Апартаментът на Лия

Примигнах няколко пъти, докато осъзная какво се беше случило току що. Вдигнах ръка към лицето си и премахнах ягодите от него, а след това се обърнах бавно към Лия. Явно играта "Кой ще стане по-вкусен" и харесваше, защото се смееше.
- Сега загази - казах леко заплашително като кимах с глава. Усещайки на къде вървят нещата, тя стана и се опита да избяга, но аз хукнах след нея. В ръката си държах буркана със сладкото, защото определено щеше да ми е от полза.
Когато успях да я хвана, просто обърнах буркана на главата й. Сладкото започна да се разлива по лицето й, а аз се заливах от смях. Тази игра започваше наистина да ми харесва, но побързах да се отдалеча от нея. Не бях сигурен дали щеше да ми го върне, но предпочитах да съм на безопасно разстояние от нея и храната.

Въпреки че ни беше забавно, очаквах всеки момент да се хванем за гушите. Аз държах на външния си вид и никак не ми допадаше да бъда покрит със сладко. На всичкото отгоре бях и целия мокър - само дето се обличах. Трябваше да си остана гол или да се съблека отново, че да спре цялата тази игра.
Боричкането ни продължаваше, а Лия не искаше да ме пусне. Беше решила да ме удави ли? Радвах се, че няма вана в апартамента си, защото определено щеше да че види как се давя. С огромни мъки успях да изтръгна душа от ръцете й и без да се замислям го набутах в горницата й. Тогава вече тя ме пусна, за да го извади.
- Обожавам "Мис мокра фланелка" - не спирах да се смея. Сега и двамата бяхме подгизнали, целите в сладко и разрошени, а на всичкото отгоре ме и чакаше смърт.

И от двама ни течеше вода на струйки, а дрехите ни бяха прилепнали по телата, което за мен беше добре, защото имах чудесна гледа. Да, но трябваше да се преоблечем, а и скоро трябваше да си тръгвам, затова се съгласих. Започнах да свалям своите дрехи без дори да се замисля, че щеше да ме види гол. Все пак вече се бях показал пред нея в цялата си прелест, така че едва ли можех да направя нещо друго, от което повече да се срамувам. Погледнах дрехите, които бяха доста старомодни за моя вкус, но едва ли имах голям избор.
- Сериозно ли!? - намръщих се и взех дрехите - Това ли се предполага, че трябва да облека!?

Някак си всичко това ми изглеждаше като илюзия. Все едно сънувах и то сънят ми беше доста мокър. Но за щастие беше реалност. Прокарах ръката си по тялото й, а след това свалих блузата й. Не спирах да я целувам страстно. Не знаех дали трябва да съм нежен или не чак толкова нежен, тъй като въпреки че сега беше вампир, тя ми се струваше супер крехка. Предположих, че ще го разбера някак или че тя ще ми подскаже. Всичко това беше ново за мен и това някак ме караше да се срамувам. Спрях целувката ни и погледнах Лия, която изглеждаше объркана.
- Ъм.. за пръв път ми е.. - смотолевих като този път аз отместих погледа си и го забих в една точка в стената. Изобщо не знаех какво правя вмомента и това най-много ме притесняваше.

Малкото ми признание не промени кой знае колко нещата, само че сега се чувствах като идиот. Какво да се прави - не бях много общителен тип и не заговарях момичетата. Да не забравяме, че Лия заговори мен, а не аз нея. Можеше изобщо да не се престраша да я заговоря.
Тя продължаваше да ме целува, а аз се наслаждавах на всяко нейно докосване. Тялото ми никога не беше изпитвало такова удоволствие, а едва започвахме. Имах чувството, че ще полудея, но в положителния смисъл на думата, ако полудяването имаше хубав смисъл де.
Скоро успях да намеря копчето на дънките й и да ги сваля, като и те отидоха някъде далеч от нас и бързо бяха забравени. Без да се замислям смених местата ни и сега аз обхождах тялото й с устните си. Не знам как, но все пак знаех какво трябваше да правя или поне до някъде.

Сега вече и двамата бяхме чисто голи, което ни правеше квит по този въпрос, но сега не беше най-подходящото време за размисления, ако можеха да се нарекат такива. По-точно ще да е да се каже, че не бях в състояние да мисля за нищо друго освен за страстта си и колко много желаех Лия в този момент. Продължихме с целувките още малко, докато вече не можех да издържам. Обаче ми се наложи да позадържа страстта си още малко, защото имах малък проблем. Отдръпнах се леко от Лия.
- Трябва ли да използваме предпазни средства? - повдигнах вежда, защото ми беше малко странно и неизяснено. Тя беше вампир, но вампирите можеха ли да имат деца? Сигурно не, но не исках да се случи някой файл.

Макар и с леки съмнения, реших да се доверя на преценката й и да не прецаквам повече нещата с глупави въпроси. Можех да усетя желанието й, а моето собствено не бих могъл да опиша с думи. Бях се разконцентрирал с този въпрос, което пак ме правеше доста несигурен, а това не можеше да е надобре, но за щастие страстта ми не беше намаляла изобщо. Целунах я отново преди да проникна в нея бавно и нежно, което се дължеше на факта, че отново не знаех какво точно правя, но проблемът не беше в това, че ми е за пръв път, а че не спирах да му мисля. Трябваше просто да се отпусна.

Не можех да скрия от нея това, което се въртеше в главата ми. Не знам защо, но мисълта, че нещо може да се обърка и да стана баща, ме побъркваше. Не се чувствах готов за това и едва ли някога щях да съм, но това сега едва ли беше от голямо значение. Не исках да провалям нещата и нямаше да го направя. Това трябваше да е специален момент и за двама ни или поне аз така смятах.
- Усещам го - отговорих на въпроса й, като това си беше напълно вярно. Странно, но въпреси, че сега беше вампир, сърцето й все още биеше. Усмихнах й се като не отделях очи от лицето й. Бях щастлив, че е добре и че е с мен. Не можех да си обясня как това можеше да ми се случва, но е факт, че тя е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота.
- Обичам те.. - не се страхувах да го кажа.. вече не. Чувствах го и исках тя да го знае.