При беседката!

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 12:55 pm

Точно в 04:00 бях на беседката. Колата оставих някъде на улицата, но не ми пукаше за нея. Крачех на ляво, на дясно и се чудех дали да и кажа за съня си. Не исках Чарли.. тя.. не ме искаше.. така де.. имах желание и към двете и трябваше да избера, с коя искам да съм.. не можех да бъда и с двете.. заради този сън знаех какво да направя и щях да започна с Амбър.. щях да и призная всичко и щях да я остави сама да реши дали иска да е с мен.. Дали е готова за връзка, каквато аз искам да имаме..

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:10 pm

Точно в 4 отидох в съблекалнята, но нещо не беше наред. Облякох се за секунди и бързах за срещата ни така, както не бях бързала от години. Сложих отново дрехите, с които бях дошла - бяла риза и къса черна поличка. Високите обувки бяха задължителни, освен ако не исках да изглеждам като джудженце пред Маркъс. Пръснах си малко парфюм и веднага тръгнах.
Още преди да стигна до пейката го видях. Беше толкова нервен и притеснен за нещо, че човек го забелязваше от далече. Чак тогава осъзнах какво може би иска да ми каже и ми стана неприятно. Прииска ми се да се обърна и да си тръгна, но не можех да избегна нещо ... само да го забавя.
Приближих се бързо и видях, че той беше толкова умислен, че дори не ме забеляза, а продължи да крачи в кръг, затова минах пред него и сложих ръката си на гърдите му, за да го спра. В погледа му видях, че нещо не беше наред, затова се усмихнах любящо и завъртях назад един кичур от косата му.
- Какво има? - попитах тихичко ... дори загрижено и зачаках търпеливо отговора му.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:16 pm

Крачех наоколо и полудявах. Изведнъж усетих нежно докосване. Пред мен стоеше Амбър. За по-малко от секунда я награбих. Притиснах я в себе си, като прегръдка, но и я целунах. Страстна отдадена на чувствата целувка. Погледнах я в очите и й казах:
-Не мога без теб.. до сега се колебаех между вас.. червенокоските.. и трябва да избера от вас и вече избрах! - след тези думи я хванах за дупето. Повдигнах я и краката й увиснаха в ръцете ми. Целунах я отново и казах:
-Избирам теб.. Искам да съм с теб.. - след тези думи я целунах отново и продължих:
-Искам да те целувам.. да правя секс с теб.. да.. те докосвам.. да ме подлудяваш.. Обичам те, Амбър! - след като изрекох това я загледах и се надявах да не избяга... да не съм я стреснал и да не иска връзка.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:30 pm

Опитах се да овладея положението, но той просто не млъкваше и не ме пускаше. Знаех за съня, но не очаквах да стане точно това, а накрая дори се стресирах. Не го обичах ... все още не и не исках да го обичам поради куп причини, които дори не исках да споделям с него, но се надявах просто да не избързва. Погледнах го малко уплашено и той се усети, като ме пусна да стъпя на земята. не бях много сигурна как да подходя, затова от устата ми и излезе само една дума ... една много грешна и дума:
- Мерси ...
Не можех да повярвам, че му бях казала точно това, но се надявах да не обърне чак толкова голямо внимание. кого заблуждавах? щеше да обърне внимание ... все пак току що ми се беше обяснил в любов и най-вероятно очакваше аз да направя същото, но това беше изключено. Просто нямаше начин да кажа подобно нещо и то точно сега, но това не означаваше, че трябваше да развалям настроението му. Изглеждаше ми щастлив и аз наистина имах чувства към него, а те не ми позволяваха да се държа постоянно като кучка.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:34 pm

Погледнах я и казах:
-Не.. още е рано да ми благодариш! - след тези думи просто започнах да се движа към нея. Ръцете ми започнаха да разкопчават ризата й, а тялото ми я притисна към едно дърво. Погледнах я в очите и й казах:
-Имам нужда от теб сега.. знам, че не искаш връзка, но.. бъди моя любовница.. искам див секс тук.. и сега.. имам нужда да усетя тялото ти.. имам нужда да усетя как си играеш с мен.. имам нужда да усетя вкуса ти.. - след тези думи впих устни във врата й и започнах да събличам ризата й. Целувах я страстно и се опитвах да не и позволя да се движи. Слизах надолу, като се спрях на гърдите й. Погледнах я в очите и просто зачаках да чуя, че и тя ме желае..

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:40 pm

+18

Не му отговорих ... беше ненужно. Желаех го много, но очевидно той не знаеше нищо за мен. Хората късаха в такива моменти, но не знаеха каква грешка правят. Живота им беше прекалено кратък, за да си обръщат гръб, заради подобни глупости, вместо да си дадът време, за да се доопознаят,
Хванах долния край на тениската на Марк и я вдигнах нагоре, а веднага щом той видя това, просто вдигна ръцете си и ме остави да го съблека. Нямах намерение да правя нищо особено, дори нямах намерение да се движа, защото знаех, че сега ще го задоволя напълно, ако го накарам да почувства, че съм негова. Не можех да го кажа, но определено можех да му го покажа.
Дори не го придърпах към себе си ... оставих го сам да се приближи, показвайки му, че му се отдавам, но и той не се двоумя дълго. Продължи да целува врата му, докато едната му ръка мачкаше леко гърдата ми, а другата обарваше голото ми краче.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:47 pm

+18

Притиснат в Амбър, а тя в дървото. Стоях до нея, впивах устни във вратлето й, докато мачках гърдата й, а с другата си ръка преминавах по крачето й, като накрая пръстите ми достигнаха стомахчето й. Притиснаха се в него и бавно навлязоха под полата й, след това в гащичките й и тя усети колко нежно погалих клитора й. Погледнах я в очите и просто знаех, че и тя ме иска. Извадих ръката си от там, за да сваля полата й. Тя остана пред мен само по бельо, но усетих ръцете й, които ми помагаха с колана. Дънките ми се смъкнаха до кокалчетата на глезените. Сега и двамата бяхме по бельо, но аз продължавах просто да се притискам в нея. Да си играя с пръстчета с клитора й и да мачкам гърдата й, докато я целувам или се целуваме. Накрая я погледнах и казах:
-Искам да пиеш кръв от мен.. искам да усетиш вкуса ми отново! - след тези думи просто изместих прашките й на страни и навлязох рязко в нея. Толкова рязко, че тя усети как дървото зад нея залепна за дупето й и остави следи. Задвижих се бързо, докато ръката ми продължаваше да гали клиторчето й. Играех си с всяка достъпна част от тялото й и исках да я докарам до екстаз от различни удоволствия.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 1:58 pm

+18

Не го разбирах ... нима това не го плашеше? За мен щеше да е странно, ако съм човек и някой друг, който се представя за човек, пие от мен. Бях готова да го попитам как приема толкова добре нещата, когато изстенах от удоволствие и вече не можех да говоря нормално. Знаех, че поне в това начинание няма да успее да ме разочарова, затова сложих едната си ръка на рамото му, а другата на главата му, като я дръпнах настрани и впих яростно зъбите си в него като животно.
Кожата му се разрани невероятно много, но това не ме беше спряло. Покрай него обезумявах и на моменти ми се искаше да го изпия целия, но не трябваше да прекалявам, защото скоро можеше пак да припадне ... все пак бях пила два пъти от него в рамките на 2 дена и започвах да се притеснявам, но сякаш не се сещах за това сега.
Издадох някакъв звук, показващ удоволствието, което изпитвах в момента, но беше много трудно да се нарече стон. Беше като онова ръмжене, което се чуваше, когато кучето разкъсваше настървено сурова пържола и я прави на парчета.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:03 pm

Издишах от удоволствие и след малко даже стона се превърна в леко изсъскване, но болката ме възбуди още повече и Амбър можеше да го усети. Още докато бях в нея тя усети как пениса ми се възбуди максимално, а аз се притиснах, за да навляза в нея, но това не беше достатъчно. Ръцете ми я стиснаха за дупето и я повдигнаха леко нагоре, като тя усети как гърба й се отърка в грапавото дърво. Стоеше разкрачена пред мен, а аз просто се движех напред назад, като навлизах докрай в нея. Стоях с наклонена на страни глава и усещах зъбките й в тялото ми, а това.. това ме накара да полудея от удоволствие. Преглътнах и казах:
-Усети.. топлата ми кръв.. която пулсира в тялото ми.. - и след като се притиснах в нея допълних:
-Най-вече в пениса ми..

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:11 pm

+ 18

Чак след като чух гласа му се усетих. Отдръпнах се леко от него и преди да е вдигнал главата си, се обърнах на една страна и изтрих кръвта, която беше останала по края на устните ми, с опакито на ръката си. Лицето ми възвърна нормалния си вид почти веднага и чак тогава се обърнах към него спокойна, че не е видял абсолютно нищо. И все пак не разбирах ... не се ли чудеше как разкъсвах толкова лесно кожата му.
Потърсих старата рана, за да видя колко зле беше и можех да се закълна, че беше на това рамо ... но не и сега. Пак хванах главата му и го бутнах на другата страна, като той май реши, че отново ще пия и ме остави да правя каквото искам, но раната я нямаше и там ... нито тази от вчера, нито тази от онзи ден, когато припадна.
- Какво по дяволите ...
Извиках достатъчно силно, за да притесня и него. Изглеждах невероятно стресирана, като гледах ту очите му, то перфектното му небелязано тяло.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:18 pm

+18

Забавих движението си и я погледнах. Притиснат в нея я погледнах. Ръцете ми просто я държаха и попитах:
-Какво има? Аз ли направих нещо? - и гледах любопитно в Амбър. Бях готов да спра и да се отдръпна от нея, когато усетих как крачетата й ме притиснаха отново към нея. Усмихнах се и попитах:
-Палавнице моя. Има ли нещо, което те тревожи? - докато я целувах страсно.. Погленах отново очите й и зачаках отговор, защото усещах сърцебиенето й, което не беше спокойно и.. не изглеждаше спокойна, но се надявах поне целувките да я успокоят..

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:43 pm

Бавно го отблъснах от себе си, но не по онзи груб начин, а нежно и внимателно. Все още го гледах изплашено в очите и не знаех какво да му кажа но определено не се чувствах добре. Може би знаеше какво съм ... може би не му пукаше, но на мен ми пукаше и това определено ме стресираше.
- Трябва да се прибирам - казах изплашено и се наведох за дрехите си.
През цялото време не спирах да го следя с поглед, страхувайки се какво ще видя. Бях готова да побегна, а сърцето ми беше толкова шумно, че и нормален човек щеше да го чуе. не бях от страхливите, но сега определено не се чувствах сигурна и защитена. Все пак страха беше това, което ме беше опазило толкова години жива ... нещото, което ме спираше, когато решавах да правя глупости.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:46 pm

Погалих я и казах:
-Какво? Защо? Какво направих? - аз бях доста изненадан. Не знаех какво става, но явно тя беше усетила нещо, за това ръцете ми леко се отдръпнаха от нея. Преглътнах и казах:
-Така де.. добре.. аз.. не мога да те задържа.. аз съм.. просто.. клиент.. нали - усмихнах се фалшиво и без да разбирам какво става бавно се наведох, за да обуя панталона си. Преглътнах и се огледах за тениската си, а като я намерих я повдигнах. Леко я изтупах и попитах:
-Поне да те закарам? - и зачаках отговор.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:50 pm

Не можех да повярвам, че точно сега намекваше, че ми е клиент. Нима не ме приемаше такава, каквато в същност съм? Не казах нищо, защото дори не исках да започваме този разговор. Взех дрехите си и започнах да се обличам, като постепенно се отдръпвах от него и избягвах да го гледам в очите. Бях привела глава надолу и закопчавах ризата си, като гледах краката му и се молех да не мърдат.
Не знам как беше успял да всели такъв страх в мен, но най-опасното нещо беше непознатото. Поклатих отрицателно глава в отговор, като все още гледах ризата си.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 2:53 pm

Бавно се доближих до нея и тя усети как ръката ми я погали по гърба, като накрая се доближи до нейната. Хванах мило ръката й и вплетох пръсти в нейните, като другата ми ръка се спусна към брадичката й и я накарах да ме погледне в очите. Преглътнах и казах:
-Извинявай.. ако съм направил нещо.. просто.. аз.. - преглътнах отново и допълних:
-Извинявай! - все едно не го бях казал.. помогнах и с ризата, като я закопчах, но оставих леко разтворено деколте. Целунах я и след като хванах ръката й и я погалих допълних:
-Съжалявам.. каквото и да съм направил.. - издишах и допълних:
-Ще.. ще.. аз.. - поклатих глава, която показваше, че нямам думи. Пуснах ръката й и просто останах на място без да мърдам.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:01 pm

Ставаше все по-странно. Той май наистина не разбираше, но аз се сетих за един начин, по който аз щях да разбера нещата. Нямаше човек, който да не се поддаде на въздействие на вампир, а кръвта му беше чиста от върбинка. По-късно щях да проучавам защо е горчива и какво става с него.
Хванах нежно лицето му с две ръце и го придърпах към себе си, за да може да вижда от близо очите ми. Заниците ми се разшириха, както и неговите, а това показа, че поддава на контрола, затова просто го изрекох.
- Искам да вземеш първата пръчка от земята и да я забиеш в бедрото си - казах заповедно и го пуснах.
Не исках да го наранявам, но не исках и да нараня себе си, защото това можеше да ми е и за последно. Е ... ако го направеше, трябваше много да му се реванширам. Но при всички случаи щях да разбера, ако го направи без да е приел въздействието ми.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:07 pm

Стоях пред нея, като хипнотизиран. Наведох се и взех една пръчка, като я стиснах. Не беше много здрава, но беше остра. Засилих я и тя прободе кожата на бедрото ми, като потъна там, а аз просто изръмжах от болка. Преглътнах и се изправих, като от кракът ми стърчеше дървото. Изведнъж усетих ужастна болка. Погледнах надолу и изгубих равновесие. Сгромолясах се на земята и хванах пръчката с две ръце, като се опитах да я махна, но без да искам я счупих и там остана част от нея. Дишах учестено и казах:
-Какво.. по.. ау.. - усещах болката и не знаех какво да кажа. Просто погледнах към нея и попитах:
-Какво стана?

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:14 pm

Не можех да повярвам, че го направи, а още по-малко вярвах, че аз го накарах. Наведох се при него и сложих ръката си на крака му, като извадих телефона си и веднага викнах линейка. За щастие не губеше кръв, а ако пръчката не беше засегнала нищо щеше да се оправи за нула време.
Пуснах телефона обратно в чантата си и се приближих отново към него за поредното въздействие. Казах му няколко кратки думи, а след като той премига нервно, беше забравил последните 5 минути и сега ме питаше защо има пръчка в крака.
- Съжалявам - казах тихичко, аз съм виновна ... спънах те и ...
Не казах нищо повече, като се правех на прекалено разстроена. Не можеше да се отрече, че съм страхотна актриса.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:18 pm

След като чух тези думи и като забравих какво се е случило я погалих по бузата и казах:
-Не.. не си ти виновна.. аз съм виновен.. аз, че исках да правим откачени неща, че имам странни желания към теб.. - след тези думи я целунах и казах:
-Няма нищо.. ще се оправя.. докторите ще ме оправят.. - след като казах това се усмихнах и допълних:
-Нали така.. а и сега ще имаш причина да не ме виждаш няколко дни.. ще съм в болницата. Което значи, че като изляза от там.. искам да те видя! Веднага! - и се усмихнах мило.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:26 pm

Усмихнах се с насълзени учи ... това го умеех най-добре и се наведох, за да го целуна. През цялото време го галех по главата и му говорих най-различни неща, докато линейката не дойде. Оказа се, че щяха да го оправят на място и дори предложиха да ни закарат, но след като Марк спомена колата си, се разбра, че аз ще си го прибера.
Толкова се радвах, че няма да го водят в болницата, защото наистина нямаше да стъпя там. Просто навсякъде миришеше на кръв и смърт ... това място ме побъркваше.
Казаха, че пръчката е била прекалено къса и се е счупила, преди да влезе още по-навътре, затова не беше засегнала нищо важно. Е ... не можа да се размине и с иглата. Цели 3 шева за моето юначе, а накрая дори тръгнахме към колата, като един от лекарите му помагаше да се движи.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:29 pm

Стигнахме до колата и стоях на един крак, като благодарих на доктора и той си заминаха. Стоях от страната на пътника и казах:
-Е? Ще се прибираме ли? - усмихнах се доволно и й подадох ключовете, като тя ги хвана. Влязох в колата и видях, че и тя влезе на шофьорското място. Отпуснах се на седалката и леко погалих кракът си, като казах:
-Благодаря ти, че се грижиш за мен.. - усмихнах се доволно и се пресегнах да я целуна, а след това казах:
-Е? Във вилата или в имението ми? - и я загледах любопитно.

Заглавие: Re: При беседката! Чет Апр 19, 2012 3:40 pm

Замислих се над думите му и след няколко секунди установих, че мястото, където бяхме, беше просто вила. Премигах невярващо насреща му и се опитах да си представя как ще изглежда това "имение", след като онази луксозна къща беше само вила.
- Мислих, че живееш там - казах все още умислена - както кажеш.
Оставих решението на него, а аз само завъртях ключа, сложих си колана и потеглих бавно ... много бавно, с около 20 километра в час, като чаках да ми каже на къде да карам.