си е изцяло твое. Не знам как да я дам за осиновяване и.. съжалявам. Трябваше да ти кажа, но ме беше страх, че нямаше да ме погледнеш... да ме заобичаш и.. щеше да ме мислиш за.. някой, който не искаш да виждаш. - усмихнах се и допълних:
-Както мислиш в момента..

Премигах объркано и не можех да повярвам на това, което бях чула. То просто показваше, че всичките ми досегашни впечатления за него бяха невероятни грешни и какво ли още не. Обърнах му гръб и започнах да търси сутиена си, защото нямах никакво намерение да си ходя с неговата тениска. Осъзнах, че той все още ме гледаше, а детския плач се разнесе отново, но сега идваше от отворената врата.
- Чувствам, че някой ми е отнел правото на избор - казах донякъде тъжно и както си бях с дънки и неговата голяма тениска, която седеше като рокля на малкото ми тяло, тръгнах към вратата - Мисля, че бях много ясна, когато ти казах да я накараш да млъкне, иначе аз ще го направя.
Още преди да е казал поредната си глупост или да се е завайкал, аз вече бях излезнала от стаята. Затворих вратата и бързо се отправих по посока на звука. Отворих вратата и видях големите мокри очи, които се взираха в мен с учудване. На земята имаше биберон, а лицето й беше зачервено и подпухнало от плач.
- Биберон? - попитах сякаш себе си, дали виждам правилно, а после и нея - не си ли малко голяма за биберони.
Досетих се, че най-вероятно го беше хвърлила, защото й пречеше да плаче ... така бяха децата на нейната възраст. Беше спряла за момента, но когато тръгнах да я приближавам, тя си пое дълбоко въздух, готова да започне отново.
- Не не не ... моля те, недей - казах притеснено, като протегнах ръцете си към нея, сякаш можеше всеки момент да избухне, но привлякох вниманието й и поне за момента спря да плаче, а аз бавно и плахо приближих към легълцето й - страх ме е от теб точно толкова, колкото и теб от мен - признах тихо и се подсмихнах леко, като протегнах ръцете си към нея - защо не дойдеш с мен, а аз ще ти направя закуска? - попитах с притеснена усмивка и понечих да я хвана с надеждата, че няма отново да се разциври или да ме ухапе.

Амбър се облече на бързо, като ми каза няколко думи и мина покрай мен.Видях как тя излезе. Не знаех къде отиде. Май отиде при Емили. В началото се чудех какво да правя, но се сетих. Първо си обух едно долнище, а след това излязох от стаята. Тогава чух, че Емили спря да плаче. Бавно се приближавах към стаята й, като чух как Амбър я успокоява. Тя се справяше по-добре и от мен. Преглътнах и нищо не казах. Просто се скрих, когато тя излезе от стаята и тръгна към кухнята. Усмихнах се и видях как тя отиде да и прави закуска. Проследих я, защото ми беше любопитно, но просто.. виждах колко добре се справя и как я накара да млъкне. Влязох при тях и без да се замислям казах:
-Много си добра в това.. - след тези бях решен да помогна на Амбър със закуската, но получих един много злобен поглед и предположих, че ме гони. Вдигнах ръце и казах:
-Добре.. махам се... - и тръгнах към вратата, която водеше към хола.

Бях усетила отдавна Марк, дори когато подслушваше зад вратата. Не беше никак лесно да се промъкнеш зад вампир, но той очевидно не можеше да го осъзнае, дори след като се беше убедил, че съм много по-силна от него ... че мога да бъда много по-тиха и по-ловка. И все пак не очаквах да ми говори, защото все още бях бясна, а сам каза, че не може да се грижи за нея. Не разбирах как може да осинови дете, а след това да реши пак да го даде за осиновяване ... въобще имаше ли някаква представа какъв стрес щеше да е това за нея. Щеше да я осакати за цял живот. Едно е да научиш, че си осиновен, но да научиш, че се е случило два пъти и първия просто са те върнали в дома за сираци ... и то заради някаква стриптизьорка.
Изгледах го ядосано и той просто излезе от стаята, като отиде към хола, който бегло видях през вратата. Оставих малката на едно специално столче, което имаше масичка към него, а също така се регулираше и височината. Направих така, че да ми е достатъчно удобно да я храня права, като извадих банан и праскова от хладилника, бутилка мляко, а в шкафа намерих чаени бисквити.
- Сега ще ядеш от моя специалитет - казах весело и надигнах игриво веждите си.
Сложих млякото една специална пластмасова чаша в комплект с пасатор, която пъхнах в микровълновата, а докато се топлеше, обелих банана, а след това и прасковата. Щях да ги намачкам, а с ципата щеше да ми е малко трудно. Нарязах ги на парчета, като извадих млякото и ги сложих при него, а после разбих всичко с пасатора. Стана една гъста течност, която изсипах в голяма купа и прибавях бисквитите, като ги троших не на парчета, а на трохи, докато не се получи гъста каша. Беше прекалено много за нея, затова намерих една малка купичка с Мики Маус, в която сипах на нея и вътре забодох бебешката лъжичка, а в другата сложих голяма лъжица и се сетих за Марк, който седеше дам отатъка.
- Хайде при тати - извиках весело и протегнах ръцете си към нея, а тя нейните малки и ме гушна, щом се наведох.
Усетих как сложи малките си ръчички на раменете ми, а аз сложих моята под дупето й, като взех една табла и сложих двете купи на нея. Бутнах вратата на хола с крак и видях Марк да седи на един диван и да гледа телевизия. Изненада се, когато ме видя, но веднага взе таблата, а аз седнах с малката, която гледаше към купичката и сладко засмукваше долната си устничка, като я лигавеше леко. Усмихнах се искрено и протегнах ръката си, а Маркъс сложи купичката в ръцете ми, като видя как започнах да я храня. Виждах желанието й да яде сама и бях сигурна, че ще се справи, но щеше да омаже всичко, затова нямаше да се разберем.
- Другата е за теб - казах притеснено, без да го поглеждам и допълних с усмивка - закуска за шампиони.

Поглендах ги, а след това това, което беше в купата. Протегнах се към таблата и взех моята купичка. Видях как Емили се облизваше и изглеждаше, че Амбър се справя много добре с гледането й. Аз взех от нещото, което тя беше направила и в началото заради вида му не знаех какво е, но щом го опитах започнах да се храня по-зле от Емили, като не усетих как омазах цялата си брада. Тогава ги погледнах и видях как ми се смеят. Емили се кикотеше, а Амбър ми се смееше. Аз направих физиономия и попитах:
-Какво? Вкусно е! - след това взех с лъжицата и подадох към Амбър, като държах купата отдолу, за да не окапя нещо. Най-вече дрехите й. Доближавах се и казах:
-Отвори уста и го поеми.. - след това се усетих какво казах и допълних притеснено:
-Самолета.. самолета поеми.. - и поклатих глава, заради това, което се сетих. Усмихнах се и тогава без да наблягам на нещо допълних:
-А по-късно нещо друго.. - и не си мислех за секс, а за извинението което ще кажа.

Погледнах го укоряващо и поклатих отрицателно глава, а той набута лъжицата в устата си. Сякаш беше първобитен човек, който не знаеше как да използва прибори и дори се чудех как все още не си е наврял главата в купата и да яде без да използва ръцете си. Честно казано, гледката не ми харесваше ... ама никак.
- Моля те, отиди в кухнята и се избърши - казах тъжно и се надявах да ме послуша, защото не исках да го гледам така.
Видях как той стана, а аз продължих да си играя с малката и да говоря много тихо, като вече Марк не можеше да чуе за какво си говорим. Мразех децата като цяло ... бяха сладки, бяха весели, бяха красиви, но ако ги гледаш повече от един ден, можеха да ти вземат здравето. Ето това беше една от причините, поради която мразех деца, най-вече малките, защото не само грешаха, ами те гледаха с онзи невинен поглед, като очите им ставаха големи и влажни като на кученца, а ти започваш да се чувстваш виновно, че си им се скарал и да ги глезиш, вместо да ги накажеш.

Бях се омацал като прасенце и Амбър ме помоли да се избърша. Отидох в кухнята и се измих, а след това се избърсах с кърпата. Върнах се в хола, като погледнах към Амбър, която се грижеше за малката, като бях облегнат на касата на вратата. Гледах как тя се грижи за малката. Отиваше й, но явно не харесваше това. Отидох до хладилника. Взех две бири и сок от ябълка. Върнах се при тях. Поставих сока и една от бирите на масата, като казах:
-Това е за вас.. - след което ги погледнах и допълних:
-Извинявай, че не ти казах.. аз.. просто.. страх ме е да не ме намразиш заради това и да не искаш да ме видиш повече.. - след тези думи преглътнах и допълних:
-Надявам се поне да се опиташ да ни приемеш.. и двамата..

Аз обаче не казах нищо за това, а просто се пресегнах и взех сока, преди малката да го е докопала. Тя разбира се, протегна малките си ръчички към него и започна да крещи, да се насълзява и беше готова да се тръшка, 1е няма да й го дам, но щом срещна наистина лошия ми поглед почувства студенина и се разплака от страх. Затворих очи и се ядосах, но после погледнах към Марк и по погледа ми разбра, че исках да я вземе от мен.
- Тя е на две - казах тихо, но осъдително - не може да й даваш сок от хладилника.
Изправих се и тръгнах към кухнята, като ги оставих сами, но повече се бях ядосала, че сега аз бях лошата ... точно както казваха истинските майки. Това ме изплаши и оставих сокчето на кухненския плот, като бавно се отдалечих от него. Искаше ми се да избягам ... по цялото ми тяло преминаваха неприятни тръпки, но тогава се стегнах, взех една чаша и се върнах при сока. Изсипах го вътре, стоплих го, дори му сложих и розова сламка, като се върнах при тях.

Видях как Емили се разплака, а Амбър ми я подаде и отиде някъде, като ме нахока за сока. Преглътнах и се чудех какво става, като тя се върна с една чаша, като го беше стоплила. Преглътнах и я гледах как гледа малката Емили. Усмихнах се и ми се искаше да и кажа "Добра си", но просто преглътнах и нищо не казах. Просто я загледах и замлъкнах. Друсах лекичко момиченцето си на кракът ми, но когато започна да пие спрях. Протегнах се за бирата си и отпих от нея. Оставих я пак на масата и прегърнах Емили с една ръка, а с другата придърпах Амбър към мен и я прегърнах през кръста и страстно я целунах, като казах:
-Благодаря ти!